Сайт за настоящи и бъдещи родители, всичко за развитието и възпитанието на детето от 0 до 18г.
Сайт- форум "Моето дете" цели да постави проблемите свързани с отглеждането, развитието и възпитанието на нашите деца и възпитаници. Своите въпроси, мнения и опит споделят родители, педагози, специалисти и подрастващи.
"Възпитанието на детето започва преди раждането му." Aристотел
Коледа- семеен празник
Бъдни вечер. Рождество Христово- Коледа. Елхата. Дядо Коледа. Коледни рецепти. Нова година.
Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.
През 1897 г. 8-годишната Вирджиния О’ Ханлън написва писъмце на в. “Ню Йорк Сън”, в което пита: “Съществува ли Дядо Коледа?”. С отговора се заема лично главният редактор на известното издание Франсис Парселъс Чърч. В него той не казва нищо по-различно от това, което всеки вече знае, а именно: “Да не вярваш в Дядо Коледа е като да не вярваш в приказките! Никой не е виждал Дядо Коледа, но и никой не е намирал доказателства, че той не съществува...
Ако днес имах възможността да се върна няколко десетилетия назад във времето и отново да бъда дете... С нетърпение щях да очаквам последните дни преди зимната ваканция, за да се кача на влака и да замина при баба и дядо. Когато майка ми и баща ми бяха заети, а аз нямах търпение да отпътувам, майка ми ме изпращаше на гарата, баба ми ме очакваше отсреща, а родителите ми щяха да пристигнат в навечерието на Нова година. Тогава не се страхувахме от нищо и през ум не ни минаваше за днешните опасности, които грозят децата на всяка пряка.
Ивелина Тодорова: Семейство в което няма традиции, семеен живот не може да съществува!
Мирослав и Ивелина Тодорови живеят и работят в Кубрат. Едно съвременно младо християнско семейство, в което отглеждат двамата си сина в духа на българските традиции и обичаи. Тя е съпруга, майка, общественик. Работи като юрисконсулт в семейната фирма. Харесва работата си, но истински се чувства добре сред тримата мъже у дома (двамата сина и съпруг), за които се грижи с любов и всеотдайност. Казва, че не е лесно с мъжете, но пък намира това за истинско предизвикателство...
Дълго време се двоумих, дали да разкажа моята история за срещата ми с коварния вирус К-19, извън кръга на моите близки и приятели, защото това е едно от най-тежките изпитания през които съм преминала през моя живот, и разговорите за него връщат горчивия спомен и сълзите в очите ми... Много хора пазят в тайна срещата си с К-10, но ако споделяха, повече хора щяха да бъдат подготвени и стресът за тях щеше да бъде по- малък... Звуков файл: Тук.
Илхан Кючюк: „Вярвам в потенциала на младите хора, те просто имат нужда от възможности за развитие и подкрепа!“
Все по-задълбочаващата се духовна криза, липсата на система откъм ценности адекватни на новите реалности, все по ясно показват острата липса от авторитети, от светли примери. Все повече се питаме къде са съвременните будители, които да вдъхновяват, да мотивират, насърчават и привличат все повече последователи. Те са като „кръжащи бели лястовички“, които в смутни времена ни вдъхват надежда, кураж и вяра, че някой ден, в някоя по-близка пролет, ще кръжат в голямо ято, което ще промени света около нас и ще го направи по-хармоничен, по-сплотен и по-мирен.
Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.
Ако днес имах възможността да се върна няколко десетилетия назад във времето и отново да бъда дете... С нетърпение щях да очаквам последните дни преди зимната ваканция, за да се кача на влака и да замина при баба и дядо. Когато майка ми и баща ми бяха заети, а аз нямах търпение да отпътувам, майка ми ме изпращаше на гарата, баба ми ме очакваше отсреща, а родителите ми щяха да пристигнат в навечерието на Нова година. Тогава не се страхувахме от нищо и през ум не ни минаваше за днешните опасности, които грозят децата на всяка пряка. .jpg)
Мирослав и Ивелина Тодорови живеят и работят в Кубрат. Едно съвременно младо християнско семейство, в което отглеждат двамата си сина в духа на българските традиции и обичаи. Тя е съпруга, майка, общественик. Работи като юрисконсулт в семейната фирма. Харесва работата си, но истински се чувства добре сред тримата мъже у дома (двамата сина и съпруг), за които се грижи с любов и всеотдайност. Казва, че не е лесно с мъжете, но пък намира това за истинско предизвикателство...
Дълго време се двоумих, дали да разкажа моята история за срещата ми с коварния вирус К-19, извън кръга на моите близки и приятели, защото това е едно от най-тежките изпитания през които съм преминала през моя живот, и разговорите за него връщат горчивия спомен и сълзите в очите ми... Много хора пазят в тайна срещата си с К-10, но ако споделяха, повече хора щяха да бъдат подготвени и стресът за тях щеше да бъде по- малък... Звуков файл: 
Все по-задълбочаващата се духовна криза, липсата на система откъм ценности адекватни на новите реалности, все по ясно показват острата липса от авторитети, от светли примери. Все повече се питаме къде са съвременните будители, които да вдъхновяват, да мотивират, насърчават и привличат все повече последователи. Те са като „кръжащи бели лястовички“, които в смутни времена ни вдъхват надежда, кураж и вяра, че някой ден, в някоя по-близка пролет, ще кръжат в голямо ято, което ще промени света около нас и ще го направи по-хармоничен, по-сплотен и по-мирен.
