|
|
|
Страница 1 от 2
Характеристика на децата със зрителни нарушения в педагогически, медицински и психологически план
 Специалната педагогика е интердисциплинарна наука,която не може да бъде определена нито като чисто педагогическа,нито като чисто медицинска,но определено тя се заражда в лоното на медицината.С понятието специална педагогика се обозначава науката,която изучава особеностите в онтогенетичното развитие на децата с различни нарушения,характерните специфики на тяхното обучение и възпитание и програмите за социалната им вградимост.Специалната педагогика се нарича още дефектология,лечебна педагогика,рехабилитационна педагогика,корекционна педагогика.Обект на специалната педагогика са лицата /деца и възрастни/ с психо-физически нарушения.Целта на тази наука е да изучи този контингент от лица и техните потребности /възпитателни,обучителни,социални,професионални/ и да ги систематизира в последователност.Специалната педагогика изследва и изучава закономерностите,спецификата,проявленията на цялата познавателна дейност на лицата с психо-физически нарушения.Основните задачи на тази наука могат да се обобщят по следния начин :
1)Разработване на характеристики на отделните категории лица с увреждания;
2)Разработване на система от корекционно възпитателни и компесаторни действия и мерки с различните категории лица ;
3)Разработване на учебни планове и програми за професионално обучение и подготовка ,по които да се работи с тези деца ;
4)Да се разработи класификация на професиите,които могат да упражняват лицата с психо-физически нарушения ;
5)Да се разработи система от мероприятия за социална рехабилитация и социална абилитация на лицата с психо-физически нарушения ;
6)Да се разгледат и разрешат проблемите,свързани с интеграцията на лицата с психо-физически нарушения.
Класическата структура на специалната педагогика включва четири клона,като всеки един от тези клонове изучава точно определена категория лица :
-Сурдопедагогика – изучава лицата със слухови нарушения.
-Тифлопедагогика – изучава лицата със зрителни нарушения.
-Олигофренопедагогика – изучава лицата с умствена изостаналост.
-Логопедия – изучава лицата с езиково-говорни нарушения.
Съвременната структура на специалната педагогика включва вече не четири,а седем клона :
-Сурдопедагогика – педагогика на лицата със слухови нарушения.
-Тифлопедагогика – педагогика на лицата със зрителни нарушения.
-Олигофренопедагогика – педагогика на лицата с умствена изостаналост.
-Логопедия – педагогика на лицата с езиково-говорни нарушения.
-Соматопедия – педагогика на лицата с невро-соматични заболявания.
-Етопедия – педагогика на лицата с девиантно поведение.
-Ретенциопсихопедия – педагогика на лицата със задръжка в психическото развитие.
Въз основа на следните пет критерия клиницисти и педагози определят към кой от седемте клона /седемте категории/ на специалната педагогика да отнесат дадено аномално лице : първично органично увреждане;време на действие на патогенния фактор;степен на поражение;вторични отклонения;обучаемост.
Когато са изучавани отделните групи лица с нарушения първи са били отдиференцирани като групи лицата със слухови нарушения и лицата със зрителни нарушения.Тифлопедагогика се нарича този дял от специалната педагогика,който се занимава с изучаването на лицата със зрителни нарушения.
Зрението е един от основните анализатори на организма.Чрез него се получава динамична информация за околния свят.Чрез зрението се различават предмети,явления и техните признаци-цвят,форма, величина, направление,покой и движение, отдалеченост,позиции в пространството. Зрителната функция има важна роля за ориентацията в пространството,за отделните действия и движения и за цялостната ориентация на човека. Уникално е значението на зрението в цялостното развитие на човека. Зрителните затруднения провокират проблеми в опознаването на околната среда,понижават социалните контакти,ограничават пространственото ориентиране и възможностите за осъществяване на различни видове дейности.Зрителните възприятия са най-опредметените,обективизирани възприятия на човека.Чрез зрителните възприятия се осъществява процеса ‘виждане’.Виждането представлява възприемане на статични и подвижни модели на светлина,сянка или тон от окото и предаването на тези модели на тиловия дял на централната нервна система.Виждането зависи от структурната и функционална адекватност на окото и неговите връзки. Действията виждане и гледане не трябва да се отъждествяват.Гледането е обръщане на внимание на това,което се вижда с обекта на интерпретиране на неговото значение.
Процесът на гледане се обуславя от капацитета и възможността да се оцени с опита това,което се вижда /по Радулов В.М.,1995/.Ето защо зрението има много голямо значение за познанието и за практическите действия.
Светлоусещането,цветоусещането,зрителната острота,зрителното поле, бинокулярното стереоскопично зрение са основните функции на зрението .
Уточняването на зрителните аномалии основно се осъществява чрез остротата на зрението,която е способност на очите да виждат разделено две светещи точки при минимално разстояние между тях.
За нормална острота на зрението се приема способността на очите да различават детайли на обекта под ъгъл на зрение,равен на една ъглова минута – определя се за норма зрителен визус /1/ единица.Спрямо снижението на зрението на по-добре виждащото око с приложение на оптична корекция /очила и контактни лещи/ се различават два основни вида зрителен дефицит – слепота и слабо виждане.
Слепотата е състояние,при което липсват напълно зрителни усещания или са налице само светлоусещания в незначителна степен.
Слабото виждане е състояние,при което различните степени на недостатъчност на зрителна острота не позволяват да се възприемат фини детайли от всякакви дистанции,дори с оптична корекция.
В американската тифлопсихология определенията за слепота и слабо виждане са по-различни.Там слепотата се дефинира като тежко състояние на зрението,което не дава възможност за ясно различаване на форми или разграничаване на детайли на определена дистанция.За уточняване на състоянието на зрението се използва остротата на зрението,която американските тифлопсихолози определят чрез четене на букви,номера или други символи,написани на таблици,които таблици се поставят на разстояние 20 стъпки /около 7 метра/.Изразът ‘20/20 зрение’ означава,че на разстояние 20 стъпки /6,96 метра/ очите могат да видят това,което нормално виждащо око вижда от същата тази дистанция /опнотип на Снелен 0,9-1/.С увеличаване на размера зрителната острота намалява.Ако остротата на зрението е 20/200 или по-малко на по-добре виждащото око , тогава се отчита слабо виждане.,т.е.детето вижда от разстояние 20 стъпки /6,96 метра/ това,което повечето хора виждат от разстояние 200 стъпки /69,6 метра/.Острота на зрението над 20/400 се приема за показател за слепота.
На основата на дефинициите за слабо виждане и слепота се определят две основни групи зрителни затруднения :
-Слепота – острота на зрението от 0 до 0,04 включително /според американската тифлопсихология – 20/400/.
-Слабо виждане – острота на зрението от 0,05 до 0,2 включително /според американските тифлопсихолози 20/200/.
Слепотата от своя страна се разделя на абсолютна /тотална/ слепота и частична /парциална/ слепота.При абсолютната /тоталната/ слепота остротата на зрението е от 0 до 0,005 включително,напълно отсъстват зрителни усещания като светлоусещане и цветоразличаване.При частичната /парциалната/ слепота остротата на зрението е от 0,005 до 0,04 включително,налице е способността да се различават светлина от тъмнина т.е.има светлоусещане и е налице възможност да се различават форми,т.е. да се отделят фигури на фон /формово зрение/.
Друго важно условие за нормално зрение,освен остротата на зрение е зрителното поле.Зрителното поле е онази част от пространството,която окото възприема едновременно при фиксиране на дадена точка.В норма по хоризонтал е 180 градуса,а по вертикал 110 градуса.Снижаването на зрителното поле води до характеристика на слепота или слабо виждане.
Повечето зрителни аномалии се дължат на нарушения в зриетлното поле или остротата на зрението,но има и някои други сигнификативни пътища,по които може да се определи зрителна аномалия.Могат да будат нарушени очните съдвижения,конвенгерцията.Това води до нарушение на способността на двете очи да фокусират едновременно един обект и да обединят възприятията в едно,тази способност на очите се нарича бинокулярно зрение.Смущения в остротата на зрението,снижена до слабо виждане,се предизвикват също и от нарушения като страбизъм и амблиопия.
