Коледа
Бъдни вечер
 Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник.
Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.
На Бъдни вечер на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Задължително се приготвят сарми, пълнени чушки и компот от сушени плодове.
|
По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.
Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.
Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.
| Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си. |
|
Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни.
Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник.
Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети. Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището. Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.
Коледа
 Рождество Христово (Коледа) е един от най-светлите християнски празници. С него идва изпълнението на обещанието за Спасител, който да възстанови прекъснатата от грехопадението на Адам и Ева връзка между Бога и човека. Иисус Христос – Божият син се ражда като обикновено бебе в обикновено семейство. Избраната за Негова майка Мария и съпругът й Йосиф трябвало да се приберат в родния си град Витлеем за преброяването на населението. Малкото градче било препълнено, а в страноприемниците нямало места. Бременната жена вече имала силни родилни болки. Един скотовъдец се смилил над тях и им дал подслон в пещерата, в която държал добитъка си. И така, Спасителят се родил в обор. Вместо в креватче, Го сложили да легне в яслите, в които се дава сено на животните. Първите, които поздравили Иисус с идването Му на този свят, били овчари, пасящи наблизо стадото си. Радостната новина им съобщил ангел с думите ‘Не се страхувайте, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли’ (Евангелие от Лука 2:10-12).След тях дошли мъдреци от изток, водени от предсказания и пътеводната витлеемска звезда.
Първоначално те потърсили новороденото в двореца на цар Ирод в Ерусалим, но свещениците ги упътили към Витлеем. Там мъдреците се поклонили на Божия син и го дарили с царски дарове: злато, ливан и смирна. До IV в. църквата не празнува Рождество на точно определена дата. Денят на Христовото рождение не е фиксиран нито от летописците на времето, нито от първите християнски мислители. Денят 25 декември е избран, защото съвпада с периода на зимното слънцестоене, което езичниците отбелязвали с пищни празненства. Дори другото име на празника – Коледа е с езически произход. Коледа е божество, символизиращо слънцето, което носи радост и плодородие. Смята се, че именно то осигурява хубаво време, добра реколта, грижи се за семейното щастие. В съзнанието на народа се смесват образът на Спасителя с този на добрия Коледа и езическите ритуали се преплитат с религиозната символика.
За Рождество Христово!
На 25 декември християнският свят отбелязва един от най-големите църковни празници - Рождество Христово- Коледа на който се чества рождението на Божия син - Исус Христос. Според Евангелието това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 г. след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия. Малко преди раждането майка му Мария заедно с Йосиф отишла във Витлеем. Там не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца. В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни. Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището. Към Коледните празници се числи и Стефанов ден - 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан. Със Стефановден завършват Коледните празници.
Коледната елха
Присъствието на Коледната елха, като неизменен символ по време на зимните празници има своята хилядолетна история. В древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки през най-краткия ден от годината. Китайците и древните жители на Юдея също са имали подобни традиции. По време на Коледните празници скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечно зелени растения. Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима. Римляните пък украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Келтите обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата. Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай. Една от най-древните легенди е свързана с бенедиктинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Светата Троица. Всеки един от ъглите представлявал Отца, Сина и Светия Дух. Заради езическата почит към елата обаче мнозина започнали да я отричат като Божие дърво. Легендата според която Мартин Лутер — основателят на Протестантското движение е откривателят на Коледното дърво е смятана за една от най-правдоподобните. В една зимна нощ, вървейки през гората, той неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките и се любуват на красотата й. Първите писмени доказателства за Коледната елха, достигнали до нас, датират от 1521 година. В Аlsace, която по това време е немска територия, принцеса Де Меклембург показва на местните куртизантки украсена елха. По късно след женитбата си с Орлеанския дук, принцесата занася елхата и в Париж. През 17 век навлизат нови мотиви в украсата на Коледното дърво. В Германия се появяват Коледни базари, където се предлагат подаръци, храни и дребни украшения, които да се поставят върху елхите. От тук идва традицията да се използват дребни сладки в различни форми за украсата на дървото. В своите бележки от Страстбург през 1601 година, един изследовател описва как местните украсяват елхите си с вафли, захарни пръчици и хартиени цветя в най-различни цветове.
