Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Аномалии на детското развитие 09 12 2022      
 
Оценка: / 40
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Аномалии на детското развитие
Страница 2


Нарушения в развитието на детето

Кога трябва да потърсим консултация с логопед?
Консултация с логопед е необходима, ако:
Детето ви е вече на 2,5-3 год. и не може да говори.
В предучилищна възраст при детето се забелязват следните прояви:
¦ не се ориентира в посоките ляво-дясно, горе-долу;
¦ не познава цветовете;
¦ не може да брои в прав и обратен ред до 10;
¦ не може самостоятелно да се облича, има дискоординация на движенията;
¦ не може да произнася правилно, пропуска или заменя звуковете: к-г, т-д, ф-в, с-з-ц, ш-ж-ч, р-л;
¦ детето говори като бебе, често заменя, пропуска звукове и срички, не довършва думите, неправилно ги подрежда в изречението;
¦ гласът на детето звучи носово, без затова да има ясно установена причина (хрема, алергия, трета сливица);
¦ детето заеква, говори твърде бързо или твърде бавно и е трудно да се общува с него.
В начална училищна възраст детето има проблеми с:
¦ писането – заменя сходни букви (о-а, ъ-ч, в-д и др.); заменя сходни звукове (п-б, з-ж, ц-ч, с-з);
- пропуска, добавя или размества букви и срички, пише разделно части на една дума, слива съседни думи, не спазва редовете.
¦ четенето – чете бавно (3-10 пъти по-бавно от скоростта на нормалния читател), чете побуквено, заменя сходни звукове (с-ш, т-д, ц-ч), заменя сходни букви (п-н-и, з-в), пропуска и добавя звукове и срички, често губи мястото на четене, нарушено е разбирането.
¦ смятането – (математиката) – трудно чете числата и разбира математическите знаци и термини
- среща трудности при решаване на устни и текстови задачи.
Горепосоченото далеч не изчерпва многообразието на езиково-говорните нарушения. По-важното е да се види, да се разбере, че има проблем, той да се приеме от родителите и учителя и да се потърси навреме логопедична помощ. Консултацията с логопед може да бъде извършена и по препоръка на лекар (педиатър, невролог, специалист УНГ, офталмолог и др.), от психолог и специален педагог. Не е необходимо обезателно да имате направление от специалист, за да се консултирате с логопед.
Видове нарушения:
В общ план за родителите е полезно да знаят, че:
* до 2 г детето трябва да казва думи, дори и да не са много ясни
* до 3 г да разменя думи с майката, неговите близки и те да го разбират
* до 4 г да го разбират хора извън семейството
* на 5 г да използва граматически правилни изречения
* на 6 -7 г не би трябвало да има трудности със звукопроизношението.
Видове нарушения на речта и езика
1. Дислалия
Eдно от най-често срещаните нарушения на речта, свързано с нейната звукопроизносителна страна. Децата с дислалия имат неправилно произношение на някои звукове (от една или няколко различни групи). Те са с нормален слух.
Причините за появата на дислалията са различни, но те обикновено имат механичен, т.е аномалии в костно-мускулното изграждане на периферния говорен апарат (челюст, зъби, език), или функционален характер - може да възникне у деца с повишена възбудимост, със задръжки в психическото развитие, а също така и в случаи, когато неправилното произношение у малкото дете не само не се преодолява, а даже се затвърдява. Това може да стане, когато родителите не коригират детето при неправилно изговорена дума, а даже му подражават (говорят и те по бебешки) или когато живеещите с детето възрастни имат някакъв дефект в говора, който детето усвоява по подражание.
2. Афония – Дисфония
Представляват нарушения на гласа (фонацията) и се изразяват чрез отклонения във силата и височината на гласа, тембъра и самите качества на гласа.
Причините за нарушенията на гласа могат да бъдат:
Функционални: психически фактори-особености на личността, особености в характера, емоционална нестабилност, истеричност..; подражание; неправилни говорни навици; лоша хигиена на гласа; патология на жлезите с вътрешна секреция; алергии, предменструални състояния; ранно полово съзряване и др.
Органични: при органични изменения на гръкляна и гласните връзки, асиметрия, съединителнотъканни аномалии, различни новообразувания (полипи, кисти, възли)…; при увреда на небно-глътъчния клапан, например проблеми в областта на мекото небце и задната стена на глътката…; при неврологични нарушения, например парализа/пареза, миастения, разсеяна склероза; умствена изостаналост, загуба на слух и др.
3. Ринолалия
* С ринолалия се обозначава типичният носов /назален/ говор при деца с вродени цепнатини на устните и/или небцето.Ринолалията се съпътства от някои речеви нарушения, характеризиращи се с комплекс от симптоми и нуждаещи се от логопедична корекция. Те се изразяват основно в следната симптоматика:
* Вял език, с ограничени движения, поставящ бариера и насочващ издишната струя към носоглътката, поради което и гласът звучи носово;
* Мекото небце е пасивно, слабоподвижно и не може да служи за преграда между устната и носната кухина;
* Ускорено, повърхностно и учестено дишане поради нарушено взаимодействие между дихателните мускули и тези, които участват в изговарянето на звуковете. Нарушеното взаимодействие между вдишване и издишване води до затруднение в говора и неправилна реч.
* Мимическите мускули се развиват по-слабо поради трудното постигане на вакуум в устната кухина. При опитите да се компенсира изтичането на въздух през носа се появяват излишни , паразитни движения на лицевите мускули при говорене.
* Наблюдава се пълно нарушение на звукопроизношението: нарушен е целият комплекс от съгласувани движения, които участват в процеса на говорене – дишане, гласообразуване, изговаряне на звукове;
4. Дизартрия
Изразява се в нарушена координация на говорния процес , обусловена от огнищни увреди на централната или периферна нервна система. Включва нарушения на фонация, дишане и артикулация и най-често е симптом от сложната клинична картина на детска церебрална парализа. Може да се срещне в комбинация с епилепсия, а в зависимост от тежестта и продължителността на заболяването може да даде отражение и в развитието на езиковата система при детето. Има неврологичен характер и симптоматика, която включва паретични, тоносови, координационни или сетивни нарушения. Получава се в резултат на остри поражения на централната нервна система преди, по време или непосредствено след раждането.
5.Заекване
Заекването е нарушение на нормалната плавност на речта, характеризиращо се с:
* повторения на звукове и срички;
* удължавания на звукове;
* възклицания;
* нарушена структура, която е несъответна за възрастта на индивида и се характеризира с вмъкване на паузи в думата;
* беззвучни блокирания- спазми на артикулаторната мускулатура;
* избягване на проблемни думи / заобикаляния/;
* произнасяне на думи с прекалено голямо физическо напрежение;
* сричкови повторения;
Нарушената плавност води до проблеми с академичните или професионални постижения или на социалната комуникация. За терапията на това нарушение е много важно да се започне колкото се може по- рано. Заекването може да се повлияе от няколко фактора, а именно:
* възрастов – между 2 и 5г., 7 и 8г., 12 и 17г., 20 и 23г.;
* травми и заболявания – инфекциозни, соматични, неврологични и др.;
* наличие на доминираща сресова ситуация – психотравма;В зависимост от причината на възникване заекването може да бъде:
- на базата на травма или стрес, т.е. невротично;
- при дискретна органична микросимптоматика, т.е. органично заекване и по-рядко смесено;
- физиологично заекване – между 2/3 и 4-годишна възраст, което постепенно отшумява;
Ако при детето ви се появи заекване и то трае повече от 6 месеца, консултацията с логопед е задължителна!
6. Алалия /дисфазия на развитието/
Алалията е специфично езиково нарушение, характерно с късно начало на речта и нетипично за възрастта развитие на езиковата система. В специалната литература по логопедия алалията се определя като липса или ограничение в речта на децата със запазен слух и нормален интелект, резултат от органически поражения на речевите зони в мозъка. Това е популация от деца с еднакви езикови проблеми, диференцирани по степен на изразеност в три нива на недоразвитие на речта:
- Първо ниво на ОНР (общо недоразвитие на речта ). Активният речник е в зачатък, значението на думите е дифузно, като с една дума се обозначават различни предмети и действия. Пасивният речник е по-обширен, но се ограничава с конкретни понятия. Фразата практически липсва. Звуковата и сричкова структура на думата е неправилна – състоят се от една- две основни срички – като например «мама»,»баба» и т.н. Произнасят се правилно само гласните и някои от съгласните звукове.
- Второ ниво на ОНР. Активният речник включва главно глаголи и съществителни. Появяват се прилагателни , най- вече за качество, накои наречия и лични местоимения. Пасивният речник е по- богат, появява се разбиране на по- сложни конструкции.Използват се прости фрази, аграматични с неправилен словоред. Постиженията в морфологичното оформяне на речта с по- лоши , отколкото в синтактичното. Артикулацията е силно нарушена, особено на късните онтогенетични съгласни .
