|
|
|
Страница 1 от 3
Синдром на Даун
 Синдром на Даун
Децата с този синдром вместо 2 имат 3 хромозоми 21. Средната честота на този синдром е 1:700, но с напредване на възрастта на майката се увеличава и честотата. При майки на 35 години тя е1:100, а след 45 години е 1 : 50, след 50 год. е 1:15 новородени. В 95% от случаите се касае за неразделяне на 21 хромозоми по време на мейозата. В 80% от случаите се касае за предшественици на яйцеклетката. Има 2 форми на заболяването свободна и транслокационна. Последната е наследствена. Синдрома на Даун има характерен външен вид : малка обиколка на главата, косо разположени очни цепки – монгололоиден тип, малък нос и малки уши, отворена уста с изплезен език, къса шия, голям и отпуснат корем - жабешки корем, четирипръстна бразда на ръката – маймунска бразда. Тези деца са с тежко умствено изоставане IQ 50%. В 50% от случаите има вроден сърдечен порок. Трябва да се използват специални възпитателни програми, за да могат децата с този синдром да се адаптират в обществото и семеиството. 25% от децата умират до 1 год., 50% до 5 год., като само 10% достигат до 40-50 год. Генетичния риск при свободната форма зависи от възраста на майката. При наследствената или транслокационна форма, зависи от вида на транслокациата: при транслокация 21 върху 21 рискът за следващата бременност е 100%, а при транслокаци 21 върху всяка друга хромозома е 33%.
Съдействие за развитието на общата моторика на новородените и бебетата със синдром на Даун
Защо е толкова важно развитието на общата моторика?
Развитието на общата моторика поставя основите, позволяващи на вашето дете да се предвижва в пространството и да изследва обкръжаващия го свят и е тясно свързано с всички останали области на развитие. Без самостоятелността, която дава движението, вашето дете ще зависи във всичко от вас, а това ще забави обучението му и ще доведе до поведенчески проблеми. Без солидна основа, заложена в областта на общата моторика, на детето ще му бъде много по-трудно да усвои основните навици от фината моторика - такива, като писане, самообслужване, обличане или самостоятелно хранене.
Какво представлява "съдействието"?
"Съдействието" означава помощ. За да знаете как да помогнете на детето в процеса на обучение, вие задължително трябва да сте наясно с физиологическите особености на децата със синдром на Даун. Същесвуват много начини за помощ; но най-важното правило е: ДЕТЕТО САМО ТРЯБВА ДА ПРАВИ ВСИЧКО, КОЕТО Е В СЪСТОЯНИЕ ДА НАПРАВИ НА ТОЗИ ЕТАП ОТ РАЗВИТИЕТО СИ. Вашата задача е - да му осигурите тази минимална помощ, която ще му е необходима за да изпълни успешно поставената му задача.
Сила:
Детето има нужда от мускулна сила за да преодолява гравитацията: да вдига главата си, ръцете, краката, да взима играчки с които му харесва да играе, а в последствие - за да може въпреки силата на тежестта, да задържа тялото си във вертикално положение (докато седи или стои). Децата със синдром на Даун се раждат с хипотония и халтави стави, за това те имат нужда да тренират своята сила. Единствения начин да увеличат мускулната си сила е да работят с мускулите си. Използвайте всички средства - любими играчки, лакомства, похвала и т.н. - за да поощрите детето да се движи колкото е възможно повече. В началото, ако детенцето ви е много слабо, можете да му помагате, като физически го поддържате с ръце или като му предлагате за изпълнение на задачата малки и леки играчки. Като пример за допълнителна поддръжка може да се даде специална еластична бедрена превръзка - приспособление, което удържа бедрата на детето в правилна позиция, за да може то да се научи да се движи правилно. Тя се използва, за да може детето, като следствие от хипотонията и халтавите стави, да не придобие грешни двигателни навици, които ще забавят развитието на навиците от общата моторика - такива като уменията да пълзи и ходи. Трябва да отбележим, че е важно да не се бавим при прехода от леките към по-сложните задачи: например, след като детето се научи правилно да движи бедрата, трябва да се откажем от бедрената превръзка.Трябва да знаем етапите на развитие. Важно е да разбираме, че основните навици на общата моторика се придобиват в определена последователност. Докато детето усвоява нов етап от моторното си развитие, този етап едновремено формира основа за следващите етапи на развитие. Бъдете внимателни, не карайте детето се да изпълнява неща, за които то още не е готово. Непосилните задачи, могат да доведат до погрешни двигателни навици, а честите неуспехи - да разклатят вярата му в себе си.