Друг вид нарушение на зрителните функции е нарушението на акомодацията,т.е.на приспособителния механизъм на окото,който позволява да се поддържа ясен образ на предметите,намиращи се на различни разстояния от него.Типична аномалия до която води нарушението на акомодацията е нистагъм /също снижаване на остротата на зрението до слабо виждане/.
Намаляването на зрителната острота до слабо виждане или дори до практическа слепота се наблюдава и при проявата на фотофобия /при албинизъм и на нарушено цветоусещане – особено пълната цветна слепота/.
За установяването на това колко добре едно лице може да използва зрението,което притежава,се употребява понятието ‘зрителна способност’.
Зрителната способност не може да се измери,чрез нея се представят зрителните функции или психологическите и перцептивните способности на всички звена на зрителната система. Уточняването на зрителната способност става чрез зрителни задачи или поведението,което демонстрира използването на зрение.Лицата със зрителни нарушения ползват по-ефективно остатъчното зрение благодарение на системния тренинг на визуалното разпознаване и дискриминация.
Зрителната ефективност представя зрителното функциониране.Зрителната ефективност включва : близка и далечна зрителна острота,контрол върху движенията на окото,акомодативни и адаптивни способности на зрителния механизъм,скорост и филтриращи способности на предаващите канали,скорост и качество на преработващите способности на мозъка.Всички те са атрибути на зрителната ефективност.
За лицата със зрителни затруднения от основно значение е да формират зрителна ефективност,защото тя е в основата на специалното обучение при тях.Резултатите от зрителното подпомагане и зрителната рехабилитация са начин за отчитане на постигнатата зрителна ефективност /по Радулов В.М.,1995/.
Успешното завършване на специализиращи програми представя ниво на развитие на зрителната ефективност.
Голямо значение за обучението на децата със зрителни нарушения и за развитието на психиката им има давността на аномалията /нарушението/ или това е критерия за време на действие на патогенния фактор.Спрямо този показател и слепите и слабо виждащите деца се класифицират на рано ослепели и късно ослепели.За да се разделят на тези две групи се използва също така като критерии появата и развитието на речта и натрупването на зрителни представи,съхранени в една или друга степен в зрителните образи в паметта.Колкото по- рано възникнат зрителните затруднения,толкова са по-категорично проявени отклоненията в нервно-психическото развитие.
Много и различни фактори могат да причинят слепота или слабо виждане.
Етиологичните фактори в най-общ план могат да се разделят на унаследени,вродени и придобити /като придобитите се срещат сравнително по-рядко/ ,и на стационарни и прогресиращи в зависимост от прогресивността на нарушението на зрителните дисфункции.
Към превалиращата етиология се отнасят следните заболявания : катаракта,глаукома,пигментна дегенерация на ретината,макулена дегенерация,микрофталм,анофталм и др.
-Катарактата е заболяване,при което се наблюдава пълно или частично потъмняване на лещата вследствие на избледняване на кристалина в нея.Известна е като ‘перде’ на окото.Катарактата може да бъде вродена и придобита и има прогресиращ характер.Причината за вродената катаракта са различни наследствени заболявания на обмяната на веществата /диабет,хипогликемия,галактоземия,манозидоза и др./; наследствени заболявания на костите,ставите и черепа;наследствени поражения на кожата;наследствени бъбречни заболявания;заболявания на нервната система;хромозомни аберации;инфекциозни причини /различни вируси/; токсични,физични,хормонални фактори.
Придобитите катаракти се появяват в следствие на травми при усложнение на хронично очно заболяване и др.Това заболяване се наблюдава най-често при възрастните,но се среща и при децата.Проявява се със замъглено,неясно и нарушено зрение.При повечето деца с вродена катаракта собствените замъглени лещи се отстраняват хирургически и тези деца ползват посткатарактни оптични коректори или бифокални очила /или лещи/.
Понякога се имплантират лещи в самите очи на децата,но това все още не е универсална хирургическа намеса.
