Търсене:
 
      Начало Блогът на Нади Всяко възпитателно дело е стъпка в превръщането на минусите в плюсове 03 12 2020      
 
Оценка: / 4
СлабОтличен 

Всяко възпитателно дело е стъпка в превръщането на минусите в плюсове

Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (МКБППМН) са субекти по превенция. Сред основните задачи на
МКБППМН е образуването и разглеждането на възпитателни дела по постъпили преписки от специализирани институции и граждани. Тяхната дейност се подпомага от обществени възпитатели, които извършват допълнителна и дългосрочна работа с деца, които имат нужда от последваща и допълнителна подкрепа. Целта на дейностите е детето да получи правилна и подходяща възпитателна мярка и подкрепа, която да повлияе успешно неговото по нататъшно цялостно развитие.

В конфликт със Закона попадат деца от различен социален и етнически произход, под въздействието на различни фактори и подбуди (особеностите на детско-юношеската възраст, незавършената социализация, криминогенна семейна среда, лошо приятелско обкръжение, модели на подражание и др. При едни деца веднъж извършено деянието не води до нови такива. То си остава еднократен акт. Това се случва при деца, които водени от любопитство пристъпват към извършване на деяния, които много бързо биват осъзнавани след намесата на инспектор ДПС (детска педагогическа стая) и родителите. По време на делото изразяват съжаление, което е мотивирано убедително и води до бърза промяна в нагласите и поведенческите реакции. В тази промяна участва и родителят-като значим и въздействащ възрастен. Има една друга група деца, които обаче се водят на отчет, т.е са регистрирани в ДПС, поради това, че хулиганските подбуди при тях са чести и водят до многократни нарушения. При тях се стига до рецидив. Те имат нужда от допълнителна работа със специалист и по сериозна родителска грижа.

Независимо обаче какъв е вида на деянието, какъв социален статус има детето– всяко възпитателно дело е среща с уникалността на едно дете. Пред специалиста стои една неповторима личност със своя темперамент, характер, таланти, които се развиват и оформят през целия живот. И всеобща грижа е да помогнем на детето да се развива запазвайки тази уникалност. У дома и в училище детето трябва да знае, че любовта, уважението и доброто самочувствие са в основата на успеха. И родители, и възпитатели, и учители и специалисти работещи с деца задължително трябва да поощряват и стимулират успехите му, да подкрепят неуспехите му, като вдъхват кураж и го насърчават постоянно. Съвместната дейност (дете-възрастен) или конкретна среща по дадена тема да се използва като продуктивна форма, в която да се помогне на подрастващия да разбира своите силни черти и качества, които го превръщат в уникална индивидуалност. Тази вяра формира добро самочувствие. Детето има нужда не само да бъде обичано, но и разбрано. То има нужда да знае, че е обичано безусловно. Да е сигурно, че чувствата към него са постоянни, независимо дали постига добри или лоши резултати, дали се справя или се проваля, дали върши зло или добро. Безусловната любов не изключва възпитанието и самовъзпитанието, но тя е ключ за неговия успех в бъдеще.
Споделянето трябва да стане задължителен елемент в общуването (дете-възрастен; дете-специалист; дете-дете). Така се изграждат здрави връзки, които почиват върху искреност и доверие. Чувствата и емоциите не трябва да се отминават с лека ръка. Именно те подсказват от какво имаме нужда. За тях трябва да се говори открито. Игнорирането им води до лутане и грешки. Отделеното време е с позитиви за подрастващия и отношенията като цяло в дългосрочен план. Така се дава възможност на детската личност да се чувства важен и специален в тези отношения.

Срещите с детето са докосване до неговия вътрешен свят, който трябва да бъде подреден с помощта на възрастния. Успешната подредба и добрите резултати, ще дойдат ако се водим от особеностите на темперамента, неговия характер, склонност да развива заложби и таланти в определена посока и др. Не всички деца реагират еднакво към дадена дейност и с еднакъв ритъм. Едни имат нужда от повече време за осмисляне, други за подготовка, трети за организация. Ето защо индивидуалния план за работа трябва да бъде съобразен , с всичко казано по-горе, ако искаме да отчитаме повече позитиви в края на индивидуално-корекционната работа. Децата показват истинско присъствие и участие в една консултация, когато му се покаже, че се цени мнението му, че му гласуваш доверие като се обсъждат с него проблемите, страховете, притесненията и вълненията му. По този начин то се чувства съпричастно в истинския смисъл на думата към своя живот и се учи да носи отговорност и да цени и пази чуждия живот.

д-р Надие Карагьозова




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете