|
|
|
Страница 1 от 2
Аномалии на детското развитие
 Възможни са следните аномалии на развитието:
I. Деца с интелектуална недостатъчност (степента на нарушението ссе измерва чрез стойностите на IQ - коефициент за интелигентност)
1. лека (слаба степен на умствена недостатъчност) - 50-70 IQ - по-голяма част от тези деца са обучаеми, способни са да овладеят учебния материал и основните училищни умения и навици. Поведенческите, емоционалните и социалните им затруднения, както и потребностите от лечение и подкрепа, са по-близо до хората с нормален интелек, отколкото до специфичните проблеми на лицата с умерена и тежка умствена изостаналост. (органична етиология) Те усвояват речта със закъснение, могат да водят разговори и да участват в клиничното интервю; постигат пълна независимост в самообслужването. Основните затруднения се наблюдават в училище. Имат проблеми с четенето и писането.
2. умерена степен на умствена недостатъчност - 35-50 IQ - тази група деца могат да изградят професионални трудови навици; те могат да упражняват обществено полезни дейности като упражняват не сложни умения за ръчен труд. При тях развитието на езиковата система протича бавно и постиженията им са ограничени. Усвояването на навици за самообслужване изостава, трудно се развива и двигателната им система. Необходимостта от контрол е постоянна. Малка част от тях овладяват умения за четене, писане, смятане. Могат да извършват практическа работа, но задачите трябва да бъдат внимателно структурирани. Рядко достигат до независимо съществуване в зряла възраст. Могат да общуват и да се включват в не сложни социални дейности.
3. тежка степен на умствена недосатъчност - 20-35 IQ - тези деца трябва да получават системен и внимателен надзор. Имат по-ниски показатели на успеваемост. Наблюдават се добре изразени двигателни нарушения.
4. дълбока степен на умствена недосатъчност - под 20 IQ. Те имат крайно ограничени възможности. Повечето от тях са неподвижни или с крайно ограничена подвижност; трудно се контролират; преобладаваща е невербалната комуникация с тях. Силно снижена е възможността им да се грижат за основните си потребности. Ето защо са наложителни непрекъснати грижи и наблюдение.
Основни причини - в зависимост от времето на въздействие се делят на етиологични фактори настъпили преди раждането (н-р неблагоприятна наследственост или непълноценност на генеративните клетки на родителите; генни мутации, поради радиоактивни облъчвания или др; редица хромозомни аномалии - болест на Даун-поява на излишна 47 хромозома в ядрото на клетката и други вредни въздействия върху майката- инфекциозни заболявания по време на бременността, тежки форми на грип, шарка, скарлатина, интоксикации с алкохол, наркотици и др. препарати); по време на раждането - свързват се предимно с продължително или много бързо раждане. Тогава могат да се получат различни травми, поради притискане на детето, задушаване; разкъсване на кръвоносни съдове, което води до кислороден глад и др. След раждането - предимно възпалителни заболявания на главния мозък през 1-те 3 години- менингит, енцефалит менингоенцефалит.
Генетични заболявания -разстройства на обмяната (въглехидрати, мазнини, белтъци), мултисистемни аномалии - туберозна склероза, неврофиброматоза.
Хромозомни заболявания - тризомия 21 (синдром на Даун), тризомия 18 (синдром на Едуард), частична делеция на 5-та хромозома, полови хромозоми - чуплива X хромозома, синдром на Клайнфелтер - XXY, мултипленна X, Синдром на Търнар - XO.
Инфекции - рубеола, цитомегаловирус, токсоплазмоза, сифилис.
Интоксикации - фетален алкохолен синдром, лекарства.
Миграционни и структурни - хидроцефалия, spina bifida, хетеротопии.
Малформации - н-р микроцефалия.
Механични уврежданния -аноксия, увреждания при раждането или след него.
