Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Петя Пашева: Сега всеки се е затворил, като че ли ни е страх един от друг! 15 08 2020      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 

Петя Пашева: Сега всеки се е затворил, като че ли ни е страх един от друг!

Петя Пашева- поетеса, учител

„Бъди изправен, не на колене“, така обобщава поетесата извървяния житейски път и продължава: „Когато пиша поезия, сякаш попадам в друга, паралелна реалност. Света около мене изключва. Зад всяко стихотворение стои някакъв повод или действителен случай. Всяка поетична фраза, изплувала в главата ми, е свързана с конкретно място. Знам точно на кое място съм била, когато съм я оформяла.“

Петя Пашева е популярно име сред кубратската общност. В културните среди е позната като поет- текстописец. Родената в Русе, авторка живее и работи през цялата си професионална кариера в Кубрат. Завършва акушерство през 1971 в град Варна. Па-късно учи в Шуменския университет- профил педагогика. 37 години работи като учител в СУ „Христо Ботев“. Талантливото й перо събира през годините в лиричен букет десетки стихотворения издадени в стихосбирките „ С обич в сърцето“ ,„ Закъснели стихове”, „Цветно вълшебство” и „Дивите коне”. Стиховете й са отпечатани в различни литературни издания и участват в национални конкурси, които й носят и призови места. По нейни текстове песни изпълняват Соня Иванова, Антония Маркова и бардът Николай Киселов. Член е на Конфедерацията на българските писатели.

На 4 март 2020 година, кубратското читалище НЧ „Св. св. Кирил и Методий-1891“ организира поетична вечер, посветена на новата й пета по ред стихосбирка със заглавие „Пътят“. Този хубав повод ни събра да си поговорим не само за поезията и магията на словото, а и за радостите и тревогите на днешния ден.

Госпожо Пашева, честита нова творба. Колко дълъг е „пътят“?

- Никой не знае, колко е дълъг пътя му. Не зависи от него. Но той избира какъв да бъде той-равен, проходим, с дупки или калдърмения. Много внимавам на кой камък стъпвам, кой избирам, да не се изкалям.

Творческият заряд и вдъхновението от къде идват?

- Аз много обичам да пътувам. С сега като не мога много физически, пътувам със силата на ума си. Където искам да отида, започвам да пиша за него и мислено се пренасям там. За това и поезията ми е образна. Така посещавам много места.

Как и кога открихте магията на писането?
- Открих, че мога и правих опити още в гимназията. И друг път съм разказвала, че в един час по литература написах една басня., която намери място едва в последната ми стихосбирка. Показах я на учителя си по литература, а той ме попита от къде съм я преписала, но аз се обидих и спрях да правя опити. Когато учех във Варна съм посвещавала стихотворения на мои близки, но до там. По-сериозно започнах да пиша след пенсионирането ми.

Какъв е лирическият герой в поезията на Петя Пашева и какви са неговите послания?
- Различни са лирическите ми герои, на най-много съм писала за морето, за Созопол, имам и доста посвещения, послания за волност, свобода и любов разбира се.

Имате много дълъг стаж зад гърба си като учител. Ако трябва да ги обобщите, от къде ще започнете?
- Учителският ми стаж започна и завърши в едно и също училище СУ „Христо Ботев“. Имам много бивши ученици тук и в чужбина –имам капитан на кораб, банкери, режисьор, учители и др.

Учителят преди промените и учителят сега, как изглеждат през Вашите очи?
-Има голяма разлика между учителите днес и преди. Сега работят със съвременните технологии, а ние набавяхме информация единствено от книгите. Пишехме подробни планове за часовете с въпроси и очакваните отговори. Пък и децата и родителите бяха по различни.

Извън писането, какво друго Ви е най… на сърце?
-Имала съм много видове хоби. Музиката-от 5 годишна свиря на акордеон, сега пея в групата за стари градски песни, пирографията – правила съм изложба, гобленарството. Но най на сърце ми е внукът ми Димитър, който е студент в Милано.

Свидетели сме- хората се отчуждават все повече един от друг, това натъжава ли Ви?
- Много ми е тъжно. Преди се събирахме и колеги и семейни приятели, а сега всеки се е затворил, като, че ли ни е страх един от друг

Вие какво четете?
- Обичам да чета поезия, но произведенията на старите поети. Сега модерно е хайку стил, но аз не го разбирам. Бях, чула че ще учат учениците как да пишат хайку. Това е много жалко. Чета и проза. Последната книга, която прочетох, беше книгата на Исабел Алиенде „Дъщерята на съдбата“.

Как изглежда „пътят“ на поета Пашева? Съжалявате ли за нещо?

-За пътя ми вече казах- обичам калдъръма, защото го има в старите градове. Обожавам стария Пловдив, Созопол, Жеравна, Копривщица.

Прошката има ли място във вашия живот?

-Трудно прощавам, а и не искам прошка.

Ако трябва с едно изречение, да кажете нещо, какво ще бъде то?
-Бих завършила с последното изречение от мотото на стихосбирката ми: „Бъди изправен, не на колене“!

Интервю на д-р Нади Карагьозова




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Обратната страна на памперсите
Обратната страна на памперсите Обрив от бебешки пелени Как да научим детето на чистота? Кога и к...
Още  ]
Отговорността на детето за собственото м...
Отговорността на детето за собственото му развитие Твърдението в заглавието е една тема, к...
Още  ]
Отрицателният резус фактор
Отрицателният резус фактор не е пречка да родите! В много случаи едва в началото на бре...
Още  ]
ЧНГ
Честита Нова 2008- ма Година! Скъпи приятели и потребители, НФ "Моето дете" ви пожел...
Още  ]
Внимание, МЕНИНГИТ!
Внимание, МЕНИНГИТ! През последните дни отново се заговори за едно от най-тежките заболя...
Още  ]
  Моето Дете