Короновирусната пандемия ни научи на много неща и изведе необходимостта от споделяне, като осъзнат акт на помощ и подкрепа. Всеки един от нас в определени моменти изпитва болка, тъга, скръб, когато загуби близък, претърпи неуспех, изпитва житейски или професионални неудачи. След подобни преживявания, човек се чувства съкрушен, объркан и сломен. В такива моменти, човек изпитва остра нужда да поговори с някой, да се довери, да сподели, да потърси помощ и подкрепа. Подобни ситуации затвърждават необходимостта от споделяне- естествен и осъзнат акт на помощ и подкрепа, който има своите големи ползи.

Да влезеш в чуждите обувки, не е достатъчно. Трябва да постоиш в тях, да извървиш няколко мили, да усетиш колко „стяга чепикът“ и болката, която причиняват мазолите, означава, чe си готов да приемаш чувствата на другите с разбиране, означава готовност за съчувствие и споделяне на чуждата болка и мъка. Споделянето е наполовина решен проблем, когато го правим правилно и осъзнато. Изборът на правилния човек, с кого и пред кого да говорим е стъпка в намирането на решения на проблемите ни.

Когато ни боли зъб, отиваме на зъболекар. Когато се повреди някой уред, търсим сервиз. С една дума търсим определен специалист, който след преглед и диагностика, ни запознава с проблема и предлага начини за неговото отстраняване. Когато изпитваме болка, необходимостта да поговорим с някого се засилва. От там идва и популярният израз: „Споделена болка, наполовина болка, споделено щастие- умножено щастие“. Споделянето обаче не трябва да стане произволно и хаотично. Много хора споделят за натрупан горчив опит, когато довереното е било използвано като оръжие срещу тях, в отделни случаи стигащо до присмех и подигравки. Веднъж преживели подобен акт, страхът, от ново нараняване води до затваряне в себе си. Не можем да търсим помощ от човек, който няма познание за даден проблем, не се е сблъскал преди с подобен и след като липсват знания и опит, няма как да ни бъде от полза. Сред най-често срещаните грешки в споделянето, е да ангажираме човек от близкото ни обкръжение, с когото често нищим ежедневни битови теми и въпроси. Когато търсещия съвет попадне на човек, със сходни проблеми, които не са решени и при него, споделянето не е ефективно, не носи до намаляване на напрежението, а обратно неприятното чувство не изчезва.

Когато се намираме в труден момент, когато изпитваме страх, силно безпокойство, тревожим се за нещо, чувстваме се напрегнати и объркани, търсим човек, с който да поговорим, на който да се доверим. Споделянето е естествен човешки акт и винаги помага, когато знаем-пред кого „да се разкрием“, на кого да разкажем за „буцата заседнала в гърлото“ или казано иначе– да видим ситуацията през другата гледна точка. Желанието за споделяне е продиктувано от различни мотиви и потребности, защото хората са твърде различни. Всяка ситуация от вътрешния и външен свят е пречупена през предишен опит, знания, умения, ценности. Споделянето означава, разкриване на съкровени мисли, чувства пред друг, с цел да получим, разбиране, съвет, препоръка, съчувствие. Например, на Запад, хората приемат за съвсем нормално, срещите с психотерапевт. Това им помага да не пренасят проблемите от офиса у дома. Добре дефинираният проблем, ще улесни и изборът на правилният специалист или експерт. Споделянето трябва да остави у нас усещането за доверие и дискретност. Коректност и лоялност са другите качества, които трябва да покажат участниците по време на споделянето, което да го превърне в полезен комуникативен процес.

Ако притесненията са свързани с отношенията деца-родители, добре е да се консултира с педагог, психолог, педиатър, социален работник в зависимост от конкретиката на проблема. Когато има проблеми между партньори, независимо дали са в брачен съюз или не, правилният специалист е семейният консултант или терапевт. Когато ни мъчи здравен проблем, това са медицинските специалисти от различни области на медицината. Когато проблемите са свързани с имоти, правилният консултант е правовият специалист- адвокат или други съдебно лице.

Всеки проблем трябва да бъде съотнесен до правилният специалист за да бъде решен по възможно най-правилният начин за да намали напрежението и породилите се негативни чувства от неговата поява. Единствено добре образованият професионалист с опит, с добри лични качества, имащ добър морален образ в обществото може да окаже най-адекватната и необходима помощ и подкрепа.

Споделянето трябва да бъде едно доброволно осъзнато сътрудничество между специалист и конкретното лице, базирано на доверие и чисто хуманни принципи, като етика, грижа, закрила и др.

Д-р Надие Карагьозова-Нади

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.