II. Деца със зрителни затруднения
В зависимост от остротата на централното зрение, децата със зрителни затруднения (ДЗЗ) се разделят на 2 групи: група на слепите и група на слабовиждащите. Слепотата е явление при което напълно отсъстват зрителни усещания или е запазено светоусещане и незначително остатъчно зрение с визус от 0,04 на по-добре виждащото око. Това се нарича практическа слепота. В нея се включват 2 подгрупи - подгрупа на тотално слепите; подгрупа на практически слепите, които имат значително способност за светоусещане.
Нарушенията на зрението, характерни за слабовиждащите, представляват различни степени на недосатъчност на неговата острота. Тук зрителният анализатор се използва като основно средство за овладяване на учебното съдържание.
III. Деца с увреден слух - във връзка със слуховите остатъци и състоянието на речта съществуват 4 основни групи деца с увреден слух:
1. глухи (рано оглушали) без речеви опит
2. глухи (късно оглушали) с известен речеви опит
3. слабочуващи с относително добро равнище на устната реч
4. слабочуващи с недоразвитие на устната реч.
IV. Деца с нарушения на речта и езика (виж нарушения на речта и езика)
Отклонения от нормалното психично развитие на детето:
Отклоненията от нормалното психично развитие на децата се дължат на нарушения в работата на нервната система или на редица фактори предизвикани от средата, в която се развива детето. Отклоненията от нормалното психично развитие могат да се разглеждат в контекста на следните заболявания:
I. Органични нервни заболявания
1. Хорея минор - причинява се от възпалителен процес, обхванал главния мозък на детето. При 60% от случаите се касае за ревматична инфекция. Най-характерната проява на заболяването е нарушението на двигателната координация. Болните неволно гримасничат, бутат всичко по пътя си, късят, чупят. Обикновено са разсеяни, плачливи и раздразнителни. Работоспособността им е силно снижена.
Болните са емоционално лабилни, затворени, себични, жестоки. Някои от тях имат намалена памет и халюцинации. Това дава отражение върху развитието на всички психични процеси, наблюдават се и поведенчески отклонения.
Лечението трябва да започне незабавно след откриване на заболяването. На болното дете се предписват режим и медикаментозни средства от лекар-специалист. То трябва да се предпазва от пренапрежение и травми на НС, от настинки, както и да не се фиксира внимание върху заболяването му.
2. Епилепсия - причината за нея е увреждане на определен участък от мозъчната кора. Групата нервни клетки в този мозъчен участък се превръща в патологично огнище на свръхвъзбуда, което периодично се активизира и предичвиква епилептични припадъци. Те стават внезапно и се придружават от гърчове и загуба на съзнанието. Възможно е да се наблюдават и малки форми на припадъци, при които съзнанието се губи само за секунди. През това време н-р детето спира да говори или изпуска предмета, който държи, след което нищо не си спомня. При епилепси е възможно да се наблюдава отслабване на паметта, снижаване на мисловните процеси, а също и промени в поведението.
При получаване на припадък трябва да се изчака той да отмине или да се търси незабавна лекарска помощ. Симптомите за настъпване на епилептичния припадък са: потрепване на крайниците, миглите, шумове, халюцинации. Интензивността му се повлиява от умората, емоциите, съня и медикаментозното лечение.
3. Психични разстройства при заразни болести - при грип, епидемичен енцефалит, шарка, пневмония и др инфекцията засяга цялостно организма, включително и нервната с-ма. В резултат се получават психични разстройства - промяна на съзнанието, зрителни халюцинации, нарушения в емоционалната и двигателната сфера. При епидемичният енцефалит са възможни- зрителни халюцинации, разстройство на съзнанието, склонност към лъжа, кражби, ранни сексуални влечения, намалена способност за контрол на собственото поведение, агресивност, импулсивност и др. При грип децата се чувстват отпаднали, раздразнителни, имат разстройство на съня, световъртеж и др. В някои случаи грипното заболяване може да доведе до нарушения на мисленето, паметта и емоциите.
4. Реактивни състояния при физически недостатъци - една част от физическите недостатъци могат да бъдат вродени, а други придобити в ранна детска възраст. При такива проблеми често пъти децата стават затворени, меланхолични, с повишено чувство за малоценност, понижена работоспособност и вторично отслабена нервна система. При отделни случаи може да се наблюдават и прояви на егоизъм, отмъстителност, агресивност, болезнена амбициозност и др.
5. Психически отклонения при някои случаи на зрително и слухово увредени деца. Получават се като вторични дефицити в резултат на първичната уреда. Могат да бъдат дискретни или силно изразени.
II. Функционални нервни заболявания:
Неврозите са функционални нервни заболявания, които се предизвикват от пренапрежение на силата, равновесието и подвижността на нервните процеси възбуда и задържане. Това нарушение на функциите на нервната с-ма може да стане в резултат на еднократно въздействие от страна на силен психотравмиращ дразнител или в резултат на слаба, но продължителна психотравма. Факторите, които водят до функционално увреждане на нервната с-ма могат да идват от околната среда или от организма на детето. Вътрешни фактори като тип нервна дейност могат да улеснят травматизирането на детето. Най-податливи са т.нар невропатни деца -т.е такива, които имат вродена нервност.
Най-често срещаните неврози в детска възраст са:
1. Неврастения - предизвиква се от силна уплаха, непосилни задачи и други неприятни преживявания. Тя се появява с повишена раздразнителност, главоболие, безсъние, нарушен апетит, разсеяност. Децата са боязливи, стеснителни, , внушаеми, с по-слаби задръжни нервни процеси.
2. Хистерия - типична е появата на хистерични кризи. Обикновено те настъпват при вътрешен конфликт между разума и емоциите, незадоволен каприз, строго наказание или друго неприятно преживяване. Хистерията може да намери израз в следните прояви- повръщане, хистерични парализи, загуба на равновесие, изстиване на ръцете, разширяване на зениците и др. С увеличаване на възрастта картината на заболяването се характеризира с театралност и показност. 3. Логоневроза - представлява функционално разстройство на говора на детето. Такава невроза е заекването, н-р. Най-често то се появява между 2-5, 7-8, 12-13 годишна възраст т. е , когато детето рязко променя своята социална среда. Причините за заекването са разнообразни. Например - продължителни отрицателни емоционални преживявания, конфликти между родителите, тревожно напрежение, побой; силна уплаха или физическа болка, т. е при свръхинтензивна емоция, след тежко и продължително боледуване, обща и индивидуална предразположеност, наследственост и др.
4. Страхови неврози - поради това, че детето има ограничен жизнен опит по-тежко възприема някои явления, които не винаги правят впечатление на възрастните, н-р страх от тъмното, загуба на близък човек или домашен любимец; бури и гръмотевици. При патология тези страхове могат да доведат до нарушения в съня, апетита, главоболие, засилване на сърдечната дейност и тревожна напрегнатост при споменаване и очакване на психотравмения дразнител.
5. Натрапливи действия и навици - чести са в детска възраст. Проявяват се в повторение на една и съща дума или действие, н-в навиване на косата, прескачане на плочки, упорито миене на ръцете, гризане на ноктите и др. За преодоляването им е необходи индивидуален подход и своевременно лечение.
6. Анорексия - това е разстройство на храненето, което най-често има невротичен произход, но може да има и други причини.
7. Нощно напикаване - прието е, че след 2-та година детето е в състояние да владее своята отделителна с-ма, поради което напикаването като физиологично явление на ранна детска възраст се прекратява. Когато напикаването продължи след яслена възраст се приема за болестно състояние. То може да се дължи на органични причини или да има болестен х-р.
8. Тикова невроза - получават се в резултат на еднократна силна или слаба, но продължителна психотравма.
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Статии
|
|
|
|
|
|
|
Паразитите
Паразитите и децата
Аскарис лумбрикоидеус /детски глисти/
Детският глист, широк...
[
Още
]
|
|
|
|
|
|
|
|
|
