Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Някои възпитателни похвати са нож с две остриета 30 11 2022      
 
Оценка: / 6
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Някои възпитателни похвати са нож с две остриета
Страница 2


Трудности при възпитанието в ранното детство

За трудности при възпитанието се говори тогава, когато въпреки въздействието на възрастните не се получават положителни резултати в развитието и поведението на детето. Обикновено към групата на т. нар. трудни деца се отнасят онези, които не страдат нито от умствени недостатъци, нито от лошо физическо здраве. Много често се оказва, че у такива деца почти винаги има нарушения в емоционално- волевата сфера.
По принцип трудностите при възпитанието на децата се увеличават с увеличаване на възрастта и усложняване на възпитателните задачи. Следователно би следвало да се очаква, че през ранното детство трудностите при възпитанието са по- рядко явление, но това не е така, защото през този възрастов период е характерна крайно неустойчивата възбудимост на нервната система. Много лесно децата от тази възраст преминават от активно и бодро във вяло и отпуснато състояние и обратно. Обикновено възрастните се отнасят спокойно към такова променливо поведение на децата, тъй като смятат, че плачът и честата смяна на настроенията са резултат от възрастовите особености. Нарушенията в уравновесеното поведение на децата възникват често в резултат на някои грешки в организацията на живота на детето или в организацията на правилни възпитателни мерки. Незначителните нарушения на режима на детето, недостатъчното или несвоевременно удовлетворение на основните потребности на неговия организъм, неправилна организация на бодърстването, неправилното отношение на възрастния към детето, всичко това може да измени поведението и емоционалното му състояние и да затрудни неговото възпитание.
Основната причина за затрудненията при възпитанието на децата от ранна възраст се изразява в несъответствието между индивидуалните и възрастовите особености на децата и начина на организиране на средата и изискванията на възрастните. Несъответствията пречат на децата да се приспособят към средата и изискванията на възрастните.
Трудностите при възпитанието през ранното детство могат да бъдат по- краткотрайни или по- продължителни. Това зависи от причините, които са ги породили и от индивидуалните особености на детето. Причините могат да бъдат много и различни. Каквито и да са те, грижа на възпитателя е да ги открие и да ги отстрани.
Според причините, които пораждат трудности при възпитанието, те могат да бъдат разделени в две групи:
•Трудности поради възрастови и индивидуални особености
•Трудности поради нарушения в средата и въздействията на възрастните
Основната причина, която обединява двете групи трудности и която довежда до нарушаване на детското равновесие, това е умората и преумората. Според редица педагози умората е физиологическо състояние на организма, възникващо в резултат на предшестваща негова активност. Умората се изразява във временно понижаване на работоспособността, която след почивка може да бъде възстановена. При по- неблагоприятни условия умората може да прерасне в преумора, която пък е основна причина за много и различни отрицателни реакции при детето. За това едно от най- важните изисквания към педагога през ранното детство е да забелязва своевременно първите признаци на умората и да предпази детето от настъпващата преумора.
У децата през първите 3 години признаците на умора са многообразни. Най- често се изразяват в следното:
- понижен апетит и безапетитие;
- лошо заспиване и безсъние;
- повишена раздразнителност или вялост;
- често възникване на конфликти между децата;
- необоснован отказ от изпълнение на изискванията на възрастните, непослушание;
- поява на негативизъм и упорство;
- поява на отдавна забравени отрицателни действия, напр. сукане на пръсти;
- нарушение в координацията на движенията;
- нарушаване на придобити вече навици и привички;
- продължително отклоняване на вниманието от характерна дейност;
- забавяне на реакциите или поява на неадекватни такива;
За педагога е много важно да знае кои са причините за умора при детето. Основна причина е несъобразяването на дневния режим с възрастовите и индивидуални особености и преди всичко неправилното редуване на бодърстването със съня. Хронично недоспиване на децата в детските градини може да има в случаите, когато възпитателя не отчита фактическата продължителност на съня в къщи. За това абсолютно задължително е възпитателят да се интересува колко и как са спали децата през нощта. Друга причина за настъпване на умората може да бъде неправилната организация на дейността на детето. При организиране и планиране на заниманията се редуват занимания с двигателна активност със занимания в седящо положение. Дори в рамките на едно и също занимание възпитателя трябва да сменя дейностите, така че да участват различни анализатори. Рязката промяна на жизнените условия и условията на възпитанието е също основателна причина. За това трябва да се избягва преминаването на децата от една група в друга и от едно детско заведение в друго, както и честата смяна на обслужващия персонал.
Основните трудности при възпитанието през кърмаческата възраст са свързани преди всичко с правилното организиране на храненето, съня, бодърстването. Трудности при хранене и безапетитие през тази възраст могат да възникнат вследствие неправилното хранене. Необходимо е у детето да се изгради ритъм на хранене. През този период недостатъчния сън и умората също имат значение за възникване на трудности при храненето. Различните нарушения в съня могат да се наблюдават още през първата година и те са следствие на определен режим на сън. И при съня, както и при храненето голямо значение има количеството съня на детето може да бъде нарушаване на бодърстването. Всяка превъзбуда, особено преди сън, довежда до трудно заспиване. Високата температура в помещението, неудобното облекло, шумната обстановка също пречат на спокойния сън на малките деца. Хроничното недоспиване се отразява отрицателно и върху апетита и върху поведението на детето, като то става раздразнително, неспокойно и плачливо.
През първата година често възникват някои отрицателни навици, които постепенно се затвърдяват и се превръщат в привички. Те създават трудности при възпитанието. Всички те са израз на недостатъчно добра организация и недостатъчно възпитателно въздействие от страна на възрастните. Когато се оставя само дълго, без играчки, то започва да търси други начини за радост и удоволствие. Тогава се изграждат тези успокоителни привички, които поддържат чувството му за комфорт. За да отвикне детето от неправилните привички, трябва да се насочи вниманието му към приятна и интересна дейност. Рязко и бързо отвикване от вредните навици не бива да се очаква, защото това може да засили нервността у децата.
Най- характерната черта в поведението на детето през ранна възраст е неговата емоционалност. Тя определя неговия интерес и отношението към външните въздействия и заобикалящия го свят. Детето се стреми към всичко, което му носи положителни емоции и то бързо възприема и усвоява, и обратното- отрицателните емоции то не желае и не усвоява. Много често емоционалната недостатъчност в ранното детство става причина за трудности в усвояването на две най- обикновени човешки прояви- прохождането и проговарянето.
В някои случаи продължителното емоционално неравновесие у детето може да доведе до зрителни или слухови нарушения, които са сериозна грижа за възпитанието през този период. Най- често нарушение в развитието на говора е забавянето в произнасяне на първите думи, в образуване на първите изречения или в забавяне на използване на движения и жестове. Още при първата проява на тези нарушения е необходимо да се установи емоционално равновесие у детето.
Друга характерна трудност са негативизма и упорството. Детето започва да прави обратното на това, което възрастния изисква от него. Причина за тяхната поява е неправилното отношение на възрастния към естествения засилен стремеж на детето към самостоятелност. Всяко подтискане и пречупване на детската активност може да доведе до подтискане волята на детето и до формиране на необуздано поведение.
Трудностите при възпитанието през тази възраст възникват във връзка с потребността на детето от общуване и социализиране с другите деца. Без намесата на възрастните, децата трудно осъществяват контакт. В тази възраст може да се зароди и затвърди егоизмът и конфликтността. Необходимо е дълбоката привързаност и обичта в семейството да се използват като основа на положителните чувства и взаимоотношения извън семейството. В детското заведение интересът към другите деца се формира чрез играчките и общуването, а възпитателят трябва да използва всяка ситуация за установяване на положителни отношения между децата.
Въпросът как да се справим с трудностите при възпитанието неминуемо се свързва с въпроса какво е мястото на наказанията и наградите в този процес. Когато възрастният наказва детето, той само рязко и отрицателно реагира на неговата лоша постъпка в момента, но не му показва какво поведение трябва да има детето в други аналогични ситуации. Физическите наказания нямат място при възпитанието на малките деца, тъй като те са опасни за тяхното здраве и могат да ги увредят. Освен това детето съвсем не може да запомни за какво са го наказали. Всяко наказание, което се възприема от детето като мъст или желание на по- силния да се наложи над по- слабия, трябва да се избягва. Наказание за детето трябва да бъде това, което то само е извършило, а не това, което по- големия може да извърши с него. Задачата на възпитателя е да покаже на детето и да му даде възможност да разбере какви са резултатите от неговите лоши действия и постъпки и как не трябва да се държи, за да не стават неприятности.
Друга крайност при възпитанието на детето е глезенето. Детето се разглезва не от вниманието и играчките, не от това, което му се дава, а от това как и за какво му се дава. Ако детето плаче и иска нещо, което съвсем не му е нежно, тогава възрастния не бива да отстъпва. В този смисъл глезенето е не само вредно, но то пречи на възпитанието на волята и ума на детето. По аналогичен начин трябва да се гледа и на подаръците и наградите. Те са ефективна възпитателна мярка, важно е обаче за какво и как се награждава детето. Не бива да награждаваме детето просто за добро поведение, но ако искаме да направи нещо, което не му харесва, тогава можем да му обещаем награда за компенсация на неприятните преживявания. В тези случаи детето трябва да разбере колко важно е това, което възрастните искат от него и че всъщност от него се иска да помогне. Не е задължително наградите да са предметни.
В ранната възраст детето натрупва практически опит и овладява нормите на поведение. В това отношение примерът на възрастните е от първостепенно значение за неговото развитие и възпитание. При малкото дете нормите на поведение трябва да се изграждат по пътя на обяснението и убеждението.

НФМД


Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.



 
Google
 
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Интервю с Красимира Дамянова
Детето трябва да знае, че има вашата безусловна родителска любов! Интервю с Красимира Дам...
Още  ]
Значение на храненето на жената по време...
Значение на храненето на жената по време на бременността Хранене и бременност Бременността...
Още  ]
За първи път на училище
За първи път на училище Кой ще води и взема детето от училище Първият учебен ден е велик...
Още  ]
Нови нормативи за теглото и ръста на мал...
Нови нормативи за теглото и ръста на малките деца Световната здравна организация намалява п...
Още  ]
Невръстният убиец Асен пребил до смърт и...
Невръстният убиец Асен пребил до смърт и двегодишно момиченце Божидар Събев Хасково Деве...
Още  ]
  Моето Дете