Търсене:
 
      Начало Блогът на Нади Добротата привлича още по-голямо добро! 20 06 2024      
 
Оценка: / 4
СлабОтличен 

Добротата привлича още по-голямо добро!
Из живота и кариерата на Учителя по Доброта


Интервю на Петя Тодорова с д-р Надие Карагьозова- приятел и сътрудник на сайта www.moetodete.com

Д-р Надие Карагьозова е родена в село Бисерци, Североизточна България. Завършва средното си образование в СОУ „Н.Й. Вапцаров“ в гр. Разград, а след това продължава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ като завършва две магистърски степени- „Предучилищна педагогика“ и „Връзки с обществеността“. По-късно защитава и докторска титла по „Организация и управление на информационните процеси“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София. Зад нейния гръб стоят 32 години професионален опит в различни области. Кариерата ѝ започва като репортер и контролен редактор в БНР, след това работи в Народното събрание като секретар на парламентарна група, а впоследствие преминава служба към Министерството на външните работи – назначена е за секретар-сътрудник в Генералното консулство на Република България в Истанбул. От 2006 година насам тя е секретар на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни непълнолетни към Община Кубрат, където създава клуб „Емпатия“, в който ученици-доброволци на различна възраст се обединяват в помощ на превантивната дейност на Комисията. Освен интереса ѝ към педагогиката, психологията, нейна страст е писането. Има много публицистични материали в печатни и електрони издания като „Дом, дете, детска градина“, „Професионално образование“, „Педагогика“. Има активно участие във вестници („Eкип 7“) и форуми („Моето дете“). Тя е автор на няколко наръчника, като един от тях е „Малки стъпки- големи ползи“ и методически помагала- „Знанието е превенция“. Всички те са свързани с емоционалното здраве на децата.

Бих започнала с един малко по нестандартен въпрос, който засяга родените в малки градове и села, като мен и Вас. Това, че сте родом от едно селце, не Ви е отказало да се борите да докажете себе си и своите способности. Бихте ли споделили как сте се чувствали в началото, когато сте заминали в столицата, за да продължите висшето си образование?
- Никога не съм крила, че съм родена и израснала на село. Където и да отидех, винаги се представях, че съм от селото на шампионите. В моето родно Бисерци е роден първият олимпийски шампион по борба Хасан Исаев. Големият град, винаги малко плаши и стряска, но когато имаш ясни цели, знаеш как да ги следваш, имаш добра семейна закалка, се справяш. Имала съм много трудни моменти, но с времето научаваш, че точно те, те правят по-силен и по-уверен. Не познавам лесното в живота. Откакто се помня всеки ден се уча, от хора, от ситуации, от предизвикателства…

Едно от предизвикателствата в живота е професионалната ориентация, която затруднява все повече сегашното поколение. Всъщност какво Ви подтикна да запишете „Предучилищна педагогика“, а след това „Връзки с обществеността“- на пръв поглед две различни специалности?
- Баща ми (който не е между живите), много искаше да стана учителка и така се случи, завърших първо предучилищна педагогика, после обща педагогика, но моето хоби от малка е да разказвам истории и се бях подготвила като втора специалност да запиша журналистика, но до ден днешен помня, в деня когато подавах документи имах кратка среща с началника на отдел научна дейност на Софийския университет Георги Гешев, който ми каза: „Ти това го можеш, запиши „Връзки с обществеността“ “ и съм от първия випуск на тази специалност и му благодаря за тази препоръка. Успявам да ги съчетавам успешно. Още повече, водя се от разбирането, че днес в управлението на съвременното училище връзките с обществеността задължително трябва да намерят своето място.

Учителската професия все още бива предпочитана и е запазила статута си на престижна и желана. Но тя в същото време е изключително отговорна, особено ако говорим за деца с физически или емоционални проблеми, където е необходим подход. Вие как решихте, че искате да се занимавате с деца, които имат проблеми с емоционалното изразяване и нямат с кого да споделят чувствата си?
- Беше предизвикателство, може би донякъде и намеса на Съдбата, когато нареждах едни планове, а попаднах в една непозната за мен среда и едни деца „без път и посока“ и така още с първите разговори и срещи станахме част от ежедневието един на друг и така към днешна дата мога да кажа, благодаря за тази опитност и професионално надграждане. С една дума, когато се озовах с лимон в ръка, успях да забъркам най-вкусната лимонада. Всеки един отделен случай ми е скъп и всяка среща ме е научила на нещо. Споделянето е много важен процес, когато се прави по правилния начин и с надежден специалист, това означава и наполовина решен проблем.




Може ли да споделите какво е чувството да видиш дете, което се води „безнадежден случай“, но с времето, то се е преборило със своите проблеми и несигурности и се е превърнало в един добър човек, които иска да даде пример на останалите?
- Най-голямата награда за един специалист, работещ с уязвима група деца е да види издърпаното от „безхаберие и път“ дете, като успешен младеж и възрастен. Чувство на удовлетвореност и щастие изпълват съзнанието и сърцето ти. Казваш си, „струвало си е“. Често пътят до такава „качествена поправка“ е дълъг, изисква се много търпение, постоянно насърчение и усилия от двете страни.

Знам, че за Вас клуб „Емпатия“, който ръководихте означаваше много. Този клуб беше едно голямо „семейство“, което правеше добро и беше готово да се развива. Аз също бях част от това цяло и си спомням конкурсите, есетата, събиранията, разговорите. Може ли да ми опишете клуб „Емпатия“ с няколко думи?
- Клуб „Емпатия“ е една творческа работилница на идеи и едно голямо емоционално училище за деца –доброволци от различни възрасти, които искат да участват в живота на другия, чрез проява на любов, доброта, съпричастност, милосърдие. Истински запомнящи се онези неща, в които си вложил нещо от себе си- дори това да е само една позитивна дума или искрена усмивка-насочени към някого с искреност те вършат чудеса. Клуб „Емпатия“ се създаде в годините, когато в Кубрат нямаше нито един център за работа с деца и се вписа много добре сред подрастващите, който развива дейност и днес. Радвам се, че и ти беше част от магията на клуба.

Освен, че се занимавате с емоционалното здраве на децата Вие пишете статии в различни вестници, дори сте издала няколко помагала. Аз съм запозната повече с работата Ви във вестник „Екип 7“. Най-вече се възхищавам на публикациите Ви свързани с историите на различни личности. Какво Ви мотивира да пишете?
- Изглеждам много социален и открит човек, но аз се чувствам най-добре когато съм се усамотила и пиша, разказвайки истории. Приемам се за разказвач, обичам срещите с различни хора, от които има какво да научим за живота, за успеха, за трудностите… Мотивира ме, другата гледна точка, как изглежда даден проблем през очите на този или онзи, мотивира ме самото търсене на добрите примери, на съвременните будители, мотивира ме, да ставам по-добра в творческото писане и др.

Във Века на развиващите се технологии е все по-трудно да се опазим в интернет пространството. За жалост, децата се превръщат в най-уязвимата жертва на „кибертормоза“. Имала ли сте такъв случай и възможно ли е по някакъв начин да предотвратим негативните последици върху него?
-Един от съвременните сериозни проблеми, който все още чака своето решение е „кибертормозът“. Колкото технологиите да улесняват живота ни, толкова и крият опасности, и капани, чиито жертва стават децата- те са и най-големите потребители, които прекарват голямо част от времето си там. Постоянни превенции, кампании и разговори по темата трябва да насочат за безопасно ползване. Имали сме случай на онлайн тормоз, който беше разкрит навреме и решен в полза на двете страни. Но има случаи, когато се стига до сериозни травми, които налагат дълга и продължителна работа от различни специалисти.

Децата са един океан от бушуващи емоции и чувства. В началото на израстването си те нямат почти никакъв контрол върху тях. Родителят е този, който може да помогне на детето да ги овладее. Според Вас каква е връзката родител-дете в днешно време?
-Най-важната връзка е тази дете-родител. Когато тя е здрава и се развива успешно, не закъсняват и успехите. Но когато липсва, за съжаление в днешно време все повече дете растат без един родител или поради липса на двамата, там нещата никак , ама никак не са благоприятни. Отсъстващият родител влияе пагубно върху цялостното развитие на детето.

Днес много често сме склонни да кажем, че децата са разглезени, неблагодарни и високомерни. Според Вас това така ли е и каква е Вашата преценка за бъдещото развитие на децата?
-Децата са огледало на родителите. Всяко семейство има своите разбирания и философии, от които се води относно възпитанието и ние ясно виждаме това. Семейства, в които има правила, ценности, емоционална близост се отглеждат спокойни деца, за които ние казваме, че се развиват като успешни и обратно, а семейства, в които преобладава насилието, липсва диалог, няма уважение между членовете на семейството, в тях децата наследяват родителския модел и демонстрират по-агресивно поведение спрямо околните. Да слагаме всички деца под един етикет, не е сериозно, нито професионално. Има деца, които имат сериозни затруднения, но не са виновни само те. Родителите им също имат нужда от квалифицирана помощ, за да разбират по-добре себе си и децата си, но има и съвременни деца, които будят възхищение, имат изградени навици за учене, за свободно време, което оползотворяват по-възможно най-добрия начин. Ако днес все повече чуваме, че цялото ново поколение не е на нужното ниво, то в това вина имаме всички ние, цялото общество.

Като финал бих Ви питала, за Вас какво е Доброто и в какво се изразява то?
-Добротата е една от най-хубавите добродетели, която ни учи ежедневно да бъдем с отворени сърца и очи. Тя се проявява по различен начин- веднъж като съвсем спонтанен мил жест-добра дума, прегръдка, друг път като конкретна помощ, подкрепа, грижа, закрила. Проявите на доброто ни пазят от всякакви злини и негативни емоции. Както, често се шегувам, добротата има само един недостатък, привлича още по-голямо добро.

Отново много Ви благодаря за съдействието! Благодаря Ви също така и за полезните съвети и уроци! Надявам се да имаме още много срещи и отново да си говорим за Доброто, което се крие във всяко едно дете, дори порасналото.

Интервю на Петя Тодорова

Петя Тодорова е родена в гр.Кубрат, Разградско. Завършва гимназия в родния си град. Към настоящия момент е студентка във Великотърновски университет ,,Св.св. Кирил и Методий", специалност ,,Журналистика". Страстта й към писането повлиява на мотивите да запише специалността и вярва, че днес младите хора трябва да притежават медийна грамотност и да получават качествена, и достоверна информация, за да разсеят информационната мъгла, от която сме заобиколени. В свободното си време обича да чете и пътува. Любимата й мисъл е на Моше Даян (израелски офицер и политик): "Свободата е кислород за душата".

НФ "Моето дете" благодари на Петя Тодорова за предоставената възможност, интервюто да достигне и до нашите читатели и приятели, както и на д-р Нади Карагьозова за споделения опит!

26.10.2023г.



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете