|
Генетична консултация
Д-р Валерия Евтимова
Натрупаните през последните години познания от изследванията в областта на молекулярната биология и медицинската генетика доведоха до бързо увеличение на диагностичните, терапевтичните и профилактични възможности при генетичните заболявания и малформации (скрининг, обхващане на хетерозиготите, пренатална диагностика, генно картиране, ДНК анализ на мутации т.н.).Въпреки че честотата на наследствените заболявания и малформациите, които се установяват още при раждането в абсолютни стойности, не се е повишила и остава 3%, относителният дял на засегнатите пациенти от детския кон тингент се е увеличил от 6% преди 50 години на 30%. Този процент при смъртните случаи в детската възраст е дори 40%. Основната причина е паралелното намаляване на броя на пациентите е екзогенно обусловени нарушения, и то предимно в неонаталния период.
Към тези многобройни промени се прибавят и качествени аспекти, преди всичко по-голяма продължителност на живота и подобрено качество на живота при пациенти с хередопатия или малформации, кото се обуславя от развитието на модерни, отчасти още пренатално използвани методи за лечение (вродени обменни нарушения, хемофилия, хирургическа корекция на аномалиите и т.н.).
Класификация: Въз основа на етиологията се разграничават 4 групи наследствени нарушения:
1. Моногенни болести: известни са над 3300 различни мутации, които се разпределят в зависимост от класически тип на унаследяване в автозомно-доминантни (1800), автозомно-рецисивни (1300) и Х-хромозомни (240);
2. Полигенни нарушения: дължат се на съвместно действие, от една страна, на многобройни, недоказуеми по отделно гени и, от друга страна, на обикновено също непознати фактори от околната среда (мултифакторна етиология с прагов ефект);
3. Хромозомни аномалии: отнася се за промени в нормалния брой на хромозомите (анеуплодия) или в тяхната структура;
4. Тератогенни аномалии: възникват следствие действието на екзогенни или ендогенни нокси по време на ембриогенезата.
Генетични анализи: Анализът на генетичните дефекти може да бъде извършен в 5 етапа:
- Клиничен фенотип: отнася се за дефиниция на определена малформация, заболяване или синдром, без типът на унаследяване да може точно да се определи. Тук на практика спадат всички полигенни аномалии.
- Доказване на типа на унаследяване: моногенни аномалии с неизвестна патогенеза, например невромускулни заболявания, офталмологични хередопатии и т.н.
- Патогенетична характиристика: моногенни аномалии с неизвестен първичен дефект, но (отчасти) позната патогенеза, например ренален инсипиден диабет, витамин-D резистентен рахит, цистиноза и др.
- Известен първичен дефект: например ензинопатии, хемоглобинопатии и т.н.
- Молекулярногенетичен анализ: разшифроване на последователността на базите и ДНК при мутация, например сърповидоклетъчна анемия.
При повечето генетични нарушения анализът се провежда на 1-ия и 2-ия етап, но частта на аномалиите, при които анализът се провежда на следващите етапи, бързо се увеличава.
Хетерогенност: Постоянно подобряваните възможности за анализ доказаха при почти всяко наследствено заболяване, приемано първоначално за единно, наличие на повече подформи. В зависимост от нивото на достигнати етап при нализа говорим за клиничногенетична хетерогенност (например различно унаследявани мускулни дистрофии, варианти на остеогенезис имперфекта и т.н), за биохимична хетерогенност (например различни типове гликогенози) или за молекулярна хетерогенност, т.е. за различни дефекти в един и същ генен продукт (например ензимни полиморфизми - Г6ФД, галактозо-1-фосфатилуридилтрансфераза и т.н). При последния вид хетерогенност различните мутации са обикновено в същия генен локус (алели) с възможност за двойна или compound хетерозиготност.
Характеристика на моногенния и на полигенния тип унаследяване
Моногенен тип на унаследяване - признаците на трите класически типа са следните:
1.Автозомно-доминантен тип на унаследяване (АД):
- унаследява се от единия болен родител при 50% от децата;
- В двата пола еднакво често;
- В повечето случаи променлива изразеност.
2.Автозомно-рецивно(АР):
- Пренася се от двама здрави хетерозиготни родители върху 25% от децата;
- В двата пола еднакво често;
- Често кръвно родство.
3.Рецесивно, свързано с Х-хромозомата:
- Заболяват само индивиди от мъжки пол;
- Потомци на пациентите. Всички синове са здрави; всички дъщери са здрави хетерозиготни носителки
- Потомци на носителките; 50% от синовете са болни, 50% от дъщерите са носителки.
Полигенно унаследяване - в основата на голям брой заболявания и малформации явно е допълнителното съвместно действие на няколко гена. Както и на наследствените фактори (мултифакторна етиология). Свързаните с това рискове за унаследяване при роднините на пациента се различават основно от моногенните заболяванияр тъй като зависят от следните фактори:
- честота на аномалията сред населението;
- степента на изразеност на нарушението при индекс-пациента (лицето, което се изследва);
- пола на рисковото лице и лицето, което се изследва;
- Броя на вече установените в семейството случаи;
Пренатална диагностика
Пренаталната диагностика спада към превантативните мероприятия на перинаталната медицина. При това се охващат вродени аномалии в ранна бременност и ранното разпознаване и предодвратяване на заболявания на детето в късната бременост.
Пренатална диагностика на вродени аномалии
Изследване с утразвук - при изследването фетусът може да се види още в ранната бременност като ехографски образ без опасност от странични усложнения. Така може да се направи оценка по отношение на диагностиката по отношение на анатомията, растежа, движението и количеството на околоплодната течност. Определени малформации в областта на главата, гърба и вътрешните органи, например в областта на бъбреците, могат да бъдат разпознати или да се подозират при абнормно количество околоплодна течност. Олигохидрамнион се причинява често от малформации на феталните бъбреци и в отводящите пикочни пътища. Полихидрамнион се получава при дефекти на невралната тръба или при малформации в хранопровода и в стомашно-чревния тракт.
Изследване на околоплодната течност през ранната бременност
| Нарушения в обмяната на аминокисилините |
Болест на кленовия сироп (левциноза)
|
хомоцистинурия |
цистиноза |
| Аргининсукцинацидурия |
хиперлизинемия |
хиперамониемия II |
| Цитрулинемия |
хипервалинемия |
|
| Хистидинемия |
цистатионурия
|
проприонацидемия |
| Нарушения във въглехидратната обмяна |
| Фрукозидоза |
гликогеноза II
(болест на Pompe)
|
манозидоза |
| Галактоземия |
гликогеноза III
(болест на Con)
|
пируват |
| Недостиг на Г-6-ФД |
хипервалинемия
(бол. на Anderson)
|
|
|
ГМ1-ганглиозидоза
|
болест на Fabry |
метахроматична
левкодистрофия
|
|
ГМ2-ганглиозидоза
|
болест на Gaucher |
муколипидоза II
(I-cell disease)
|
| Тип 1: болест на Tay-Sachs |
болест на Krabbe |
болест на Retsum |
| Тип 2: болест на Sandhalf |
|
болест на Wolman |
| Болест на Hurler ( I-V ) |
|
недостиг на
глюкуронидаза ( VII )
|
| Болест на Hurler ( II ) |
|
недостиг на
глюкуронидаза ( VII )
|
| Болест на Sanifilippo( III A, B) |
болест на Maroteaux-Lamy(VI) |
недостиг на
глюкуронидаза ( VII )
|
|
|
|
|
Синдром на Menkes
(kinky-hair)
|
|
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
