Търсене:
 
      14 12 2024      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 

Нормализация на децата

Човешкият индивид е цялостен. Тази цялостност се създава и укрепва с помощта на активното усвояване на обкръжаващия ни свят, към което ни подбужда природата.
В процеса на ембрионалното развитие, от раждането и до 3 годишна възраст, в детето се оформят отделни функции (всяка – в строго определено време). Накрая настъпва моментът, когато те започват да си взаимодействат. Това става през следващия етап – от 3 до 6 години, когато ръцете работят, а мозъкът ръководи тази работа.

Ако външните обстоятелства пречат на това обединение на функциите, на тази интеграция, а вътрешната енергия продължава да подтиква детето към развитие, тогава възниква дезорганизация в неговото съзнание, която не позволява на вътрешната енергия да достигне до целта. Ръцете не знаят с какво да се заемат, мислите отиват далеч от реалността, бърборенето губи смисъла си, движенията на на тялото са хаотични. Като не намират изход, разединените сили провокират неправилно развитие на детето, отклонения, нарушения и прочие усложнения. Тези отклонения са предизвикани не от вътрешни пороци на личността. Те са следствие от несъстоялата се вътрешна организация.

И макар, че тези явления носят временен характер, те няма да изчезнат от само себе си. За да се отървем от тях, е необходимо всички действия да бъдат насочени към определени цели. Когато обкръжаващото пространство привлича детето и го подтиква към съзидателна дейност, то отделните изблици на енергиите на детето се обединяват в една обща енергия и всякакви отклонения изчезват. Появява се необикновен тип дете – ново дете, а това означава, че личността е съумяла да се формира по правилния начин. Преходът от един етап на развитие към друг се осъществява само след като детето се научи да си служи с предметите и когато дейността на ръцете му е съпроводена с умствена концентрация. Този психологически феномен, напомнящ лекуването при възрастните с помощта на психоанализа, бил наречен от М.Монтессори «нормализация».

Нормализацията – това е общо, обединено движение на психическа (ментална и емоционална) и физическа енергии. Това не е просто движение, а процес, с помощта на който се постига нормализация. В очите на общественото мнение е създаден такъв портрет на детето – недостатъчна концентрация, разсеяно внимание, капризи. При това възрастните снизходително казват: «Нали това са деца, какво да ги правиш». Но това не са признаци на нормални деца. Ние говорим за това, защото такава «класификация» на децата съществува от векове.

Всичките тези «особенности» в поведението на дечицата изчезват мигновено, стига само да се заинтригуват от някаква дейност, привлякла вниманието им. Така наречените лоши, добри, забележителни качества – всичко изчезва – остава само детето. Можем да кажем, че до сега хората не са могли да намерят мерилото за добро и лошо, а също и онова, което излиза извън рамките на тези две понятия: нашите представи за това са се оказали грешни.
Днес, 100 години след като Мария Монтессори откри своята методика, това откритие, проверено чрез опита, пак получава своето потвърждение– подготвената среда стимулира детето към по-висока активност, дава му възможност за свободен избор на занятия, освобождава го от контрола на възпитателите и от възрастните изобщо.

Все още не всички разбират, че само труда и свободата могат да поправят пороците при развитието, а това означава, че всички детски учреждения трябва да сложат именно тези принципи като основа на своята дейност.

От времето, когато човекът е седнал в лодката плуваща срещу течението, той е управляван от случая и е беззащитен срещу препятствията на обкръжението и картините отразяващи разума: което означава, че човек е изгубил самия себе си.Детето се ражда устремено към новото. То носи в себе си невидим план, според който трябва да изгради в себе си човека.С настъпването на определени единични проявления на нормализацията, а значи и на засилване темпа на умението да се концентрира, се създава връзка с обкръжаващата действителност и започват да се проявяват едва забележими факти на отдръпване на детето от неправилния път.

Отклонения в развитието на детето, за които трябва да знаят педагози и родители:
1. Фантазиране
Когато детето не намира в обкръжаващата среда нищо, което да го интересува, то бяга в света на фантазиите.Психичната енергия трябва да се преобразува в движение и съединявайки се с него, да въздейства при оформянето на цялостна активна личност. Ако това обединение не стане (защото се е намесил възрастен или защото в обкръжението липсват стимули за действие), то психичната енергия и движението се развиват обособено и в резултат на това се появява «разединен човек». Тъй като в природата нищо ново не се появява от нищото – и това се отнася особено за енергиите – то те тръгват по друг път. Психическите енергии са принудени да се развиват в обратно на определеното от природата направление. И преди всичко поради това, че са изгубили своя обект и въздействат в пустота, в неопределеност и хаос. Разумът, който трябва да съзрява чрез натрупване на опит и движение, се стреми да избяга в света на фантазиите.

Той търси смисъла, но не го намира и само се мята между картини и символи. Такива деца се намират в постоянно, неподдаващо се на контрол, безцелно и безпорядъчно движение; те започват много неща, но не ги довършват, тъй като тяхната енергия минава покрай предметите и никъде не се спира. Възрастните наказват такива деца заради несвързаните им действия, но едновременно с това се възхищават на техните фантазии, в които виждат началото на плодотворен детски интелект.

Такива деца се изцеляват лесно – просто трябва да им се намери интересна дейност. Докато детето се намира във фазата на попиващия ум (по Монтессори от 0 до 6 години), това лесно се нормализира. Добре е, когато родителите търсят контакт и сътрудничат с педагозите, но това не е задължително. Такива деца преминават в състояние на покой и удовлетворение, когато става обединяване на тези две енергии и лошата родителска среда не е пречка. Мария Монтессори казва, че децата до 6 години са духовни ембриони, те само се настройват към света, те не знаят кое е реално и кое не е. Това е огромен дар – да се помогне на детето за укрепването му в този свят. Помагат упражненията от практическия живот, сенсорните материали: чрез работа с конкретни материали помагаме на детето да прекара разделителна черта между фантазиите и истинския свят, света на конкретните неща.
Ето защо е най-добре да им се четат приказки за такива деца като тях самите и истории за ежедневния живот – това са за тях най-добрите истории, а след 6 годишна възраст може да се премине и към измислени – тогава при децата вече изцяло работи разсъдъка им. От тази гледна точка, всички игри с кукли - пиене на чай, къщички – губят смисъла си пред общуването с други деца и навиците от практическия живот.

2. Психологическа бариера
Ако дете не е намерило дейност, която да удовлетворява неговия интерес – такова дете се нуждае от ласка и любов, търпение и не трябва да бъде осъждано, за да може да продължи своите търсения и да се чувства в безопасност. Но обикновено такива деца се дисциплинират чрез наказания и заповеди – и тогава детето изгражда в себе си защита, бариера. Душата на детето сякаш говори: «Аз не мога да изградя своя вътрешен свят, тъй като цялата ми енергия отива за да се защитавам». На тях им е скучно, не искат да се занимават с нищо, за тях всяка дейност е много трудна. Мария Монтессори казва, че преодоляването на това отклонение е трудно във всяка възраст, тъй като от учителя–Монтессори се изисква много любов, за да бъдат разрушени защитните стени около детето.

3. Привързаност
Това са срамежливи деца, които постоянно искат да бъдат до учителя. Те с радост му се подчиняват във всичко, но нямат свободна воля, позиция по отношение на каквото и да било. Стават уязвими, тъй като са подложени на волята на възрастния, която ги подтиска и те могат да извършат нещо само, когато възрастните им казват какво трябва да направят. Често това е придобито състояние, а не вродено.
Ние помагаме на детето да тренира умението си да прави свой избор чрез различни упражнения и предложения, например: Коя ябълка искаш, червената или зелената?

