|
|
За и против ученическите униформи и вечерния час
Отново за ученическите униформи
Униформите в училище – тази тема неизбежно се завръща като бумеранг и за пореден път започват дебатите: да има или да няма.
От едната страна са привържениците на свободата, възможността всеки да избира сам как да бъде облечен, защото помнят минаването под строй през входната врата, наказанията, ако си без униформа или в неподходящ външен вид. Не малко момчета могат да благодарят на родното училище, защото е допринесло за сгъстяването на косата им и за отдалечаване на плешивостта от тях, като ги е стригало редовно нула номер.
От друга са онези, които искат да има една униформа за всички, за да се заличи икономическата пропаст. За съжаление тази пропаст не може да бъде преодоляна по този начин.
Престилките навремето бяха много удобни, не само защото така излизаше доста по-евтино на родителите – две престилки и оркестъра да свири. Тогава обаче всички бяха равни, верно някои по-равни, но не беше проява на добър вкус да показваш пред съучениците си имотното състояние на родителите си, докато днес с или без униформи това е факт – с какво идва детето на училище – кола с личен шофьор, пеша, с такси; каква марка телефон има; какви маратонки носи, какви дънки...
списъкът е главозамайващо дълъг, но учениците несъмнено от пръв поглед могат да преценят новия си съученик към коя имотна категория спада, дори се справят много по-добре от служителите на НАП.
Но ако се върне униформа, а не престилка цената на училищното облекло ще скочи доста и родителите трябва да се бръкнат доста по-дълбоко, защото ще трябва да закупят поне няколко ежедневни да има за смяна, както и официална.
Безспорно обаче униформата дава принадлежност към даденото учебно заведение или ако няма специална униформа, то елитните училища би трябвало да имат своя емблема. Това е своеобразен престиж – отново ти дава принадлежност към определена социална класа – аз съм от богатите или аз съм от умните.
Интересното е, че резултатът от проучване сред тийнейджърите е, че имат желание да ходят с плисирани поли до колената и панталон с ръб. Вече масово девойките се оттласкват от имиджа на фолк певица с дълбоко деколте, прозрачни материи, голи пъпчета и високи токчета и предпочитат този на интелигентно юпи. Самите те признават, че трябва да свикват с бизнес стила и да предпочитат изчистените форми. МОН подкрепя тези начинания, като смята да даде по 40 000лв на всяко училище, което дръзне да въведе униформи за своите възпитаници. Безсилието на учителите да наложат нов стил в училище обаче си личи още от изказването на самия министър на просветата Даниел Вълчев, който коментира, че униформите ще бъдат пожелателни и няма да се санкционират онези ученици, които откажат да ги носят.
Прав е човекът, когато децата са много по-малко и дори за елитните училища няма истинска конкуренция, те са тези, които диктуват правилата в училище. Но ако една униформа е пожелателна, каква униформа е тогава?
Дали тя няма да раздели учениците отново на натегачи, зубрачи и свободни интелигенти? Дали отново няма да е вододел между тези с бедни родители, на които им идва в повече да отделят поне 100-200лв за униформа и такива, които биха купили от всички цветови разновидности? Но определено идеята за връщане на ритуалите в училище, за връщане на униформите и етикета е идея, която всички би трябвало да приветстват. Защото когато носиш униформа на дадено училище и държиш на реномето и престижа му може би вървейки по улицата ще се замислиш дали ще изриташ боклукчийската кофа или дали ще отстъпиш място на възрастен човек в трамвая, защото веднага обществото ще каже – учениците от еди си коя гимназия.... извършиха това и това деяние. Тогава спойката и отборния дух е много по-силна между учениците от една и съща гимназия, както разбира се има значение дали детето насила е набутано в това училище, дали просто не е имало възможност за по-добро или му е безразлично. Това би трябвало да повиши конкуренцията между самите училища, да ги стимулира да се стремят към по-добра репутация и към това да дават по-добро образование на възпитаниците си.
За и против вечерния час
След като обсъдихме дали да има униформи в училище и редно ли е да се изисква учениците да ходят в приличен външен вид на училище, дойде ред на една също толкова злободневна и спорна тема – вечерният час.
Редно ли е според вас да има вечерен час? И кога точно малките деца и тийнейджърите трябва да се отправят към домовете и леглата?
На едни от нас веднага ще им звънне камбаната и ще кажат – “О, какви времена настанаха, властта тормози децата ни.”
Други ще кажат: “Ограничават им човешките права, моето дете е достатъчно разумно и аз му имам доверие да се прибира, когато само прецени.”
Трети ще кажат: “Моето дете така или иначе се прибира преди 22ч. у дома и няма да се вълнуват от дебатите.”
Какво е вашето мнение по въпроса? Редно ли е да се упоменава със закон вечерния час на децата ни или това трябва да бъде оставено изцяло на решението на родителите и съвестта на децата?
