|
Северджан Акчова: Тясното сътрудничество и синхронизирана работа между родители, терапевти и специални педагози води до добри резултати в работата с деца със СОП
Разговор със Северджан Акчова- специален и социален педагог.
 Визитка: Северджан Акчова от 36 години е част от педагогическия екип на ЦСОП-Кубрат. Работи като специален и социален педагог. Завършила е ШУ “Епископ Константин Преславски“, специалност „начална педагогика“. Специална и социална педагогика учи в РУ “Ангел Кънчев“. През годините надгражда. Има придобити допълнителни професионални квалификации-5 и 4 ПКС в ДИКПО гр. Варна, 3 ПКС в ДЕОПК при СУ „Св. Климент Охридски“, няколко специализирани обучения- „Система за комуникация чрез размяна на картинки- PECS“, "Обучение по Монтесори метод“ при Асоциация Монтесори- Ръка за Ръка– София, „Ритъм терапията-приложни аспекти“ в Тракийски Университет - Стара Загора, „Работа в мултисензорни среди“- Фондация „Карин дом“, „Иновативни и практически приложими методи и подходи за работа с деца със специални нужди. Споделяне на добри практики.“- Фондация „Карин дом“, „Комуникация с деца със специални нужди“. Въведение в сензорната интеграция. Опит чрез практиката“- фондация „Карин дом“ и др. Активно участва и подкрепя инициативи на местната комисия свързана с доброволчеството и позитивната превенция сред подрастващите и родителската общност.
Г-жо Акчова, как се остава дълго време в специализирана образователна институция?
Останах дълги години в тази институция, защото от самото начало приех, че това за мен не е само професия, а и мисия, в която мога да бъда полезна на децата и техните семейства. Остава се с търпение и любов към децата и работата.
Според вашите наблюдения, обществото ни проявява ли нужната толерантност към деца със СОП (специални образователни потребности) и техните семейства?
Общественото приемане на децата със СОП в България се намира в период-между формалната законова подкрепа и реалните предразсъдъци в практиката. Все още липсват достатъчно подготвени учители, терапевти и адаптирана среда в масовите училища. Обществото все още бърка интелектуалните затруднения с поведенческите проблеми. Това създава трудности на семействата. Но, има и положителни тенденции, като увеличаване броя на терапевтичните центрове, където семействата намират подкрепа за развитието на децата си и работа по техните дефицити.
Кои подходи, използвани във вашата работа помагат за спечелване доверието на дете с обучителни и възпитателни затруднения?
Изборът на подход зависи от индивидуалните нужди, възможности и дефицити на всяко дете. Залагам на търпение, уважение към личните граници и предвидимост на действията му. Доверието на децата трудно се печели, но спечелиш ли го от там нататък работата ти като специален педагог се улеснява, защото тревожността на детето намалява. Осигурявам спокойна среда на работа, използвам кратки изречения, ясни думи и визуален график. Изчаквам спокойно отговорите му и показвам спокойно поведение във всяка ситуация.
Как изглежда един индивидуален образователен план за работа с дете със СОП?
Всяко дете се развива според потенциала си и затова трябва да се изготви индивидуален учебен план за съответното дете. Той включва цели, задачи и дейности за допълнителна подкрепа. Описват се възможностите, силните страни и потенциала на детето за включване и участие в образователния процес. Определят се очакваните резултати от обучението на детето, с какви педагогически, терапевтични и други методи, и средства могат да се постигнат. Тук е много важна екипната работа между специални педагози и терапевти, за постигане на ефективни резултати. Не е за пренебрегване и съдействието на родителите, като се изгражда силна връзка между семейството и специалистите, която включва редовна комуникация, споделяне на работещи методи, които да използват в домашни условия, които водят и до така нужната емоционална подкрепа.
Получавате ли нужната подкрепа от родителите и как ги мотивирате да бъдат ваши активни сътрудници?
Да, както казах родителите са активни участници в процеса на развитието при детето. Много е важно да се създаде доверие и уважение един към друг. Споделянето на актуална информация за състоянието и напредъка на детето е важно за емоционалното състояние и на семействата. Работата в синхрон между родители, терапевти и специални педагози и най-правилен подход за добри резултати. Родителите се включват в групи за взаимопомощ, за да се намали стресът и изолацията.
Кога и как социалната педагогика допълва работата Ви като специален педагог?
Социалната работа с деца е дейност за тяхната закрила, подкрепа и развитие. Целта на специалната педагогика е същата. Те взаимно се допълват и си взаимодействат в практиката, насочвайки се към обща цел: подкрепа, приобщаване и развитие на хората. Практически сътрудничеството между тях е да обединят ранната интервенция и грижа за деца. Социалната работа допълва работата ми като специален педагог и улеснява консултирането на родители, включването на детето или родителите в редовна образователна среда и извънкласни форми, предоставя методи за справяне с проблеми, породени от средата.
Г-жо Акчова, как мислите, случва ли се приобщаващото образование у нас?
Процесът е труден. Както споменах и преди, все още има недостиг на специални педагози и терапевти. Много училища нямат адаптирана среда за деца със СОП. Надявам се като общество всички ние да сме съпричастни с проблемите на тези деца и заедно да извървим пътя за приобщаване на децата. Все още има какво да се желае.
От какво има нужда най-много един образователен център, в който се обучават деца със затруднения?
От добри специалисти и екип, който да е отдаден и съпричастен към проблемите на децата и семействата.
Бихте ли споделила, за случай от вашата практика, която е затвърдила избора ви, че сте на правилното място?
Мога да споделя за случай от моята практика свързана с дете, което постъпи в центъра на 6 годишна възраст с обучителни затруднения, хиперактивност, дефицит на вниманието и липса на реч. Първите седмици преминаха в опити да изградим доверие по между си и чувство за безопасност. Използваните техники и методи при работа, съвместно с логопед, психолог и синхронната работа със семейството показаха добро развитие в поведението на детето. То започна все по-дълго да зaдържа вниманието си при изпълнение на поставена задача, намаля непредизвиканото ставане от чина, това завиши контрола над импулсите и започна да използва да използва активно все повече думи от бита. Започна да извършва в рамките на 15-20 минути поставени задачи. Един ден, съвсем неочаквано, по време на занятие по рисуване, детето ме изненада с нарисувано сърце и когато го попитах какво е нарисувало, то ме посочи и каза. „теб“. Ето, в такива моменти осъзнаваш, че са стрували всички трудни моменти, които са възниквали в хода на работата. Детската награда, изразена в усмивка, рисунка, прегръдка е най-истинска и искрена. Щастлива съм, че съм на правилното място.
Какъв съвет бихте дали на младите хора, които имат намерение да се посветят тази професия?
Търпение и отдаденост към децата.
Кой е онзи емоционален или вдъхновяващ момент от практиката ви, който ви дава сили да продължите напред?
Всеки нов работен ден е емоционален. Благодарността в детските очи, доверието на родителите и това че след определено време започват да те приемат като част от семейството си е достатъчен мотив да се работи с хъс, вдъхновение и отдаденост.
И в края на нашия разговор, искам да ви попитам, как успявате да съхраните емоционалната си и психическа устойчивост, предвид не леките човешки съдби, с които ви среща ежедневието?
В днешно време е много трудно да успява човек да запази тази устойчивост, но ако приемеш работата си за мисия, когато даваш любов и получаваш любов, това те зарежда и мотивира, и намираш начини да се възстановиш от прегарянето и напрежението.
Интервю: Надие Карагьозова
Снимки: личен архив: Северджан Акчова
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