Гирляндите започват да се използват като украса през 17 век. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи между клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжината, решили да я оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като се използва истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки. През 17 век от Германия коледната елха е пренесена в Англия, но употребата и започва по-късно, тъй като англичаните не били в особено топли отношения с немската монархия.По време на Американската революция, Хесенските наемни войници, които са били на английска служба в Северна Америка, запознават американската цивилизация с обичая на Коледните празници да се украсява дърво. През 19 век става настъпва истинска революция в украсата на Коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Малко бяло ангелче кацва на върха на елхата. Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника. Коледната елха се превръща в символ на просперитета в обществото — колкото по- украсено е дръвчето, толкова по-богати са притежателите му. През 1882 година американците патентоват електрическите лампички.
Празничното дърво започва бързо да придобива популярност в Европа. Верни на своите традиции, Средиземноморските страни обаче трудно успяват да възприемат елхата. Те предпочитат да изобразяват Рождество Христово и различни библейски сюжети посредством малки фигурки и специална декорация.С навлизането на елхата като неизменен елемент от Коледните празници се появява и проблемът с изсичането на дърветата и нарушения природен баланс. Това налага да се започне производството на изкуствени елхи. Първата такава елха е произведена от гъши пера в Германия. Малко след това предприемчива американска фирма за четки започва производството на изкуствени дръвчета по същата технология.
Дядо Коледа
 Дядо Коледа, Дядо Мраз, Санта Клаус, Свети Николай, Крис Крингъл...Дядо Коледа невинаги е бил такъв, какъвто го познаваме днес. В древността човекът, който раздава подаръци, се наричал свети Николай. Той е роден в земите, където днес се намира Турция, през 300-а г. Бил роден в богато семейство, но много малък останал сирак, тъй като родителите му починали. Николай израснал в манастир и когато бил едва 17-годишен, станал най-младият свещеник. Невероятно много истории описват неговата щедрост. Той раздал фамилното богатство под формата на подаръци на всички нуждаещи се, като най-щедър бил към децата. Според легендите Николай пускал торби с подаръци през комините или пък ги хвърлял през прозорците. Начинът, по който раздавал подаръците, и до днес е останал непроменен.По-късно Николай бил ръкоположен за епископ, а шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка. След смъртта му той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за първообраз на съвременния Дядо Коледа. Добрият старец, такъв, какъвто го познаваме днес, се ражда във въображението на зъболекаря Клемент Кларк Мур през 1822 г. Тогава американецът написал поемата "Разказ за посещението на свети Николай". В творбата си Мур описал Дядо Коледа като закръглено джудже, което идва с шейна от Севера, дърпана от осем елена. В дните преди Коледа той ходил от покрив на покрив, тихичко се спускал по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите до камината чорапи. Клемент Мур написал поемата като подарък за децата си.
През 1823 г. той я публикувал, като не написал името си, а заглавието променил на "Нощта преди Коледа". Поемата бързо станала популярна не само в Америка, но и в Европа. В Холандия героят на Мур придобива известност като Sinter Klaas, откъдето идва и Санта Клаус, както наричат добрия старец в САЩ. През 1863 г. карикатуристът Томас Наст от Ню Йорк за първи път нарисувал Дядо Коледа. В празничното издание на "Харпърс Магазин" той пуснал картинки на стареца, но вече с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на Дядо Коледа, с малка работилница за играчки, която се намирала на Северния полюс. Добродушният старец наблюдавал всички деца по света по света и в огромна книга записвал малчуганите, които са били послушни през годината. Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на "Кока-Кола". През 1931 г. художникът на компанията Хадън Сандблъм направил реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превърнал в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят. Домът на Дядо Коледа в Лапландия се е превърнал в голяма туристическа атракция. В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана ежедневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа. Домът на добрия старец е разположен на няколоко километра извън столицата Рованиеми- в градчето Корвантунтури. Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, а дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пистига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт - Елеонор. Малко преди да пристигне, съпругата на Рузвелт, на 9 километра от Рованиеми, в Корванунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия. Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за "официалната столица на Дядо Коледа". В Рованиеми, освен дома на Дядо Коледа, неговия офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк "Санта парк". Целта е да се удебят и най-скептичните деца в съществуването на Дядо Коледа. Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Туристическата атракция работи активно от ноември до януари. Понякога "Санта парк" отваря врати и през лятото, но само в случаите, когато има желаещи да разгледат увеселителния парк. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения.
700 000 писма получава Дядо Коледа всяка година в пощенската си кутия. Пликовете започват да пристигат в пощенската станция в Лапландия, където добрият старец живее, още в началото на декември. В нелеката кореспонденция му помага Снежанка, която е една от най-верните му помощнички. Служителите, облечени като джуджета, отварят писмата, които пристигат от целия свят, и лично предават желанията на Дядо Коледа.
