|
|
|
Страница 1 от 3
Взаимодействие между ДГ и училище - подготовката на децата за училище в условията на подготвителните групи
 Отиването на децата в детската градина, особено в подготвителната група, е тяхното влизане в обществото, времето, в което се започва моделирането на социалното им поведение.Възрастните трябва да преподават факти, защото те могат да се измерят, защото могат да се запаметят за известно време, защото измерването е сравнително лесно. Детето не разбира значението на това, което върши, ако то не се определя от потребностите, желанията, очакванията му, то ежедневието му ще е отегчително, формално и няма да засяга усъвършенстването на детската уникална индивидуалност. Детето, което не среща в деловите и личностни срещи никой значим за него в групата ще е нещастно и подтиснато и едва ли ще се радва на успехи и личен просперитет.Преходът от предучилищна възраст към училищна е преломен момент в детското развитие. Във връзка с водещата учебна дейност се изменят ценностните ориентации, нравствените и делови критерии, въз основа на които се определя социално-психологическото диференциране на учениците.
Изменят се и междуличностните отношения. При прехода от детската градина в първи клас социалното положение на отделни деца може да се измени или да се запази. Началният учител трябва да познава положението на детето в групата на детската градина, за да се създават условия за благоприятно положение на децата в класа. Това обстоятелство изисква първите класове да се комплектуват от цели групи на детските градини. Тогава се запазва социално-психологическата структура на детското общество и се улеснява преходът към колективни взаимоотношения във връзка с новите задачи, поставени от училищните изисквания. Освен комплектуването на класовете, учителя трябва да знае психолого-педагогическата характеристика на детето. Чрез документация и от непосредствени наблюдения началният учител се запознава с физическото развитие на децата; проучва практическите умения и навици, с които всяко дете постъпва в първи клас;неговите познавателни възможности, наклонности и интереси. Постоянната връзка с трета и четвърта група на детската градина и проучване на характеристиките ще даде възможност на началния учител да формира интерес у ученика към училището и ученето.
Програмата за предучилищна група е основа за образователна среда, която е създадена както за отделната личност, така и за групата, предполага уважение към личността и уважение към общите чувства на общността, от която тя идва.
Промените в Закона за народната просвета са ново предизвикателство пред педагогическата общност. Осигурени са няколко изключително важни неща: задължително участие в подготвителните групи; ясен и точен ориентир от ДОИ и учебните програми в началния етап на обучение за подготовката за училище; възможност за по-гъвкаво, творческо и самостоятелно планиране и организиране на подготовката за училище в детската градина.
Подготовката на децата за училище в условията на подготвителните групи в детските градини.
Първо - програмата за предучилищната група се разработи от професионалисти в системата на педагогиката на предучилищното и дидактиката на началното училищно образование - учители и експерти, преподаватели от водещите у нас университети.
Второ - тя се основава на постиженията в предходните години на реформа на образованието ни - изводите от националните, действащи от 1993 г. програми за предучилищно възпитание, от въвеждането на образователните стандарти за предучилищно възпитание и подготовка, на учебните програми за първи клас, представени през 2002 година и промяната на началното образование.
Трето, от теоретиците и практиците, които напоследък дават индикации, че със своята компетентност са обединили усилията си за доброто на детето през 21 век чрез предложените ДОИ и образователна програма се изисква да определят общите приоритети, които определят прехода към училище без кризисни ситуации.
Основното което се постига чрез нея:
1. Изяснява процеса на интегриране на децата на 5 -7 -годишна възраст към задължителна подготовка в подготвителните групи за училище.
2. Предлага образователна програма, основана на съвременни изследвания за книжовните форми на овладяване на българския език в междуетническото пространство.
3. Излага основополагащи принципи за подпомагане на социализацията в условията на плавен и приемствен преход за училище.
4. Доказва необходимостта от концептуален модел за предучилищна подготовка за придобиване на обща и специална готовност за училище.
5. Продължава тенденциите на развитие и приемствеността по отношение на националните програми.
6. Показва как процедурите по оценяването на образователните постижения могат да бъдат основани на предучилищната подготовка в подготвителните групи в зависимост от контингента на децата, които са обхванати в тях - интегриране на опита от семейната среда и обществените детски заведения.
7. Осъществява връзка между целите, очакваните резултати и формите на организация на педагогическото взаимодействие със съдържателните ориентири по образователните направления.
Основните идеи:
Подготвителната група за училище е общо-психологическа и личностна подготовка за училищно обучение, а ученето е уникална ценност за всяко дете, която му се осигурява от обществото чрез нея. Това положение не зависи от мястото на функционирането на групата и единната интегрирана подготовка на предучилищния и началния педагог възпрепятства всякакви стереотипи на противопоставяне на детска градина и училище, заимствани от близкото ни минало и създаващи излишно напрежение и дискомфорт на педагогическата ни общност.
Подготвителната група за училище е подготовка за саморегулиране от позицията на новата "социална роля - ученик" и е образователна среда за прехода от външна към вътрешна готовност, имат йерархия като преходи от емпиричния към рефлексивния опит, но без да са диференцирани в степени (всъщност характеризирането на емпиричния и рефлексивния опит е класическа теза например на Ж. Пиаже и др. изследователи). В очакваните резултати обаче в програмите по образователни направления това се очаква от учителя и то особено за българския език, тъй като се налага така значимата за периода на предучилищното образование диференцирана и индивидуализирана подготовка.
Параметрите на единната система за предучилищна подготовка и овладяване на българския език в подготвителната група.
В разработената от Й. Факирска система на работа в подготвителната за училище група се посочва, че тази група е свързващо звено между първите две степени на образователната система, в което възпитателно-образователната работа има основна цел:
Практическо овладяване на речта и осъзнаването й като езикова действителност, създаване на интерес към детската художествена литература и подготовка за ограмотяване. Съществена предпоставка за успешно и лесно ограмотяване е развитието на специални умения и навици с психомоторен характер. Показатели за психомоторна готовност за писане са: степен на развитие на координацията и точността на фините движения на ръката; зрително и слухово узнаване,развитие на фонематичния слух; развитие на моторна памет, волево внимание, изобразителни умения.
І.Овладяване на българския език - основа на социално-комуникативната образователна среда.Овладяване на езика като:
- основна човешка способност за комуникиране и общуване; Езикът като средство за комуникация и общуване има социално обвързваща, но и диференцираща функция. Като "ключ за разбиране" той подпомага балансиране на сдружаването на детето с възрастни и връстници - задава социалните им роли във взаимодействието и определя параметрите им. Това задължава бъдещите ученици да възприемат хуманно-етикетните правила за речева комуникация.
- основно средство за опознаване на света, на знаковите отношения в него, на играта и изкуството; езикът като средство за опознаване и разбиране обосновава съществена част на мисленето на детето при прехода към училищно обучение за споделяне на представи и опит. При взаимодействието "дете-среда" той определя "инструменталните" стратегии за вникване в света.
- сензитивно овладяване на езика при осъзнаване на начините на използуването му като универсални механизми за изразяване. Езикът като споделяне на радостта от самостоятелното представяне подпомага спонтанната личностна и делова среща, разгръщането на креативността и самостоятелнното натрупване на опит.
ІІ.Овладяване на българския език - основа за комуникативно-речева идентичност за комплексно ориентиране в света. Овладяване на езика като:
-действена и рационална стратегия за придобиване и търсене на информация в технологичната среда. Речевата компетентност се подготвя като единство на преобладаващо визуалното стимулиране чрез природо-социалното опознаване на света. Образователните технологии динамизират адаптивните и познавателни процеси и игрово-комуникативните форми подпомагат критично и самостоятелно регулиране на нормоориентирано поведение в средата при справяне с трудни и критични ситуации в житейски план.
-достъпна ценностна система за откриване на сигурност в света, опосредствано от социални еталони за норми и ценности. Формите на приобщаване към културните традиции на съвременността ни са отворени за съвместни преживявания, очаквано сътрудничество, индивидуално самоопределяне в междуетническото пространство. В тях мечтите и надеждите са сериозно предизвикателство за проектиране на педагогическо взаимодействие.
ІІІ.Овладяване на българския език - доминиращ(семеен) или втори (успоредно с майчиния) - основа на родния език за подготвянето на учебно-познавателните умения за обучение в първи клас. Овладяване на езика като:
- взаимовръзка с образователното съдържание по всички образователни направления. Обучението по български език се стимулира от конкретните цели и задачи на всички предмети и дейности. Използват се преди всичко природните и обществени теми и проектни ситуации във взаимодействието като универсално задаващи активността на детето и връзките му в света, но също така и надрастващата определеното образователно направление предметно-практическа и продуктивна дейност и естествената игрова насоченост на детската активност - отвореното игрово пространство за самоизразяване във връзка с игровия свят в периода на детството.
- вътрешно интегриране на целите на родноезиковото обучение в областта на: слушане, говорене, подготовка за графичните знаци и смислоразличителната роля на думата, сричката и фонемата в потока на речта Необходимо е да се подготви компетентна, осъзната, отговорна и критична позиция на детето към собствената му реч като ефект от разнообразните ситуации на обучение, определени чрез концептуалния модел.
Социалната, интелектуалната и специална готовност предполагат овладяването в единство на поведенчески норми, представи за света и обучаемост, които могат да се разглеждат като степени на концептуалния модел за предучилищна подготовка. Във всяко едно от тях образователните направления структурират връзки чрез развитието на: речта и детската индивидуалност; езика и взаимодействието със света; езика и културата на изразяване.
Някои аспекти на тези степени и структурни връзки:
А. Поведенчески норми - Социализация
Реч и индивидуалност:
Развитие на самосъзнанието чрез речевото взаимодействие: готовност за рефлексия. Изграждане на сигурност и комфорт при обобщаване на картината за света: готовност за саморегулация. Осмисляне и оценяване на социални еталони от художествени произведения: готовност за идентификация.
Език и взаимодействие със света:
Възпитаване на умения за опознаване на света и за начини за информиране: готовност за изпращане и приемане на послания. Осъзнаване на отношенията между етични, екологични, политически и стопански: готовност за речево изразяване и определяне на взаимовръзки. Възприемане на обществени форми на сътрудничество в дейността, фолклора, техническия прогрес и интегриране на хората в тях: готовност за критичност към обществени прояви. Разпознаване на спецификата на собственото изразяване като част от многообразието на връзките между хората: готовност за речево разграничаване и обединяване с тях.
Език и култура на изразяване:
Преживяване на речта като основна човешка форма за изразяване и за експериментално собствено поле за изпробване на възможности в художествената информация и детска литература, играта, конструирането, изобразителното изкуство, музиката: готовност за креативност, фантазия, игрова удовлетвореност и позитивно настроение. Разграничаване и обединяване на "картината на света" и "света на картината" чрез средствата на игровото и художествено-приложното изкуство: готовност за приемане на "света на реалностите" и "на света на мечтите". Интерпретиране на речеви изразни средства чрез художествената информация и литература за деца: готовност за естетическо възприемане на еталонни категории.
Б.Представи за света - Интелектуализация
Реч и индивидуалност:
Осъзнаване на собствената биография - преживявания, семейство и род, родна място като възможност за споделяне на речеви постижения: готовност за осъзнато приобщаване към етнос, култура, общност. Диференциране на формите на живот и дейност, на процеси и явления в близката среда, на вникването в тяхната същност: готовност за самостоятелни съждения и умозаключения. Различаване на свои и чуждоезикови общности: готовност за толерантност.
Език и взаимодействие със света:
Запознаване с модели за комуникиране с другите: готовност за ситуативно и осъзнато споделяне на опит. Установяване на положителни и отрицателни постижения в общуването и откриването на причините за тях: готовност за вникване в чужда гледна точка. Откриване на грешки в изразяването на етикетно поведение: готовност за възприемчивост към помощ. Ориентиране в игрово-медийна среда и анализирането й: готовност за вникване в игров стил и тип на взаимодействие. Вникване в опасността от речево манипулиране и грешно тълкуване на изразяването: готовност за отстояване на собствено мнение. Разпознаване на средства за вербално и невербално игрово поведение и общуване: готовност за демонстриране на обичайно и игрово присъствие.
Език и култура на изразяване:
Придобиване на поглед върху художествени произведения - предпочитания към близки, народни и световноизвестни приказки за деца: готовност за духовно съпреживяване и емоционална нагласа към доброто в тях. Демонстриране на желание за интерпретиране на части от художествено произведение: готовност за привличане на слушатели чрез разказ или етюд. Запознаване с различни художествени жанрове на изкуството за деца: готовност за анализ на достъпни изразни средства и използването им. Свързване на художествени форми за речево изразяване с тези на музикалното, изобразителното и практико-приложното изкуство: готовност за естетико-продуктивно сътворяване на замисли.
В. Специална готовност - Обучаемост
Реч и индивидуалност:
Възпитаване на умения за комуникиране и общуване: готовност за директно и адекватно на речевата ситуация изразяване. Овладяване на похвати за излагане на позиция и мнение в трудни ситуации - в центъра на вниманието на другите при диференциране на частите на речта и ясното и отчетливо изразяване: готовност за аргументиране. Осмисляне на речево съдържание: готовност за специфично литературно речево подражание и преработване на фрази и изрази.
Език и взаимодействие със света:
Упражняване на речеви и интелектуални умения за използването на българския език в житейски план: готовност за прилагане на правила на комуникация и коректно общуване. Използване на игрови книги, игрови средства и други достъпни медийни източници: готовност за информираност. Разбиране с другите при използването на българския език: готовност за съпричастност и общителност. Описване и обясняване на явленията и процесите в околната среда (природна и социална): готовност за адаптивност Речево анализиране на игрови и социални роли: готовност за осъзната отговорност.
Език и култура на изразяване
Оценяване на актуалните и фантазни моменти в художествените произведения: готовност за превъплъщения във вербален и невербален план. Обхващане на понятия и термини от реалността, фолклора и изкуството в отношения по между им: готовност за извършване на синтез и отчитане на взаимовръзки. Използване на речта във взаимодействието в условията на празнична обредност: готовност за игрова култура и художествено-приложно творчество.
За всеки образователен акцент или направление се обособяват междупредметни връзки на интегриране при овладяването на българския език. По това една съвременна образователна програма за подготвителната на детската градина група се отличава от останалите действащи в национален план. Реализира се концептуалният модел на програмата за тристепенната структура на училищната готовност - социална, познавателна и специална, но при задаване на функциите на всички съдържателни направления за преходи.
Люся Ангелова
Шуменски Университет “Епископ К. Преславски”
Педагогически факултет
ПУНУП
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Статии
|
|
|
Грижи за близнаци
Грижи за близнаци
Когато се грижите за близнаци, спокойно може да завидите на октопод...
[
Още
]
|
|
|
|
|
Стволовите клетки
Стволовите клетки
Нови проучваня за ролята на стволовите клетки
Преди около 20 години ...
[
Още
]
|
|
|
Варицела
Варицела
Варицелата се лекува в домашна обстановка
Определение:
Варицелата (лещенка,varicell...
[
Още
]
|
|
|
|
|
|
|
