|
Трудната възраст
"Трудната възраст" на подрастващите създава много главоболия, както на родителите, така и на учителите. Послушните до вчера деца, при навършване на 14-15-годишна възраст се отдръпват, попадат в подозрителни компании, пропушват и започват да лъжат. Нито боят, нито разговорите помогнат. Началото на тези промени обаче трябва да се търси в по-ранна възраст. Половото съзряване - превръщането на детето във възрастен индивид - при съвременните условия започва на 11-13-години. Това става малко по-рано при момичетата и малко по-късно при момчетата. Именно в тази възраст рязко се увеличава производството на полови хормони, чиято цел е да обезпечат продължаването на рода. Те оказват влияние не само върху телата на подрастващите, но и върху техните души.
Най-забележимите и известни физически промени са: при момчето - тялото става по-мускулесто, появява се окосмяване по лицето, под мищниците и срамната област, размерът на половия му орган се увеличава, а кожата по него става по-тънка и тъмна, започват полюции (неволно нощно отделяне на семенна течност); при момичетата - появява се менструация. По-малко забележими, но не по-малко важни са психологическите промени, които формират страните на характера и цялостния поглед към живота (в това число и семейния) и сексуалността.
В началото на половото съзряване се оформя платоничното либидо - едно от съставните части на половото влечение. Детето се влюбва във всички и в никого, фантазира си на героични и романтични теми, често се чувства нещастно и при най-малките разногласия с родителите или приятелите.
Момичетата по правило за пръв път се влюбват около година преди първата им менструация - в актьор, певец, учителя по физкултура или отличника на класа - изборът е абсолютно непредсказуем. Първото влюбване при момчетата не е толкова твърдо свързано с възрастта, но към 13-та година повечето от тях вече се подават на това чувство. Външните платонически преживявания нерядко се проявяват в събиране на постери на "героя" или принадлежали му вещи. Ако обектът на влюбването е достижим, тийнейджърът е готов на какви ли не щуротии, за да привлече вниманието му. Любовните бележки и нежните писма са много наивни и в същото време прекалено откровени. Просто децата не спазват правилата за приличие на възрастните. Повечето от тези "произведения" въобще не достигат до получателя си, а завършват в кошчето за боклук или в най-дълбокото чекмедже на бюрото.
Платоничното влюбване доста бързо преминава в следващия етап - еротичното влечение. То, както и стремежът към романтичен, душевен контакт, телесна близост, но не физическо обладаване, се отличава от сексуалната потребност, също както например четенето на приключенски роман и личното участие в бойни сцени. Желанието да бъдеш близък с избраника си, да улавяш неговия поглед, да мечтаете за прекрасни романтични събития постепенно се сменят със стремеж за докосване прекарване на повече време заедно.
В този период, въпреки силното емоционално напрежение, съпровождащо първите крачки към по-близки отношения, все още липсва сексуалният отенък. Напротив, често дори и най-малкият намек за по-тясно общуване с разголване на телата може да разруши романтичните блянове на подрастващия и да направи възгледите му цинични.
За тийнейджърите и от двата пола между 13 и 16 години е нормално постоянното влюбване. През това време те "отработват" маниера си на поведение, вкусът към определени представители на противоположния пол, умението да се запознават, да поддържат контакти. Изчисленията на учените сочат, че средно едно юношеско влюбване продължава 12-14 дни. Но в този кратък срок се поместват много събития: тийнейджърът избира в кого да се влюби, открива привлекателните черти в избраника си, намира пътя за запознанство и сближаване, поддържа отношенията, демонстрира положителните си качества и най-накрая преживява разрива. Ами че това си е цял живот! И е много хубаво, че това се случва - човек в леки условия трупа опит, който ще му послужи, когато всичко стане много сериозно.
Опитите на някои родители да пресекат "романите" на подрастващо дете могат да му причинят вреда, превръщайки го в бъдеще в женомразец /мъжемразец или напротив в непридирчив/а към връзките си просто защото не се е научило да се ориентира сред хората. Затова не лишавайте детето си от общуване с негови връстници. В противен случай то може да се превърне в необщителна, винаги намусена и инфантилна личност. Родителите и педагозите трябва само да насочват и удържат постъпките на подрастващите, за да не излизат те от обществено приетите норми.
За съжаление доста често тази задача е допълнително затруднена от психологическото отчуждение на младото поколение. Този процес е закономерен. Първият удар по авторитета на родителите е когато детето тръгне на училище. Там неговите хоризонти значително се разширяват и мнението на учителката, а също и на съучениците му става по-важно от родителското. Ако отношението на родителите към новия авторитет не е прекалено ревниво, то влиянието на семейството, училището и приятелите взаимно се уравновесяват.
Но във възрастта 11-15 години настъпва втори изпитателен период за взаимоотношенията родители - деца. Осъзнаването на собственото "аз" не само като член на семейството, но и като самостоятелна личност, кара тийнейджъра да изучава съсредеточено обкръжаващия го свят, да търси в него място за себе си, своето семейство, приятелите. От една страна това води до определено отделяне на подрастващото дете от семейството. То вече не е подвластно на родителския контрол, както е било по-рано. Децата стават по-независими, а понякога дръзки и избухливи. Отново на преден план изпъква авторитетът на компанията, в която тийнейджърът прекарва свободното си време.
Доколкото компанията се образува самопроизволно, по интереси, в нея всички се чувстват комфортно, удобно, лесно се разбират помежду си, придобиват навиците и начина на живот, особено на лидера. Авторитетът на компанията може да бъде неоспорим понеже често се явява погледнато през розови очила противопоставяне на скучния родителски бит.
Модните пристрастия в облеклото, прическите, козметиката, маниера на поведение - всичко това е много важно за общуването на тийнейджърите. Главното е, че те се учат да търсят своето място в обществото. Юношата или девойката заема определено положение в компанията, възможно е да се бори и за най-високия статус, поддържа социалните норми на поведение именно на тази компания, защитава я от външно посегателство - от страна на други компании, полицията, родителите. Всичко това до голяма степен имитира поведението на възрастния човек в обществото.
Разбира се, ако компанията се състои от "положителни" деца, ако поведението им не излиза от приемливата рамка, тогава родителите значително по-леко преживяват отдръпването на детето от семейството. Често обаче деца от добри семейства попадат в "лоши" компании и при това се чувстват съвсем удобно в тях. Напълно е възможно в тези подрастващи да се надигне вълна на протест срещу духа на родителското семейство.
Наравно с отчуждението, отдръпващото се от родителите дете се вглежда по-внимателно в порядките, царящи в семейството. Съзнателните или несъзнателни анализи излагат на опасност отношенията между родителите, между родителите и децата, между родителите и батите и дядовците. Този анализ е безпощаден и често несправедлив. Той е способен да направи от мухата слон или по-точно от най-малкия недостатък или случайна грешка да изгради отрицателен образ на члена от семейството.
Понеже подрастващите чувстват определена дискриминация по отношение на себе си от страна на обществото, то особен интерес у тях предизвиква проявата на двойния морал. "Добрият" в работата си баща бие жена си у дома, строгата майка се прибира с нещо от работа и не го смята за кражба.... Подобна двойственост в отношенията, която възрастните по правило намират за естествена, от гледна точка на юношеския максимализъм може да приеме формата на световен катаклизъм, в който се руши не само авторитетът на родителите, но и моралните устои на самия тийнейджър. Възрастните трябва да проумеят факта, че светът на детето е отражение на техния собствен свят.
Във връзка с това във възрастта 11-14 години в съзнанието на подрастващите протичат два взаимосвързани процеса - от една страна отчуждение от родителското тяло и разширяване на жизнените хоризонти, а от друга - по-съсредоточено вглеждане във вътрешния свят на семейството, по чиито образ и подобие детето изгражда своя собствен.
В съчетание с чисто биологичните проблеми в периода на половото съзряване психологически преживявания създават взривна смес, с която трудно се справят и родителите, и подрастващите. В тийнейджърска възраст вече е невъзможно да завържете приятелски отношения с детето си, ако преди това не сте спечелили доверието му. Ето защо, за да избегнете отчуждението, опитайте се да бъдете негова опора в живота, а не само властната направляваща ръка.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
