Петя Стефанова- носителка на голямата награда от Международния конкурс "Лирични гласове"

(„Смири се” е нейният любим израз, който често си повтаря в търсене и постигане на вътрешен мир, баланс и хармония… )

Чаровна, талантлива и позитивна. Това са първите думи за които се сещам, когато трябва да я побера, както се казва в три думи. Това е Петя Стефанова. Тетевенското момиче, което тази година пожъна успех след успех – победителка в конкурса „Горчиво вино” и носителка на голямата награда от международния конкурс "Лирични гласове". Нейният талант взе благословията на големия майстор на лиричното слово Евтим Евтимов. Литературните критици са убедени в нейното силно творческо бъдеще.

Петя, честита стихосбирка. За кратко тя грабна сърцата на твоите фенове и приятели. Много енергия и чувства събрани на едно място под магията на словото. Как се чувстваш?

- Щастлива съм… и малко шокирана, тъй като всичко се случи сравнително бързо, благодарение на моя издател. Една сутрин осъмнах с първата си книга, която толкова много ме изразява и като оформление, че щом я видях, си казах: „Това съм аз!“.

Последните няколко месеца са изключително ползотворни за теб. Участия, конкурси и голямата награда от „Лирични гласове”. Моля те да разкажеш за тях.

- През годините съм пращала много стихове за конкурси, но имам усещане, че фаворизирането не пропуска и поезията – това толкова фино душевно изкуство. Миналата година, точно на 15 септември, разбрах, че печеля литературния конкурс за любовна поезия „Горчиво вино“, който беше анонимен и произведенията се пращаха само по пощата на хартиен носител. Така ме забелязаха. После дойде голямата награда от „Лирични гласове“, после второто място на „Ерато“, литературен конкурс за поезия, организиран от в-к „Уикенд“ … и така. След всичко си имам стихосбирка, удовлетворена съм, малко учудена – също. Мерило за истински хубава поезия, според мен, няма. Поезията не е само красиви думи и впечатляващи метафори, тя е смисъл. Много смисъл в малко думи. Евтим Евтимов ми каза, че различни хора ще се опитат да ми кажат какво е поезия, но аз го знам най-добре. Също и, че не бива да се опитвам да приличам на другиго, а да слушам себе си, т. е. сърцето си.

Пътуванията и срещите с публиката с какво и как те обогатиха? Как мислиш възражда ли се интереса към поезията?

- Срещнах се с публика само на връчването на наградата от „Лирични гласова“, където прозвучаха прекрасни стихове. Поезията докосва нашите дълбоко закътани преживявания, съкровеното, онова, което се страхуваме да изречем на глас. Българите не са загубили своята чувствителност, само са я тикнали някъде, за да си спестят болката от ежедневието. Иначе – много хора четат поезия…Почти винаги в моментите на съмнение, когато съм искала да се откажа и да спра да пиша, някой близък /или не дотам/ човек ми е казвал: „Последното, което прочетох, така ме трогна … Не спирай, продължавай да пишеш!“. И аз продължавах. Съмненията за стойността на написаното винаги ще ги има, така, както ще има и хора, които да намерят своя си стих, оня, който така ще проникне в тях, че често ще се връщат към него и ще го четат, ще се опознават, ще мислят, ще чувстват…

Какво те кара да пишеш?

- Всичко, всичко може да се претвори в стих – светът около нас, както и начинът, по който го репрезентираме в себе си.

Как се ражда един стих…?

- Те идват отнякъде – думите и смисълът. Понякога разбирам смисъла, след като напиша думите. Рефрен от песен, реплика от филм, утро, самотна луна, плач, придошла река, усещане, затворена врата, внезапна емоция, загуба или победа – всичко може да се превърне в стих, ако дръпне струната в теб. Мисля, че най-красивите стихове се написват на един дъх, с лекота.

Вдъхновението идва от…?

- То не идва, то живее в пишещите хора, но стимул, дошъл отвън или отвътре, му дава посока и му помага да се разгърне.

Познавам те като голям професионалист-психолог. Освен поета в теб , читателите искам и да знаят за големия пътешественик в теб, за интереса към екстремното, около какво бяха последните емоции…?

- Питаш ме за нещо, което е важна част от живота ми, което ми дава смисъл, за което благодаря ден след ден, че съм се родила и мога да пропътувам дългите пътища, да се срещна с култури, нрави и хора, да опитам различното и да се завърна препълнена с впечатления, които да опиша и да предъвквам през дългите и студени зимни дни. И така – до другото пътешествие. Да – пътуваме с мотор, всяка година по 2-3 хиляди километра, засега само на Балканите. Има толкова красота, която чака да я откриеш и докоснеш. Тази година отново посетихме Румъния, двата прекрасни прохода в Карпатите – Трансалпина и Транфъгъраш, Сибиу, Сигишуара… Предстои да напиша поредния си пътепис, надявам се някога пътеписите ми да се появят във вид на книга, за да достигнат до повече хора, които да почувстват и да пожелаят да разширят кръгозора си с едно такова пътуване. Част сме от една неповторима мото-общност, Yamaha TDM България, прекрасни хора и приятели, с които споделяме любовта си към вятъра в косите, любопитството към околния свят и всичко пъстро и неповторимо.

Денят винаги за теб започва с…?

- С гледката от моя прозорец – с вечността на Балкана и с мисълта, че ме има и този ден.

За финал, какво не би ти омръзнало да пожелаеш и отправиш към хората?

- Светът е прекрасен, той ни очаква, само трябва да протегнем ръка. Да не забравяме да протягаме ръка – към другите и към себе си, да даваме най-доброто, на което сме способни, да не предполагаме, а да питаме, да не нараняваме с лекота. Това е достатъчно.

Благодаря ти за този разговор и нека вдъхновението бъде винаги с теб!!!!

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.