Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Умствено възпитание 17 11 2019      
 
Оценка: / 16
СлабОтличен 
Умствено възпитание

Ако целта на възпитанието в древногръцкото общество е била калокагатията, и за постигането й се е работило с възпитаниците главно в сферата на физическото и нравственото възпитание, то сега, както казва Едисон, „най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли”. Човекът на новото хилядолетие трябва да бъде готов с отворени сетива да реагира на промените в действителността, гъвкаво и умно приспособявайки се към предизвикателството на промените, отхвърляйки бремето на общоприетите представи и предразсъдъци.
Научно-техническият и социалният проогрес са дело на човека и зависят от неговите знания, опит и развитие. Цялата история на материалната култура потвърждава това. Развивал се е човекът - развивала се е и тя. Нейните постижения са били нови предизвикателства към творците на ценности и база за умственото им извисяване. Растящите потребности на човечеството се свързват с все по-големи грижи за повишаване възможностите на личността за продуктивност и творчество. Ето защо умственото възпитание днес се превръща в най-важното звено на системата на възпитание. Каква е същността на умственото възпитание? Какви са неговите задачи и крайни резултати?
На тези въпроси се стреми да отговори настоящата разработка, позовавайки се на становищата на трима автори, писали по въпроса за умственото възпитание-Доно Василев, Любен Димитров и Жечо Атанасов, търсейки общото и различното в техните гледища, опирайки се на три признака- същност, задачи и резултати на умственото възпитание.
Преди да се пристъпи към изясняване същността на умственото възпитание е целесъобразно да се изясни същността на понятията ум и интелект. Интелектът е способност за мислене, равнище на умственото развитие на човека, а умът се определя като способност на човека да разсъждава, да познава,да помни; интелект. Думата интелект произхожда от латинското „ intellectus”, което на български означава ум.
Налице е отъждествяване на понятията ум и интелект, което съществува и в педагогическата литература.
Определяйки същността на умственото възпитание, Доно Василев заключва,че то е „целенасочен процес на взаимодействие на възпитаника с всички фактори за умствено влияние, с цел формиране интелектуалните характеристики на личността” . Умственото възпитание продължава той е „процес, обхващащ всички целенасочени интелектуални взаимоотношения на индивида” . Разглеждайки умственото развитие и умственото възпитание като немислими един без друг процеси авторът подчертава, че „умственото възпитание има смисъл само тогава, когато съдействува за развитието на умствената възпитаност на индивида, т.е. на умственото му развитие”. Следователно целта на умственото възпитание е умственото развитие.
Любен Димитров определя интелектуалното възпитание като „целенасочен, съзнателно замислен процес и адекватната на него дейност за развитието на умствените сили и възможности ( заложби и способности) на човешкия индивид”. Процес, включващ „както преднамерените въздействия, така и взаимодействията на субектите, съзнателно проявяващи своя интелект” ). Пречупвайки умственото възпитание през призмата на социализацията и енкултурацията , според автора то включва съзнателното им овладяване в интелектуалната сфера. А овладяването на енкултурационния процес води до „изграждане на култура на умствен труд и поведение на личността”.
Що се отнася до интелектуалното развитие, според Любен Димитров „ то се постига чрез социализацията и енкултурацията на човека, които осъществяват неговите заложби в интелектуалната област, при водещата роля на възпитанието”. А гаранция за резултатното осъществяване на умственото развитие е самостоятелната работа над себе си (самовъздействието ) особено при по-големите ученици. При това самовъздействие „ интелектуалното развитие най-ярко се проявява като цел на интелектуалното възпитание”
Според Жечо Атанасов умственото възпитание е „основна съставка на всестранното и хармонично развитие на личността”. В неговата същност лежат „ формирането на интелектуално отношение към света, опознаването на неговото устройство и на закономерностите, които съществуват в природата и обществото” . Авторът заключва, че умственото възпитание „има водещо значение за формирането на човешката личност и е най-главният път за разкриване и обяснение на явленията в света”
По този първи и най-важен признак, даващ същностното значение на процеса на умственото възпитание при двама от авторите – Д. Василев и Л. Димитров се говори за целенасочен процес на взаимодействие и взаимоотношение, целта на който, според Д. Василев,е формирането на интелектуалните характеристики и умственото развитие на личността, а според Л. Димитров- усъвършенстването на умствените заложби и способноси. Освен на социализацията Л. Димитров акцентира и на енкултурационните процеси, спомагащи за формирането на култура на умствен труд.
