Страница 1 от 2
Детето иска домашен любимец – а вие?
В един момент желанието да имат домашен любимец е естествено за децата. Това е част от порастването. Те се чувстват достатъчно големи, за да поемат отговорност и да има някой, от когото да изискват послушание и да прилагат към него моделите, които родителите прилагат към тях. Въпросът е дали да им вземем? Може би първо трябва да се запитаме два основни въпроса: Ние самите обичаме ли животните?
Може ли да се справим с отглеждането на още един член в семейството?
Ако отговорът е да – тогава трябва да помислим какъв да бъде той и кога да го купим/приемем като подарък. Трябва да имаме предвид, че веднъж вземем ли си живо същество, ние поемаме отговорност към него и не може след известно време просто да го занесем на село или да го пробутаме на първия срещнат познат, който му се зарадва. Животните не могат да говорят, но могат да обичат. Те също се привързват, ревнуват, пазят своето и най-важното изцяло зависими са от нас. Тези неща трябва да бъдат обяснени и на детето. Ако никога до сега не сме гледали животно в къщи, не е зле преди това да установим дали пък в къщи няма някой алергичен към тях. Да попитаме за мнението на останалите членове на семейството. Да преценим възрастта на детето/децата. Обикновено по-малките деца искат котенца и кученца, защото въпреки одраните ръчички, те са много забавни приятели за игра. Носят на мачкане и гушкане, на търкаляне и милване. Всяко дете е специфично – някои от тях още на две години могат да се отнасят към животните като към живи същества, без да ги малтретират, но ако вземате домашен любимец само заради детето, може би е по-добре да го изчакате да порасне поне до 4-5 годишна възраст, за да може да участва съзнателно в отглеждането. Децата по всяка вероятност няма да могат да поемат изцяло грижите за отглеждането – може да имат задължението да слагат вода в паничката на котето, да ви придружават на вечерна разходка с кучето, да дават зрънца на папагалчетата или да хранят рибката. Ако детето е вече тийнейджър и желае да има аквариум или терариум, нека само да си го направи и да се грижи за живота в него. Психолозите смятат, че присъствието на животно приучва детето към такива положителни качества като грижовност, отговорност, съпричастие. Особено удачно е да вземете домашен любимец, на децата които нямат братчета и сестричета, защото те имат нужда от компания за игра. Някои деца споделят тревогите си с мама, други с измислен приятел, плюшеното мече или кучето Шери. Въпреки грижите и пакостите, които животните могат да сътворяват, те носят много радост и позитивизъм. Грижете се добре за тях, да бъдат здрави и обезпаразитени и те ще ви се отблагодаряват през целия си живот.
Източник: www.az-jenata.com
Публикуването на информация от Сп."Аз жената" е разрешено при изрично цитиране "източник www.Az-Jenata.com" и приложен линк към сайта.
|