Роси Рос е сред най-чаровните лица на българската поп и рок музика. Тя е добре позната на разградската публика. На Есенни бардове през октомври 2010 година тя сподели вълнуващи и незабравими мигове с нея. Пя на седем езика, сред които и свои авторски песни и съвсем заслужено беше аплодирана дълго и продължително. Тогава беше и моята първа среща с нея- естествена, земна и лъчезарна. Такава я видях и такава я запомних. Носителка е на много награди и отличия.Животът на Роси Роси преминава на няколко места из Европа от години. Омъжена за унгарски офицер и майка на невероятно талантлив син- Адам, който за възрастта си прави големи неща. За него критиците предричат впечатляваща кариера. Времето е спряло за нея. Със завиден замах и енергия твори и непрекъсното впечатлява с нови неща. Роси е от хората, които непрекъснато търсят и се развиват. Пее, свири и пише музика еднакво добре. Пътува много, обича да снима. От скоро вече се разбира с платното, боичките и четката. Поканих Роси, да гостува отново на разградската публика, този път чрез открит разговор-интервю. Това се случи малко след нейното гостуване в Родината във връзка с участие на фестивала „Солени ветрове” провел се наскоро в Бургас. Ето и целия ни разговор:

Роси, за тези, които не успяха да те чуят през есента на 2010 година, какво искаш да споделиш за себе си?
- Все още преоткривам света, като малко дете. Радвам се на новите срещи с публика, приятели, хора със същите разбирания и усет към света. Есенните бардове оставиха у мен усещането за разбиране. Не мога да забравя и Разград и публиката, която интелигентно реагираше на всички нас, които дишахме, пеехме, свирихме в артистично оформеното пространство.

Срещата с музиката и песента, кога се случи и как те се превърнаха в твоето по силно „АЗ”?
- Може би са били много срещите, но от съвсем малка пея. Спомените ми са от когато бях 5 годишна, на 6 вече бях в първи клас- най-малката и у дома и в класа, а имах достатъчно изяви на сцена. Продължавам и сега да чувствам, че това е мойто „АЗ“. Въпреки настояването на баща ми да се занимавам с друго, животът показва,че изборът ми е точен. Доказването продължава. Изпитите ги взимам. Всеки концерт е изпит за мен.

Кога един човек, посяга към белия лист, имаш издадена стихосбирка а и от скоро вече рисуваш?
- Сетих се,че още като ученичка написах стихове и песен, после като студентка в час по детска литература започнах да пиша, получи се много дълго, оказа се,че мисълта ми тече в рима, реших да спра, защото не смятах,че с писане трябва да се занимавам. Вкъщи, майка ми е поетесата от както се помня, така че реших да не навлизам в чужда територия, все пак аз съм с пеенето. Това си се знае от детските ми години. По- късно живеейки в Унгария прописах усилено и то на различни езици.

Концерти, пътувания, домашни задължения-остава ли време за близки и почивка и кога се чувстваш отпочинала и с какво?
- Най-важен е сънят за мен. Когато не се наспивам, ставам много зле, направо се разболявам. Животът е много напрегнат, интензивен, стресиращ понякога, това ни задължава да сме по-внимателни един с друг, но не винаги се получава. Понякога имам чувството, че не ни остава време да дишаме. Сега се старая да имам временце и за дишане, разбирайте го в точния смисъл, иначе е много напрегнато, изтощаващо. Трябва ни време за себе си, старая се да го намирам, за да си почивам дори за минути.

Често си далеч от родината и родния дом, носталгията тежи ли ?
- В последните години живея в Брюксел и нямам възможност да си идвам често. Остава ни още една година тук, после се връщам в родината, поне така ми се иска,а може и по-рано. Носталгията е с мен във всички държави, където и да съм живяла и работила. Уникален случай съм, но е факт. Няма да забравя преди години, когато работех във Финландия, какво преживях, така, че носталгичното е с мен и в мен. Без България не мога!

Носиш ли нещо родно със себе си, където и да отидеш?
-Спомням си, че на корабите си носех чаша, а сега са много нещата, после е проблем с пътуването. Тук на благотворителния черити базар в НАТО си купих от българския щанд чинии, битови покривки и др...В Унгария съм си занесла също доста керамични български красоти.

Децата, с какво променят живота на възрастните? На какво те научиха твоите деца самата теб?
- Те са най-добрите учители по принцип. Всички деца са такива, стига ние да ги разбираме, да имаме време за тях, да сме с тях. Мисля си, че ако не бе Адам, нямаше да се справя с концерта си в „Карин дом“. Грижейки се за Адам, научих много, това ми помага и в момента. Разбирам чудесно децата, а и си оставам донякъде дете. Готова съм за изненади винаги, без план...

Без какво не може Роси РОС и какво я вдъхновява?
- Не мога без себе си, без моя дух, здраве, без обич, без доброто възприемане на хората и всичко около мен. Всичко и всеки може да ме вдъхнови. Радвам се и на листата на дърветата, морето, на това, че съм жива...

Хората на които дължиш и искаш да благодариш?
-На всички, онези, които ме създадоха, отгледаха, съпътстваха, учиха и обучаваха, обичаха, обичат и аз обичам: родители, брат, сестри, близки, учители, приятели, преподаватели, любими, сцени, публика...!

Изкуството е начин и средство за ….?
- Въздействие - жизнена потребност!

Роси, благодаря ти за интересния разговор и ти желая много вълнуващи срещи с публиката и успехи в живота и на сцената!
- Благодаря Ви и Аз!!!

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.