Адресът на Дядо Коледа е: Santa Claus, Arctic Circle, 96930 Rovaniemi, Finland
Коледа по света
Англия
Всяка домакиня приготвя коледен пудинг, в който пъхва монета от шест пенса. Някои семейства предпочитат пая пред пудинга или пък маслени сладкиши от бадемово тесто със захаросани плодове. В менюто преди десерта е включена и знаменитата супа от костенурки и, разбира се пуйката. В навечерието но Коледа и на следващия ден по улиците могат да се видят многобройни карнавали и тайствени пиеси в които играят маскирани актьори. По стар езически обичай костюмите им са направени от дълги широки ленти. Нарастваните на деня е знак на по нови сили и това се празнува по няколко начина: преплуване на река на 25 декември и лов на лисици на 26.
Малко по на север шотландците предпочитат Нова година пред Коледа. Тогава те имат 3 дневна почивка.
Холандия
От векове насам Sinter Klaas (Дядо Коледа) идва от Испания по средата на ноември. Всички, дори и кралицата, го посрещат на пристанището. Едва пристигнал Дядо Коледа тръгва да види дали децата са послушни. Той разполага с три седмици - до 6 декември, за да прецени кой заслужава подарък и кой - не. В деня на отпътуването му всички деца излизат на улицата, размахат знаменца, пишат му писма и всичко това при звъна на църковни камбани и оръдейни залпове. Приготвят се чифт обувки, пълни със сено и моркови за кончето на Дядо Коледа. Бисквити и бонбони, хвърлени в дворовете, предвещават минаването му през квартала. А постоянният му спътник е Черният Пиет - той носи подаръци за лошите деца.
Дания
Четири седмици преди Коледа датчаните украсяват венец от борови клонки, в който слагат четири свещи и запалват първата. И така всяка неделя до Коледа палят по една. Първата е неделята на запалването. Втората непременно е посветена на приготвянето на сладкишите (непременно с канела). След това трябва да се украси елхата с червени панделки, датски знаменца и сърца от слама. Четвъртата неделя е денят на приятелството и обичта. Тогава се пият топло вино и ракия. Улиците и витрините са оцветени в зелено и червено.
В Дания няма Дядо Коледа, а червен дух на име Жул, който много прилича на снежен човек.
Вечерята на 24 декември е традиционна . херинги, патица или печено прасе с цветно зеле, карамелизирани картофи и компот. За десерт - ориз с бадеми и канела. След това всички пеят и танцуват в очакване на червения дух.
Италия
На 24 декември италианците празнуват и Деня на дървото. Обичаите са много, но общото между тях е голямата козуначена кифла, която служи за коледен сладкиш. Тя се пази за постната вечеря на 24-и и е предшествана от различни каши и змиорки. Традиционната пуйка е за обяда на 25-и. Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5-и януари вечерта, точно преди да си появи магьосницата Бефана, която раздава подаръците в по голямата част на Италия. На непослушните деца се полага само по парченце въглен, и то от захар.
Швеция
Там Коледа е нещо свещено. Свещено до такава степен че шведите са построили цял лунапарк. Въпреки потока от туристи традициите се спазват стриктно. Например тази със свещичките като в Дания. Коледните празници започват на 1-ви декември. На 13-ти декември, денят на Санта Лусия, момичетата обличат бели рокли, украсяват главите си с корони от по четири свещи и пеят фолклорни песни. Както в Дания, вечерята минава под знака на херингите и ориза с канела, сервирани върху червена покривка. Един дух, който определя и съдбите, е назначен да раздава подаръците.
Испания
Коледа в Испания е предимно семеен празник: след 22 часа на 24 декември всички ресторанти са затворени. Хората се прибират вкъщи и чакат литургията в полунощ. Пирът започва след това: моруна, кестени, и пуйка в Южна Испания, бадемова супа и гъска - в Северна. Десертът е бадемов сладкиш с мед.
Германия
Приготовленията за Коледа започват още през ноември. Пешеходните зони и магазините се украсяват. И в Германия Коледа е преди всичко семеен празник. На нея се събира цялото семейство и младите идват при старите, колкото и далече да живеят. Всички заедно сядат около богата трапеза, за да хапнат от традиционните немски специалитети - гъска с ябълки, пфеферкухен и лубкухен и не на последно място щолен. Особеното на този сладки със стафиди и много мазнина в приготвянето му. Той може да се направи месеци предварително и да се яде на Коледа, като запазва вкусовите си качества.
