Какъв е твоят стил на родителство?

Този материал ще ти помогне да си направиш честна самооценка по отношение на твоя стил като родител - авторитарен, снизходителен или авторитетен. Замислял ли си се някога кой най-добре може да помогне на децата да се превърнат в отговорни личности? Дали това са мама и татко? Баба и дядо? Или може би учителите? Аз вярвам, че най-добрият възпитател на децата ни не сме дори самите ние; това е реалността. Това означава да дадеш възможност на детето само да избере дали да се провали или не; дали да успее или не. Но какво означава това, ще възкликнат някои от вас. Искаш да кажеш, че трябва да оставя детето на неговите собствени импулси?

Категорично не! Но понякога нашето неумение и неразбиране по какъв начин да поставим границите на децата в семейството; нашата неспособност да установим правилен баланс на поведение, ни кара да натискаме и газта, и спирачката в едно и също време. Нека да илюстрирам с пример какво точно имам в предвид. Как би реагирал, ако разбереш, че твоето дете е навъртяло трицифрена телефонна сметка за разговори по GSM-а? Единият вариант е да размахаш заканително пръст към него, предупреждавайки го да не се повтаря същия сценарий. Друга възможност е да му обясниш внимателно колко е важно да се научим да бъдем съвестни и отговорни, или пък можеш да избереш да го натупаш. Е, нека ти кажа, че нито единият от тези варианти не работи. Ако искаш да постигнеш позитивен ефект, остави реалността да си свърши работата. Какви са фактите? Детето пилее пари. Как детето може да се научи от реалността? Една добра възможност е да бъдат заплатени причинените щети – това може да бъде орязване на джобните или свършване на някоя извънредна работа вкъщи, а защо не и изваждане на част от сумата за спестовния влог на детето от банката? Тук няма нужда от викане, натякване или физическо наказание. Можеш да кажеш нещо такова: «Виждам, че си прекалил малко с разговорите. Няма проблем, можеш да продължаваш да го правиш. Само държа да ти кажа, че за всеки лев превишаване на лимита на разговорите ще ти приспадам два лева от джобните, а ако продължиш и следващия месец, може и да останеш без телефон.” Забележи, че този подход не се занимава с нараняването на емоциите на детето – то е третирано с уважение, респект и избора му се зачита. Но този подход не оставя също и нещата без последствия – детето понася ударите на реалността. Е, възможни са също и крайности, които трябва да избягваме. Един такъв пример е да оставиш малкото дете да си изгори пръста на печката, понеже е проявило любопитство. Това не е учене от реалността – това е садизъм! Все пак, приложен правилно, принципът на реалната дисциплина ще помогне на детето да взима правилни решения не просто защото някой изисква това от него – то ще ги прави, понеже се е убедило от опит, че наистина си струва!

Три стила на поведение!
Авторитарното общество, в което са израснали повечето от нас е създало или робски манталитет в душите ни, или ни е превърнало в бунтари. И затова днес в нацията ни е израснало едно цяло поколение родители, които са или тирани в дома, или са прекалено снизходителни и не могат да употребят властта и авторитета си. Според мен едно от най-големите предизвикателства за всеки родител е да обучи детето си да взима правилните решения лично и без външен натиск. Единствено даването на право на избор може да предизвика това да се случи. Сега прочети следващите няколко реда и се опитай да си направиш честна самооценка – кой от следващите няколко стила на поведение ти подхожда най-много?

Авторитарен стил на родителство
Авторитарният родител смята, че детето е негово собствено притежание. Той често взема решенията сам без да пита детето – като се почне от избора на обувки до училището, в което то ще учи. Децата, израснали в атмосфера, в която не им е била давана възможност свободно да изразят своето мнение, много често се превръщат в бунтари, отхвърлящи всички норми около себе си. Проблемът с наркотиците често се появява в резултат на авторитарно третиране от страна на родителя в къщи.
Характерни черти на авторитарния родител:
- натякване: непрекъснато напомняне на минали грешки
- заплашване: вербално нараняване
- контрол: непрекъснат надзор, липса на свобода
- емоционално отдръпване: непозволяване на детето да изрази емоциите и да бъде себе си
- често използвани думи и изрази: “Трябва...”, “Защо...”, “Ти никога не правиш...”, “Винаги се проваляш в...”, “Как можа?!”

Снизходителен стил на родителство
Снизходителният родител е роб на собственото си дете. Поради собствените си емоционални дефицити той поставя детето преди брачния си партньор в списъка на своите приоритети. Според него детето се развива най-добре, когато му се дава пълна свобода и когато му се угажда на желанията. За да накара детето да свърши някаква работа той често си служи с подкупи и затова взаимоотношенията са поставени по-скоро на “бизнес-основа”.
Характерни черти на снизходителния стил на родителство:
- не дисциплинира детето
- често предлага “подкупи” и награди
- готов е да купи и да направи всичко за детето си
- зависим е от емоциите на детето;
- често използвани думи и изрази: “Моля те”; “Ама ние правим всичко за теб!”, “Ако направиш... ще получиш...”; “Ще ти се обидя!”

Авторитетен стил на родителство
Нека сега да си дойдем на думата. Какъв е авторитетният родител? Смятам, че той е съумял да намери баланса между установяването на ред вкъщи и даването на избор на детето. Това не е качество, което този тип родители имат по рождение, те просто са решили да го изградят последователно и целенасочено. Авторитетният родител е по-скоро в позиция на треньор, отколкото на бодигард. Той дава свобода, но не контролира, а дава възможност на реалността да учи детето. В повечето време той не помага на детето да пише домашните си, но се е погрижил да осигури и необходимите последствия, ако то се отнася небрежно към ученето. Той не преследва детето с лъжицата в ръка, за да си изяде залъка, а прибира масата и изчаква до следващото ядене, дори и детето да огладнее. Авторитетният родител не пада на колене в пот и сълзи пред детето, молейки го да си легне навреме, нито пък го изпраща заканително в леглото – той просто казва “лека нощ” и си излиза спокойно от детската стая.
Характерни черти на авторитетния стил родителство:
- дава възможност на детето само да избере какво да прави и след това осигурява нужните последствия;
- не заплашва, вика и обвинява, а въздава справедливо за извършените действия;
- умее да изслушва детето, да вниква в неговата гледна точка и да подхранва по любящ начин емоциите му;
- не позволява да бъде манипулиран;
- често използвани думи и изрази: “Ти решаваш.”; “Може би имаш право. Аз обаче смятам, че...”; “Какво предпочиташ?”.

Промяната!
Предполагам, че при извършения самоанализ много от вас биха установили, че се нуждаят от промяна. Най-важното е да разбереш, че да бъдеш авторитарен или снизходителен родител е много лесно, но да си авторитетен изисква време, усилия и посвещение. Добрата вест е, че и ти също можеш да бъдеш научен. Следващите няколко съвета ще ти помогнат в този процес:
- Не забравяй, че в къщи ти си отговорен да създадеш справедлива съдебна система – само по този начин ще съумееш да позволиш на детето да направи своите правилни избори;
- Прекарвай колкото се може повече време със семейството и децата си – нека те да бъдат сигурни, че теб те е грижа за тях. Децата не се нуждаят толкова от пари, те се нуждаят от ТЕБ!
- Научи се да се съпротивяваш на изкушенията да избухваш емоционално Старай се да оставаш спокоен в трудни моменти. В противен случай трудно ще спечелиш доверието на детето.
- Направи всичко, което е по силите ти, за да избягваш думи от сорта на: “трябва”, “винаги”, “никога” или “защо”. В думите е скрита огромна сила и децата хващат посланието само, когато им е казано по правилния начин.

Коментари

Написано от dani_dim на 2008-11-15 00:01:13

Написано от Alinika на 2008-11-15 08:34:24 Хубава статия.Трудно е да си родител...Най-трудната задача .Изкуство да се учим от децата си и те от нас.Давайте повече статии по темите за това, защо децата лъжат и как ние да се справим, за детския пуберитет и влюбването.   Благодаря от сърце и успех!

Написано от stef на 2008-11-17 13:04:30 Никой не се е родил научен и подготвен да стане родител,но децата са много ценен урок за това как ние сме възпитани и какво сме научили от нашите родители, и до колко можем да отделим най- доброто за да им го предадем.Отворена съм за нови идеи,но много ми е трудно да ги прилагам , защото родителите които мислят и се стараят като мен се броят на пръстите на едната ми ръка.Много е трудно да обясниш на детето защо приятелчетата му в училище не постъпват правилно, но не са наказани са своите действия.

zdaveite Написано от \n Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите '>Рачето84 на 2008-11-26 10:21:23 Статията ехубава и ме накара да си направя самооценка, на отношенията с моето дете!

Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2008-12-02 17:31:01 Интересна статия.Теоретично правилна, но на практика тези видове никога не съществуват самостоятелно. Родителят винаги мисли, че прави най-доброто за детето си и в един момент постъпва по един начин, в друг по друг. След време се пита: " Къде сбърках?", "Какво се случи?"или си казва:"Чудесно дете излезе!"

Kakav e tvoia stil na roditelstvo Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2009-01-09 13:14:39 Temata e interesna.V tozi jivot nikoi ne se erodil naychil ,prosto jivota te ychi sam,kolkoto i da ne ni se viarva.No dasi roditel tova e nai trydnata profesia,no zasmetka na tova decata sa nai-xybavoto neshto na tozi sviat.

добре ли възпитаваме децата си Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2009-01-20 18:45:14 Наистина статията е много интересна.Карате да се замислиш правилно ли възпитава ме децата си .Аз определено се замислям върхо няколко въпроса и мислч да попроменя малко начинаси на възпитание.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.