|
Деца с недъзи в тежест на семейството
 Детето може да се роди с недъг, получен вътреутробно или по време на раждането, например сраснали пръстчета, по-късо краче, вродена цепка на небцето, далтонизъм, хемофилия. Недъг може да остане трайно и след като детето прекара тежко заболяване, например гноен менингит, енцефалит, гноен артрит.
Някои недъзи са толкова незначителни, например различен цвят на двете очи, леко клепнали ушни миди, че никой не им обръща внимание. Други биват успешно оперирани още в ранна възраст, така че родителите ги забравят, а детето не ги и запомня. Други обаче остават за цял живот и изискват от родителите повече и по-специални грижи, както и повечко внимание при възпитанието, така че недъгавото дете да не се чувства изолирано и пренебрегнато не само от другите деца, но дори в семейството. Такива са джуджешкият ръст с къси крайници; някои наследствени нервно-мускулни заболявания, които правят детето трудно подвижно, дори приковано в легло; детските церебрални парализи; вродените тежки сърдечни пороци, неподлежащи на операция; вродената слепота; вродената глухота; различните степени на умствена изостаналост и др.
Необходимо е да кажем по няколко думи за тези деца.
- Децата с наследствен джуджешки ръст и къси крайници на пръв поглед ще ви се видят малко смешни. По-рано ги правеха клоуни в цирковете. Ако обаче поразговаряте с тях, ще останете изненадани от тяхното остроумие. Те имат интелигентност дори над нормата, стават много добри художници и научни работници. Вкъщи, а и в училище, бързо свикват с техния недостатък, те бързо печелят приятели в училище, а също така и уважение, защото всички разбират, че детето не е виновно за своя недъг.
- Наследствените нервно-мускулни дистрофии и атрофии проличават понякога едва след 4-5-годишна възраст и се характеризират с прогресивно отслабване на мускулната сила, все по-трудно придвижване в стаята, докато накрая остават трайно на легло. Умственото развитие на тези деца е съвсем нормално. За съжаление медицината е практически безсилна да помогне на тези нещастни деца. А те с възрастта постепенно разбират своята зла участ и все пак не изказват протест. Тяхното самочувствие не се определя толкова от осъзнатия недъг, а от отношението на близките и на другарчетата им към тях. Те са доволни и благодарни, ако едно приятелче седне до леглото и започне обичайния детски разговор за училището, за игрите, за някой детски филм и т.н.
Родителите в никакъв случай не бива да покажат със своето поведение, че вече пренебрегват болното дете и оказват повече внимание на здравото или здравите си деца. Това би било жестоко. В някои случаи обаче в крайния стадий на заболяването родителите вече са безпомощни, защото болното има нужда от повече лекарски и сестрински грижи, а майката и бащата трябва да работят за прехраната на семейството. Тогава, заедно с лекаря, семейният съвет може да реши, че за детето ще е по-добре да бъде настанено в специален дом за деца с тежки недъзи.
- Детската церебрална парализа е заболяване с най-различни степени на изява. В най-леките случаи детето има нормално умствено развитие и е добър ученик, но само леко замята едното краче при ходене. В други случаи обаче е засегнато не само крачето, а и ръката, а в тежките случаи има и разностепенно умствено изоставане. Тук се изисква много търпение и настойчивост от страна на родителите, специално от майката, за подпомагането на детето в раздвижването, в изучаването на азбуката и смятането. Ако това е първото дете в семейството, аз обикновено препоръчвам второ дете. Така майката ще има възможност по време на отпуска по майчинство да се грижи и за първото дете. От друга страна, по-малкото дете ще участва в обучението на своята сестра или брат.
- Вродената слепота и глухота трудно се откриват в първите месеци след раждането. Към третия месец наблюдателната майка ще забележи, че детето не следи с поглед предмета и майчиния образ, а освен това не обръща поглед на страната, откъдето идва звукът. Това вече показва, че бебето трябва да бъде показано на очен лекар.Не е трудно да се разбере и че бебето вероятно не чува добре. Впечатление прави, че то не се обръща към посоката, от която идва силен и внезапен шум. Сигурен признак е следният опит: когато бебето е будно, пляскате с ръце близо до ухото на детето (но не пред окото). Ако детето не мигне рефлекторно, това е подозрително за нарушение в слуха. Детето трябва да се види от лекар по ушни болести.
При поставена сигурна диагноза вродена слепота или глухота родителите трябва да имат грижата своевременно да обучават децата в дадена насока, защото слепите деца стават често много добри музиканти, а децата с увреден слух могат да се научат да четат, дори да говорят и да се вградят в обществото, да създадат и семейство.
- Умствената изостаналост в най-леките степени може да остане неразпозната не само от родителите, но и от учителите. Тези деца се считат за малко особени, глуповати, обаче преминават в следващите класове, завършват прогимназия, даже и гимназия, и захващат някаква професия, но често я сменят. Ако интелигентността на нормално здраво дете се приеме за 100 % с отклонение ± 20 %, то при най-леките случаи на умствена изостаналост интелигентността е 70-80 %, при леката изостаналост - 50-70 %, при най-тежката (идиотия) интелигентността е под 20 %. Децата с най-лека степен на изостаналост, както вече се каза, се вграждат в обществото. Това важи до известна степен и за тези с лека степен. При тежките и много тежките степени обаче на плещите на родителите ляга трудна задача. С помощта на лекаря те ще решат дали детето ще може да се обучава в специално училище или не. Децата с най-тежките умствени увреждания, изявени още в кърмаческа възраст, се настаняват в отделенията за увредени деца. Децата с тризомия 21 (болест на Даун) имат разностепенно изоставане в умственото развитие. В най-леките степени се научават на елементарен разговор, някои дори могат да купят хляб или мляко. Поведението им е невинно, а изражението на лицето - миловидно. Те спокойно се държат вкъщи до края на живота си. Въпреки прилагането на различни медикаменти за стимулиране на мозъчното развитие, практическите резултати идват повече благодарение на обучението.
Някои грешки на родителите с увредени деца:
Една студентка по медицина роди бебе, за което имаше съмнение, че е увредено при раждането. Тя изостави своето дете и си отиде. След два месеца, когато детето вече се заглеждаше и усмихваше, тя дойде засрамена, за да си вземе бебето. Това е едната крайност. По-опасна е втората. Родители имат дете с тежка умствена изостаналост. Лекарите дават съвет за второ дете с уверения, че бебето ще се роди здраво. Отговорът е: "Докато не се оправи това, няма да имаме второ!''
В други случаи, обезверени от научната медицина, нещастните родители се хващат за народната и опитват какво ли не. Лошото е, че попадат в ръцете на самозвани лечители, които с едно дръпване на ушите "изтеглят падналите сливици'' или с биотоковете, които излъчват, нормализират мозъчните функции. Накрая родителите разбират, че са били при най-обикновен шарлатанин. Такива са и някои от продавачите на билки, в повече от пликовете на които се намира една и съща трева.
Не бива родителите на дете с недъзи да закъсняват с професионалната ориентация на своето дете. То трябва навреме да разбере, че при трудното си придвижване трябва да се насочи към професия в седящо положение: аптекарство, счетоводство, телефонистка и т. н. Не може малкото дете да живее с мечтите си да стане балерина или футболист, а родителите знаят, че това е невъзможно за тяхното дете с даден недъг.
Автор: проф д-р Христо Михов
Степени на умствена изостаналост
ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Лицата с лека умствена изостаналост усвояват речта със закъснение, но повечето достигат нивото на ежедневната реч, могат да водят разговори и да участват в клиничното интервю. Повечето от тях постигат също пълна независимост в самообслужването (хранене, миене, обличане, тоалет) и в практическите и домакинските умения, дори когато темпът на развитие е значително по-бавен от нормалния. Основните затруднения се наблюдават в училище, като много от лицата имат особени проблеми с четенето и писането. Обучението, насочено специално към развиване на уменията и компенсация на ограниченията на лица с лека степен на умствена изостаналост, се оказва много полезна. Повечето от лицата на горната граница на леката степен са способни да извършват работа, свързана по-скоро с практически отколкото с умствени умения, включваща неквалифициран или нискоквалифициран физически труд. В социокултурни условия, където не се държи много на учебните постижения, известна степен на лека умствена изостаналост може въобще да не представлява проблем. Ако обаче има забележима емоционална и социална незрялост, социалните последствия от функционалния дефицит, като например неспособност за справяне с изискванията на брака или отглеждането на деца, или трудности при вграждането в културните традиции и очаквания, ще бъдат явни.
Общо взето, поведенческите, смоционалните и социалните затруднения на лицата с лека умствена изостаналост, както и нуждите от лечение и подкрепа, свързани с тях, са по-близо до тези на хората с нормален интелект, отколкото до специфичните проблеми на лицата с умерена и тежка степен на умствена изостаналост. При нарастваща част от тези лица се открива органична етиология, но все още не при мнозинството.
Диагностични указания:
Ако се използват подходящи стандартизирани IQ тестове, диапазонът от 50 до 69 е показателен за лека изостаналост. Разбирането и използването на езика обикновено изостава в различна степен, като проблемите в речевото изразяване, пречещи на незвисимото функциониране на лицето, може да персистират и в зряла възраст. Органична етиология може да бъде установена само при малък брой лица. Съпътстващи състояния като аутизъм, други разстройства на развитието, епилепсия, разстройства на поведението или телесни недъзи се откриват във вариращ процент от случаите. Ако такива нарушения са налице, следва да се кодират отделно.