Знаем, че в страни като САЩ, които някои от нас смятат за много демократични, подобни правила действат много строго.
Родителите търпят строги санкции, ако оставят децата си у дома, без надзор на възрастен и дори могат да загубят родителските си права, ако съседите споделят със социалните работници за това. И именно поради тези правила работещите родители там наемат нископлатени бавачки: китайки, българки и т. н. дори за да наглеждат тийнейджъри.
Доколко у нас могат да се приложат подобни закони и дали ще бъдат достатъчно ефективни?
За малките деца е ясно, че самите родители се страхуват да ги оставят където и да било без надзор. За тях е ясно, че няма да са навън сами, дори и преди 20ч. Въпреки че има родители и родители. Не бива да поставяме всички под общ знаменател, но може би всички ще се съгласите, че е добре край малките деца да има възрастен човек. Но как ще се приложи законът за някои роми, които не знаят колко деца имат, та камо ли къде точно се намират в момента?
И все пак най-интересен е въпросът какво правим с полупорасналите деца?
Много от тях от малки свикват да се оправят сами, само с дистанционно управление от родителите си. Родителите работят много, но не изкарват достатъчно, за да наемат детегледачка.
А каква точно трябва да бъде детегледачката на 14-годишен тийнейджър – може би културист на свободна практика?...
Да не говорим, че достатъчно опасности грозят децата не само по тъмно, но и посред бял ден. От една страна безразсъдни шофьори, асоциални типове и не на последно място те самите са заплаха за себе си и за собственото си здраве. Някои си организират сбивания едва ли не за развлечение, пиенето и пушенето в градинките си е нормално – все пак те се чувстват достатъчно зрели, за да могат сами да решават какво ще правят с времето, здравето и живота си.
Къде е ролята на родителите? И безсилие ли е тази мярка от страна на държавата – че не може да се справи, нито с родителите, нито с децата им?
Как да разрешим проблемите на младото поколение? Това ли е начинът? Защо се проваляме като родители и защо законът ни е виновен за това?
Ръкопляскате ли на такъв закон или по-скоро смятате, че е поредният жалък опит да се нареди отдавна разпиленият пъзел?
Каква според вас трябва да е ролята на родителите, на полицията, не на последно място и на собствениците на заведения: дискотеки, клубове, барове – с този закон властта ги лишава от сериозна част от приходите им? Колко от тях ще се хванат да правят скаутски лагери и ще се ангажират да опазят децата?
И как точно ще бъде приложен този закон? Сега е моментът, ние като родители, да се заинтересуваме, за да не ни се наложи после да протестираме. Защото, ако няма изградени специални помещения, за евентуалните деца, които не са спазили вечерния час и са открити полупияни в заведенията какво следва – да бъдат заведени до дома от чичко полицай или да бъдат хвърлени в обща килия не дай си боже с истински престъпници?
Предвиждат се и парични санкции – глоби от 300 до 5000 лв., а какво ще стане, ако въпросните родители нямат тези пари? Защо не се предвиди и популярният в много страни обществено полезен труд? За по-педагогично родители и деца могат съвместно да изтърпяват наказанието боядисвайки градските пейки, чистейки парковете и т. н.
Тъкмо ще имат повече време, което да прекарат заедно и да си поговорят.
Какво се случва с финансово затруднените и самотните майки, на които няма кой да им помага с воденето и връщането на училище – дали държавата ще отпусне социален работник?
Знаем, че много фирми не се вълнуват от това, че имаш дете – дори за тях е по-добре да нямаш – и много майки, за да не загубят работата си трябва да оставят детето само у дома, в някои случай дори болно. Как ще се направи схемата, така че да няма подведени по Параграф 22, да се отсеят безотговорните от нямащите физическа и финансова възможност родители? Как ще бъдат санкционирани едните и как ще бъдат подпомогнати другите? Или да имаш дете за в бъдеще ще е привилегия само на богатите?
Преди да има такива закони, трябва да има ресурси за изпълнението им. Би било прекрасно да има повече и по-добре платени психолози, педагози и социални работници, които да си вършат работата качествено. Би било добре децата ни да са обгрижвани и възпитавани правилно.
Въпросът е как да го направим по най-добрия възможен начин, за да няма детски гробове и вечно скърбящи майки, да няма малолетни проститутки и кършещи пръсти бащи.
Да може да има едни будни и весели деца, спокойно и щастливо изживяващи най-прекрасните и безгрижни дни от живота си.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Статии
|
|
|
На моето дете
На моето дете
Когато мислеше, че не те гледам...
Тази сутрин ще се усмихна, когато вид...
[
Още
]
|
|
|
|
|
Децата и хомеопатията
Хомеопатията и децата
Всяко дете има свой собствен модел на разболяване и получава различни с...
[
Още
]
|
|
|
|
|
|
|
|
|
