Търсене:
 
      Начало 02 12 2022      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 

Ивелина Тодорова: Семейство в което няма традиции, семеен живот не може да съществува!

Мирослав и Ивелина Тодорови живеят и работят в Кубрат. Едно съвременно младо християнско семейство, в което отглеждат двамата си сина в духа на българските традиции и обичаи. Тя е съпруга, майка, общественик. Работи като юрисконсулт в семейната фирма. Харесва работата си, но истински се чувства добре сред тримата мъже у дома (двамата сина и съпруг), за които се грижи с любов и всеотдайност. Казва, че не е лесно с мъжете, но пък намира това за истинско предизвикателство. Държи синовете й да познават традициите, обичаите, да растат като истински ценители на историята и културата на своята Родина и да се реализират като истински родолюбци. Учи ги да уважават жената и да я откриват в майката, учителката, бабата, съседката и се гордее, когато вижда това в постъпките им. Благодарна е на съпруга си, който винаги я подкрепя и насърчава в благотворителните каузи, в които често участва, защото вярва, че „добротата няма почивен ден“. Критичен родител е, често поставя сериозни въпроси за дискусия по време на родителски срещи и като член на обществения съвет в най-голямото местно училище. Често семейството приковава внимание по време на национални празници, когато са на площада в града и са в облечени в ризи или тениски с фолклорни мотиви. Самата Ивелина дълги години е в ученическия танцов ансамбъл в града и за това с гордост насърчава децата към танцовото изкуство и спорта. Радва се, че и двете й момчета възприемат спорта като полезна и необходима активност, който калява редица положителни качества-като дисциплина, постоянство, екипно самосъзнание и отговорност др.

Всяко семейство има свое специфично разбиране за това как трябва да се възпитават децата. Има своя атмосфера, бит и култура.

Разговарях с Ивелина Тодорова за предизвикателствата, които стоят пред съвременното семейство, за празниците, които са на почит в техния дом, за новото поколение деца, които имат по-различно ежедневие, които са дигитално много по-грамотни, но социалните им умения изискват по –сериозно внимание. Ето и нейният разказ:

„Общуваме с различни хора, но хората които са най-близо до нас, най-ценните и най-важни са тези, които са от семейството. Семейството е най-близката и съкровена среда на човек. Добрите взаимоотношения са много важни във всяко семейство, а традициите и празниците са тези, които го правят сплотено и оцветяват сивото ежедневие. Традициите се предават от едно поколение на друго. В моето семейство освен завещаните ни от родителите традиции, ние се опитваме да си създадем нови такива, които да ни помагат да прекарваме повече време заедно, защото смятам, че споделените мигове са най-ценни и те ни учат на много. Пътуванията, които си организираме са най-скъпите спомени , които си подаряваме. Още от малки успяхме да възпитаме у двете ни момчета Максимо и Дарио любовта към родината и към красотата на природата ни. Научихме ги да се гордеят със своето минало и да бъдат достойни. За мен и съпруга ми Миро именно това е най-важно, да пораснат добри, достойни и честни мъже. Всяко място което посещаваме ни връща назад във времето, разказва ни за бита и традициите, за славните битки , за героизма, за културата и духовността на народа ни. Докосвайки се до това, ние не губим самобитността и духа си и продължаваме да пазим традициите живи и да ги предаваме на нашите деца. Радвам се , че събуждам любопитството им по този начин и те със интерес желаят да пътуваме все по често. Изпитвам гордост от това, че и двамата пазят спомените от тези моменти и с удоволствие ги разказват. Освен пътуванията, традиция е в нашето семейство да си помагаме. Взаимопомощта, която възпитахме у тях ги прави добри момчета, които са готови да подадат ръка на приятел в нужда. Друга традиция в моето семейство са семейните вечери. Всяка вечер ние сядаме заедно около масата и споделяме преживяното през деня. Така аз не губя връзката с децата си и съм приятел, на който те могат да споделят всичко което ги тревожи. Празниците са онзи трепет, с който очакваш нещо вълшебно да промени живота ти.





Любимите ни семейни празници са разбира се рождените дни на децата, Коледа, Великден, а на момчетата Трети март. Освобождението за тях е един от най-важните празници, защото както казват те именно заради него ни има нас сега и всеки трябва да изпитва преклонение към този подвиг. Празниците са тихи и сплотени в нашето семейство. Обичаме да сме заедно и да се радваме на миговете, които имаме. За нас не е важна богатата трапеза или мястото на което сме, а просто да бъдем заедно. Така всеки обикновен ден , може да се превърне в празник на обичта. Традициите на всяко семейство са уникални и отразяват ценностите и моралните му основи. Те създават морален портрет на членовете на семейството, а според мен семейство в което няма традиции , семеен живот не може да съществува.“

Нади Карагьозова





Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете