Търсене:
 
      Начало 11 08 2020      
 
Оценка: / 5
СлабОтличен 

Венелина Николова: Съвременното училище трябва да е желаното училище!

Разговор с Венелина Николова- директор на 125 СУ „Боян Пенев"- София

„Училище с лице, училище за личности” е мотото на едно от най-големите училища в София, което тази година чества своя 65-годишен юбилей.

Венелина Николова- педагог по призвание. Има повече от 30 годишен богат професионален опит като учител и не по-малко богат административно-управленски опит. От 1997 година работи като учител в столичното 125 СУ „Боян Пенев“, 11 години е заместник-дитектор на училището, а от три години – директор. Венелина Николова е сред активните участници-гости, които дискутират теми свързани със съвременното образование и възпитание в различни образователни платформи. С ясни аргументи и мотиви застъпва идеята за развиваща образователна среда, в която хармонизирането на отношенията между учители, ученици и родители е наложителна за всеобщия успех на всички участници във възпитателно-образователния процес.
Завършила е физика и математика в СУ „Св. Климент Охридски“. Има квалификации по управление на човешките ресурси и образователен мениджмънт. Омъжена. Гордее се с прекрасен син и прекрасна снаха. Любимият й израз е: „Няма невъзможни неща“.

Госпожо Николова, април е месецът на Вашето училище, а годината е много специална- 65-годишен юбилей? Как щеше да изглежда празничният 27-и април, ако не беше извънредната ситуация, свързана с пандемията?

– Ние се подготвяхме за този ден още преди началото на учебната година. Искахме да направим един незабравим и нетрадиционен празник за всички, за които 125-о училище не е просто едно от много софийски училища, а е част от живота им, част от семейните им традиции, защото в училище има много семейства, в които вече трето поколение деца се обучават при нас. Училищата, както и хората, имат свои биографии, но те са несъизмерими, защото в живота на едно училище като в свещен храм се вграждат множество човешки съдби. Скъп гост на нашето тържество трябваше да бъде г-жа Илияна Йотова– вицепрезидент на Република България не само като представител на българската държавност, но и като личност с ярка гражданска позиция и присъствие в обществения живот на страната ни. Беше поканен и Гвардейският представителен духов оркестър към Националната гвардейска част, за да може много хора да съпреживеят не само прекрасната музика на оркестъра, но и да изпитат гордост, защото гвардейците са от най-значимите символи на българската държавност. Участието на Гвардейският представителен духов оркестър в нашето тържество щеше да спомогне не само за естетическото и музикално възпитание на възпитаниците ни, но и за съхраняването на националната историческа памет и за утвърждаването на българската идентичност – това, към което се стремим в ежедневната ни работа. Празничният ден трябваше да продължи с много усмивки и изненади. За учениците от всеки випуск беше отделено време, в което да представят своите активности в изградените в двора на училището павилиони. Паралелно с това на откритата сцена трябваше да представят своите таланти Детското танцово студио "Хорце" при 125-о училище, училищен хор „Звънчета“, студио за модерен балет „Нюанс”, театрално студио „Чудаци“, клуб по спортни танци „Импулс“ и много индивидуални изпълнители. В една от шатрите трябваше да има благотворителен базар на това, което децата са изработили в заниманията им в извънкласните дейности. Средствата бяха предвидени за дарение за запазването на ценен старинен ръкопис, включвайки се за трета поредна година в кампанията „Осинови книга“ на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Разбира се, ние в никакъв случай не сме се отказали от всичко това. Може да не успеем да го реализираме точно така, както предвиждахме, но със сигурност ще отбележим нашия празник и ще осъществим планираните дейности по-късно в годината. Дай Боже тези трудни за всички дни нас да приключат по-скоро, да има по-малко страдащи хора, да направим своите поуки и да излезем по-силни и по-обединени от това изпитание, възвръщайки човешкия си образ.



Бяхте сред първите училища, които без проблем преминаха съобразно произтичащите от обстоятелствата дистанционна форма на обучение. Как успяхте да се организирате и да сведете трудностите до минимум?

– Така е, ние стартирахме с дистанционното обучение още от първия ден – 16-и април, предходните два дни – събота и неделя всички заедно – учители и особено заместник-директорите работихме много. Нямаше от къде да се учим – направихме правила, в следващата седмица ги актуализирахме – учим се ежедневно, допускаме и грешки, но така както винаги сме учили нашите ученици, това не е страшно – важно е да си направиш изводите и след това да вземеш правилните решения. Няма да скрия, че все пак ние бяхме две крачки напред – от три години в училище имаме изградена облачна система. Някои колеги вече бяха провеждали обучение в електронна среда. Мое задължение като ръководител е да помогна на колегите. Успяхме бързо да организираме онлайн обучение за работа в Google G Suite. В него участваха 1/3 от всички колеги. Освен това втора година използваме електронен дневник, в който комуникацията е изключително лесна и удобна. Когато имаш около 1400 ученици и почти 100 души педагогически специалисти, е ясно, че организацията на процеса на дистанционно обучение е сложна и е предизвикателство за всеки ръководен екип. Тук искам да изкажа огромната си благодарност към моите заместник-директори – Стефана Петрова, Жанета Рачева и Деница Вълова. Те свършиха толкова много работа. Без тях нищо нямаше да се случи по начина, по който се случва сега. Искам да отбележа, че от всички наши ученици само трима не участват в дистанционното обучение – това прави 0.2 % от всички ученици. Тук е моментът да споделя, че ролята на родителите в обучението в електронна среда е изключително голяма. Те са дясната ръка на всеки учител. Аз съм в постоянна връзка с тях – вслушвам се в техните предложения, успокоявам ги, ако е необходимо. Днес повече от всякога се разбра, че ние учителите и родителите трябва да работим заедно в името на нашите деца и ние трябва да запазим днешната инерция в бъдещата ни съвместна работа.

Как решихте да станете учител и кой е най-яркият Ви спомен от първите стъпки в мисията-учител?

- Вече 31 години без прекъсване животът ми е свързан с образованието и възпитанието на поколения деца. Смятам, че това е мое призвание и моя житейска мисия. За да си учител в днешно време са необходими много качества, но на първо място трябва да ти идва отвътре, трябва да го чувстваш. За да работиш с деца, ти трябва да живееш с техните вълнения и проблеми. Един ученик прекарва повече време със своите учители, отколкото с родителите си. Ние учителите сме второто семейство на всеки наш възпитаник. Ние постоянно мислим за учениците си – лягаме и се будим с техните трепети и терзания. Учителската професия е такава, че нямаш фиксиран работен ден. Учителят е длъжен да дава всичко от себе по всяко време и това може напълно да изчерпи силите ти. Затова не е клише, че за да си учител, трябва да го чувстваш със сърцето си. Аз самата сякаш винаги съм искала да бъда учител, дори като малка това беше любимата ми игра. И сега, 31 години след първия ми ден в класната стая, продължавам да изпитвам същите чувства при срещата с моите ученици. Друго мое кредо е, че училището е място не само за обучение на учениците и трупане на знания по различни учебни дисциплини, училището е място, в което преди всичко учениците трябва да виждат истинските морални ценности, които да следват в целия си живот, да трупат опит по гражданско образование, да се вдъхновяват от добрия пример. Хората, които могат да им дадат всичко това, сме ние учителите. Вътрешно мое убеждение е, че най-ефективно това би могло да се случи чрез нашия личен пример, не чрез лекции и нравоучения. Смятам, че това, че един ученик не знае законите за фотоелектричния ефект, това че един ученик не знае как изглеждат едноклетъчните еукариоти, не е от особено значение за неговия бъдещ живот. От изключително значение обаче за едно дете е то се научи на честност, отговорност, трудолюбие, уважение.

Ръководите голямо училище с голям екип. Как успявате да мотивирате учителите и учениците?

- Мотивацията на преподавателите е основополагащ фактор за постигане на добри педагогически резултати. Най-голямата мотивация за всеки учител са успехите на неговите ученици. А повярвайте, успехите на нашите ученици са много и са много значими. Когато работиш с добри и търсещи знанието деца, когато отдаваш сърцето и душата си за това, когато времето, посветено на учениците, е повече от твоето работно време, когато имаш свободата да твориш и да се изявяваш, чрез своите ученици, успехите наистина са големи.

Вашето училище е свързано с популярни лица от различни области, които са учили при Вас? Избройте няколко?

- Рискувам да пропусна някого, но ще се опитам да изброя. Сред спортистите това са известните ни състезателки по тенис на корт– сестри Малееви, гимнастичките сестри Дунавски, състезателката по борба Джанан Манолова. Сред актьорите са Димо Алексиев, Теодора Духовникова, Дария Симеонова, писателят Милен Русков.

Когато сте у дома- гласът на родителя или учителя се чува повече?

– Аз имам много силна връзка с моя син. Той е на 31 години, има свое семейство, но всеки Божи ден се чуваме по два пъти по телефона– той звъни сутрин, а аз вечер, виждаме се поне веднъж седмично. Сега ми е много тежко, защото спазваме стриктно изолация и всеки си стои вкъщи. Добре, че са съвременните технологии и успяваме да се виждаме през електронните ни устройства. Но много ми липсва физическият контакт. Ако ме попитате какво бих направила първо след карантината– бих изтичала, за да прегърна Никола. Но да се върнем на въпроса. Аз съм много либерален родител – винаги съм давала свобода на детето ми. Той е възпитаван да спазва чисто човешки ценности, аз съм отдала много голяма част от времето си на общуването с него, но той винаги е имал свободата да взема решения и да носи отговорности едновременно с това.

Какво най-често съветвате съвременните родители?

– Моите съвети са много простички. Времето, споделено с детето ти е безценно. Всяка минута прекарана в общуване сега е инвестиция в бъдещето на детето, в бъдещите отношения родител-дете. Но родителят трябва да се съобразява с това какво харесва детето, а не обратното. И другото, което искам да кажа: давайте криле на децата, гласувайте им доверие, делегирайте им отговорност, но никога не ги заблуждавайте, не ги лъжете, не ги карайте да живеят в илюзорен свят.

Динамичното всекидневие е причина е за постоянния стрес, което води до бързо изтощаване и преумора. Учителската професия е най-засегната от синдрома на професионалното прегаряне (известно още като бърнаут). Какво правите за да предотвратите това?

– С всяка измината година постиженията на учениците на нашето 125-о училище стават все по-значими. На първо място това се дължи на екипа от педагогически специалисти – като започнем от преподавателите в начална образователна степен, които поставят основите, като изграждат навиците и уменията за учене у учениците, преминавайки към прогимназиалния етап, в който учители надграждат. Успехът на нашите четвъртокласници на Национално външно оценяване /НВО/ винаги е средно около 18 точки /скалата е от 20 точки/, което е показател за качеството на образованието, което предлагаме в училище. През последните години по успех на седмокласниците ни на НВО сме в десятката на училищата в София. Гордост за нас са и нашите гимназисти – в паралелките с профил „математически“ при нас се обучават най-добрите ни ученици – състезатели по математика и членове на националните отбори по математика на България. Всичко това се постига с много труд, постоянство и отдаденост на преподавателския екип на нашето училище. Това неминуемо води до умора и изтощение. И тук освен чисто битовите училищни придобивки огромна роля играе общуването. Много важно е човек да не бъде оставен да се справя сам в трудни моменти. Тук ние залагаме много на малките училищни общности като методическите обединения например. Колегите се събират ежеседмично, говорят си, споделят тревогите си, помагат си. Тук отношения между младите колеги и тези по-голям педагогически стаж са много интересни – едните помагат като споделят своя опит, а другите от позицията на своята младост и дързост стимулират другите да преодолеят инерцията на натрупаните години. Аз приемам като мое задължение да осигуря най-добрите условия за работа на нашите учители. Преди всичко те трябва да се чувстват спокойни като прекрачват училищния праг, да имат свободата да разгърнат потенциала си, да чувстват, че трудът им е забелязан и оценен. Тук може би е мястото да изкажа огромната си благодарност към целия педагогически състав на 125 училище за това, че и днес, в тези тежки времена, показаха, че са сред най-добрите в учителската професия. Поклон пред тях! Вратата на моя кабинет винаги е отворена за моите служители. Понякога на човек му е необходимо просто да сподели тревогите си. Когато изслушам колегата, когато се опитам да дам съвет или просто да покажа, че съм съпричастна, то тогава той ще излезе по-спокоен, по-уверен и с чувството, че не е сам в тревогите и проблемите. Аз ще продължавам да подобрявам чисто битовите условия за работа и ще подавам ръка на всеки, за да върви все по-напред и нагоре – това особено важи за нашите млади колеги. Защото аз съм приела за моя мисия да покажа чара на учителската професия на колкото може повече млади хора. Аз не се страхувам да назначавам млади учители, без опит и без стаж. Всеки трябва да получи своя шанс.

Семейството и водещите ценности...

– Макар и отдадена напълно на моята професия, моето семейство винаги е било на първо място в живота ми. Аз съм традиционалист. Съпругът ми, синът ми, моята снаха, родителите ми, приятелите ми– това са най-важните хора в живота ми. С тях споделям делниците и празниците. Те са до мен и в най-щастливите ми моменти, и в трудни времена, като днешните. Аз съм изключително социална личност, обожавам времето, споделено с любимите ми хора. Повече радост ми доставя да правя подаръци, отколкото да получавам. Отдавам цялото си сърце, на хората, които обичам и изповядвам прости житейски ценности – да бъда добра, да давам повече, отколкото получавам, да се трудя неуморно и да бъда благодарна за всичко, което имам, а то в никакъв случай не е материално.

Как трябва да изглежда съвременното училище?

-Съвременното училище трябва да е желаното училище. Децата трябва сутрин да идват усмихнати и да си отиват следобед щастливи с мисълта за утрешния нов ден.

Д-р Надие Карагьозова- Нади
Снимки: личен архив В. Николова




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете