Търсене:
 
      Начало 17 11 2019      
 
Оценка: / 1
СлабОтличен 

Посланици на четенето


Четящите момчета“- Крисиан, Стефан, Свилен, Антон и Берен, бяха специалните гости на МКБППМН- Кубрат по случай Световния ден на музиката и поезията- първи октомври.

За четенето, за книгата не трябва да се говори само в определени дни и по конкретни поводи. За книгата трябва да се говори всеки ден. Само така могат да се създават трайни интереси към нея и да се формира отношение към книгата-източник не само на знания, но и на художествени ценности. От малки децата трябва да се учат да открият магията от четенето на книги. В ежедневието се утвърдило разбирането, че момчетата четат по-малко, а дали наистина е така и има и изключения. Първи октомври винаги е светла дата за местната комисия. На този ден преди много години, комисията обяви първите дни на отворени врати и от тогава до днес на този ден гостуват деца, които са за пример на своите връстници. Тази година в деня на музиката и поезията, „четящите момчета“ от Кубрат споделиха и разказаха, какво означава за тях книгата, защо обичат да общуват с нея и защо всеки трябва да разпознае добрия приятел в книгата. Ето кои са и четящите момчета, които заслужено ще получат грамота „Приятели на книгата“ на специално тържество по случай Деня на българската община -12 октомври.





„Четенето не е скука“, казват единодушно малките читатели от Кубрат. Те са от съвременните дигитални деца. Докато за едни деца, получаването на книга не е желан подарък, то малките любознайковци признават, че именно книгата и особено детската енциклопедия е сред предпочитаните им подаръци и това ги радва най-много. Те са момчета, което предполага, че книгата ще е последното предпочитано занимание за тях. По–скоро ги свързват с таблета, смартфона, скейтборда или тротинетката или друго момчешко занимание-футбол, каране на колело или безделно шляене по улиците. Убедително опровергават това малчуганите по време на срещата ни и заявяват, че са любители на книгата и книгата е техен добър приятел. Споделят, че посвещават достатъчно време от деня за време с любимата книга и допълват, че това се случва доброволно, не под натиск на родителя. Признават още, че четенето не ги отекчава и са благодарни на родителите си, които според тях имат голяма роля и заслуга да заобичат книгата и четенето още от детската градина. Създадени са им добри навици отрано към книгата, имат отношение към нея. Пътешествието им започва от любимите детски приказки, които са слушали преди сън, днес до вече по-сериозните книги от училищния списък и детските енциклопедии, с които се справят сами при това с лекота. Докато разговарям с тях, не остава незабелязано - служат си дълги изречения, използват думи, които определено са добавили към запаса от лексиката си. Казват, че разказните предмети, не ги затрудняват и участват активно в дискусиите в клас. Ползите от четенето са огромни- от добро самочувствие до разширяване на кръгозора и разпалване на въображението.

Крисиан е на 10 години, ученик в четвърти клас. „Имах четящо лято“, така определя летните месеци малкият читател - с книга в ръка. Доволен от поставената задача на класната преди ваканцията - всички 7 книги от списъка със задължителна литература са прочетени и още 5 по негов избор и желание. За дете на неговата възраст си е чист рекорд. Дете е на работещи родители, от малък е научен да се грижи за себе си и резултатът е положителен - създадените полезни навици отрано стават основа за цялостното личностно развитие и утвърждаване на детската личност и добра инвестиция за бъдещето му. Като любима от прочетеното това лято, определя „Лили Чудото при пиратите“ и басните на Езоп. Споделя още, че в детската му стая любимо кътче му е рафта с приказки и други книжки, подарени от мама и приятели. Добавя, че понякога някоя книга му тръгва по-трудно, но не се отказва - „една книга е прочетена, когато се започне от първата до последната страница“, откровеничи по детски разпалено и наивно Крисиан. Разтоварва се с любимите български приказки и тези на Ханс Кристиян Андерсен.

Стефан е на 9 години. Най-малкият от групата „четящи момчета“. Ученик в трети клас в най-голямото местно училище. Вече трето лято отмята книгите от задължителния списък и „не ме мързи“, откровеничи малкият читател. Книгата, която го е впечатлила това лято е автобиографията на големия футболист Стоичков. С голямо охота разказва за интересните моменти от нея и с разказите си за него впечатлява децата от квартала. Интересно му е да вникне в живото на големите футболисти, да разбере повече за тях-от къде са тръгнали, какво детство са имали и т.н. Като другите момчета намира време и за ритане на топка с приятели и на практика показва, че правилното използване и разпределяне на времето е от голямо значение - имаш време и за четене, и за игра.

Берен, десетгодишен, ученик в четвърти клас. Ученик за пример– успешно съчетава училищните дейности със спорта. Сам избира да се подготвя следобед у дома след училище и сам си изработва график за заниманията- в него намират място и спорта и ученето и даже разходките привечер с приятели или родителите. Споделя, че времето с родителите му е най-приятно, защото е време и за отчет пред тях, допълва закачливо Берен. Обича да споделя и да разказва за нещата, които са се случили в училище. Расте сред най-съвременната техника. Баща му е сред най-добрите компютърни и софтуерни специалисти, което предполага, че Берен би прекарвал повече време пред екрана, но колкото изкушенията да са много - делникът му е разпределен –първо домашните, после няколко страници от любимите книги, които както сам казва, му помагат да научи много нови думички, които му помагат да преразказва богато урока. Лятото освен със задължителните книги премина и с томовете на популярната поредица сред подрастващите „Хари Потър“, обобщава Берен.

Антон на 10 години. С гордост разказва за дългия списък от прочетени книги. Предпочита големите цветни енциклопедии, които го разхождат, както казва на Земята, така и на Небето. Запознават го с тайните на Космоса, на океана и моретата. Четенето определя за полезно, защото така си обогатява речника и не само- когато се налага да преразказва и пише, не се чуди за думички, а ги ползва с лекота. Казва, че вярва в доброто и за това непрекъснато се опитва да насърчава приятелите си да открият магията от четенето на книги.

Свилен, ученик в четвърти клас. Любител-читатетел на книгата. И той като всяко дете на тази възраст е впечатлен от героинята на Астрид Лингер -„ Пипи дългото чорапче“. Казва, че обича да препрочита вече познати моменти от книгата, нейните пакости никога не омръзват, защото във всяка пакост има и нещо положително, което е някакъв опити и ни учи кое е правилно, кое не е. Обича да разлиства и по-сериозни книги. Прекарва време и с богато илюстрованите енциклопедии, които му помагат много в училищните уроци.

Разказите на малките читатели е достатъчно силно доказателство за ползите от книгата. От богатството на лексиката, от формирането на умения за четене да съпреживяването с героя, което формира представи за добро и зло, правилно и неправилно, нравствени и духовни синтези и ценности и още и още…

Д-р Надие Карагьозова- Нади
01.10.2019г.




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете