Игрите на открито и белите на децата

Футбол и волейбол се играят на регламентирани за това места, портата на съседите не е футболна врата , прозорците не са баскетболен кош!

През лятната ваканция, организирането на децата за свободното време и контрола пада основно на родителите.

През лятната ваканция, улиците по селата са пълни деца. Не по различно е ежедневието и в градовете- пред и зад жилищните блокове се събират деца и започват лудориите. Хубаво е да има деца навън, хубаво е човек да ги види заедно в организирана игра. Дали обаче всяка игра завършва с удовлетворение и оставя само приятни преживявания? Отговор на този въпрос ни дават многобройните примери от дейността на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Често сигналите, които постъпват в началото на лятото са свързани с увредени градински насаждания вследствие на удар с топка, счупени стъкла, обидени възрастни. Неприятен момент за потърпевшия или собственик, който е положил труд. Друг момент, който споделят засегнатите е – използването на двора на молитвените храмове за игра, която често е придружена с викове и крясъци, които са повод за причиняване на неудобство на служителите в тях - отново предимно възрастни хора. А децата и възрастните са сред най-чувствителните социални групи и вниманието към тях трябва да е отговорно и професионално.

Наскоро възрастни от молитвен дом в едно кубратско село, бяха намерили свой начин да изразят недоволството си и съвсем добронамерено да се обърнат към родителите малко преди вечерната молитва чрез анонс от микрофона да ги помолят за по-вече уважение към молитвения храм и разговор с децата им- да играят не в двора на храма а на подходящо място за това. А подходящи места за игра има във всяко населено място- дворът на училището , което има и футболно игрище, и баскетболно и достатъчно място за организиране на всякакъв вид игри, така, че да не се пречи на никого, далече от градински насаждания и почиващи възрастни. Тези примери са достатъчни и пораждат сериозен размисъл относно- изгубените ценности, лошото семейно възпитание, липсата на контрол и абдикацията на голяма част от родителите за всякакъв контрол. Тревога сред експертите по детско възпитание и агресия, буди , когато родителите сами насърчават децата си към проява на агресия и вместо да се вслушат в молбите на възрастните или експертите - одобряват неприличните прояви на децата си и ги поощряват за нови такива.

Друг пример в това отношение са децата неправоспособни водачи на МПС, малолетни и непълнолетни деца , които не ползват никакви предпазни средства и създават напрежение за малки и големи. Всички горепосочени примери са повод за възникване на напрежение между жителите –възрастен който се оплаче и то основателно, става мишена за обиди от страна на децата и техните родители. И тук отново стигаме до ролята на родителя-като основен възпитателен и социологизиращ фактор. Ако един родител намира и успява да разговоря със своето дете- така , че да му каже как да играе и на какво да обръща внимание-то тези неща ще липсват в ежедневието. Ако един родител, а често за да не им се наруши собствения комфорт оставят децата дълго без надзор и не правят нищо да ги заведат или поне да им кажат и разяснят- къде и защо е най-подходящото място за футбол или игри, които изискват и съответните спортни съоръжения. И защото , когато на тях самите им става неудобно, когато се рита срещу техните порти и гонят чуждите деца, не бива да се сърдят когато други отправят същите забележки към техните деца и то съвсем добронамерено – защото всеки пази имуществото си и иска то да остане неувредено. И този род молби и забележки не трябва да се приемат и превръщат в свади и кавги. А да поставят на дневен ред въпроси-кой къде допуска пропуски, защо се стига до тук и да се търси промяна приемлива за всички страни. Това е правилният и чисто хуманен подход. Както родителите на деца, провинили се реагират чувствително, следва да проявят разбиране и към чувствителността и на други засегнати и най-вече да намират онези пет минути, в които да общуват със своите деца и да формират в тях нравствено-морални черти и привички- уважение към възрастните, уважение към молитвените храмове, към съседите и техните имущества, умение да ползват в ежедневието думи като „ извинявай,”, „ благодаря”, „съжалявам” и др. И когато един родител е безсилен и не се справя сам с възпитанието на децата си, не бива да упреква и приема като обида намесата на експерти-специалисти, които знаят как и кога да оказват пълноценна помощ. Отношението към институциите, чиято основна задача е постоянната превенция и грижа към децата, трябва да бъде уважена. Защото няма нито един обществен субект, който да търси и да създава напрежение между родителите без да има достатъчно ясен мотив и сериозен сигнал от страна на потърпевши и да подходи професионално към разрешаване на различни казуси от ежедневието.

И не на последно място– ДЕЦАТА СА ОГЛЕДАЛО НА ВЪЗРАСТНИТЕ. Когато искаш да виждаш нещо красиво в огледалото-постарай се да създадеш чист и приветлив образ и защото доброто възпитание започва още в семейството. Удовлетворение за всеки родител е да вижда в постъпките на детето си това, което е оставил и предал самият той в него.
ИГРАТА НА ДЕЦАТА НЕ ТРЯБВА ДА ЗАВЪРШВА СЪС СЧУПЕНИ СТЪКЛА, ОБИДИ КЪМ ВЪЗРАСТНИТЕ И ЗАПЛАХИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ !

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.