Третият автор- Ж. Атанасов не акцентира на умственото възпитание като целенасочен процес на взаимодействие и взаимоотношение с фактори за умствено възпитание. Той изтъква водещото значение на този вид възпитание за формирането на хармонично и всестранно развита личност. Подчертава същността му във формирането на интелектуални отношения към света и природата.
По втори признак- задачи на умственото възпитание Д. Василев разграничава следните проблеми за решаване стоящи пред възпитателите и възпитаниците:
А) развитие на способностите на личността за интелектуална дейност;
Б) Формиране на научни представи, понятия, възгледи, разбирания, убеждения у личността;
В) развитие на интелектуалните потребности и интереси на личността”. Вторият автор – Л. Димитров, поставя на първо място необходимостта от „овладяване на определен фонд знания за природата, общeството и човека” , които са условие и изходен пункт за мисловна дейност.
Втората задача според него е изграждане на основата на овладените знания на „цялостен светоглед, на система от убеждения и възгледи за света”.
Следва „овладяването на основните мисловни операции”- анализ, синтез, сравнение и класификация. Четвъртата задача се определя по следния начин: „формиране на общи и специални интелектуални умения и навици за умствена работа и култура на умствен труд”. Като следствие и резултативно постигната задача от останалите Л. Димитров определя „ развитието на интелектуалните сили и възможности, благоприятстващи за самоостоятелна, за творческо-еврестична дейност”.
Ж. Атанасов поставя като първа задача пред умственото възпитание придобиването на знания от подрастващите за „различните сфери на природния свят, обществения живот и човешкото мислене”.
На второ място той поставя необходимостта от развитие и подпомагане на умствените сили- „любознателността, аналитичната и синтетичната работа на ума, логическите и асоциативните връзки между елементите на знанието и др.”.Следващата задача е „да се възпитават мисловната активност и интелектуалните потребности, за да могат учениците и по самостоятелен път да придобиват знания и извън учебния процес”. Развитието на тази активност предполага нови търсения и творчески решения, заключва Ж. Атанасов.Авторът изтъква, че „една от задачите на умственото възпитание е да стимулира учениците да разсъждават върху преподаденото знание, да се отнасят критично, дори със съмнение, да търсят нови доказателства, да експериментират”.В самата си същност това е постигане на творчески интелектуален процес. Последната задача, за която също може да се заключи, че е резултатно постигната от очертаните по-горе, според автора е „формирането на научен мироглед” и „мирогледна зрелост” на основата на придобитите в процеса на обучението знания.
По втория признак от учебно-научната статия се наблюдава както последователност и застъпеност в една част от гледните точки на авторите, така и разминаване в друга. Д. Василев и Ж. Атанасов говорят за развитие и стимулиране на интелектуалните потребности, а Л. Димитров не посочва като задача усъвършенстването и разгръщането на нуждите на възпитаниците, стимулирането на любознателността им. В своята статия той пише за ролята на потребностите и мотивите при умственото възпитание но не извежда като задача тяхното стимулиране и развитие.
Л.Димитров и Ж.Атанасов поставят като задача пред умственото възпитание развитието на самостоятелната дейност на учениците. Л.Димитров отдава значение и на изграждането на култура на умствен труд и навици за умствена работа. Общото между тримата автори е виждането за изграждането на фундамент от знания, убеждения, възгледи за различните сфери на живота и науката.
Третият признак от настоящата разработка е за крайните резултати от процеса на умственото възпитание.