4. Жажда за притежаване.
Нормализираното дете се нуждае от молив като инструмент и когато му потрябва ножица, то оставя молива настрана. Но друго дете грабва молива – то иска да го притежава, да остави нещо за себе си. И това отдалечава детето от понятието любов като отдаване. Такива деца винаги защитават придобитото чрез кавги, бой, спорове. Прекомерната жажда за притежаване зависи не от красотата на предмета, а от вътрешното състояние на детето. Възможно е това дете да не е получило в ранна възраст нещо крайно необходимо за него, казва М. Монтессори. Ето защо, такива деца започват буквално да отмъщават на света – щом не са ми дали, ще си взема сам. Това води при вече възрастни хора до притежаване на ненужни вещи, което е духовна отрова.

5. Жажда за власт
От една страна това е съвсем законно желание, ако то води до самоовладяване и самоконтрол. Но доста често, децата се чувстват безсилни, тъй като възрастните около тях имат власт, сила, материални неща, които детето няма, и то започва да желае тези блага. Тези желания могат да се окажат безбройни. Децата започват да минипулират възрастните, които изведнаж осъзнават, че много често са били водени единствено от желанията на детето.
М.Монтессори казва, че детето може да се смята наистина негодно, ако ние, възрастните, му пречим да върви по житейския път. Истинската власт, която може да придобие човек – това е властта над самия себе си и умението да работи, и тогава няма да има нужда от друга власт.

6. Комплекс за малоценност.
Той може да се появи у детето, когато започва да ходи и иска да опита своите сили, да определи своите цели за да ги постигне. Но ние бързаме, слагаме детето в проходилка и го учим. Ако това става доста често, детето си казва: «Защо ми е да правя нещо? Заради мен ще го направят родителите и възпитателите». Друга причина за възникване на комплекса за малоценност, която много от нас носят в себе си, е гордостта на възрастните, които често изпитват презрение и неуважение към детето, считайки, че трябва да го ръководят, като непрекъснато му показват. Разбира се, че родителите желаят успех на своите деца, но авторитарно, а тираничния метод не дава възможност на детето да практикува, да придобива опит. И когато детето пораства и настъпва момента да поеме отговорност, то намира някой, който да го ръководи. Когато се намесваме в работите на децата, ние ги обезкуражаваме, това ги унищожава и води до трудности при взимане на решения, кара ги да плачат, страдат, което води до нервни сривове, разстройства – и децата се стараят да избягват трудностите.Когато детето се занимава с любимата си дейност в класа на Монтессори, усъвършенствайки своите навици чрез повторения, то изгражда твърдото мнение за себе си, че може да прави ВСИЧКО!

7. Детски страхове.
Най силните страхове възникват, когато възрастните твърдят: «Ти не можеш да си представиш какво ще стане когато направиш това!» Опитът придобит чрез труд и представата за реалността, взаимодействието с други деца и възрастни, води до разсейване на подсъзнателния страх. Нормализираните деца са безстрашни и в същото време са предвидливи и внимателни, разсъдливи и не бързат.Честите нещастни случаи с деца и повишения травматизъм са показател за детската неувереност в себе си и недостатъчния им собствен опит.

8. Лъжа
Някои деца лъжат, защото са объркани или са разстроени и се страхуват, че ще ги накажат. Понякога те фантазират, тъй като това е първото нещо, което им идва на ум.В света на възрастните винаги има «малка» лъжа - често ние говорим не това, което мислим, правим това, което не искаме и всичко това децата виждат, попиват го и го приемат като образец на живота. Възможно е да се избегне лъжата, едва когато се преустановят наказанията на децата за всяка тяхна постъпка, пише Монтессори, и когато престанат да си служат с лъжи самите възрастни.

Всички тези отклонения могат да бъдат премахнати едновременно, а не да се работи с всяко едно от тях последователно, тъй като причината е една - някога някой е прекъснал работата на детето и в зависимост от темперамента му е възникнал един или друг проблем.

Процесът на нормализация е винаги следният: трябва да има клас, в който винаги да бъде поддържан ред и хармония, когато в него идва неуравновесено дете. Учителят–Монтессори не слага етикет на такова дете, той разбира, че неговото поведение е резултат от елементарно нарушаване при протичането на психическата и физическа енергии. Разбира се, неуравновесените деца носят много главоболие на учителите и на другите деца в класа, но и самото дете се чувства нещастно. То може да бъде непослушно, защото не знае какво е това самодисциплина. За едни деца процеса на нормализация продължава дълго, а за други – по-бързо. Ако учителят върши своята работа правилно, и винаги е твърд и спокоен по отношение на детето, и ако непрестанно се опитва да го заинтересова с някаква дейност, вдъхновява го да се занимава с нея, позволява му да наблюдава другите, но да не ги безпокои, тогава, в един прекрасен ден, детето ще се заинтересува от дадения материал и ще започне да се труди и да се концентрира. Този опит на концентрация ще остави в детето за цял живот, казва М.Монтессори, това усещане за сливане на двете енергии и необикновеното удовлетворение от самия себе си, от своята работа, от обкръжаващия свят, което всъщност е начало на нормализацията.
В самото начало това състояние е много крехко и ако ние прекъснем този първи опит, то навярно ще минат още няколко седмици, преди детето да се реши отново да се обърне към тази дейност.

И какви са характерните черти от поведението, които се проявяват при нормализираните деца?
1. Любов към труда: трудът има подсъзнателна цел – създаване на собствена, все още неосъзната личност.
2. Любов към реда: детето жадува за образци на поведение, подражение. Вътрешният ред на детето буквално озарява средата, в която то вижда модела на реда, признава го и го приема.
3. Дълбока спонтанна концентрация: когато детето е абсолютно концентрирано върху своята работа и не забелязва нищо наоколо.
4. Връзка с реалността: в обучаващата среда съзнанието на детето създава себе си самостоятелно, което се демонстрира във връзката с реалността.
5. Любов към тишината: децата много обичат да пребивават в абсолютна тишина, да се вслушват в себе си.
6. Любов към самостоятелната работа: детето заменя жаждата за притежаване на нещо с извършване на определена дейност с това нещо.
7. Детето действа ръководено от избора, а не от любопитство.
8. Послушание.
Това е следващия процес. Когато в класа идват тригодишни деца, те искат да слушат учителя, но не знаят как да го направят и това е първия етап, когато те не винаги са послушни. Вторият етап е когато децата искат да слушат. Третият етап е когато жадуват да са послушни за да доставят удоволствие на учителя. Това поставя голяма отговорност върху учители, родители, възпитатели. В третия етап на послушанието, детето бива предпазвано от манипулиране от неговия Вътрешен Учител– изпълнявайки изискванията на педагога, детето може да не почувства удовлетворение от дадено извършвано действие, и най-вероятно, следващия път то няма да направи това, което е в разрез с неговите вътрешни убеждения и задачи на развитие. И ако връзката с Висшия Аз вече е укрепнала, детето не се поддава на манипулиране.
9. Независимост и инициатива: родители, педагози, баби и дядовци трябва да помнят винаги, че всичко, което правим вместо детето е пречка в неговото развитие. Ето защо, главната цел при обучението е укрепване личността на детето.
10. Стихийна самодисциплина: такава дисциплина възниква спонтанно и доброволно – в среда, където цари любов, детето няма нужда да се бунтува и да се защитава. И това не е показност, учителят може винаги спокойно да напусне класа, а редът ще е същият.
11. Радост.
Радостта, която изпитват децата в класовете Монтессори, не е такава, каквато е когато те СЕ развличат, ова е едно друго чувство. Това е радостта от правилното използване на собствените способности, които е подарила природата на човека.
Нормализацията е само началото на истинското обучение, начало на осъзнаване и използване на вътрешния потенциал. Когато растем и се развиваме в естествени условия, т.е. следваме гласа на своя Вътрешен Учител, ние следваме Божествения план и ставаме щастливи хора в хармонично общество на прекрасна планета.

Използвана литература
1. М.Монтессори «Децата са други»
2. Лекция на Мари Еллен Манц (Санкт-Петербург, 2007г.)





Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете