Особено важно в деликатната юношеска възраст, има ли го ще има и по малка криза в отношенията

На всеки родител му се е случвало да забележи, че детето му е станало по-мълчаливо, че се усамотява все по-често, че е загубил интерес дори към любимите си преди това занимания и интереси. Опитвали ли сте да разберете и дали сте намирали онези пет минути в забързаното всекидневие, които биха били достатъчни да забележите навреме промяната, която става с Вашето дете. Може би то има нужда да сподели, да поиска съвет, да изрази тревогите си, които бушуват в крехкото му съзнание.

Не закъсняваме ли твърде често и се разкайваме дълбоко после, че сме скъсали емоционалната нишка с нашето дете. Много често, когото разберем, че детето ни има проблеми в училище , станал е жертва или извършител на противообществена проява се сещаме, че ние почти не забелязваме колко е пораснало то и необходимостта му от общуване и разбиране расте.

Първото влюбване, загубата на близък човек, първият полов контакт, липсата на достатъчно самочувствие, разочарование от приятелите, тежките семейни проблеми, сексуалното насилие или нежеланото забременяване в училищна възраст са само малка част от проблемите на подрастващия тийнейджър, който за съжаление не знае как да се справи. Липсата на достатъчна социална зрялост и опит, неумението да споделят и търсят помощ навреме от подходящите за целта лица често ги превръща в агресивни, апатични към действителността деца, защото моделите, които се копират от улицата и интернет-пространството никак не са подходящи за това. Ето защо е важно и пред всеки родител стои задачата- да долавя всяка промяна в поведението на детето, да търси причините за , да прояви такт и умение при поставянето на въпроси , които д са повод за открит разговор. Пред всеки родител стои задачата да е търпелив, да покаже социална и емоционална зрялост за да превърне прехода дете-юноша в забавен процес на преоткриване и взаимно учене и допълване.

Тези въпроси ни карат да се замислим сериозно и да си отговорим на въпроса, дали в семейството говорим открито за тези неща, дали даваме примери и светваме червената лампичка навреме за да ги предотвратим от опасностите и бедите дебнещи наоколо. Или, както често се случва-замисляме се само, като чуем някоя шокираща или ужасяваща новина поднесена от телевизионния екран за поредното насилие или убийство извършено от деца над деца или за невръстни юноши, които са станали жертва на белия прах и така са осакатили живота си безвъзвратно.

За първите седем години е казано и писано много и всички знаем колко са важни те, защото те полагат основите на бъдещата личност с неговия мироглед, нравствени и естетически възприятия за нещата около нас и също така знаем колко е важна ролята на родителя за това. А такава личност се изгражда в един дълъг и постоянен процес и ако участието на родителя е пълно и активно- то тогава и резултати са такива. Всяка една намеса трябва да води до положителна и позитивна променя.

И когато видим как малкото момиченце с големите панделки или малкото палаво момче е вече юноша, трябва да знаем, че освен родители, ние трябва да сме и техен приятел, да говорим открито за нещата, за които те най-често имат информация от улицата или интернет, най важното е да намерим онези пет и много важни минути,в които да обясним кое е правилно кое не, как трябва да постъпим и как не , как да превърнем свободното време в полезно време, и не на последно място да покажем обич и разбиране и да декларираме кредит на доверие към нашето дето в деликатната юношеска възраст.

Да бъдем приятели с децата си, да бъдем техен събеседник, техен равноправен партньор, и да намерим онези пет минути , в които да съберем малко обич и малко подкрепа, които обаче ще дадат много и защото- ТЕ- ДЕЦАТА имат нужда това.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.