Психичното здраве на децата

Много често родителите се питат дали това, което децата им правят е нормално, дали е усвоено, дали е вродено и дали те самите имат вина за поведението им. По-важно е обаче могат ли да помогнат, как и ако не могат да се справят, кой би могъл да помогне на тях и на децата им.
Детски психиатър – звучи притеснително. Намеква за душевна болест. Но всъщност той е компетентният човек този, който може да види проблема, ако е нужно да постави диагноза и да предложи лечение. В същото време ако липсва психично разстройство, той може да даде съвет и да насочи към подходящ психотерапевт.
Кое намеква за проблеми при едно дете? Най-често това са лош сън, недобър апетит, слаб контакт с връсниците, бавно развитие на речта и моториката, лошо внимание, хиперактивност, антисоциални прояви, прием на наркотици.
В ранната детска възраст е възможно да има кошмари, нощни страхове, заекване, ходене по време на сън, напикаване през нощта до по-късна възраст, трудна раздяла с родителите или най-близкия човек, който обгрижва детето, различни страхове – от животни, насекоми, природни явления, които да са по-изразени от това, което се очаква от детето. В училищната възраст – невнимание в час, хиперактивност, разваляне на дисциплината, специфични училищни проблеми с материала, по-късно – бягства от дома и от училище, прием на наркотици.
Описаните проблеми малко се доближават до истинската ни представа за психична болест, но наистина са обект на лечение и изучаване от психиатрията. Лечение и медикаменти има. И колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-добре се предпазва детето от развитие на по-тежки разстройства в по-късна възраст. Например лекувайки едно дете с хиперактивност, то може да бъде предпазено от прием на стимулиращи наркотици в бъдеще? Звучи странно, но така сочат изследователите на проблема. Може да бъде предпазено и от антисоциално поведение.
На хората са известни и много типично психични болести като шизофрения, биполарно афективно разстройство, тревожни, личностови разстройства, паническо разстройство, анорексия или булимия и т.н. Те често имат начало в детската възраст и е необходимо при съмнение за болест, детето да се прегледа, и ако е нужно да се следи от специалист.
Страхът от болестта не бива да се заравя в неизвестност и да се затварят очите пред проблема, по-добре е рано да се обърне внимание, дори впоследствие да се окаже, че е било излишно притеснение от страна на родителите. Понякога разстройствата в детската възраст търпят метаморфоза – започват като едно разстройство, а впоследствие се оформя друга диагноза. Затова е нужно близко и постоянно наблюдение, създамане връзка на доверие между терапевта и семейството.