Търсене:
 
      Начало 10 08 2022      
 
Оценка: / 6
СлабОтличен 

Разказ от първо лице: Моята среща с К0ВИД- 19 (К-19) и с вълшебната плазма!

Дълго време се двоумих, дали да разкажа моята история за срещата ми с коварния вирус К-19, извън кръга на моите близки и приятели, защото това е едно от най-тежките изпитания през които съм преминала през моя живот, и разговорите за него връщат горчивия спомен и сълзите в очите ми.

Всичко започна след семейна почивка на Българското Черноморие, където се придвижвахме с личен транспорт, хранихме се на открито, не посещавахме закрити обществени места, а плажът до хотела беше голям и имаше достатъчно разстояние между плажуващите. Изненада ме това, че за разлика от предходната година курортът беше препълнен с хора, които едва се разминаваха по уличите, в заведенията липсваше дистанция между отделните маси, а след консумация никой не ги дезинфекцираше, автобусите бяха препълнени с курортисти без маски, всеки влизаше без маска и в магазините, и никой не осъществяваше контрол по време на епидемия и извънредна ситуация. Казах си, че ние не сме сред тях, че правим необходимото за да се предпазим и че опасността е далече от нас. Прибрахме се живи, здрави и отпочинали и планирахме следващото си пътуване в посока Странджа планина. Но не било писано да се случи…

Адът за мен и моето семейство започна ден след морската ни почивка. Събудих се с висока температура и повишено кръвно налягане. За миг обаче не ми мина през ума, че това е първата атака на К-19. До този момент бях изчела достатъчно медицинска информация за вируса, бях си осигурила куп лекарства за първо време, разговарях и с личния лекар в каква посока да насоча своето лечение. Освен необходимите лекарства за нормализиране на кръвното и на температурата, започнах да приемам антибиотик, така препоръчвания авирон рапид, аспирин протект и витамини. Ситуацията обаче бързо се влошаваше, нищо не беше в състояние да намали температурата, която често надвишаваше 39 градуса, започна и кашлица. Приложих и всичко познато от народната медицина- компреси с оцет по цялото тяло, компреси на гърдите и др. Нищо не помагаше, започвах да чувствам тежест в сърдечната област и задух. След 7-дневно безрезултатно домашно лечение си направих снимка на гърдите, която показа двустранна бронхопневмония и бърз антигенен тест, който беше положителен. Консултирах се със специалист- пулмолог и веднага бях приета за лечение в болница- СБАЛПФЗ, известна като Тубдиспансера в кв. Болярово в Хасково.

Първото нещо, което ми направи впечатление беше огромната грижа с която се отнасят лекарите, медицинските сестри и санитарките към всеки болен, независимо от възрастта, етноса или социалния му статус, това ми даде усещане за сигурност и спокойствие, че съм в добри ръце. След необходимия набор от изследвания, веднага започна лечение по протокол. Повечето от болните след 7-я ден бяха изписвани с подобрение за домашно лечение, но аз не се повлиявах от нищо и продължавах да се влошавам, да вдигам висока температура и да се обезводнявам, което ме съсипваше, не ми стигаше въздухът дори да отида до тоалетната, нямах сили да стана от леглото, да говоря, да се самообслужвам, сатурацията ми падна до 65 и лекарите ми поставиха кислородна маска с балон. Така започна моята битка за всяка глътка въздух. В продължение на пет дни останах на леглото почти неподвижна в полуседнало положение, не можех да ставам, не можех да говоря, не можех да се храня, поддържах жизнените си функции само с вода и кислород, съсредоточена върху дишането си според указанията на лекаря: поемаш дълбоко въздух, задържаш и бавно издишваш! Така 5 денонощия, задачата на упражнението беше белите дробове отново да се научат да работят. Тук е мястото да кажа, че дишането с кислородна маска е много трудно, изисква усилия и това има своята цел.

През тези дни нямах сили и възможност да говоря със семейството ми и с хората, които обичам, крепяха ме само стотиците сърчица които ми изпращаха, а аз дори на тях не можех да отговоря. През това време липсата на вкус и мирис се замениха с горчив вкус, горчива беше дори водата. Болеше ме всичко, подуха ми се глезените, по тялото ми се появиха черни точки, приличащи на големи комедони, вероятно от многото лекарства и токсини, които бяха вливани в тялото ми. През целия курс на лечение (домашен и болничен) само антибиотиците бяха 5. Имах нервни конвулсии, които преминаваха като ток през тялото ми, стомахът ми „подскачаше“, а тялото ми се тресеше, в неволеви движения. Имах халюцинации, виждах черни космати животни, които преминаваха край мен, огромни стоножки които излизаха и се прибираха в процепите на теракотните плочки по пода, пара която излизаше от стените. Съзнанието ми беше между Земята, рая и ада, дори „разговарях“ с вируса, който всяка вечер планираше какво е направено до сега за мен и как да ме атакува на следващия. Ние водихме някаква междувселенска битка, той ме атакуваше, аз се опитвах да го обезглавя… и всичко това се случваше някъде в подсъзанието ми. Бог вземаше душата ми и отново я връщаше... Много хора пазят в тайна срещата си с К-10, ако споделяха, повече хора щяха да бъдат подготвени и стресът за тях щеше да бъде по- малък.

