|
Приобщаващо ли е приобщаващото образование в България?!
 През последните години се заговори за интегрирано и за приобщаващо образование, като първото по-скоро се свързва с интегрирането в посока адаптирането на детето към общообразователната среда, а при приобщаването- в адаптиране на средата към потребностите на детето, за да се чувства удобно, прието и разбрано. Дали обаче това е така?! Едва ли има здравомислещ човек, който би отрекъл правото на образование и равноправен живот на децата с увреждания. Всяко едно от тях трябва да получи образование, и да усвои определени умения, според неговите потребности и възможности. За всяко едно от тях, трябва да бъдат създадени условия за живот, които да му предоставят възможност за безпрепятствено придвижване, адекватно образование, професионална реализация (когато това е възможно), пълноценна интеграция в обществото. Остава въпросът: Коя е правилната формула за адекватно образование на децата със специални потребности?
На теория и по нормативна уредба всичко звучи прекрасно. В интернет са публикувани стотици клипчета предимно от чужди източници, как децата със СОП работят на своята масичка с ресурсния си учител и се обучават заедно със своите връстници в една класна стая. Децата със СОП са приети от своите съученици и учители и се чувстват щастливи и спокойни, развиващи се със своето темпо и според своите възможности и потребности. Като всяка добра идея обаче и тази е побългарена и изопачена и реалната действиетелност у нас е съвсем различна. Приобщаването, за да е успешно, не е достатъчно само детето със СОП да бъде вкарано в класната стая в общообразователното училище сред своите връстници, а да бъде безусловно прието от всички въпреки своите дефицити и да бъде адекватно обучавано. Преобладаващата картинка у нас е, детето със СОП да посещава часовете само по някои от учебните предмети, като през това време в много от случаите родителят изчаква отвън, и при проблем с поведението или криза се прибира у дома, вместо да се поеме от психолога в подходящо оборудвана стая, където да се успокои. Незнайно защо детето със СОП, посещаващо общообразователно училище е лишено от часове като изобразителни дейности, трудово обучение (независимо как се нарича назад във времето този предмет), музика, инф. технологии и др. То е обучавано един или два пъти седмично от ресурсен учител предимно по математика и БЕЛ, но не и по околен свят, геограафия или биология, разбира се с адаптиране на учебния материал и усвояване на основни знания и представи. Установила съм, че ученици в 7-ми клас със СОП, но с потенциал да се ориентират в картата на България, в еволюцията на растенията и животните и др., нямат основни познания, а ги усвояват с голям интерес, ако са преподадени по подходящия начин и с нагледни материали. В стандартната образователна система почти не присъстват алтернативни и иновативни методики, макар и показали своята ефективност. Дори е забранено смятането с пръсти, което е най-достъпният начин да се научат децата да смятат. Децата със СОП не повтарят учебна година, а автоматично преминават в по-горен клас, независимо дали са усвоили или не някакви знания. Общообразователното училище не предлага на тези деца занимания за формиране на умения от ежедневието, от каквито техните връстници „в норма” не се нуждаят, вероятно затова и не са предвидени такива. Но за тези деца обучението в самообслужване е основно за тяхната бъдеща независимост.
Учителят трябва успоредно да провежда урок с класа и обучение със съответното дете със СОП. Това поражда много въпроси без отговори: Как се чувства едно дете нпр. с аутизъм предвид по-обострените му възприятия в среда с шум, бягане, викане и всичко онова, което се случва в междучасието? Как би се чувствало едно дете с ХАДВ, ако трябва да стои 45 минути на чина и как биха реагирали другите деца, ако то си позволи да става от мястото си, да се разхожда из класната стая, да закачи съученик и това няма ли да породи у другите деца въпросът: „Защо той може, а аз не?” Какъв е смисълът и с какво се помага на ученик с умствено изоставане, ако ежедневно покрай него преминава огромна вълна от неразбираема информация свързана с изучаваните учебни предмети от класа, а той просто преминава в по-горен клас? Как учителят да обясни на останалите, неадекватното в някои моменти и неприемливото или агресивно в определени ситуации поведение на дете със специални потребности? Доколко е пълноценно преподаването на урок в клас, след като въпросното дете изисква специално време и внимание? Какво се случва, ако останалите напредват с учебния материал, а това дете се нуждае от 2 години, за да научи азбуката, защото при повечето деца с изоставане в интелектуалното развитие е необходимо много време и преповтаряне на всяка една нова информация? Доколко тези деца, наистина са част от приобщаващата образователна среда и доколко наистина са приети от останалите деца, или се чувстват по-скоро изолирани и самотни?! Дали се чувстват в своя среда, или в някаква напълно неразбираема? Посещаващите специални училища деца със зрителни и слухови увреждания, щяха ли да се интегрират така успешно, ако посещаваха общообразователно училище, макар и с допълнителна подкрепа? Специалните училища от подготвителен до 12-ти клас за деца с увреден слух или нарушено зрение трябва да продължат да съществуват в сегашния им вид, защото са показали своите ползи. Дали обаче децата с умствено изоставане не биха получили много по-добра подготовка за живота, ако също посещаваха специални училища със съвременно оборудване, където да бъдат обучавани индивидуално или в малки групи в щадяща среда според индивидуалните им способности и потребности?
Според мен децата с физически увреждания, но със съхранен интелект, следва да бъдат обучавани в общообразователни детски градини и училища с допълнителна подкрепа, но за тях трябва да бъде създадена напълно достъпна и без всякакви препятствия среда до всяка точка на училището. Децата с умствено изоставане обаче следва да бъдат обучавани в специализирани детски градини и училища с целодневна грижа, в които обучението да се провежда в малки групи или индивидуално според потребностите, възможностите и капацитета на детето по облекчени учебни програми и индивидуални планове. Средата следва да разполага със съвременна материална база, предоставяща подходящи условия, както за образователни цели със специални педагози, така и за почивка, релакс и усамотение. Да се провеждат ежедневни допълнителни занимания с рехабилитатор, психолог, логопед, ерготерапевт и други специалисти. Където това е възможно, учениците в по-горен етап на образование, да получават знания и професионална подготовка по подходящи професии. Понякога за повечето от тези деца е много по-полезно, ако се научат да броят, да разпознават цифрите и буквите, да смятат до 10 и да боравят с пари, да разполагат с определен речников запас и умения за общуване, да умеят да боравят с посуда от ежедневието, да се самообслужват, да замесят тесто, да посадят цветя, и същевременно да получат достатъчно допълнителна грижа и помощ в посока на тяхното речево, умствено и физическо развитие, отколкото да присъства 12 години в една напълно неразбираема за тях среда. В едно специализирано училище, всяко дете ще получи пълноценно индивидуално внимание и адекватно за състоянието му образование, и ще пребивава в спокойна и защитена среда.
Относно интеграцията на тези деца в обществото и за да не израстват в изолация, това може да се компенсира чрез изграждане на приятелства с класове от други училища чрез информационни срещи, съвместни инициативи и празници, които биха били полезни за двете страни. За да бъдат подготвени тези деца за живот в обществото, пътят е чрез адекватно и съобразено с потенциала им обучение. Някой ще каже, че ЦСОП, които замениха т.нар. Помощни училища донякъде покриват описаното до тук, но това на този етап не е точно така.
Проведох разговори с различни учители в класа или в групата на които има деца и ученици със СОП с въпрос, кои са най-често срещаните трудности в ежедневната им работа. Всички посочиха, като основни проблеми: липсата на достатъчна подкрепа и на разбиране от страна на повечето родителите на останалите деца, необходимост от повече помощник- учители, недостиг на логопеди и недостатъчно време за индивидуална работа с децата със специални потребности. Препоръчват ранно диагностициране, намаляване на броя деца/ученици в групата/класа в който се обучават деца със СОП и изграждане на съвременни специализирани училища за децата с интелектуална недостатъчност, където да се обучават със средства и методи, съответстващи на специфичните им потребности. Факт е, че много деца с множество тежки увреждания, израстващи в болнична обстановка, които не ходят, не говорят и се хранят чрез системи, също се водят като учиници в някое училище, за което държавата отпуска средства, но практически не е възможно да го посещават. Някои има ли обяснение защо това е така? И не могат ли тези средства да се използват за други и по-полезни за тези деца дейности?!
Обобщено основните проблеми, които стоят пред приобщаващото образование в България са:
• Липса на официална статистика за броя на децата с увреждания, непосещаващи училище.
• Затруднен достъп на децата със СОП до училищните сгради, поради това че много от тях не са пригодени за ползване от деца с увреждания.
• Учителят трудно би могъл да работи едновременно с целия клас и индивидуално с даденото дете, което от своя страна неуспявайки да следва темпото на съучениците си и да се включва в общите занимания, отново попада в изолация.
• При един учител с клас от 26 деца за които носи отговорност е трудно да се гарантира безопасността на дете със СОП, ако в някакъв момент напусне класната стая или бъде изложено на риск.
• Някои от децата със СОП трудно владеят емоциите, поведението им е неприемливо или са хиперактивни, поради което за тях е трудно да изпълняват правилата за поведение в час в стандартното училище. В последствие родителите им постепенно спират да ги водят в училище или ги водят периодично. Така детето по документи се води на училище, но в действителност пребивава предимно у дома и приобщаването отново не е налице.
• Понякога, нещо незначително, може да изкара извън контрол много от децата с аутизъм, което налага своевременна и адекватна реакция от страна на учителя, и същевременно от запазване на дисциплината в класа. Как може да се случи това, предвид това че учителят е сам в класната стая, а помощник-учител се полага само ако в класът се обучават 3 или повече деца със СОП.
• Липсата на институции за ранно подпомагане, което поставя родителите на деца със СОП пред изпитания и загуба на време в търсене на адекватна информация, къде могат да бъдат консултирани и диагностицирани децата им, към какви специалисти трябва да се обърнат и какви са подходящите терапии за тях.
• Възможно е учениците със СОП да не получат приемане и разбиране от съучениците си, и дори да присъстват в училище, пак да останат в изолация.
• Ако родителите и детето със специални потребности не срещат други родители и деца с подобен проблем, има вероятност да се почувстват притеснени и различни.
• Не всички учители в общообразователните училища и детски градини имат нужната подготовка, за да приложат съответните стратегии и подходи за обучение на деца със СОП.
• Децата с интелектуална недостатъчност се развиват и учат със свое темпо, поради което се нуждаят от много повече време, за да се научат да говорят или да се самообслужват. Затрудняват се при запомняне на информация и при разбиране на социалните правила. Всичко това в повечето случаи също не се приема с разбиране от останалите деца и родители.
• Много от децата с интелектуална недостатъчност имат затруднение при контролиране на физиологичните си нужди. Липсата на помощник-учители във всеки клас с деца със СОП, принуждава родителите на тези деца да присъстват в класната стая, за да ги самообслужват. Това води до много неудобства за учителя и до въпроси у по-малките ученици: „Зещо неговият родител може да е в клас, а моят не?”
• Учениците със СОП не повтарят учебната година и автоматично преминават в по-горен клас. Остава въпросът, до колко реално са усвоили преподавания учебен материал и общообразователното училище дало ли им е знания и умения, полезни според индивидуалните им умения и потребности? Често приобщаването на деца със специални потребности в масови училища не се получава и децата и родителите се оказват подложени на голям стрес.
Препоръките ми за по-ефективно включване на децата с увреждания в приобщаваща образователна среда според настоящия модел са:
• Провеждане на предварителни информационни срещи с родителите на децата и учениците, ако предстои обучение на дете със СОП в съответния клас или група. Провеждане на беседи с децата от класа, по време на която да получат достатъчно информация, съобразена с възрастта им, за да приемат с разбиране своя „различен“ съученик.
• Назначаване на пом. учители във всеки клас в който има ученик със СОП и намаляване на броя с учениците в паралелки, където има ученици със СОП.
• Според състоянието и потребностите на детето със СОП, да му се осигурява в ДГ/училище подходящо място за почивка и усамотение, достатъчно време за работа както с ресурсен учител, така и с логопед и рехабилитатор.
• Всички училища да предоставят достъпна от архитектурна гледна точка среда за ученици с двигателни увреждания. Сега повечето училища дори нямат рампи и асансьори.
• От ранна възраст всички деца трябва да бъдат възпитани в умение за приемане на различните, а това се случва от семейството и детската градина. Факт е, че все още „нормалните“ деца се отнасят с подигравки, а голяма част от родителите им с неразбиране към децата с проблеми в развитието, а те са част от всички нас.
Основният въпрос не касае правото на образование на всяко дете, защото всяко дете на планетата трябва да има достъп до образование. Основният въпрос е кое би било по- ефективно, обучение в общообразователно или в специално училище със съвременно оборудване и щадяща среда, което би дало по-добра подготовка за живота на децата със специални потребности, според индивидуалните им възможности и потребности?! Проблемите и предизвикателствата пред приобщаващото образование са факт и бъдещето въз основа на грешките и добрите практики трябва да ги разреши по-най правилния начин. Надявам се, че след години ще бъдат отчетени грешките в приобщаващото образование във вида в който е днес и децата със специални потребности ще получат това от което се нуждаят.
Мариана Йорданова, педагог
Из книгата "Специалното дете"
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