Франция
Франция е голяма държава и всяка област добавя по нещо типично свое към коледната традиция. Още на 1-ви декември всяко дете получава шарен, картонен календар с 24 прозорчета. Зад всяко прозорче има изненада - малко лакомство. На 24-ти декември се отваря последното и най голямо прозорче. В празничната вечер около бляскавите светлинки на елхата семейството похапва пуйка с кестени и различни изискани специалитети, закупени специално за случая - миди, охлюви, риба сомон и великолепен много скъп пастет от гъши дроб. В Елзас, област която в последните столетия е била ту част от Франция , ту от Германия, традицията гласи : печени кестени и греяно вино.
Гърция
Гръцките коледни и новогодишни традиции са особенно тясно свързани с религията. Елхата се подрежда на 24.12 и си разваля 12 дни след това, точно след Йордановен или Фота, както го наричат гърците. На бъдни вечер се яде също както у нас потно - ошаф, баница, щрудел, боб. Почти същия е и обичаят - коледуване. И в Гърция Коледа е семеен празник - всички заедно отиват на църква, всички заедно хапват от свинското, печената пуйка със зеле и изключително вкусната баклава със сусам, канела и портокалови кори която не липсва в никоя къща. Подаръците се раздават на Нова година. Айос Василис е любимият светия на гръцките деца. Той е техния Дядо Коледа.
Празнична трапеза
Рецепти за Бъдни вечер
Питка с късмети
Продукти: 1 кг. брашно, 300 г вода, 10 г сол, 1 пакет бакпулвер, смесен с брашното, монета.
Приготвяне: В пресятото два пъти брашно се прави кладенче, в което се слага солта и се сипва постепенно хладката вода, докато се получи тесто. То се омесва добре, оформя се на питка, в която се слага добре измитата монета и питката се пече в силна фурна.
Яхния от стар фасул
Продукти: 2 чаени чаши фасул, 1/2 чаена чаша олио, 3-4 глави лук, 2-3 домата, 1 чаена лъжичка червен пипер, магданоз, джоджен, сол и по желание 5-6 лютиви чушлета.
Приготвяне: Фасулът се почиства, измива и се залива със студена вода. Вари се на умерен огън. Лукът, нарязан на ситно, се задушава в мазнината до омекване, прибавят се червеният пипер и доматите. Задушават се леко. Свареният фасул се прецежда. Разпределя се в пръстени гювечета. Отгоре се разпределя запръжката. Върху нея се поставя по едно лютиво чушле и по едно резенче домат. Посолява се, поръсва се с магданоз и джоджен и се сипва по 2-3 супени лъжици от водата, в която е врял фасулът. Гювечетата се запичат на фурна. Поднасят се топли.
Пълнени чушки със стар фасул
Продукти: 2 1/2 чаени чаши фасул, 1/2 чаена чаша олио, 10-12 сухи червени пиперки, 2 глави лук, 1 чаена лъжичка червен пипер, джоджен и сол на вкус.
Приготвяне: Фасулът се залива с кипяща подсолена вода, захлупва се добре и се оставя 10-15 минути да набъбне. След това се прецежда и се счуква. Пиперките, предварително почистени от дръжките и семето, се накисват в топла вода да омекнат. Прави се запръжка от олиото, нарязания на ситно лук, червения пипер. Изсипва се върху фасула. Разбърква се с джоджена и солта и се пълнят пиперките. Нареждат се в тенджера, заливат се със зелев сок или вода и се варят, затиснати с чиния. Поднасят се студени.
Зелеви сарми
Продукти: 1 кисела зелка, 2 глави лук, 1/2 чаена чаша олио, 1 чаена чаша ориз, сол, черен пипер, чубрица.
Приготвяне: Разрязват се листата на зелката, като се отстранява твърдата им част. Запържва се ситно нарязания лук с олиото, прибавя се добре измитият ориз и малко вода и леко се задушава. Слага се сол, черен пипер и чубрица на вкус и се сваля от огъня. Със сместа се пълнят зелевите листа, увиват се добре, нареждат се плътно една до друга в тенджера, чието дъно е постлано с остатъци от листата или с фолио. Сармите се заливат със сок от киселото зеле (ако е много кисел, се разрежда с вода), притискат се с чиния и се варят 1 час на тих огън.
Сарми с лозов лист
Продукти: 1 буркан консервирани лозови листа, 1 чаена чаша ориз, 1/2 чаена чаша олио, 2-3 глави лук и 1 стрък праз, 1 лъжица доматено пюре, сол, сух магданоз и копър.
Приготвяне: Консервираните лозови листа се отцеждат. Ситно нарязаните лук и праз се задушават в олиото с малко вода. Когато омекнат, прибавя се оризът, задушава се с 1/2 ч. чаша вода. След като изври водата, се добавят подправките - размитото в малко студена вода доматено пюре, сол, магданоз и копър. Разбъркват се и се увиват сармите. Върху дървена дъска се разстила всеки лист с лъскавата си част отдолу. Поставя се плънката. Върху нея се завиват страничните части и след това се увива по дължина. Сармите се редят плътно в тенджера, дъното на която е покрито с лозови листа. Заливат се с вода и 2-3 лъжици олио, затискат се с чиния и се варят 1 час на тих огън.
Ошав
Продукти: 500 г сушени плодове (сливи, ябълки, кайсии, череши), 100 г мед или 100 г захар.
Приготвяне: Сушените плодове се измиват добре и се накисват в студена вода за около 12 часа, след което плодовете се изваждат, а течността, в която са киснали, се прецежда през гъсто сито и с нея отново се заливат плодовете и се варят до омекването им, като тогава към ошава се прибавят медът или захарта. Компотът се оставя в тенджерата, докато изстине, след което се слага в дълбок стъклен или порцеланов съд.
Варено жито
Продукти: 500 г жито, 200 г захар, 50 г орехови ядки.
Приготвяне: Изчистеното и добре измито жито се залива с вода и се вари на тих огън докато омекне, след което се изцежда от водата, в която се е варило, оставя се да изстине и се смесва със счуканите орехови ядки и захарта.
Тиквеник
Продукти: 200 г брашно, 100 г вода, 100 г олио, 500 г тиква, 100 г орехи, 150 г захар, лъжичка канела.
Приготвяне: От брашното и водата се прави тесто, от което се точат 5 кори. Тиквата се сварява, обелва се от кората, наръсва се със захар, счукани орехи и канела и след като изстине, се слага по корите (без най-горната). Тиквеникът може да се направи и с плънка от сурова настъргана тиква, смесена със захар, канела и орехи. Опечен, тиквеникът се поръсва с пудра захар.
Какво да сготвим за Коледа?
Коледна пита
Продукти: 1 кг брашно, 3 яйца, 1 1/2 бурканче кисело мляко, 1 кафена чашка олио, мая, колкото кибритена кутийка, 1 равна чаена лъжичка сода, сол.
Приготвяне: Маята се разтваря в малко хладка вода, сол и щипка захар. В брашното се прави кладенче, изсипва се втасалата мая и останалите продукти и се замесва тесто. Питата се оставя да втаса. Намазва се след това с 1 жълтък и се пече.
Печена пуйка
Продукти: 1 пуйка, 1 глава лук, 3-4 лъжици масло, 1 чаена чаша ориз, бульон, 1 кафена чашка стафиди, 1 чаена лъжица черен пипер, 1/2 чаена лъжица канела, ситно нарязан магданоз и сол
Приготвяне: Пуйката се посолява отвътре и отвън. Дреболиите се сваряват в подсолена вода и се нарязват на ситно. Ситно нарязаният лук се задушава с маслото до омекване, прибавя се оризът, който се пържи, докато стане прозрачен, след което се залива с 1 1/2 чаша от бульона на дреболиите, стафидите, черния пипер, канелата, магданоза и солта. С тази смес се пълни пуйката и се зашива. Слага се в тавичка, намазва се с масло, отстрани се сипва 1 чаша от бульона и се пече в умерена фурна. За да остане пуйката сочна, се полива често със соса. Можете също, докато се пече, да я покриете с листа от кисело зеле, за да не изсъхва месото, както и да я печете върху 1 нарязана на ситно кисела зелка.
Баница с късмети
Продукти: 1 кг брашно, 300 г сирене, 7 яйца, 1 чаена лъжичка сол, 1 супена лъжица оцет, 1 супена лъжица олио.
Приготвяне: От брашното, солта, олиото, 1 яйце и оцета се омесва средно твърдо тесто. След като престои 10-15 минути, за да се отпусне, то се разделя на 7 топки. От всяка топка се точи кора, след което се разтегля с ръце върху стара покривка. Краищата на кората се изрязват, след което тя се поставя в намазана с мазнина тава. Плънката се приготвя от предварително натрошено сирене, шестте яйца и киселото мляко. Ръси се равномерно с плънка и разтопено краве масло. След нареждане на половината от корите, се слагат късметите - клончета от дряново дърво, които означават различни пожелания, и монета, която носи щастие. Последната кора се поръсва само с мазнина. Баницата се пече в умерена фурна. След като се изпече, се напръсква с вода и се покрива с кърпа.
Баклава
Продукти: 1 пакет готови пресни кори; за плънката: 200 г счукани или смлени орехови ядки, 1 непълна чаена чаша захар, 1 чаена лъжичка канела, 3 супени лъжици разтопено краве масло; за сиропа: 1 1/2 чаена чаша захар и 2 чаени чаши вода.
Приготвяне: Корите се разделят на две части. Отделно се приготвя плънката от посочените продукти. Половината от корите се нареждат в тава, като върху всяка се ръси по малко мазнина. Слага се приготвената плънка и продължава по същия начин реденето на корите. Баклавата се пече в предварително загрята умерена фурна. След като изстине, се залива с горещ сироп, приготвен от захарта и водата. Той се вари, докато леко се сгъсти. Баклавата ще стане ароматна и не толкова сладка, ако към сиропа се прибавят няколко капки лимонов сок. Не се поднася веднага, а се оставя да престои най-малко 5 часа, за да се напои добре.
Какво да сложим на празничната маса за Нова Година?
Погача
Продукти: 1 кг брашно, 3 яйца, 2 лъжици олио, 1 лъжица захар, 20 г мая, 200 мл прясно мляко; за намазване: 1 яйце, 1 с. л. прясно мляко, 1/2 с. л. сусам, 1/2 с. л. ким.
Приготвяне: Маята се размива на кашица с малко прясно мляко и се оставя да набухне. Брашното се изсипва в по-дълбок съд, прави се кладенче и се изсипват маята, млякото, яйцата, олиото, захарта и солта. Измесва се и се оставя да втаса. Разделя се на 8 части, които се разточват на въжета върху набрашнен плот. В средата на по-голяма намаслена тавичка се прави геврече, въжетата от тестото се оформят във формата на охлюв и се притискат в средата. Яйцето, млякото и подправките се разбиват и се намазват отгоре. Пече се в умерена фурна до златисто.
Пържоли
Продукти: 750 г пържоли, 2-3 моркова, няколко скилидки чесън, 1 натрошен дафинов лист, 1/2 чаша вино, 1 суп. лъжица доматено пюре, сол, 1/4 чаена чаша олио.
Приготвяне: Пържолите се изпържват леко в олиото. Половината от тях се нареждат в плитка тенджера. Покриват се с нарязаните на колелца моркови и чесън. Натрошава се дафиновият лист. Отгоре се нареждат и останалите пържоли. Заливат се с виното и 1/2 чаша вода, в която е размито доматено пюре. Тенджерата се захлупва и пържолите се задушават 30 минути на слаб огън. Поднасят се с пюре или пържени картофи.
Празнична торта
Продукти: 5 яйца, 80 г пудра захар, 150 г брашно, 200 г мед, 1 чаена лъжица сода за хляб, 50 г кисело мляко, 100 г нарязани орехи, 50 г стафиди, 2 ванилии, 2 супени лъжици какао, 1 чаена лъжица канела, 5 счукани карамфилчета, 1 чаша конфитюр, 1 чаша желе, желирани бонбони, плодове от сладко.
Приготвяне: Яйцата и захарта се разбиват до побеляване. Прибавят се медът, содата, разтворена в киселото мляко, какаото, брашното, конфитюрът, стафидите, орехите и подправките. Разбърква се добре, изсипва се в тортена форма или по-малка тавичка и се изпича. След като изстине, се слага в подходяща чиния, намазва се обилно с желето и се украсява с бонбоните и плодовете от сладкото.
Източник: margaritta.dir.bg
santaclausbg.hit.bg
koleda.hit.bg
Скъпи приятели, Национален Форум "Моето дете" ви пожелава весели празници, щастлива Коледа и успешна Нова Година!
 Скъпи потребители и приятели, екипът на Национален Форум "Моето Дете" ви пожелава весели празници, щастлива Коледа и Честита Нова Година! Нека Новата година ви донесе много здраве, щастливи мигове и успех във всяко начинание! Пожелаваме щастливо детство на вашите прекрасни дечица и нека още много бебчета проплачат на бял свят! Нека идната година да е успешна за България и да се почувстваме истински европейци!
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
