Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Агресията в Детската градина 18 10 2019      
 
Оценка: / 245
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Агресията в Детската градина
Страница 2

Агресията в Детската градина

В нашето общество се е загубила границата за добро и лошо, за позволено и непозволено, за радост и болка.Образователната ни система и обществото са в криза. Те не могат да канализират енергията на децата и да създадат условия за тяхното интелектуално, физическо и морално израстване.
Необходима е социално- консенсусна политика на обществото за адекватна реакция срещу агресията и насилието, които се ширят ежедневно.В центъра на една такава инициатива трябва да са преди всичко обществото като цяло, семейството, училището и в частност детската градина.
Децата са раними и беззащитни, те много лесно се обиждат и сърдят. В повечето случаи детската агресия е преди всичко протест към околните, отстояване на граници и права.Детската агресивност обикновено нараства през годините на предучилищната възраст и към седем годишна възраст започва да спада.Психолозите свързват това с факта, че в тази възраст детето вече се научава да разрешава конфликтите с други способи, в него се появява опит „изпускане на парата” в игрови ситуации, започва да разбира чувствата и постъпките на другите около себе си.Но това става когато поведението на детето е в норма. Тогава, когато агресивността на детето като обичайна реакция на дадено препятствие все повече набира сила, то това вече е обезпокоително.
Повишената детска агресивност се явява един от най-честите проблеми в детската градина.Практически всички деца се карат, дърпат, викат. Обикновено с установяване на правила и норми на поведение тези непосредствени прояви на детската агресивност изчезват, отстъпват място на по-спокойни адекватни действия.
Обаче при определена категория деца агресията като устойчива форма на поведение не само се съхранява, но и се развива, трансформира в устойчиво качество на личността.И тогава се снижава продуктивния потенциал на детето, редуцират се възможностите за пълноценно общуване, деформира се личностното му развитие.
През последните години учени от различни направления предлагат разнообразни подходи за определяне същността на детската агресия и нейните психологически механизми.В психологическите изследвания се описва нивото на агресивното поведение и влияещите върху него фактори.Сред тях изпъкват най-вече:
- грешки в семейното възпитание
- модели на агресивно поведение в медиите
- фрустрации и др.
Тези фактори не предизвикват у всички деца агресивно поведение, а само у някои.Многогодишни наблюдения показват,че агресивността, проявила се в детството и непреодоляна, остава като устойчива черта и се съхранява по-нататък в живота на човека.Агресивните деца много остро преживяват недооценяването, непризнателността на своите действия от страна на другите.Нужна е помощ и разбиране много повече от строгост и наказание за неприемливо поведение.Агресивните деца неволно попадат в омагьосан кръг.Както показват много изследвания причините за детската агресивност се крие най-вече в недостиг на разбиране и внимание от страна на възрастния.Но със своето поведение тези деца още повече отблъскват от себе си околните, а тяхната неприязън усилва протестното поведение на децата.
Главната и отличителна черта на агресивните деца се явява тяхното отношение към другите и към самите себе си. Другите деца се явяват за тях противници, конкуренти, препятствие , което непременно трябва да отстранят. Някои агресивни деца смятат, че постъпките на околните са ръководени от враждебност и пренебрежение към тях самите.Това говори, че агресивните деца показват съществени индивидуални различия като характер на поведение, така също и като психологическа характеристика.
Сред агресивните деца в детската градина се отличават три различни групи:
Първата група е от деца, които преди всичко проявява агресивност като средство за привличане на вниманието на връстниците си.Те показват своите агресивни емоции ярко / викат, крещят, хвърлят и блъскат/.Тяхното поведение е насочено към получаване на емоционален отклик у останалите деца.Тези деца активно се стремят към контакг с връстниците в групата,към получаване на внимание, и когато това стане – техните отрицателни прояви спират.Те като че ли смятат, че е нужно да позабавляват другите, да привлекат вниманието върху себе си.При тези деца агресивният акт е мимолетен, ситуативен и не се отличава с жестокост.Тяхната агресия носи произволен характер, тя е непосредствена и импулсивна.При нея враждебните действия бързо се сменят с дружелюбни, а нападките срещу връстниците – с готовност за съвместна игра и сътрудничество. Такива деца нямат висок социален статус в детската градина- тях или не ги забелязват, или ги избягват или не ги приемат на сериозно. Останалите в групата ги определят като деца които: „ Никой не ги слуша”, „Винаги пречат”, „Всичко рушат”.Тези деца се отличават от останалите по:
- по-ниско интелектуално ниво
- слаби игрови умения /не се задържат на едно място/
- трудно стигат до краен резултат в манипулативни дейности
- използват деструктивни действия/ разрушават играта на другите, драскат в чужда рисунка/
Тези деца обикновено игнорират приетите норми за поведение и правилата в детската градина, държат се шумно,демонстративно, обиждат другите. Тези емоции обаче носят повърхностен характер и бързо преминават в спокойно и адекватно състояние.За тези деца може да се каже, че имат обострено желание за внимание и признание от страна на другарчетата им, което не може да се изпълни във традиционните форми на детската игра и ето защо те прибягват до агресивност.Този вариант на детска агресивност психолозите наричат ИМПРЕСИВНО-ДЕМОКРАТИЧЕН.
Втората група е съставена от деца, които използват агресивността като форма на поведение в общуването си с другарчетата си.При тях агресивните действия възникват ката средство за постигане на конкретна цел - да получат определен предмет, да вземат дадена играчка, да поемат определена роля в играта. Те изпитват радост от постигнатия резултат/ успели са да грабнат играчката /, а не по време на самия агресивен акт. Действията на тези деца са целеустремени и насочени в конкретна посока, те се стремят към първенство в групата и често го завоюват. Желаят да бъдат забелязани, искат да им бъде обръщано внимание, ползват се с популярност в групата.Често при тях се среща пряка физическа агресия, която не води след себе си жестокост.Такива деца са:
- високо интелигентни
- имат изградени много добри умения за различните дейности в детската градина
- притежават организаторски умения в ежедневието на групата
- много добре се справят в ролевите игри
- имат висок социален статус в детската градина

Много често тези деца нарушават своеволно изградените правила в групата, опитват се да налагат свои.Нарушават общоприети норми на поведение, но в повечето случаи за това обвиняват своите другарчета.При поискано обяснение за дадена постъпка те оправдават убедително себе си, стремят се да избягват негативната оценка на връстниците си и възрастните. Тези деца не забелязват своята агресивност, собствените действия им се струват обикновени, нормални и единствено възможни за постигане на набелязаните им цели.Психолозите наричат този тип детска агресия-НОРМАТИВНО-ИНСТРУМЕНТАЛНА.

Третата група са децата, които нанасят вреда на другите като самоцел. На пръв поглед техните действия нямат видими цели нито за другите, нито за самите тях.Те изпитват удоволствие от самото действие: да причиняват болка и да унижават другарчетата си.Те използват пряка агресия и в повечето случаи –физическа.Изпитват удоволствие, когато другите страдат : без видима причина скубят коси, хапят жестоко, щипят и удрят като спокойно наблюдават и се усмихват на виковете на своята жертва.Обикновено тези деца си „набелязват” едно-две деца за свои жертви /по-слаби и кротки/ и ги атакуват перманентно със агресивни действия. Много са изобретателни и много често нападат в гръб, когато другото дете ни най – малко очаква нападение.При този тип деца чувството за разкаяние или вина напълно отсъства.Те напълно отхвърлят спазването на определени норми на поведение в детската градина. За тях се казва, че са „неуправляеми”. На забележките, осъжданията и поученията от страна на учителя отговорите на тези деца са обикновено:”Така искам”; „Защото искам”; „ Не ме интересува, че го боли”; „Какво от това”.Отрицателната оценка на околните не ги трогва нито плаши.За тези деца е особено характерна злопаметността- те дълго помнят нанесените им обиди и докато не си отмъстят не се успокояват. Тези деца имат:
- средно ниво на интелигентност
- нисък социален статус в групата
- в игрите често прибягват до агресивни похвати
Психолозите смятат, че това е най-тежкия вариант на детската агресивност и го наричат ЦЕЛЕНАСОЧЕНО-ВРАЖДЕБЕН.
Трите форми на детска агресивност се различават освен по форма на проявление, така също и по мотивация.В първата група агресивността носи импулсивен характер, но ако не бъде овладяна тя лесно може да премине във втората или третата група.
При втората група където детската агресивност е за постигане на конкретна цел /обикновено това е дадена играчка/ е необходимо учителите да показват непрестанно на такова дете, че съществуват и други, много по- добри пътища за удовлетворяване на желанието му.При третата група детска агресивност преобладаващата мотивация се явява „безкористно” причинената вреда на другарчетата. Причинените страдания на другите носят своеобразно удовлетворение на тези деца и утвърждават чувството им на надмощие.
Налице са три мотивационни посоки:
- спонтанна демонстрация на собственото „АЗ”
- желание на всяка цена да бъде постигане на целта
- потъпкване достойнството на другото дете с помощта на сила и дори жестокост.
И в трите случая обаче агресивните деца не умеят да разбират другите, проявяват слаб интерес към положителните качества на другарчетата си, показват неадекватни реакции към постиженията и успехите на другите / злорадстват при неуспех или проявяват гняв при видим техен успех/.В основата на всичко това лежи вътрешната изолация на агресивните деца от другите.Те се съсредоточват преди всичко върху себе си, смятат че са лишени от достатъчно внимание, не се чувстват свързани с цялата група, в очакване са на чуждата враждебност т.е. тези деца се чувстват чужди в детската общност.
Периодът на предучилищна възраст е много важен за вземане на необходимите мерки за преодоляване на агресивните тенденции в детското поведение. Необходими са съвместни усилия на семейството, детската градина и обществени институции, за да се работи целенасочено в посока преодоляване на затрудненията ,които имат агресивните деца, за формиране на умения да виждат и чуват не само себе си , но и другите, да дават израз на чувствата си в различни позитивни начинания, да се учат да се освобождават от натрупаната агресивна емоция чрез приемливи действия.Трябва непрестанно да се търсят възможности да се „разрежда” натрупаната негативна енергия в малките деца. В детската градина трябва да се използват всички ресурси, за да бъдат удовлетворени потребностите на децата от внимание. Точно тук има възможност да бъдат предлагани на агресивните деца различни начини, за да излязат от кризата и да си поемат дълбоко дъх. Поведенческият репертоар на агресивните деца не е устойчив и ето защо учителите в детската градина трябва да им дават възможност да избират други алтернативи на поведение. Работата с тази категория деца може да се провежда в три направления:
1.Работа за овладяване на гнева – обучаване на агресивните деца в приемливи начини за изразяване на своя гняв (игри с пясък и вода , работа с пластелин, боксова круша, боулинг, рисуване и други)
2.Изграждане на умения да се владеят в дадена ситуация- трениране навика да разпознават различни емоционални състояния като се развива потребност да говорят за случката ( рисуване на тема”Когато съм радостен”, „Когато съм сърдит” ; размяна на листи с нарисувани човешки фигури, изобразени в различни ситуации като децата трябва да завършат рисунките ; картинни тестове ,изобразяващи емоционални състояния )
3.Формиране на способности за емпатия и съпреживяване (ролеви игри, в които детето се поставя на мястото на други, възможност да оценява своето поведение отстрани)
Учителят в детската градина трябва да умее да реагира много бързо,когато забележи агресивни прояви у децата.Не бива да изчаква детето да удари, да блъсне , да счупи няколко пъти, за да му каже „Стига”.Той трябва да има изградена стратегия за „бързо реагиране” в подобни ситуации:
1.Може да отстрани детето от ситуацията за кратко на друго място/ да постои няколко минути е достатъчно/. Целта е детето да разбере, че ако причинява зло ще пропуска интересните занимания с останалите деца.
Колкото и да е ядосан учителя не бива да го показва. Доколкото е възможно трябва да отреагира по един и същи начин.Така ще бъде изграден модел, който детето ще познава и очаква.То ще знае ,че ако се държи зле ще бъде отстранено от игрите и забавленията.
2.Учителят трябва задължително да говори с агресивното дете.След като се успокои трябва да се намери малко време за разговор, да му се даде възможност с думи да каже защо е постъпило така, заедно да измислят други начини, с които да покаже колко е ядосано.
3.Още в началото на учебната година да се измислят правила в групата:”Това са нашите права”, „Това са нашите задължения”.Нека децата сами да решат от какво ще бъдат лишени, ако не спазват правилата.
4.Учителят трябва да хвали винаги децата за проявено старание.Нека в групата да има табло на”ДОБРОТО” –всяка красива постъпка получава знак на похвала.
5.Много добър положителен ефект има съвместното изработване на „албум на постъпките”. Когато някое от децата в групата започне да проявява признаци на агресивност, учителят може да съчини разказ, в който същото дете е главен герой.Могат да се използват снимки на детето, картинки от списания, с които да се илюстрира ситуация, в която същото дете извършва нещо достойно, заслужаващо похвала. Такава похвала има огромно значение за детето.Тя му позволява да почувства удоволствието от това да правиш добро впечатление.
6.Нека учителят да ползва ежедневно художествена литература като мощно средство за формиране на нравствени ценности у децата.
7.Учителят трябва непрестанно да търси възможности за пренасочване на негативната енергия у някои деца.В детската градина трябва да се играят много подвижни игри, удовлетворяващи потребността на децата от движения. /приложение №:1/
Във всяка детска градина и във всяка група има поне по едно дете проявяващо признаци на агресия.Не бива да се забравя , че агресивността е присъща за всички хора. При малките деца тя говори за потребността им от самостоятелност, внимание, любов, разбиране, от намиране на своето житейско място. Тя е своеобразен протест на дете , чиито желания и нужди не се зачитат, дете, което повече е унижавано и оскърбявано , отколкото да е зачитано като личност.
Основна и приоритетна задача на детския учител е да помага целенасочено и компетентно за преодоляване трудностите в емоционалното развитие на всяко дете в нужда.