Включва: дебилност, лека умствена недостатъчност, лека олигофрения, слабоумие
УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
При лицата от тази категория разбирането и използването на речта се развиват бавно и евентуалните им постижения в тзи област са ограничени. Усвояването на навици за самообслужване и двигателни умения също изостават, като при някои лица наобходимостта от наглеждане остава постоянна. Успехите в училище са ограничени, но едан малка част от тях усвояват основните умения, необходими за четене, писане и смятане. Обучителните програми могат да дадат възможност на тези лица да развият ограничения си потенциал и да придобият някои основни умения. Такова програми са подходящи за бавно усвояващи с нисък таван на успеваемост. Възрастните лица с умерена умствена изостаналост обикновено могат да извършват проста практическа работа, ако задачите са внимателно структурирани и се упражняват под умело ръководство. Рядко се постига напълно независимо съществуване в зряла възраст. Като правило обаче тези лица са напълно подвижни и физически активни и повечето от тях показват данни за социално развитие чрез възможностите си да установяват контакти, да общуват с другите и да се включват в прости социални дейности.
Диагностични указания:
Обикновено IQ е в границите от 35 до 49. В тази група често се наблюдават диспопорции в уменията, като някои лица достигат по-високи успехи при зрително – пространствените умения, отколкото при вербалните задачи, докато други са подчертано несръчни, но им е приятно да общуват и да водят прости разговори. Нивото на развитие на езика е различно: някои от засгнатите могат да вземат участие в прост разговор, докато други усвояват речта само колкото да съобщят за основните си потребности. Някои лица никога не се анучават да използват езика, въпреки че разбират прости инструкции и могат да се научат да използват жестове като компенсация до известна степен, за дефицита в речта. При повечето лица от тази категория може да бъде установена органична етиология. Детският аутизъм и другите генерализирани растройства на развитиетосе срещат при малък брой лица и окзват голямо влияние върху клиничната картина и върху подхода при справяне с проблемите им. Епилепсия, неврологични и телесни дефекти се срещат често, но повечето лица могат да ходят самостоятелно. Понякога е възможно да се открият психиатрични състояния, но ограниченото ниво на речево развитие прави диагностицирането им трудно и зависещо от информацията, получена от други хора, които познават добре лицето. Всички съпътстващи разстройства трябва да се кодират отделно.
Включва: имбецилност, умерена умствена недостатъчност, умерена олигофрения
ТЕЖКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
В общи линии тази категория е подобна на умерената умствена изостаналост по клиничната си картина, наличието на органична етиология и придружаващите състояния. По-ниските нива на успеваемост, споменати по-горе, също са най-чести в тази група. Повечето лица от тази група страдат от изразена степен на двигателни нарушения или други свързани със състоянието дефицити, които свидетелстват за наличието на клинически значима увреда или неправилно развитие на централната нервна система.
Диагностични указания:
IQ се движи в границите от 20 до 34.
Включва: тежка умствена недостатъчност, тежка олигофрения
ДЪЛБОКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Интелектуалният квотиент е под 20, което на практика означава, че способността на засегнатите лица да разбират и изпълняват нареждания или инструкции е крайно ограничена. Повечето лица от тази категория са неподвижни или с крайно ограничена подвижност, изпускат се по голяма и малка нужда и са способни само на много рудиментарни форми на невербална комуникация. Способността им да се грижат за основните си потребности е крайно ограничена или липсва, което изисква непрекъснати грижи и наблюдение.
Диагностични указания:
IQ е под 20. Разбирането и използването на езика е ограничено, в най-добрия случай до схващане на някои основни команди и изразяване на елементарни желания. Могат да бъдат усвоени най-основните и прости зрително – пространствени умения на различаване и съпоставяне и при подходящо ръководство и наблюдение засегнатото лице може да участва в прости домакински и практически задачи. В повечето случаи може да се открие органична етиология. Тежките неврологични и други телесни недъзи, които се отразяват върху подвижността, както и епилепсията, зрителните и слухови нарушения, са нещо обичайно. Често се срещат гемерализирани разстройства на развитието в тяхната най-тежка форма, особено атипичният аутизъм (по-специално при тези, които са подвижни).
Включва: идиотия, дълбока умствена недостатъчност, дълбока олигофрения
ДРУГА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Тази категория трябва да се използва само когато оценката на степента на умствено изоставане чрез обичайните процедури се оказва особено трудна или невъзможна поради придружаващи сензорни или телесни нарушения като слепота, глухонемота, тежко разстройство на поведението или тежък телесен недъг
УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ, НЕУТОЧНЕНА
Наличие на умствено изоставане, но без достатъчно информация за причисляване на лицето към една от горните категории.
Включва: умствен дефицит, неуточнен другояче; умствена недостатъчност, неуточнена другояче; олигофрения, неуточнена другояче.
Идиотия: Най-голяма степен на психическа неразвитост, при която липсва напълно психическият живот.
БР: Статията е официален документ на Световната здравна организация
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