Д. Василев определя умствената възпитаност като краен резултат от процеса на умственото възпитание. Според него умствената възпитаност се свързва с „възгледите на човека за света, с неговите обяснения, с отсояването на собствените си разбирания, с качествата на развития ум”. В нейната основа лежат, по думите на автора, „интелектуалните отношения на личността”(2;108). В този смисъл, заключва той „умствената възпитаност е съвкупност от всички интелектуални отношения, в които е включена личността, и които влияят върху формирането на нейния интелектуален облик”. Д. Василев посочва, че в педагогическата литература съществува отъждествяване на съдържанието на понятията умствена възпитаност и умствена развитост. А „коефициентът на интелекта се приема от много автори като критерии за умственото развитие” на личността. От своя страна коефициентът на интелекта се изчислява по формулата на В. Штерн: IQ= (УВ/ХВ)*100
Вторият автор Л. Димитров стига до извода, че „по- пълното осъществяване на интелектуалните възможности и способности предполага по- висока степен на интелектуална възпитаност на човешкия индивид и адекватната на нея образованост и култура на умствен труд” . Той разглежда умствената възпитаност като „ целенасочена, съзнателно достигната степен на интелигентност”. Разсъжденията си авторът продължава така: „ Постигнатата степен на интелигентност при даден индивид е фактически достигнатото йерархическо ниво на неговата социализираност в интелектуалната сфера, т.е. на осъществено на дадено равнище биосоциално взаимодействие и единство ( на генитическата и социална програма ) в тази област. Ако интелектуалната развитост е израз на цялостния този процес и резултата от него, то интелектуалната възпитаност е проява на съзнателната социализираност, на целенасочената социална придобитост в интелектуалната сфера”.
Като проява на умствената възпитаност Л. Димитров извежда и културата на умствения труд, която се състои в съставяне на режим на „целесъобразно редуване на периодите на умствена работа с физически труд и отдих”. Като мерило за равнището на умствената развитост авторът също посочва въведения от Штерн коефициент на интелекта.
Според Ж. Атанасов „един от съществените крайни резултати на умственото възпитание е формирането на мирогледа на подрастващите поколения”.
Мирогледът е система от възгледи за света и формирането му се определя от много фактори, водещо място сред които, според автора, заема „равнището на интелектуалната подготовка” на подрастващите. Равнището на умствената подготвеност, соред Ж. Атанасов, се постига най- пълно в процеса на обучението.
Авторът изтъква, че при „съвременното състояние на обществото и в условията на демокрацията трябва да се възпитава мирогледна търпимост”.
Мирогледът само тогава е свързан с умственото възпитание, когато се защитава с научни средства и подходи, а към противоположните гледища се проявява внимание, зачитане...” , заключва авторът.
По третия признак ясно се разграничава гледната точка на Ж. Атанасов, който приема формирането на мирогледа на подрастващите като краен резултат от прцеса на умственото възпитание.
При Доно Василев и Любен Димитров в голяма степен се наблюдава боравене с еднакви термини ( умствена възпитаност и умствена развитост), но натоварени с различен смисъл.
Л. Димитров споменава и формирането на култура на умствен труд като следствие от процеса на умственото възпитание.
И Доно Василев, и Любен Димитров утвърждават приетия и от много други автори, въведен от Штерн коефициент на интелекта като мерило за умствената развитост.
В тази разработка се разгледаха и сравниха три научни гледни точки засягащи въпроса за умственото възпитание. В уводната й част бяха визирани основните признака за сравнение и поставени няколко основни въпроса, на които беше отговорено с помощта на мненията на трима български специалисти, писали по този въпрос.
Умственото възпитание е едно от най- важните звена на системата на възпитанието изобщо. Ето защо пред родители, учители и възпитатели стои на дневен ред въпросът за усъвършенстването на възможностите на този вид възпитание, което би довело до умственото израстване на бъдните поколения.

Учебно научна статия
Източник: pomagalo.com



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Особености на детската възраст
Особености на детската възраст Детският организъм проявява особености както п.ри своето нормално ...
Още  ]
Играта- светът на детето
Играта- светът на детето Надие Карагьозова- магистър по педагогика Доминираща дейност в ж...
Още  ]
Физиолигични особености на новороденото
Физиолигични особености на новороденото През първите дни новороденото е с малко продълговата глав...
Още  ]
Зигмунд Фройд - Психология на човека
Зигмунд Фройд - Психология на човека Наричат го „бащата на психоанализата”. Ня...
Още  ]
Първата детска четка влиза в употреба, к...
Първата детска четка влиза в употреба, когато поникнат 6- 8 млечни зъба Родителите трябва да ...
Още  ]
  Моето Дете