Равновесие:
Трябва да се развива чувството за равновесие на детето със синдром на Даун. Това е ключът към успешното развитие в областта на общата моторика. Развитието на чувството на равновесие започва от главата. Първо придържате главата и вратлето на детето, после постепено спирате и накрая детето започва да държи главата си изправена и без ваша помощ. Същият принцип е приложим и към тялото на детето. Когато то се учи да седи, вие в началото го придържате за раменете, а след това спускате ръцете си все по-ниско, като го подтиквате да използва собствените си мускули и чувството си за равновесие, за да седи изправено. Можете също така да полюшквате детето на коленете си или да го накланяте на различни страни, тъй като такива игри интенсивно тренират реакциите му за равновесие.
Различни положения:
За да може детето да заема различни пози, то трябва да може да използва различни мускули и реакции за равновесие. Когато, например лежи по коремче, то напряга мускулатурата на гърба и вратлето, а като се надига на ръце - и мускулите на ръцете. Като лежи по гръб и рита с крачета, то упражнява коремните и бедрените мускули, а като играе с играчките - мускулите на гърдите и ръцете. Сядането тренира чувството за равновесие (и тука е много важно, как точно и с каква сила вие поддържате детето); при това то използва мускулите на корема и гърба, за да стои изправено, мускулите на ръцете, за да достига играчките и да играе с тях. Ето защо е много важно да давате възможност и да подтиквате детето да играе в различни положения.
Търпение:
Това може би е най-трудното! Винаги е по-лесно да направиш нещо сам, от колкото да чакаш докато детето го направи. Но помнете: ако не позволите на детето да действа само, то ще остане зависимо от вас, няма да се научи да управлява тялото си и няма да стане по-силно. Ако детето е разочаровано от неуспеха, помогнете му, но се опитайте то да изпълни всичко което е по силите му!
Преходни позиции:
На тях трябва да отделите особено внимание по време на занятията с детето. Преходните позиции позволяват на детето да преминава от едно положение на тялото в друго, като по този начин се увеличава неговата самостоятелност. Често се случва детето да може, например, да седи, но да сяда самостоятелно и обратно да ляга никой не го обучава. Детето се е уморило да седи и иска да легне по корем, но не може! В тази ситуация то е принудено да седи, докато не го сложат да легне, а това е много неприятно. Детето със СД много по-трудно от обикновените деца усвоява тези преходни позиции. Работата е там, че при смяна на позата се нарушава равновесното положение на тялото и това го плаши. Детето се страхува да смени позата само, предпочита да си седи стабилно и да крещи докато мама не го сложи да си легне. Ето защо трябва да учим детето на преходни позиции, постояно да го подтикваме да тренира, постепено да намаляваме своята помощ и поддръжка. Кинезитерапевт би могъл да ви обучи на специални техники и похвати. Но не забравяйте, че вие най-добре познавате собственото си дете и е възможно сами да откриете оптималните методи на обучение.
В Австралия функционира Център Даун Синдром към института Макуери, който се занимава с проблемите на децата със СД и са разработени методики за тестиране на мънички деца чрез изброяване на уменията, които определят развитието на детето, създадена е подробна и практична програма за занятия с деца, които имат средни и тежки нарушения в умствената сфера.
Проверовъчна таблица: http://www.ab.ru/~invsp/step8.htm
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
