Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Педагогическият съветник- приятел, подкрепа, обич, разбиране, приемане, посока, възможност, надежда… 07 06 2020      
 
Оценка: / 0
СлабОтличен 

Педагогическият съветник- приятел, подкрепа, обич, разбиране, приемане, посока, възможност, надежда…

Интервю с Петя Стефанова- психолог и педагогически съветник


(значимият възрастен в живота на подрастващия има ключова роля,
когато има човек, който е значим, значи съществуват корени, има ли корени, ще има и растеж ) споделя Петя Стефанова

Петя Стефанова е психолог. От 20 години работи като педагогически съветник в НУ „Хаджи Генчо“- гр. Тетевен. Член е на МКБППМН в града. Познава от близо вълненията на подрастващите, част е от тяхното ежедневие, познава емоционалните им нужди и потребности. Агресията и насилието в училищната среда не е нов за педагогическата теория и практика. Как изглежда този проблем през погледа на педагогическия съветник, каква е неговата роля за нейното възпиране, защо всяко съвременно училище трябва да има такъв специалист са малкото въпроси, около които се проведе разговора ни.

Петя, каква роля и функция изпълнява педагогическият съветник?

- Функциите, залегнали в длъжностната ни характеристика са три – диагностична, консултативна и посредническа при разрешаване на конфликти от различно естество и на различно ниво. Неформално, педагогическият съветник е приятел, подкрепа, обич, разбиране, приемане, посока, възможност, надежда…и какво ли още не.

Как мислиш, защо на тази толкова необходима и важна ключова роля в училище се гледа от страна на голяма част от родителите с недоверие и те не се обръщат към него при нужда и необходимост?
- Все повече родители търсят помощ и се отзовават, ако са повикани. Много е важно как ще подходиш, когато искаш да помогнеш. Родителите са много чувствителни по отношение на своето справяне с основните си родителски задължения, все пак това вероятно е част от усещането им за лична ценност. Напоследък не съм се сблъсквала с недоверие, понякога не контактуват директно с мен, а чрез класните ръководители.

Кои са най-често поставените въпроси от потърсилите помощ ученици?
- Във възрастта на моите ученици: I-IV клас, най-често ги вълнуват проблемите, свързани с приятелството, както и ситуациите на тормоз.

Как един дългогодишен специалист като теб ще обобщи причините, които довеждат до агресия и насилие?
- Цялостната ситуация в държавата (икономическа, социална…), всичко, което бълват медиите, липсата на родителски умения и поощряваното чувство за безнаказаност на всички нива.

Какви са най-често емоционалните проблеми на подрастващите?

- Тревожността и враждебността в различните им измерения и причини за пораждане. Тревожността, която се трансформира в отказ от посещение на училище, в невъзможност за създаване на приятелства, в несигурност и ниска самооценка… Враждебността, която се превъплъщава в агресия, неразбиране на чуждото поведение, обвинителност, чувство за непълноценност…

Как мислиш, какво е необходимо да се промени в училищната среда за да стане то безопасно и сигурно място?

- По отношение на промяната в средата, сегашните деца се нуждаят от по-различно общуване от това, което най-често се предлага в образователните институции. Нова комуникация, отчитаща всички настъпили промени – по-разчупена, по-нестандартна, по-изобретателна. Във връзка със сигурността, вече е задължителна надеждна охрана, както и стриктна система на дежурство от страна на учителите… и адекватна реакция на всяка установена ситуация на упражнено насилие.

Моля те да споделиш, от твоята практика,какво работи успешно в работата с проблемни деца?
- Приемането, едно дете може да бъде контролирано и направлявано само с доверие.

Ролята на значимия възрастен в живота на подрастващия е…?

- Ключова. Когато има човек, който е значим, значи съществуват корени, има ли корени, ще има и растеж.

Работата ти с деца на какво те научи теб самата?

- Те ме учат да разбирам и себе си, както и истини за живота, които забравям някъде по пътя. Много по-непосредствени са, по-интуитивни, по-гъвкави, по-креативни в някои отношения.

Най-честите съвети и препоръки, които даваш и мислиш, че са най-ценни, кои са?
- Отношението към децата трябва да е безусловно, да се намери балансът във взаимоотношенията, да не се залита в една или друга посока. А когато нещо не се получава, да се търсят други пътища. И да се разговаря с тях. Те знаят и могат много повече, отколкото предполагаме.

Интервюто проведе: Нади Карагьозова




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Забрана достъпа до сайтове с нецензурно ...
Забрана достъпа до сайтове с нецензурно или брутално съдържание Как да забраните и кон...
Още  ]
Подготвяме ли детето за новата му социал...
Подготвяме ли детето за новата му социална роля на „кака” или „батко” Н...
Още  ]
Строгост или либералност
Строгост или либералност Чувството за непълноценност се заражда още в детството Пред ...
Още  ]
Някои възпитателни похвати са нож с две ...
Някои възпитателни похвати са нож с две остриета Трудности при възпитанието в ранното детство ...
Още  ]
Деца в конфликт със ЗАКОНА
Деца в конфликт със ЗАКОНА Не отива ли на едно дете, да расте спокойно, здраво и далеч от ...
Още  ]
  Моето Дете