Дните минаваха, но аз отново не показвах признаци на подобрение, лекарите са били споделили на семейството ми опасенията си, че след като над 10 дни от нищо не се повлиявам, могат да очакват всичко. Всеки може да си представи какъв шок е била тази новина, колко молитви са отправили и колко сълзи са пролели, но това беше положението. Аз умирах… След разговор на съпругът ми с лекаря, решават да насочат усилията си извън протокола, прибягвайки до вливане на спорния ремдесивир и… плазма. След вливането на ремдесивир почувствах подобрение. След вливането на плазмата обаче, сякаш вълшебна пръчка отне болестта от мен, почувствах свежест и усещане за живот, сатурацията ми се нормализира, свалих маската и започнах да дишам сама, събрах сили- станах и сама отидох до тоалетната и до мивката, за да обслужа тоалета си, започнах да се храня, да разговарям, да живея... За първи път сама с бавни крачки отидох до терасата, за да помахам с ръка на моето семейство. След два дни бях изписана от болницата, разбира се възстановителният период продължи, подпомагах дишането си с кислороден кондензатор, беше нужно време за да преодолея умората и да повярвам в себе си, започнах да правя малки разходки и така в рамките на месец можех да се върна към ежедневните си ангажименти. Преди първото излизане, изпитах и панически страх, който ме стисна за гърлото и започнах да плача, дали ще се справя сама, дали ще мога да дишам сама, но това има своето обяснение, защото няма по-ужасно нещо от това- гърдите ти да са стегнати като с менгеме и да не можеш да си поемеш въздух…

И така, вирусът К-19 съществува, създаден и програмиран да поразява! Смаза ме като валяк с цялата си сила и жестокост, физически и психически- двустранна бронхопневмония в резултат на която белите дробове спират да работят, 14 дни висока температура, треска, задух, раздираща кашлица, болка, безсилие, конвулсии, халюцинации, близо седмица с кислородна маска в полуседнало положение, три денонощия неистова битка за живот и за глътка въздух... и още десетки симптоми, които се появяваха и изчезваха... Не можех да говоря, да ходя, да се самообслужвам. Не съм сигурна, дали вирусът може да се изкара безсимптомно, или само с хрема, гърлобол и неразположение... За две седмици в болницата видях истинското лице на вируса, смъртта, болката, неистовите стенания на болните, всеотдайните грижи на медиците в борбата им за всеки човешки живот. Разбрах, че човешката същност притежава безкрайна сила, вероятно, защото сме създадени по Божий образ и подобие. Това е вирус на страха, затова дори за миг не допускайте страхът да ви обземе, защото ако не вирусът, той ще ви убие! Разбрах, че мога без сутрешен тоалет, без грим, без кафе, без Фейсбук, без интернет... само с вода и кислород. Разбрах, че умението да ходим, да говорим, да се обслужваме не са даденост, а богатство. Разбрах, че най-важното нещо е силата на човешкия дух, здравето и животът, и нищо друго няма значение!

БЛАГОДАРЯ за човешкото отношение и безграничните грижи на целия екип от болницата в която бях лекувана! Жалкото е, че това не навсякъде е така! БЛАГОДАРЯ на лекаря, който в критичната за мен нощ осъмна над мен, повтаряйки: дишай, дишай, дишай...! БЛАГОДАРЯ на управителя на болничното заведение д-р Калфов, невероятен лекар и човек, който направи всичко за мен! БЛАГОДАРЯ и на всички приятели, които ме подкрепяха духовно и морално! БЛАГОДАРЯ на семейството ми и неговата безгранична любов и думите на дъщеря ми, които дълго отекваха в подсъзнанието ми и ме мотивираха да се боря: „Мамо, на кого ни оставяш, ние имаме нужда от теб!" БЛАГОДАРЯ на Бог и на хората, които доброволно и безвъзмездно са дарили плазма, която ми даде шанс за живот! Всеки ден ги благославям, защото благодарение на тях аз отново съм сред своето семейство! Да почива в мир, прекрасната леля Станка, която се грижеше за мен, но не пребори вируса!

Аз заживях своя втори живот, благодарение на плазмата и апелирам всички преболедували да даряват плазма, а лекарите да прилагат това лечение, което безспорно работи! Да, лечението е безплатно, не носи пари по която и да е пътека, но то работи и спасява животи. Респект към лекарите, които прилагат това лечение. Протоколът на проф. д-р Чавдар Ботев и неговият екип, който час по-скоро трябва да влезе в действие: видео, текст! Дейността на Сдружение „Лечение на К19 с реконвалесцентна плазма“! Допълнителна информация може да намерите в сайта и във Фейсбук страницата на сдружението, което в момента провежда информационна кампания по темата с цел информацията да достигне до повече хора и всеки желаещ да разбере къде и как може да дари плазма.

Могат да се водят безкрайни спорове за и против включването на плазмата в лечението на К-19, но аз съм тук и ви разказвам тази история, благодарение на нея! Битката срещу К-19 за всеки човешки живот трябва да бъде въпреки всичко и с цената на всичко! Само адекватното лечение на болните и завишената обществена хигиена могат да преборят това зло, което отне свободата, здравето и живота на много хора! Бъдете здрави и благословени!

Мариана Йорданова, администратор
Звуков файл: ТУК!




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете