|
|
|
Страница 1 от 2
Как да реагираме на истеричните кризи при децата
 Настоящата статия е продиктувана от нарастващата нужда на родителите-от конкретни и разбираеми техники за справяне с кризите при децата. „Истеричната криза е върховната проява на негативизъм. Това е състояние на такъв бяс, че детето може само да плаче, да се дере или да се търкаля по земята, като рита с крака във всички посоки. Ако отстъпите пред такъв гняв, вие само ще го засилите. Ще научите детето да реве още по-силно, за да наложи капризите си.”/Додсън Ф.”Изкуството да си родител”/.Ето няколко техники,които могат да бъдат полезни в подобни ситуации, разбира се,всяко дете е индивидуално и изисква индивидуален подход –родителят сам трябва да намери и да вземе за себе си само онова,което прецени.
1.Техника:
Отразяване на чувствата – Оценката почива на информация за емоционалното състояние на говорещия и слушащия. Тази техника ни дава възможност да получим данни за емоционалното състояние на детето. Отразяването на чувствата поставя акцента не върху съдържанието на изказванията, а върху чувствата на говорещия, върху нагласите му и върху обратите в емоционалното му състояние. То позволява по-добре да разберем цялостната му позиция по обсъждания въпрос и по-вярно да схванем смисъла, който е вложил в казаното в момента.
Отразяването на чувствата позволява и на самия говорещ по-пълно и точно да осъзнае собственото си емоционално състояние.Да държим връзка със собствените си чувства и да опитам де ги споделяме с децата-„Ядосан съм,когато ти...”По този начин помагаме на детето да осъзнае чувстват си,служим като емоционално огледало.Отразяването трябва да е на чувствата,такива каквито са,а не тълкуването им-например-„Изглежда,че си много ядосан”,”Като че ли много ме мразиш”.
2.Различаване на потребности от желания:
Потребностите могат да бъдат-от сигурност,обич,топлота,разбиране,от конфронтиране.Желанието е нещо конкретно-тук и сега.Ако се научим да ги разграничаваме-ще успеем да бъдем съпричастни с желанието,без непременно да го задоволим.Важно е да правим разграничение на наши и потребности на детето.Ако ние наложим нашите потребности като потребности на детето-това създава проблем.Когато искаме дъщеря ни да стане прима балерина или да свири на пиано-нека първо отговорим на въпроса-това потребност на детето ли е-то има ли необходимост и доставя ли му радост,или е моя незадоволена потребност?
Желанието обикновено крие зад себе си незадоволена потребност-ако детето иска много да му купите кукла,а в момента не желаете,нямате възможност-то можете да използвате техника 3-отговаряне на желанието.Защото потребността,която често стои зад такова желание е потребност от общуване,от внимание,от уважение правото на детето да желае.”Няма да получиш куклата,но имаш право да я поискаш”
3.Отговаряне на желанията:
Да удовлетворяваме потребностите и да отговаряме желанията-действа и в магазин,когато не можете да купите поредната играчка.Желанието е моментно-след като получи това,което иска вече има нужда от ново желание
Не става дума за това да не задоволявате желанията на детето,но това не винаги е желателно и възможно.Детето няма нужда от поредната кукла,която прилича на същата у дома-захвърлена в коша с играчки.Но то желае да уважите желанието му,да поговорите за куклата,да проявите внимание и грижа към неговите желания,дори и да не ги удовлетворите.Ф.Долто твърди,че детето често иска да говори за куклата,а не да му я купите.
4.Различаване на чувства и постъпки:
Много от свързаните с дисциплината въпроси се състоят от гневни чувства и гневни постъпки.Ако се научим да ги различаваме,ще съумеем да отреагираме и разбираме чувствата,а да ограничим нежеланите постъпки.Чувствата трябва да бъдат назовавани и изразявани-а не забранявани.Ако заварите детето да драска по стените на стаята-можете да опитате да му кажете,че стените не са за рисуване-за това има блокчета и рисувателна хартия,вместо да го плеснете например.
Детето изпитва различни чувства,някои негативни.Подтискането и забраняването им-ви създават „бомба със закъснител”.Изпускането на парата е необходимо и желателно.Не бива да забраняваме на детето да изпитва негативни чувства-например то може да каже,че мрази по-малката си сестричка,но не и да я удря.Тоест ограничава се действието,а чувствата се изразяват.
5. Подкрепа на позитивното поведение:
Има и още един момент-често родителят подкрепя дразнещото го поведение,без сами да го осъзнава.Когато детето усети,че печели внимание,дори то да е "негативно"-то продължава и се научава,че това е начина да спечели вниманието ви.В същото време позитивното поведение остава незабелязано.Когато детето е спокойно по време на пазаруване,играе само в стаята си-то не получава внимание и начинът да го получи е като ви предизвика.Ако се научим да подкрепяме позитивното поведение и да неглижираме негативното,детето няма да се бори за внимание,чрез нежелани от родителя постъпки.Под подкрепа на позитивното поведение имам предвид-да се обръща внимание на моментите,в които обикновено сме свикнали да не обръщаме внимание на детето-да се научим да хвалим детето-за реални постижения и постъпки,да поощряваме –без преувеличение,защото фалшът лесно се усеща.
Примери:
Сцената се развива в магазин-детето ви пита коя играчка ще му купите.Първата реакция обикновено е да се ядосате и да му креснете,че има достатъчно играчки и няма да му купите друга.Истеричната криза ви е почти гарантирана.Ако сте прочели техниките по-горе бихте могли да решите,че щом не можете да купите играчката-можете да позволите на детето да изпитва такова желание,да уважите правото му да изпитва желание.”Зная,че искаш да имаш много играчки,показваш ми колко много искаш тази кукла като плачеш и се сърдиш, но днес няма да има играчки”.
Този пример е как бихме могли да предотвратим детето да стигне до ситуация да се тръшка на земята.Ако това вече се е случило,тоест не сме предотвратили такава ситуация е ясно,че детето няма да ни чуе докато е бясно-то е буря от емоции.Не го заплашвайте с бой и още по-малко изпълнявайте тази заплаха-това налива още масло в огъня и има негативно действие върху детето.Опитайте да не губите самообладание. Ако се ядосате, пак ще увеличите гнева на детето.Това,което можете да направите е да приемете гнева му-той е реалност,неизбежен е-но му покажете,че с него няма да постигне нищо. „Знам, че си недоволна и бясна,но днес не можем да купим тази кукла”.Преди всичко е важно да помогнете на детето да излезе от ситуацията с достойнство,а не унижено,защото такава ситуация е задънена улица и за него.Не мислете какво ще си помислят хората-тяхното мнение по-важно ли е от доброто на детето ви?
Пример от Ф. Додсън ”Изкуството да бъдеш родител”:
„Когато синът ми стана на две години и половина, често се случваше следното. Водех го в градината и той, много щастлив, си играеше на пясъка. Накрая идваше часът за тръгване. Предупреждавах го малко преди това, за да се подготви.
- Ранди - съобщавах му, - след десет минути потегляме. След десет минути му казвах:
- Ранди, време е да си тръгваме. -Не, не искам.
Как всъщност съм могъл и за миг да допусна, че ще иска да си тръгне? Нали добре се забавляваше? Тогава започвах да „отразявам" чувствата му.
- Знам, че не искаш да си ходим, защото добре се забавляваш на пясъка.
- Няма да си ходим!
- Толкова ти е хубаво, че не ти се ще да мръднеш оттук! Продължавах така няколко минути, накрая го грабвах и насила го отнасях до колата. Той крещеше и ме риташе, а аз все така „отразявах" чувствата му през целия път: „Яд те е на татко, защото искаш да играеш, а той те води вкъщи!"
Ако се бях поддал и бяхме останали в градината, когато наистина бе време да си тръгваме, щях да го науча да се държи като малък тиранин и да отказва да се подчинява на умерени ограничения. И нямаше да му помогна да възприеме разумните обществени норми.
От друга страна, ако не му бях позволил да изрази недоволството си, щях да нараня неговата оформяща се индивидуалност и чувството му за самоуважение.
А аз действах така, сякаш му казвах: „Имаш право да се ядосваш. И аз бих се разгневил, ако някой ми попречи да се забавлявам. Като човек, ти си в правото си да изпитваш такива чувства и да ги изразяваш."
В моментите на истерични кризи детето има нужда от съюзник-звучи парадоксално,но то попада в собствения си капан и има нужда от партньор, който да му помогне да излезе от ситуацията като запази достойнството си. Всеки родител намира своите начини-в конкретната ситуация,с конкретното дете.
Вероника Иванова- магистър по клинична психология
|
Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2008-02-21 16:42:36
Страхотна тема.Точно от нея имах нужда.Моето съкровище често получава такива изблици на гняв.И аз го оставям да си изрази негативизма.Но със сигурност информацията дето току-що прочетох ще ми помогне.Ще опитам тези методи.Хареса ми много темичката.Поздравления!!! | Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2008-03-11 13:46:26
Моят син има изключително тежък характер, но определево всички изброени по-горе методи имат страхотно положително въздействие и със сигурност са ми помогнали в много голяма степен. Поздравления за страхотната статия и припоръчвам на всеки родител да прочете подробно книгата на великия автор Фицхю Додсън. Това е една много малка част от нещата и насоките, които дава.  | ?
Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2008-03-12 10:39:41
statiata e super, no koe e zaglavieto na knigata i moje li da se nameri niakade - v neta? | Написано от
\n Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
'>лилиум на 2008-03-13 15:13:55
Много полезна статия,дано ми помогне да се разбера със сина ми.Той е на 4,6г. и воденето на детска градина е някакъв кошмар-винаги иска нещо,отлага тръгването до последно,изпада в истерия.Понякога се чувствам в направо в безизходица. | книгата-"Изкуството да бъдем родители"
Написано от
\n Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
'>Вероника Иванова на 2008-03-18 16:03:15
Здравейте,благодаря на всички за отзивите за статията.Книгата се казва"Изкуството да бъдем родители" | Написано от ele на 2008-03-30 11:17:50
Много полезна статия! Определено ще се възползвам от съветите! Поздравления! | Написано от mami7 на 2008-04-18 20:21:58
tova koeto pro4etoh 6te mi e mnogo polezno za6toto da6terq mi postonno pla4i za vsi4ko kato ne i se ispalni jelqnieto ili ne stane na neinoo | Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2008-04-18 21:06:05
Точно такова е и моето отношение към изблиците на дъщеря ми,но вече съм сигурна в правотата на подхода си.Разликата е,че дъщеря ми е с леко изоставане след епилепсия,от нея се очаква повече отговорност и ми е нужно повече информация.Благодаря за информацията,даваща ми увереност и възможност да отстоявам възгледите си. | Написано от pupi86 на 2008-04-21 22:06:08
Moiata da6teria sa6to proiaviava tvard harakter. Imalo e situacii v koito sam izlizala izvan kontrol i az, no tova niama efekt, naprotiv to4no obratnoto. Stava po-lo6o. Na men mi pomaga druga hitrinka - kogato deteto mi e gnevno, iadosano, kre6ti i se tra6ka prosto pravia i az to4no tova koeto i tia. Povtariam neinite dvijenia i tra6kania. Poviarvaite mi ima efekt. No probvaite tov v ka6ti za6toto v parka niama da e mnogo uda4no. Pozdravlenia za statiati mnogo e dobra. | Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2008-05-30 14:14:20
Много е ефикасно също,по предписание на психолог,да се игнорира изблика.Сякаш не се случва нищо,дава резултат като продължителността мисля зависи от характера на детето,но е нужно да не се предаваме.Щом няма причина естествено е този подход само,тръшкане за играчка,за нещо опасно,нещо,което не е редно според вас,но почнете ли не се предавайте дори при продължително тръшкане иначе няма смисъл,по-добре дайте веднага исканото вместо да учите съзнателно детето,че ако е упорито и се тръшка достатъчно дълго ще успее.Изпитала съм го с дъщеря си и наистина е ужасно, ако е навън особено,колко съжалителни погледи съм отнесла,сигурно и обсъждане,но няма значение щом е за детето.Помислете си колко пъти сте виждали майка отчаяно опитваща се да укроти истеричното дете,да му обяснява,а дали ще я чуе някой,по-скоро още повече да се вбеси и да реши,че щом хленчи получава така желаното внимание на мама.Ако се замисли човек ще си даде сметка,че е правилно,трудно изпълнимо,но ефикасно. | Написано от Цв.Петрова на 2008-06-12 01:24:43
Напълно съм съгласна с Вас.Децата нямат характер/в смисъла,който възрадтните им придават/Децата реагиран по силата на принципа СТИМУЛ-РЕАКЦИЯ.Ако детето се инати,това означава просто,че в определен момент някой възрастен е допуснал компромисно отношение спрямо него.Децата като малки"професори"много бързо разбират,че с крясъци и крокодилски сълзи могат да постигнат всичко.Това им е простено-те са деца !Но е непростимо възрастни хора да смятат,че задоволяването на всеки каприз е проява на любов към детето.Искам да попълня цитатите с един: "Не можеш да правиш каквото си искаш,но винаги трябва да искаш това,което правиш" |
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Статии
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Кръщението
Кръщението
Какво име да дадем на детето си?
Православната Църква е установила СЕДЕМ тайнст...
[
Още
]
|
|
|
|
|
|
|