- Трето ниво на ОНР. Активният речник е сравнително добре развит, но някои думи се употребяват с неточно значение.При използването на предлозите все още се допускат грешки.Разбирането е на сравнително добро ниво, но понякога се наблюдава смесване на думи близки по звучене.В речта има аграматизъм и параграматизъм- например смесване на времената на глаголите.Артикулацията е вече изградена , но се характеризира с неустойчивост.
Диагноза и диференциална диагноза:
Dиагнозата ОНР се поставя при няколко критерия- закъсняване на развитието на езика и речта, желание на детето за комуникация , но невъзможност за такава и поява на изброените по- горе симптоми.
Диференциална диагноза се прави с:
-лека умствена изостаналост
-трябва да се направи изследване на IQ;
-аутизъм- при тези деца няма желание за комуникация;
-с глухонемота- рябва да се направи аудиометрия.
7. Афазия
При този вид нарушение се наблюдава разпад на развитата вече езикова система по всички нейни параметри – фонология, морфология, семантика, синтаксис и прагматика. Може да бъде засегната и писмената форма на езика. Съпътстващи са и поведенчески отклонения.Придобита в детска възраст, афазията може да бъде резултат на черепно-мозъчна травма или вирусно заболяване. Съществува и при възрастни вследствие на инсулт, черепно-мозъчна травма, тумори, менингит-енцефалит и др.
8. Дислексия
Според МКБ-10 „Дислексия е значимо нарушение в развитието на уменията за четене, което не може да се обясни само с умсвената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението, или с недостатъчно преподаване в училище”.
Могат да се засегнат уменията за разбиране на прочетенето, разпознаване на прочетените думи, уменията за четене на глас и изпълнение на задачи, изискващи четене.Това разстройство на четенето често се придружава от затруднения в правописа, които понякога продължават в юношеството, даже след известен напредък в четенето.Децата с дислексия имат в анамнезата данни за специфично разстройство на развитието на езика и речта и задълбочената оценка на настоящето функциониране на езика разкрива едновременно съжителство на едва установими затруднения от двата вида.
Освен лошата училищна успеваемост , чести усложнения са нередовното ходене на училище и проблеми в социалната адаптация, особено в горните класове.
Съществуват още две нарушения– дисграфия /невъзможност или специфични затруднения при писане, които могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение или текст/ и акалкулия / невъзможност или специфични затруднения за смятане и извършване на математически операции/.
9. Специфични разстройства на развитието на училищните умения
Понятието "специфични разстройства на развитието на училищните умения" е пряко сравнимо със "специфичните разстройства на развитието на речта и езика”. По същество тук са приложими същите подходи за дефиниция и оценка. Това са разстройства, при които нормалните начини за придобиване на умения са увредени още в ранните стадии на развитието; нарушението не е просто последица от липсата на възможност за научаване и не се дължи на някаква форма на придобита мозъчна травма или заболяване. По-скоро се смята, че разстройствата се дължат на абнорнности в когнитивното функциониране, които произтичат в по-голямата си част от някакъв вид биологична дисфункция. Тези състояния се срещат по-често при момчетата, както при повечето други разстройства на развитието.Специфичните разстройства на развитието на училищните умения (СРРУУ) обхващат групи разстройства, проявяващи се със специфични и значими нарушения в процеса на овладяване на училищните умения. Тези нарушения в научаването не са пряка последица от други разстройства (например умствено изоставане, груби неврологични дефицити, некоригирани остри проблеми със зрението и слуха, или емоционални разстройства), макар, че могат да се появят успоредно с тези състояния. СРРУУ често се срещат в съчетание с други клинични синдроми (например разстройство с дефицит във вниманието или поведенческо разстройство), или други разстройства на развитието ( например специфично разстройство на развитието на двигателната функция или специфично разстройство на развитието на речта и езика).
Началото тези симптоми започва във възрастта между 3 и 7 години и продължава,както отбелязахме по- горе поне 6 месеца.
Освен хиперактивност, дефицит на вниманието и импулсивност при тези деца се наблюдава нисък фрустрационен толеранс,избухлив темперамент, тиранично отношение към другите хора, проблеми във взаимоотношенията с връстниците, ниска самооценка и самочувствие. Много чести са ниските академични постижения и по-голямата част от тях имат проблеми с училищния успех. Семейните взаимоотношения често са изострени, като за това допринася и факта, че родителите са склонни да смятат, че поведението на тяхното дете е умишлено и преднамерено.