Ползвана литература:
Атанасов,Ж.Първите седем и след това.С.,1990
Десев,Л.Педагогическа психология.С.,1994
Колишев,Н. Педагогическите умения на учителите
Милков,Л.Конфликтология.С.,2007
Стаматов,Р.Детска психология П.,2000
www.kid.ru
www.psyparents.ru

Приложение:

Игри с агресивни деца:

1.игра „Топка в кръг”
Цел: Снемане на вербалната агресия, помагане на детето да трансформира гнева си в приемлива форма
Ход: Децата са в кръг и си предават топка като се обръщат към съседчето си с думи, носещи позитивен заряд.Например:”А ти си слънце”; „А ти си Красива пеперуда”……

2.игра „Две козлета”
Цел:Снемане на невербалната агресия, сваляне на излишното емоционално напрежение,отправяне на гнева в безопасна посока
Ход: Учителят разделя децата на двойки.Чете текст:”Рано –рано една сутрин на малкото мостче над реката се срещнали две козлета”
Децата правят рогца, разтварят крачета, накланят тяло напред и се опитват с гърди да се избутат от въображаемото мостче.Противостоят, не отстъпват докато издържат.

3.игра”Пух-тити-дух”
Цел: Сваляне на негативното настроение
Ход: Учителят казва на децата :”Ще Ви съобщя една странна дума. Тя е заклинание срещу лошото настроение и против обиди.За да подейства трябва да ходите из занималнята , да не разговаряте.При сигнал от мене застанете пред някое от другарчетата си, погледнете го в очите и три пъти сърдито кажете вълшебните думи”Пух-тити-дух”.
В тази игра е заложен комичен елемент.

4.игра”Разходка с компас”
Цел:Формиране на чувство на доверие и вяра в другите
Ход:Групата се разделя на двойки.
водещ – компас
воден – турист
Воденият с вързани очи е отпред, а водещия е отзад с поставени ръце на раменете на „ туриста”.Двойките се движат в различни посоки/ кръг, зиг-заг, бързо, бавно, преодоляват препятствия/ без да говорят.В края на играта описват какво са чувствали.

5.игра „Помоли за играчка”
Цел: Децата да се научат да общуват позитивно
Ход: Децата са в две колони, една срещу друга. До първата има кош с играчки. Дете от втората моли дете от първата колона за любима играчка като използва само учтиви думи.

6.игра –вариант на горната
Цел: същата
Ход: При молба за играчка децата не говорят, а използват невербални средства: мимика, жест

7.игра „Дракон”
Цел:Помага на деца, изпитващи затруднения в общуването, вдъхва им увереност
Ход:Децата застават в колона.Държат се през кръста.Първото дете е главата на „Дракона”, а последното е опашката.Главата трябва да хване опашката, без да се разкъсва тялото.Ако главата хване опашката, тя застава на нейното място.

8.игра:”Книжни топки”
Цел: Води до ободряване, снемане на напрежението и безпокойствието
Ход:Децата са в две редици на разстояние не по-малко от 3м.Учителят им дава по един лист хартия, която те трябва с мачкане да превърнат в топка.След подаден сигнал хвърлят топките в противниковото поле.

9.игра:”Очи в очи”
Цел:Развиване на чувството-емпатия
Ход: Децата са хванати по двойки.Гледат се в очите и се опитват мълчаливо да си предадат различни състояния / „На мен ми е весело”, „Хайде да играем заедно”, „Много съм сърдит”, „С никой не искам да говоря” и др./ После на глас обсъждат какво послание са си предали.

Красимира Иванова Тодорова-
директор на ОДЗ № 2 „Знаме на Мира” -гр. Балчик


БР: Екипът на НФМД благодари на г-жа Кр.Тодорова за споделения опит и предоставен материал!





 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
България на първо място по...
България на първо място по... Преди години ние българите наистина имаше с какво да се г...
Още  ]
Гърчови прояви при децата
Гърчови прояви при децата Гърчовете и проявите, подобни на гърчовете, се срещат значително по-чес...
Още  ]
Международен специалист открива зала за ...
Международен специалист открива зала за активно естествено раждане в българска болница Център "...
Още  ]
Синеокият магьосник с гайдата и чановет...
Разкази от ежедневието: Музикална наслада в Стария Несебър. Петър Бонев- гайдарят с чановете ...
Още  ]
Сайт Национален Форум" Моето дете"- moet...
Сайт Национален Форум" Моето дете"- moetodete.com на 2 годинки! Скъпи колеги, ...
Още  ]
  Моето Дете