За какво мечтаят децата на Кубрат

Дългогодишната ми работа с деца, ме научиха на много ценни неща- да ги чувам, да разпознавам техните емоции и чувства, да чета по реакциите им, да създам пространство, в което се отварят разговори за нещата, които ги вълнуват, тревожат, притесняват, мотивират, вдъхновяват и др. На една от скорошните летни сбирки с доброволците от Клуб „Емпатия“ дискутирахме темата „Човек е голям, толкова, колкото са големи мечтите му“. Темата предизвика не само оживление сред участниците, но и провокира час от децата към по-сериозен размисъл. В мечтите им са включени много хубави послания, грижа за природата и майката Земя, както и пожелания за един много по-хубав, спокоен и хармоничен свят. Споделям част от техните разсъждения и с читателите на „Национален форум моето дете“

Крисиан Вихъров, 16г.: „Мечтите, са крилете, които ни движат напред. Да ги имаш и следваш, те правят целеустремен, отговорен и ангажиран. Големи или малки, лесно постижими или не, играят важна роля в живота на хората. Кой не мечтае? През ранна възраст мечтаем за едно, през юношеството за друго, но има едни, които през всички възрасти остават. Аз, 16-годишно момче, също имам своите мечти, към които се стремя. С годините те се променяха, но винаги е имало малка част от следващата ми мечта, която несъзнателно съм вмъквал към предишната. Мечтаех да стана художник. В детската градина, много обичах да рисувам, това беше, моят начин да изучавам заобикалящия ме свят и това как го разбирам. Рисуването продължи и в началния, и среден етап на образованието- предимно прости пейзажи – къщи, заобиколени от сияйната ни природа, зеленеещи дървета, планини и т.н., по-късно дойде ред и на портретите на тези, които обичах, и на които се възхищавах. Рисуването ми помогна и в това да опозная много, и себе си, научи ме да се свързвам с нещата, които ме вълнуват. Към днешна дата, когато вече лека по лека се доближавам до финала на училищния живот и би трябвало да знам, в каква сфера искам да се реализирам, мога да споделя, че мечтая да се реализирам като учител по английски език. Както вече споменах, във всяка една моя мечта имаше нещо, което ме доближаваше и затвърждаваше настоящата ми мечта, в повечето от моите детски рисунки, диалози между изобразените герои бяха на английски език. На учителството като професията винаги съм се възхищавал. Намирам за много благородно, да помогнеш на едно дете да върви по правия път и да следва мечтите си, да го научиш на важните и ценни за живота добродетели и ценности. Ще следвам тази си моя мечта, и в тази връзка, от ден на ден задобрявам с английския език- нови думи, добро произношение, четене на книги на английски, слушане на песни и др. Мечтите ни водят напред и ни променят, докато ние растем. Те могат да се преобразят, да поемат нова посока или дори да се слеят с други, но всяка от тях оставя своя отпечатък, макар и несъзнателно. Смятам, че независимо колко труден може да бъде пътят към постигането на нашите мечти, тяхното следване и нашата страст към постигането им дава смисъл на живота ни, а нас самите по-пълноценни.“

Дилян Янков, 15 г. „Мечтите ми основно са свързани с голямата игра наречена футбол. От две години съм част от юношеския тим на „Ludogorets- U16-2“ . Интересът ми към футбола е от малък. Първият мач, който гледах с баща ми се игра между „Лудогорец“ и „Реал Мадрид“. Беше вълнуващо преживяване, тогава не само гледах, но и усещах, че нещо пламва в сърцето ми и от тогава почти всеки ден мечтая да съм на терена, да се развивам, да стана един ден голям професионален футболист. На 7 години, получих първата си футболна топка, дълга я гледах само като подарък, за да я имам по-дълго време, но после осъзнах, че ако искам да съм добър на терена, трябва да почна да усвоявам техники, да развивам уменията си, да калявам тялото си. Първият ми учител стана баща ми, чаках го с нетърпение да се прибере, работеше далече от дома, за да играем заедно и така все повече, и повече се увличах. Гледах световни мачове, изучавах големите имена, четях за тях и така от малък станах фен на Роналдо, харесвам го като професионалист и като човек. Полагам големи усилия, за да се занимавам с футбол професионално и да остана в него, колкото се може по-дълго. Всяка седмица два пъти седмично посещавам тренировки и пътувам от Кубрат до Разград. Когато съм на терена, влизам в по-добра връзка със себе си и това ми помага да се опозная по-добре, както и да опозная по-добре съотборниците си. Благодарен съм на семейството ми, което ме подкрепя в преследването ми на тази моя мечта- да съм част от голямата игра. Дисциплината, която съм си наложил ми позволява да съчетая успешно ученическите си задължения с тренировките. Произхождам от смесено семейство и не крия разочарованието си от хора, които са жлъчни и агресивни, и нямат толерантност към различните, за това мечтая и за свят без насилие и расизъм, в който цветът на кожата, етноса, езика няма да са единствените критерии, по които определяме даден човек. Извън футбола, за разтоварване играя баскетбол с приятели, а минутите със семейството ми са ценни. Много бих искал всяко дете от малък да намери своето място дали ще е в спорта или изкуството, но да го направи и семействата им да ги подкрепят, да застанат след техните избори, това помага да не тръгнеш по-лош път и да не се научиш на мързел.“

Диляй Джеватова на 10 г. „Искам и мечтая светът да стане по-добър и в него хората, да са много щастливи, и да се усмихват по-често. Мечтая, цялата Планета да е цветна, а не сива. Да няма войни и пожари. Да има храна за всички деца на Земята. Има хора, които изхвърлят много храна, а могат да я дадат на тези, които имат нужда от нея или да нахранят бездомните животни. Мечтая за училище , в което децата не се карат и бият, а си помагат и подкрепят взаимно, така както правим, докато тренираме и играем хандбал. Има много богати хора, но малка част от тях помагат на бедните. Вместо да показват богатството си, да направят нещо и за бедните. Много искам моята приятелка Кайра да стане известна художничка, защото рисува много хубаво и има талант. Имам и още една мечта- да си имам домашен любимец-котенце, толкова много ги обичам. Тайничко се надявам, за някой мой рожден ден това да се случи.“

Семира Джавдет, 15г. „Според мен всеки човек има мечти, които иска да осъществи и прави всичко възможно, за да ги осъществи. Всеки един от нас в сърцето си носи мечти-някои носят големи, някои по-малки. Те ни дават криле и движат напред. Моите мечти не са само обикновени желания, те са част от мен и са свързани с по- добро бъдеще за всички хора. Моята най-голяма мечта е да бъда, добър човек, да бъда по-добра от вчера и всеки ден правя крачки, за да се случва това. Опитвам се да се развивам в много различни области. Правя неща, които могат да ме развият многостранно. Например чета книги, които ме учат на много нови неща - нови знания, ново познание за света, които ми помагат да трупам и нов житейски опит. Друга моя мечта е да оставя следа след себе си, да вдъхновявам хората около мен и да съм щастлива с това, което ще избера като моя професия. Мечтая още да пътувам по света, да се запознавам с нови хора, нови култури, да видя много нови красиви места, за които преди това само съм чела или гледала по телевизията. А една моя мечта, вече е осъществена, помогнах няколко пъти на човек в нужда, имах желание, направих го и се чувствам много радостна с това. Да видиш усмивка в лицето на някой, който е приятно изненадан е неописуемо. За осъществяването на дадена мечта най-важните неща са търпението и това да не се отказваш. Винаги ще има хора, които ще казват, че няма да успееш, но ако не се откажеш, имаш търпение и правиш всичко възможно за осъществяването на мечтата си, успехът ще дойде. Мечтая да докажа на себе си, че мога. Искам да преодолея страха от провала, съмнението в себе си и емоционалната умора, която трупаме от външни влияния. Искам да постигна целите си не толкова заради признание и одобрение, а заради усещането, че не съм се отказала. Мечтая един ден, често да си казвам: „Да, ти успя. Гордея се с теб.“ Вярвам че трудът и постоянството могат да превърнат всяка мечта в реалност. Мечтите ми са реални мисля, които ме мотивират да уча, да се боря и да вярвам. Животът не винаги е лесен и ще е такъв, но именно мечтите ми ще дават сили да вървя уверено напред. Те са моята надежда и моите крила. Мечтите ни правят по истински хора. Те ни карат да се борим, да вярваме, да се развиваме. А най- хубавото е, че докато ги следваме, откриваме не само света, а и себе си.“

Нурхан Рушид, 16г. „Моето детство не беше сред най-безоблачните. То премина от приемно семейство в приемно. С много трудни неща се сблъсках отрано, срещнах обаче и добри хора, на които ще съм благодарен, до края на дните си. В дните, когато се чувствах много сам, затварях очи и си представях, как един ден съм сред деца, много деца и не само ги уча на знания, но и ги дарявам с обич, топлина и подкрепа. С една дума, мечтая да се посветя на учителската професия, колкото и да изглежда трудна тя днес, защото позволява и дава възможност да си най-близо до децата, да общуваш с тях, да ги изслушваш, да ги насърчаваш да следват мечтите си, да не се отказват бързо и лесно при трудности. Чувствам се много полезен и щастлив, когато се включвам в дискусиите и инициативите, които организира местния клуб „Емпатия“, в който като най-големия участник, често съм в ролята на ментор и водя разговорите. Друг мой приятел-учител от програмата „Заедно в час“, също ме допусна до класовете, в които преподаваше и така, от ден на ден осъзнавах, че точно това искам, това ми се работи- с деца, да ги запознавам с добрите примери и да вярвам, че всяко едно дете е таково. Много силно ме привлича и актьорството, и за това посещавам с голямо желание театралната група в училището. Един ден искам, деца и родители да се гордеят с мен, че познават учител от ново поколение, който не само преподава, но и обича с цялото си сърце всички деца и им помага да следват мечтите си .“

Ажда Ибрям, 16г. „Моите мечти са свързани с правораздаването. Мечтая да завърша специалността 'Право' и да се реализирам като юрист. Да израсна до адвокат, а някой ден и съдия. От ранна възраст желанията ми са свързани да направя промяна. Несправедливостта е тема, която намирам за изключително важна и актуална. Много пъти съм чувала изрази като 'светът е просто такъв' или 'не всичко е честно', които са ме изпълвали с необуздана, нечовешка ярост. Стотици хора, жертви на всякакви видове насилие-главно деца и жени са игнорирани от системата, а техните насилници оставени безнаказани. Това позволява на други да си позволяват подобни, а понякога дори и по-лоши, провинения към невинни хора. Всеки заслужава да получи правосъдие, ако му е било навредено, и всеки оскърбител заслужава наказание. Наранените не трябва да живеят в страх или с постоянен гняв, заровен дълбоко в душата, защото не вярват, че техните истории ще бъдат чути или взети на сериозно. Аз желая да направя тази промяна, за себе си, за тези, които са били онеправдани преди мен и за тези, които ще дойдат след мен.“

Нади Карагьозова

---

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.