|
|
|
Бабината череша
За уникалната връзка с бабите и дядовците, за семейните ценности и традиции, за детските спомени, за добрия пример и всичко онова, което ни прави хора...
 Когато бях малка прекарвах летните ваканции при баба и дядо, лета които очаквах с нетърпение, невероятни времена, неповторими спомени, мигове в които получавах толкова много обич и грижи! Това, че бях първа и единствена внучка и най-голямото богатство за баба и дядо ме караше, да се чувствам като принцеса. Това бяха времена в които у дома жужеше от позитивна енергия, обич, доверие и радост. Беше чудесно да имам допир до красивите цветя, ароматните рози, плодовете и зеленчуците които произвеждахме сами, малките пиленца, зайчета, теленце на което винаги имах честта да измисля име....
В нашия голям цветен двор имаше много овошки и всяка една от тях беше наречена на някой член от семейството, нпр. моята ябълка, дядовия орех, вуйчовата круша, мамината вишна и т.н....и бабината череша. Разбира се моята ябълка беше точно до бабината череша, така както ние с баба бяхме неразделни. Когато узрееха плодовете на всяка от овошките обичахме да ги сравняваме и да се хвалим коя е родила по- хубави плодове. Та да разкажа за бабината череша, тя не само, че раждаше в изобилие, но и плодовете и бяха сочни и невероятно вкусни. Беше висока и много разклонена и често ни подслоняваше под своята сянка с усещането, че ни е прегърнала като многодетна майка. Клоните й приличаха на бабините ръце, неуморни да даряват грижа и закрила на всички нас. Постилахме памучно одеало и сядахме под нея на раздумка. Сянката на тази череша рядко оставаше без посетители, тя сплотяваше семейството ни, разговаряхме и ни караше да се чувстваме като едно цяло. Там дядо обичаше да ми разказва приказки и стари истории, баба ме учеше да приготвям разни лакомства, а често просто лягахме гушнати и задрямвахме. Понякога ей такива спомени са по-ценни от всичко. Сега е сезонът на черешите и когато видя този плод винаги се сещам за бабината череша и часовете на блаженство под нейните клони.
Хубаво е, когато в детските ни спомени има повече такива моменти. Сега това са само спомени, но чисти, мили и реални, които винаги предизвикват усмивка върху лицето ми. Моята ябълка и бабината череша си отидоха заедно с баба и дядо и с прекрасните мигове, но... дори дървото отдавна да е отсечено и никога повече да не мога да го видя, никой не може да ми отнеме ей тези красиви детски спомени в прегръдките на баба и дядо под... бабината череша.
В памет на баба и дядо: Мариана Чомпалова- Йорданова
Остана ми едно дърво от баба-
една изпосталяла стара вишна.
Снагата крива, корените слаби...
Ни цвят, ни род - не ставаше за нищо.
Накриво я посрещах - трън в петата,
посегна ли с топора, ще я срина.
На косъм й се вееше душата,
завързана за старата градина.
И с две ръце замахнах - да я няма!
Но се огъна силното ми тяло -
аз цял живот руших и сякох само
и ни едно дърво не бях посяла.
Топора го зарових във земята.
Оставих я, пък нека да не ражда!
И с шепи я поливах цяло лято
да не умре от мъка и от жажда.
Дали отгоре баба бе видяла
и силата й върнала предишна...
Напролет я заварих разцъфтяла.
... и ядох плод от бабината вишна. 
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