-Глаукомата е вродено заболяване при децата,при което вътрешноочното налягане е повишено .Глаукомата е рецесивно предавано генетично заболяване.В резултат от повишеното вътрешноочно налягане настъпват промени в преднокамерния ъгъл на окото и уголемяване на очната ябълка,често се засяга и зрителния нерв.Когато лечението с медикаменти или хирургия е ненавременно и неуспешно често се стига до слепота.При възрастните също се среща глаукома и причинява обикновено диабетична ренитопатия.
-Пигментната дегенерация на ретината е зрително заболяване с прогресиращ характер,което се унаследява по автозомно-рецесивен път. То се проявява с ‘кокоша слепота’ /хемералопия/, стесняване на зрителното поле,последвано от унищожаване на периферията,остава само централното зрение под формата на т.нар.тръбно зрение,с настъпване на слепота.Прилага се комбинирано лечение.
-Макулената дегенерация също е зрително заболяване с прогресиращ характер.Причините са или предаване на заболяването по автозомнодоминантен път или травматични.Макулената дегенерация представлява двустранна дистрофия на макулата,деструкция на пигментния епител на ретината.
-Микрофталмът е вродено зрително заболяване и представлява недоразвитие на очната ябълка.По време на зародишното развитие на детето очната ябълка се развива с намалени размери и обем,което се дължи на възпалителни или интоксикационни процеси.При това заболяване е възможна появата на някакво минимално зрение.
-Анофталмът е вродено зрително заболяване,при което децата се раждат без очна ябълка.Често може да се намери остатък от недоразвито рудиментарно око под формата на образувание с размери 1-2 мм.,при норма на очната ябълка 10 мм в диаметър.
Към бързо прогресиращите аномалии на рефракцията /пречупвателната способност на светлината/ се отнасят : миопията,хиперметропията и астигматизма.
-Миопията се нарича още късогледство и представлява пресичане на зрителните лъчи пред ретината.
-Хиперметропията се нарича още далекогледство и представлява пресичане /пречупване/ на зрителните лъчи зад ретината.
-Астигматизмът представлява несъразмерна аномалия на рефракцията.
Високите степени на миопия,хиперметропия и астигматизъм водят до намаляване на зрителната острота ,а понякога и до слепота.
Физическите травми на окото също могат да доведат до понижение на зрението,загуба на зрителна острота или дори загуба на окото.Физическите травми могат да засегнат очната орбита,клепачите,слъзния апарат,конюнктивата,очната обвивка и дълбинните очни структури.
Зрителните увреждания водят до неврофизиологични особености.В зависимост от характера на зрителното нарушение тези особености могат да бъдат следните :
-Понижение на тонуса на мозъчната кора,което се получава вследствие на намалените или липсващи зрителни и проприоцептивни импулси ;
-Създаване на нов динамичен стереотип поради образуването на нови временни връзки и угасяването на старите ;
-От степента на зрителната аномалия зависи максималната електрическа активност на мозъка,т.е.функционалното му състояние.Електрическата активност на мозъка се измества от задтилната в централните области на мозъчната кора в зависимост от остротата на зрението ;
-Наблюдава се ефект на сенсибилизация – устойчиво повишаване на чувствителността.
Като цяло развитието на слепите и слабо виждащите деца протича нормално,както при виждащите деца,но зрителните аномалии оказват влияние върху формирането и развитието на психичната сфера.Във връзка с това могат да се отбележат следните особености при тези деца :
-Наблюдават се нарушения при формирането на моторно-двигателната сфера.Движенията на децата със зрителни затруднения са неточни,неловки,несигурни /нарушени са скоростта и точността на движенията/.Наблюдават се нарушения в позата и координацията на движенията.Някои от тези деца проявяват маниеристично поведение.При слабо виждащите деца често се наблюдава замахване с пръсти или с ръце пред очите,за да се види движение на светлина и тъмнина и сянка.
-Затруднява се формирането на пространствени представи,нарушава се пространствената ориентация и мобилност.Пространствената ориентация на децата със зрителни нарушения зависи от остатъчното зрение и давността на аномалията.
Представите за време при слепите се формират много по-правилно и точно в сравнение с пространствените представи.Представите за време помагат на слепите да се ориентират в пространството.
-Наблюдава се късна поява на устна и писмена реч,тъй като артикулационните позиции се изграждат не само въз основа на рече-слухови представи и образи,но и чрез зрителни образи.Наблюдават се дислалични нарушения като сигматизъм,ламбдацизъм,ротацизъм и др.При децата със зрителни затруднения има промяна в темпа и силата на гласа /много висок или много нисък/ ,заекване.При тях страда експресивната и импресивната реч.В повечето случаи се наблюдава трудност,дори невъзможност да се овладее писменната реч.Възпрепядствени са познавателните възможности на децата поради неразвитието на словесната реч.Тези деца се затрудняват да използват мимики,пантоними,интонации и други неезикови средства за комуникация.Речниковият им фон е вербален.Тези деца употребяват релефноточковия шрифт /Брайловото писмо/ в писменната реч и четенето.Брайла е система за четене и писане на букви,цифри,номера и други,аранжирана от схеми на шест позиции на точки с изпъкналост.Брайловата система е комплексна – математически,музикални,чуждо-езикови и научни формули могат да се кодират и декодират.
-Децата със зрителни нарушения трудно концентрират и разпределят вниманието си,нарушенията в сферата на възприятията оказват отрицателно влияние на обема,превключаемостта и устойчивостта на вниманието.Тези деца бързо се изчерпват и уморяват.При продължително въздействие на звукови дразнители бързо се нарушава концентрацията на вниманието и настъпва умора.
-При децата със зрителни аномалии се отбелязват следните специфики на паметта : недостатъчна осмисленост на запомнения материал,индивидуални колебания в обема на паметта и скоростта на запомняне,възпроизвеждат бавно и непълно запомнения материал.Децата запомнят по-лесно материала,който има смислови и логически връзки въпреки,че логическата им памет е по-слабо развита.Тези деца запомнят много успешно началото и края на определена вербална информация.Най-ефективно е запомнянето на началото;вероятно запомнят края по-трудно,защото настъпва умора.
-Децата със зрителен дефицит се затрудняват при процесите анализ,синтез,сравнение,класификация,абстракция и обобщение. Децата отделят несъществени или достатъчно общи признаци при сравнявани обекти.Наблюдават се задръжки в развитието на нагледно-образното и абстрактното мислене,защото при тези деца липсват конкретни представи и опити.
Словесно-логическите форми на мислене доминират над сетивните.При децата със слепота се наблюдава свободно опериране с наименованията на цветовете,но тези наименования се използват формално и тъй като децата нямат сетивни познания за тях те не могат да ги класифицират.При децата с вродена слепота липсват представи и обобщения на знания,затова те използват стереотипни асоциации /зелена-трева;синьо-небе и т.н./.
Всички тези специфики на мисленето могат да се преодолеят чрез специално обучение.Като цяло мисленето при тези деца се развива в съответствие с общите закономерности към норма.
-Много важна особеност на децата със зрителен дефицит е,че при тях трудно се формират навици за самообслужване,за лична хигиена,за култура на поведение.Чрез остатъчното зрение и съхранените сензорни системи /слух,осезание и вкус/ тези деца трябва да овладеят умения да се самообслужват.Важно е детето със зрителни затруднения да подкрепя речево своите действия и движения
-При децата със зрителни аномалии се създават вторични патопсихични черти на личността в сферата на комуникативните процеси,ценностната ориентация,интересите и потребностите.
-При тези деца се наблюдава компесаторно свръхразвитие на способности,свързани с използването на други анализатори.Те имат много добре развито шесто чувство.
-При децата със тотална слепота много често се наблюдава задръжка в психическото развитие,поради невъзможността да се възприема и преработва информация по зрителен път.
Обучението на децата със зрителни нарушения се осъществява в специализирани училища.От голямо значение за обучението и развитието на психиката на тези деца е давността на аномалията.
Има данни за отношението на обществото към лицата със зрителни аномалии още от древността.В своя трактат ‘Писма за слепите за назидание на зрящите’ френският философ-материалист Дени Дидро /1713-1784/ защитавал становището,че децата със зрителни нарушения имат добри възможности за развитие и настоявал те да получават образование.
Първоначалното обучение на лицата със зрителни затруднения е по посока на сляпо-глухите.Първите системи за обучение са на :
1)Д-р Самуел Хол,който обучава сляпо-глухата девойка Лаура Бриджмен в училището за слепи ‘Паркинс’ край Бостън /1837/.В това училище Ан Менсфийлд Съливан /1887/ разработва класическата система за обучение на сляпо-глухи в модела ‘едно към едно’ т.е. един учител работи с едно дете. Тя обучава сляпо-глухата Елена Келер /1880-1968/ в продължение на четиридесет години.В условията на слепота и глухота,Елена Келер постига забележителни успехи,признати от световната научна и културна общественост.През 1904 год.става бакалавър по изкуствата и е първата жена завършила Харвард,владее английски,немски,френски,старогръцки и латински език.През 1952 год.става ‘Кавалер на френския орден’ ,а през 1964 год.президента Джонсън й връчва медала на Свободата.
2)Соколянски И.А. и Мащеряков А.И. /1922,1923/ ,които разработват система за обучение на сляпо-глухи съобразена с принципа за целенасочено формиране и развитие на човешката психика чрез усвояване на човешки опит с помощта на специалисти,провеждащи терапевтична дейност и прилагат тази система за обучение в Харков при специално организирана група сляпо-глухи деца.Системата на обучение обхваща няколко взаимосвързани етапа,при които постепенно се усложняват задачите и дейностите.Тези етапи са : етап на формиране на ориентировъчно-изследователска дейност /формират се умения и навици за самообслужване,запознават се децата с околната среда и условията на бита/;етап на формиране на специалните средства за общуване,в които се включват жестовете и жестомимиката ;етап на развитие на устната реч /използва се дактилна азбука,после Брайлово писмо/.
По тази система се обучава и Олга Скороходова /1914-1982/,която загубва зрението и слуха си на петгодишна възраст.През 1961год.тя получава научната степен ‘доктор по психология’ и работи като научен сътрудник в института по дефектология в Москва.Публикува ретроспективното и автобиографичното произведение ‘Как аз възприемам,представям си и разбирам околния свят’.В България е преведено със заглавието ‘Живот без звук и светлина’.
Началото на системното обучение на слепи деца поставил френският педагог Валентин Хаюи /1745-1822/.С трудовете си ‘Очерк за обучението на слепите’ и ‘Зараждане,развитие и съвременно състояние на образованието на слепите’ той станал основоположник на тифлопедагогиката като наука.
Първото училище /институт/ за слепи деца възникнало в Париж /Франция/ през 1784 год.След това било основано такова училище и в Петербург /Русия/ през 1807 год.;в Ливерпул /Англия/ през 1791 год.;в Лондон през 1801 год.;в Берлин /Германия/ през 1804 год.
Първото училище за слабо виждащи деца е основано през 1908 год.в Англия.Носело е името ‘Училище за късогледи’.Създаването на това училище доказва започналата диференциация на зрителните аномалии.
Изключителни заслуги за обучението на деца със зрителни нарушения има френският тифлопедагог Луи Брайл /1809-1852/,който също е бил сляп.Той е създал релефно-точковото писмо,което и до днес е основен метод за работа в училищата за слепи.
През 1905 год.по инициатива на проф.д-р Иван Шишманов /министър на образованието по това време/ в София се създава първото за България училище за слепи деца /Възпитателен институт за слепи/.Това било и първото българско специално учебно-възпитателно заведение.
През 1945 год.е открито второто училище-интернат за слепи деца.През 1951 год.е основан съюза на слепите в България,който развива активна дейност за цялостното социално,професионално и духово формиране на слепите хора.
Към днешна дата в България има само две училища са слепи и слабо виждащи деца,които дават образователен ценз.
Елена Габрилова
Тракийски Университет- Ст.Загора
Медицински Факултет "Социални дейности"
Специална педагогика
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