Важно е да се отбележи, че тези допълнителни затруднения не са задължителни симптоми на ХАДВ. Комбинацията от тези преживявания може да доведе до депресия и ниска самооценка. Тъкмо поради това е важно е да се помогне на детето да се справи с проблемите си и да придобие увереност в способностите си у дома, в училище и сред приятелите си.
Деца с интелектуална недостатъчност
Степента на нарушението се измерва чрез стойностите на IQ- коефициент за интелигентност. С умствена изостаналост се определя състоянието на задържано или непълно развитие на интелекта. Това състояние се характеризира основно с нарушение на уменията, които възникват в процеса на на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на инетелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения.Умствената изостаналост може да бъде съчетана с други психични или телесни разстройства. В сравнение с общата популация рискът от други психични разстройства при умствено изостаналите индивиди е поне 3-4 пъти по-висок.Разглеждат се следните степени на умствена изостаналост по МКБ10:F70
ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Ако се използват подходящи стандартизирани IQ тестове, диапазонът от 50 до 69 е показателен за лека изостаналост.
Лицата с лека умствена изостаналост усвояват речта със закъснение, но повечето достигат нивото на ежедневната реч, могат да водят разговори и да участват в клиничното интервю. Повечето от тях постигат също пълна независимост в самообслужването (хранене, миене, обличане, тоалет) и в практическите и домакинските умения, дори когато темпът на развитие е значително по-бавен от нормалния. Основните затруднения се наблюдават в училище, като много от лицата имат особени проблеми с четенето и писането. Обучението, насочено специално към развиване на уменията и компенсация на ограниченията на лица с лека степен на умствена изостаналост, се оказва много полезна. При нарастваща част от тези лица се открива органична етиология, но все още не при мнозинството.
F71
УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Обикновено IQ е в границите от 35 до 49.
При лицата от тази категория разбирането и използването на речта се развиват бавно и евентуалните им постижения в тзи област са ограничени. Усвояването на навици за самообслужване и двигателни умения също изостават, като при някои лица необходимостта от наглеждане остава постоянна. Успехите в училище са ограничени, но едан малка част от тях усвояват основните умения, необходими за четене, писане и смятане. Рядко се постига напълно независимо съществуване в зряла възраст. Като правило обаче тези лица са напълно подвижни и физически активни и повечето от тях показват данни за социално развитие чрез възможностите си да установяват контакти, да общуват с другите и да се включват в прости социални дейности.
F72
ТЕЖКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
IQ се движи в границите от 20 до 34.
В общи линии тази категория е подобна на умерената умствена изостаналост по клиничната си картина, наличието на органична етиология и придружаващите състояния. По-ниските нива на успеваемост, споменати по-горе, също са най-чести в тази група. Повечето лица от тази група страдат от изразена степен на двигателни нарушения или други свързани със състоянието дефицити, които свидетелстват за наличието на клинически значима увреда или неправилно развитие на централната нервна система.
F73
ДЪЛБОКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Интелектуалният квотиент е под 20, което на практика означава, че способността на засегнатите лица да разбират и изпълняват нареждания или инструкции е крайно ограничена. Повечето лица от тази категория са неподвижни или с крайно ограничена подвижност, изпускат се по голяма и малка нужда и са способни само на много рудиментарни форми на невербална комуникация. Способността им да се грижат за основните си потребности е крайно ограничена или липсва, което изисква непрекъснати грижи и наблюдение.
F78
ДРУГА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Тази категория трябва да се използва само когато оценката на степента на умствено изоставане чрез обичайните процедури се оказва особено трудна или невъзможна поради придружаващи сензорни или телесни нарушения като слепота, глухонемота, тежко разстройство на поведението или тежък телесен недъг
F79
УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ, НЕУТОЧНЕНА
Наличие на умствено изоставане, но без достатъчно информация за причисляване на лицето към една от горните категории.
Аутизъм:
Съвременните разбирания за аутизма се разширяват все повече.Така например , според МКБ-10 (1) аутизмът е генерализирано разстройство, което се определя от наличието на нарушено развитие , възникнало преди 3 годишна възраст и проявяващо се с абнормно функциониране в три области : на социалните взаимоотношения, на комуникацията и на поведението, което е ограничено и стереотипно.Това разстройство се среща 4 пъти по- често сред момчетата , в сравнение с момичетата. Изследванията в тази насока продължават да ни носят нова информация за възможни причини предизвикващи аутистичните нарушения. Диагностическото и статистическо пособие по психични разстройства - Четвърто издание - (DSM-IV-TR) освен, че представлява диагностически наръчник, дава подробни определения за аутистичните нарушения. Насочва вниманието и към ранната диагностика и ранните стимулации. Основното, задължително правило на всеки, който участва в живота и обучението на дете с аутистично нарушене е, че не съществуват две еднакви деца и особено две еднакви прояви нарушението. Не случайно се говори за спектър на аутистично проявление..
Клиничните изследвания показват честота на срещане на пълния, класически аутизъм 4-5 от 10 000 души и може би до 10-20 от 10 000 души показват много от симптомите и също могат да се включат в “аутистичния спектър”. Аутизмът понякога се съчетава с други увреждания, като например синдром на Даун, епилепсия, синдром на Рет или множествена склероза. Опитът показва, че най-добрата терапия за хората с аутизъм е ранното и специализирано обучение, което прави околната среда по-приемлива за тях и е насочено към специфичните дефицити на всеки отделен човек.
"Синдром на Даун*:
Децата с този синдром вместо 2 имат 3 хромозоми 21. Средната честота на този синдром е 1:700, но с напредване на възраста на майката се увеличава и честотата. При майки на 35 години тя е1:100, а след 45 години е 1 : 50, след 50 год. Е 1 : 15 новродени. В 95% от случаите се касае за неразделяне на 21 хромозоми по време на мейозата. В 80% от случаите се касае за предшественици на яйцеклетката.Има 2 форми на заболяването свободна и транслокационна. Последната е наследствена.
Синдрома на Даун има характерен външен вид: малка обиколка на главата, косо разположени очни цепки – монголоиден тип, малък нос и малки уши, отворена уста с изплезен език, къса шия, голям и отпуснат корем - жабешки корем, четирипръстна бразда на ръката – маймунска бразда. Тези деца са с тежко умствено изоставане IQ 50%. В 50% от случаите има вроден сърдечен порок.Трябва да се използват специални възпитателни програми, за да могат децата с този синдром да се адаптират в обществото и семейството. Прогноза и генетичен риск: 25% от децата умират до 1 год., 50% до 5 год., като само 10% достигат до 40 год. Генетичния риск при свободната форма зависи от възраста на майката. При наследствената или транслокационна форма, зависи от вида на транслокациата: при транслокация 21 върху 21 рискът за следващата бременност е 100%, а при транслокаци 21 върху всяка друга хромозома е 33%.
Сензорно-интегративна дисфункция:
Представлява комплекс от нарушения на мозъка, които дават отражение върху детското развитие. Тези деца интерпретират неправилно ежедневно възприетата сензорна информация, като това може да се прояви като:
- неправилно разчитане или подаване на сензорни сигнали, имащи пряко отношение към декодиране на информацията;
- свръхчувствителност на определени сетивни канали;
- липса на чувствителност по сетивните канали;
Макар че първоначално се е смятало, че сензорно-интегративната дисфункция се среща само при децата с аутизъм, в последното деситилетие учените са постигнали съгласие, че този вид нарушение всъщност може да се срещне при деца с най-разнообразни проблеми - от симптоми с неуточнена и неясна етиология до епилепсия, дисфазия на развитието и др. За да се постави тази диагноза обаче е важно детето да няма анатомично обусловени нарушения на сетивните органи!
За учителите - как да разпознаем учениците със СОП?
- Прояви при четене:
• Ученикът изостава в овладяване на четивните умения;
• Постиженията му при четене са по-ниски, в сравнение с тези в други области;
• Затруднена или нарушена е способността за съотнасяне между звук и буква;
• Ученикът дълго време не може да запомни новите букви, показва склонност да ги заменя при четене;
• Чести са пропускаите на букви, срички или цели думи при четене;
• Отгатва непознатите думи, без да използва уменията за анализ на думата. Доизмисля текста или го чете по памет, а когато текста се променя, ученикът се проваля;
• Трудно свързва буквите в срички при четене и сричкува изключително бавно;
• Чете с по-бавно темпо, пореди което не е в крак с четенето на останалите деца в класа, трудно проследява зрително реда и често пропуска цели редове при четене;
• Не може да се задържа продължително време върху четивната дейност и показва склонност да отвлича вниманието си;
• Ученикът не следи и не се замисля за съдържанието на текста, отсъства разбиране за прочетеното, не се разбират написаните инструкции и условия на поставените задачи;
- Прояви при писане:
• Държи химикалката и молива неправилно или напреганто, натиска ги прекалено и не може да извършва плавни движения с тях;
• Трудно запомня и възпроизвежда формата на буквите;
• Изпуска букви, разменя местата им и/или показва склонност да ги заменя по различен признак /важи и за сричката и думата като проява/;
• Буквите са неравномерни, понякога изключителн различни като големина, ръбести и нечетливи;
• Преписването е безрезултатно. Понякога преписаната задача изглежда още по-лошо. По-често обаче, уменията за преписване са по-добри, но механични и лишени от разбиране;
• При диктовка на сриччки или думи, детето пише само някои букви, без да отразява цялата дума;
• Идеите и съдържанието в писмените работи са лошо организирани и нелогично представени;
• Сюжетът в писмените работи е слабо развит и непълноценно пресъздаден. Ученикът показва предпочитание към схематично изброяване, без да разгръща идеята на текста, характерите на героите и случката като цяло;
• Не може да съставя свързан преразказ или разказ по картина, или отразява само отделни моменти от него, с оскъден брой думи и фрази, без да пресъздава случилото се;
• При тестова форма на изпитване, когато има възможност да избира измежду няколко отговора, се справя много по-добре, отколкото при писане на есе или попълване на отворени въпроси;
- Прояви в сферата на математиката:
• Ученикът има дефицит в ранните математически представи, в разбирането и използването на количествени понятия (по-голямо/по-малко, по-дълго/по-късо, повече/по-малко и др.)
• Не може да класифицира предмети по определен признак, по форма или големина (например триъгълници и квадрати), както и да ги подреди последователно в растящ или намаляващ ред;
• Трудно се ориентира в пространството и има проблем с разграничаването на понятия, които го обозначават (горе/долу, отпред/отзад, пръв/последен);
• Не разбира и не може да отрази връзката между количество и число;
• Трудно съпоставя количества, понякога дори и при нагледна опора;
• Има проблеми при разпознаване на цифрите;
• Не може да пише цифри под диктовка, не помни графичния им образ;
• Заменя едни цифри с други, размества местата им, трудно изписва многоцифрени числа;
• Има трудности в количественото пресмятане и използване на основните аритметични действия;
• Затруднения в решаването на числови изрази и текстови задачи;
• Има проблеми с по-висшите нива на математически умения, свързани с анализ и логическо мислене;
Други прояви на трудности
- Езиков и говорен дефицит:
• Речта се отличава с беден речников запас, трудности при изразяване и недостатъчно развито умение за използване на езика;
• Чести фонологични нарушения – трудно изговаря многосрични думи, размества местата на сричките в тях или ги заменя с други звукове и срички; има трудности в разграничаване на отделните звукове в думата, както и в синтезирането им в цели думи; не спазва сричковата структура на думата и често я опростява, както в рамките на усната реч, така и при писане; бъркат се думи със сходно звучене; детето често си помага в речта с жестове;
• Трудности при назоваване на обекти и предмети
• Не се използват всички части на речта – отчитат се грешки в уптребата на съюзи, предлози, местоимения, както и друг тип граматични грешки, свързани със съгласуването между думите и словореда в изречението
• Не се отговаря адекватно на въпроси и често отсъства разбиране за общия смисъл на възприетия текст;
• Налице са затруднения при описание на сюжетна картина и сериозни проблеми в самостоятелното и свързано разказване и съчинение, в устен и/или писмен вид;
- Проблеми с вниманието:
• Трудно се концентрира;
• Често пречи на останалите;
• Неспокоен в час;
• Успява само за кратко да фиксира вниманието си върху отделна учебна дейност;
- Затруднения при слухово и зрително възприемане:
• Слуховите възприятия са на по-ниско равнище, без да са налице обективно физиологични нарушения на слуховия апарат;
• Ученикът трудно различава различни шумове или звукови дразнители, както и мястото, от което се произвеждат, т.е. откъде идва шумът;
• Има проблеми във възприемането на слухово подаден текст
• Не може да разделя думата на отделни звукове или от дадени звукове да образува нова дума;
• Среща трудности в разпознаване първия и последен звук в дума;
• Не може да раздели думите на срички;
• Не разграничава думи, отличаващи се само по един звук;
• В областта на зрителните възприятия трудно открива прилики и разлики при двойки картинки, възприема неточно техните детайли;
• Прави замени на символи, близки по оптичен признак;
- Затруднения във възприятието за време, ритъм и пространство:
• Среща трудности при възприемане и възпроизвеждане на различен ритъм;
• Проявява неспособността да повтори и изпълни двужения в зададено темпо и ритъм;
• Проблемите в пространствената ориентация се проявяват при определяне на посоките ляво/дясно; разграничаване на местоположение пръв/ последен/ по средата/ отпред/ отзад/ надолу/ нагоре;
• Затруднения във времето проличават при разбиране и използване на понятията, с които то се обозначава – незнание за дните на седмицата, месеците и/или сезоните през годината; трудности при определяне на последователност при редене на серия картини; при следване на зададена хронология в събитията при преразказ, както и в разграничаване на случилото се в началото, средата и края на сюжета;
- Неприемливо поведение:
• Ученика доминира старанието да се наложи в друга дейност, различна от тази, в която изтъкват неговите очевидни проблеми;
• Открояват се прояви на тревожност, притеснение, страх и израз на силно напрежение при изява пред класа или сблъсък с голяма трудност;
• Ученикът прави опит да привлече вниманието към себе си, понякога по доста необичаен наичн;
• Склонен е на отказ или противопоставяне спрямо другите или спрямо въведените правила в час;
- Метакогнитивни затруднения:
• Наблюдава се обективна трудност на ученика да организира живота си в рамките на своето ежедневие;
• Не знае как да планира работата си - как да събере подходящи материали за учебните задачи и да определи приоритетните стъпки за изготвяне на поставеното домашно;
• Не знае как да учи пълноценно в рамките на деня и да разпредели своето време, структурирайки деня си;
- Закъснява появата на първите думи и изречения;
- Наблюдава се изоставане в развитието на речта – детето има ограничен запас от думи, незрял речник. Използва фрази, прави паузи. Бърка граматиката. Често не довършва изреченията. Трудно му е да свързва мислите си чрез думи и в логическа последователност. Разказва зле.
- Детето има звукопроизносителни проблеми, които не се компенсират с израстването;
- Трудно запомня детски ритми и песни;
- Бързо забравя случки и разкази;
- Отлично и дъгло помни лица, места, преживявания, но се затруднява да запомни последователности и непреживени факти и информация;
- Не винаги разбира същността на зададените въпроси или поуката от възприетата приказка;
- Не може да преразказва логично и хронологично случки от ежедневието;
- Проблеми в движенията и координацията – може да е несръчно и тромаво, да има лоша координация, трудно да пази равновесие. Доста по-късно от връстниците си да се научи да бяга, катери, кара колело;
- Налице е непохватност, проличаваща в дейности, подобни на улавяне на по-голяма топка;
- Проблеми във фината моторика – изостава спрямо другите деца в уменията за самообслужване( все още изпитва затруднения при обличане и закопчаване на копчета, обуване на обувки, връзване на връзки, въпреки усилията на възрастните).
- Не успява да прерисува достатъчно точно фигури, букви и други, тъй като не владее добре фините движения на пръстите на ръцете си. Затруднява се в игри, изискващи фини движения с ръце или пръсти, от типа на нанизване, вдяване и т.н.
- Отбелязва се несръчност при боравене с прибори;
- Трудно се справя или изобщо не умее да рисува хора, дървета и къщи;
- Затруднява се при правилното задържане на молива между пръстите. Движението на водещата ръка е несигурно, поради което често търси помощ от другата ръка;
- Има проблеми с вниманието - трудно се концентрира , лесно се разсейва от външни дразнители. Привлича го всичко наоколо;
- Отбягва конструктори, строители, пъзели и препочита занимания с приказки и картинки, преполагащи активна комуникация и социално взаимодействие;
- Наблюдава се обратната картина на предходното твърдение, т.е детето предпочита невербалните дейности (игра с пъзели, конструктори и т.н.);
- Трудно разпознава социалните ситуации – има трудности или не може да разбере какво е отношението на другите към него, не разбира езика на тялото;
- Наблюдава се свръхактивност – детето трудно седи на едно място, непрекъснато се движи, не довършва нещата, които започва;
- Неспособност да следва указания. Често не успява да изпълни инструкция, която изисква няколко последователни действия;
- Лоша пространствена ориентация – трудно се ориентира в нова обстановка, лесно се губи. Има затруднения при разбирането и използването на понятия ляво-дясно, север-юг-изток-запад, горе-долу и т.н.
- Неадекватни понятия за време – ориентира се лошо във времето (ден, месец, сутрин, следобед, година, часовника);
- Трудно преценява съотношения. Има проблеми със значенията за малко и голямо, тежко и леко, близко и далече и т.н.
- Особености на възприятието – детето изглежда неспособно да възприеме разликата между близки графични знаци (бърка например букви, които се пишат по подобен начин) и да ги копира правилно или е неспособно да възприеме различието между някои звукове (например да разпознае по телефона познати гласове, да разграничи звука от телефона и звънеца на вратата;
- Част от затрудненията, които децата имат в ПУВ, продължават да са налице и в НУВ, ако не са предприети адекватни мерки;
!!!Тези прояви биха могли да се видят при почти всички деца, но изразени в различна степен. За значими се приемат само онези, които присъстват трайно във времето и пречат на справянето и натрупването на нови умения в предучилищния период. Ако някое дете проявява по-голяма част от тези признаци, това би могло да бъде евентуален сигнал за специфични обучителни трудности в училищна възраст.Същевременно обаче те биха могли да бъдат компонент от друго разстройство или просто етап от съзряването на детето. Важното в случая е да бъдат регистрирани от родителя, след което да се потърси професионална консултация със специалист-логопед.
Кои са децата със специални образователни нужди?
Със специални образователни потребности (СОП) са децата, които не се справят с приетия в масовото училище образователен минимум и причина за това се явява едно от следните състояния :
- сензорно увреждане (зрително или слухово);
- физическо увреждане;
- множествено увреждане;
- интелектуална недостатъчност;
- езиково-говорно нарушение;
- специфични обучителни трудности /дислексия, дисграфия, дискалкулия/.

Из специализирания електронен печат



Коментари
Има ли лечение синдррома на Аспергер
Написано от didi на 2009-02-01 21:11:21
Синът ми е на 14г. Болин е от синдрома на Аспергер. Синът ми има много големи затруднения при общуване със съучениците си, които му се подиграват . Класната му и директора са запознати с проблема му , но не магат да овладеят ситуациите в училище.Аз съм му майка , безсилна да му помогна и съм отчаяна.Моля Ви, ако някой знае има ли клиника за лечение да ми пише на E-mail  
Написано от М.Тодорова на 2007-04-30 16:56:50
Вижте тук: http://moetodete.com/forum/viewtopic.php?p=1075#1075
Написано от М.Тодорова на 2007-04-30 22:18:04
Няма такива клиники , а и синдромът на Аспергер се повлиява от психолого-педагогическа помощ, не от медицинска. Добре е да се работи с психолог и езиково-говорен терапевт, които имат опит с разстройства от аутистичния спектър.
Написано от \n Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите '>дядо Николай на 2007-06-21 09:53:19
Внучката ми вече е на 10 г.,но все още страда от нощно напикаване.Моля,посъветвайте ни-помогнете да избави от това!
Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2008-04-30 23:53:48
Прочетох написаното от Диди за детенцето със синдром на Аспергер,съвета на специалиста е с него да работи терапевт с опит в разстройствата от аутистичния спектър.Аз съм от Варна и работим с такъв специалист-психолог,говорен терапевт,магистър логопед,афизиолог,невролингвист.По определено време ходи до тоалетна детето ми понеже сама не казва,упражнения в определено време,сложно,но ефикасно щом човека си знае раотата.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.



 
Google
 
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Здравния риск за децата при нередовно и...
Здравният риск за децата при нередовно измиване на ръцете Въпреки широката практика на зан...
Още  ]
Ваксините
Ваксините Информация за ваксините, правата ви и всякакви въпроси, които ви вълнуват. Голям...
Още  ]
Писмо на едно бебе до родителите му
Писмо на едно бебе до родителите му Научете децата си! Не ме убивай, мамо! Послание ...
Още  ]
Деца лишени от родителски грижи
Деца лишени от родителски грижи Физическата грижа не е достатъчна за развитието на здраво дете! Из...
Още  ]
Детето и въпросът за смъртта
Детето и въпросът за смъртта Когато се появят въпросите за смъртта, защото някой близък ...
Още  ]
  Моето Дете