Търсене:
 
      Начало 18 10 2019      
 
Оценка: / 8
СлабОтличен 

Д-р Андрей Велев: По-големият проблем е, че боледува душата ни, а ние не искаме да я разберем!

Разговор с д-р Андрей Велев- невролог


Д-р Андрей Велев е роден в Добрич. Детството му минава в село Бисерци, където обича да се връща. Тачи бащиния си дом, където днес живее майка му. Завършва гимназия в Кубрат. Кандидатства медицина в Пловдив и е приет на първо класиране. През 2004 година завършва университета с отличен успех. Четири години по-късно е най-младият невролог в България. Започва работа в Бърза помощ в Хисаря. След две години поема ръководството му. От 2009 година насам работи във ВМА– Хисаря (най-големият санаториум на Балканския полуостров). През 2017 година придобива сертификат за извършване на високо-специализирана дейност– ЕлектроМиоГрафия. Участва в национални форуми по неврология у нас и в чужбина.

Познавам го от малък, любознателен, с ярък бунтурски дух. Често посещаваше детската градина, където с майка му бяхме колеги за кратко. Едно служебно пътуване до Пловдив в края на май тази година, даде възможност да видя порасналото вече момче, поело по своя професионален път. Срещата ни, състояла се на едно от емблематичните места за Пловдив– Капана провокира и последвалия интересен разговор за едно друго.

Андрей, защо се насочи към медицината? Какво те провокира или мотивира да избереш точно Пловдив, знам, че си кандидатствал единствено там?
- Насочих се към медицината по много причини. Баща ми беше лекар и виждах как хората сияят, когато им подаряваш здраве. Медицината изисква много труд, последователност и отговорност, които качества малко хора притежават. А без да лъжа мога да кажа, че избрах Пловдив заради по-лесния конспект на медицинския университет. Заради това и не кандидатсвах другаде, бях сигурен в успеха си. Но любовта към самия град се отключи при първото ми пристигане. Красота, история, духовност, аристократизъм, това е Пловдив. Безсилен си пред него.




Неврологията е най-трудната област в медицината… този твой избор от какво е предопределен?
-Неврологията е много трудна, но и много логична. Не е нужно да я научаваш, просто трябва да я разбереш. Човешката нервна система е най-висшето творение на природата, което и най-високотехнологичния компютър не може да достигне. Предизвикателство е да вникнеш вътре в мозъка на човек, в пряк, и в преносен смисъл.

Как мислиш, болна нация ли сме, загрижени ли сме за здравето си достатъчно или го пренебрегваме?
- Българинът е загрижен за здравето си, но не се доверява на лекарите (за което вина имамем и ние). По-големият проблем е, че боледува душата ни, а ние не искаме да я разберем. Не познаваме самите себе си, страда душата, а от там и тялото.

В отношенията лекар-пациент на какво залагаш и на какво държиш?
- Взаимното доверие и взаимното уважение е най-важно. Без тях и хиляди лекарства няма да помогнат.

Със силна гражданска позиция си по много наболели въпроси, с какво не се справяме още за да достигнем добрите примери?
-Ако не си доволен от системата, трябва да я промениш. Ти лично, без да чакаш друг! От нас зависят много неща. Ако вярваме в самите себе си, България ще е по-добра за живеене.

Нещата с които не би се примирил…
-Липсата на справедливост. Липсата на свобода. Липсата на отговорност.

Реформите във здравеопазването случват ли се в желаната посока?
- Реформа няма. Политиците правят някакви частични промени, без никаква логика между тях. От които нито лекарите са удовлетворени, нито пациентите. Основният проблем е солидарното финансиране на здравеопазването. Нека данъците, които плащам аз за моето здраве, да остават за моето здраве. Ако това стане, хората ще избират как и къде да се лекуват. И пациентите ще са доволни, и лекарите.

Когато свалиш бялата престилка, за какво отделяш време?
- Харесва ми да пътувам, както в България, така и по света. Бил съм в Европа, Азия, Африка. Обичам да откривам нови светове и култури, нови хора и хоризонти. Най-добре похарчените пари са парите за пътешествия.

Какво те прави щастлив и какво натъжа?
-Българинът трябва да научи, че когато хората около него са щастливи, и той ще е.Дори и едно усмихното „Здравей” ми дава положителна енергия. Натъжава ме липсата на човешки взаимоотношения. Колкото светът става все по-малко село, толкова хората се отдалечават един от друг.

Беше силен ученик по литература. Имаш специално отношение към книгата и доброто четиво?

- Обичам да чета романи. Това ме успокоява, живея в други светове, в различни времена, усещам различни мирогледи. Това е едно прекрасно лекарство в днешното безвремие, и то без странични ефекти.

Какво не спираш да повтаряш на пациентите си?
- Да вярват в доброто!

Въпросите зададе: д-р Надие Карагьозова-Нади
29.05.2019г., Пловдив.




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете