|
Размисли на глас за образователната система в България
Мариана Чомпалова- Йорданова- социален педагог
"Вашето дете е силно по тенис и слабо по математика. Повечето родители биха наели учител по математика. Аз бих наел учител по тенис".
(Дийпак Чопра- индийски лекар, мислител и писател)
 Продължавам да твърдя, че образователната програма от 1 до 12 кл. в българското училище е особено натоварена с огромен обем излишна информация, която рядко някога би влязла в употреба на повечето хора. Още от първи клас децата са заковани на чиновете и са натоварени с огромен учебен материал, който по-скоро ги отдалечава, отколкото да ги привлича към училище. Липсват достатъчно часове за преговор, затвърждаване на знанията и за практически упражнения. Изпитването на учениците отдавна не се провежда пред дъската, а предимно под формата на тестове, което води до обедняване на речта и до ограничено развитието на словесните умения.
Голяма част от учебният материал трябва да отпадне и учебната програма да включва основни и полезни знания. Децата с интерес към определена дисциплина, следва да имат възможност да я изучават задълбочено под формата на ЗИП или СИП. Понастоящем ЗИП включва предимно математика и БЕЛ, без право на избор. Защо математиката е основният учебен предмет с приоритет, на колко хора в живота са им влезли в употреба всички формули, теореми, тангенси и котангенси?! Кому е нужно такова задълбочено изучаване на математиката и колко от учениците я разбират?! Математиката в масовите училища, трябва да се изучава до степен в която може да бъде полезна в живота на хората. Добрите и талантливи математици следва допълнително да изучават предмета като ЗИП, СИП или предмет по интерес, а след 7-ми клас - в Математическа гимназия. Ако дисциплината се преподава в еднакъв обем на всички ученици, това би представлявало проблем за голяма част от тях. Примерът с математиката е принципен и се отнася за всички учебни предмети.
Децата в начален етап трябва да имат достатъчно време за игри и свободни занимания, за да бъде плавен преходът от игровата към учебната дейност. Нелепо е децата, когато са в най-активната си възраст да бъдат приковани с часове за чиновете, а след това претоварени с куп домашни работи. Учебният материал в по-голямата си част, особено в първи клас трябва да се предава предимно под игрова форма, както е в повечето образователни системи по света. Пълненето на детските главички със суха, безинтересна и отегчаваща материя не води до нищо добро.
За да стане училището приятно място и с цел преборване на агресията, която все повече се шири, наред с учебната програма трябва да бъдат предвидени часове за занимания по интереси, спорт, изкуства. Време е да се обърне особено внимание на училищния психолог, който трябва да бъде верен приятел на учениците, особено през пубертета. Училището, отново трябва да се превърне освен в място за обучение, и в място за възпитание. Учениците да се обучават и в посока нравственост, ценностна система, вероучение. След завършване на средно образование, младите хора да излизат освен с определен обем от знания, така и като хора с добра обща култура и обноски, и не на последно място с елементарни познания като нпр. как да си сменят бравата на вратата или да свържат две жички без да ги убие токът. Крайно време е да се върне авторитета на българския учител, който освен задължения има и права, а учениците освен права- имат и задължения! Недоумявам, до какво падение стигна обществото, за да бъдат бити и унижавани не малко учители.
За децата с физически увреждания трябва да се предлага достъпна учебна среда във всяко училище. В помощ на ученика може да бъде асистент или ресурсен учител. Децата с умствено и интелектуално изоставане обаче, трябва да учат в специализирани, а не в масови училища. В специализираните училища обучението следва да се провежда индивидуално или в малки групи, според потребностите на децата, при облекчена учебна програма с намалени часове, включваща придобиване на основни знания и умения. Тези деца нямат нужни от сложните уроци по математики, химия и география, а по-скоро от ред умения с цел да се самообслужват и да бъдат полезни на себе си. В тези учебни заведения би следвало освен педагози, да има логопеди, рехабилитатори, психолози и др. специалисти, които да провеждат допълнителни занимания с децата според нуждите им. Там децата биха имали време за уединение, почивка и релакс, нещо което не се предлага в масовото училище. Сега вкарани в масовите училища, в шумните класни стаи, насред напълно неразбираем и сложен учебен материал, трудностите са за всички- за самото дете, за учителите, за родителите и за другите деца. Представете си какъв ад представлява една шумна училищна среда за едно дете с тежък аутизъм?! Специализирани училища за деца с увреждания трябва да бъдат изградени във всеки областен град, като децата биват извозвани с подходящи превозни средства. Децата обучавани в тези училища няма да бъдат изолирани от обществото, ако имат изградени приятелства и инициативи с определени класове от други училища. Част от децата обучавани в тези училища биха могли да се сдобият и с подходящи професии или занаяти.
По отношение интеграцията на ромските деца, следва да бъде създадена мащабна образователна програма. Децата от изолираните ромски общности, задължително трябва да бъдат обхванати в задължително предучилищно образование от ранна детска възраст (2-3 год. възраст). Бих предложила още: Създаване и функциониране на повече средищни и защитени училища в малки и отдалечени населени места; Целодневна организация на учебния ден. Назначаване на помощник- учители с ромски (турски) език за езикова подкрепа; Допълнителни часове по български език за децата при които майчиният език е различен от българския, защото езиковата интеграция е ключово условие за успешна интеграция. Поради невладеенето на български език, голяма част от децата срещат трудности в процеса на обучението, което води до ниски резултати, социално изключване в училищната общност и ранно напускане на училище; В детската градина и в началното училище, децата задължително да преминават през програма за деца с различен от българския майчин език с цел равен старт и изравняване на езиковите им познания с децата, чийто майчин език е българският; Допълнително обучение на децата и учениците с проблеми в усвояването на учебния материал; Назначаване на социални работници и медиатори в училищата, които да работят с родителите в уязвимите общности за повишаване на мотивацията за участие в образователния процес. Те следва да подпомагат образователните институции в работата им с родителите, с акцент върху тези, които възпрепятстват своите деца от редовна посещаемост на ДГ или училище; Професионално обучение по професии, които биха представлявали интерес за младите роми, за да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда; Обучение на родители в родителски умения и мотивация за участие в образователния процес; Налагане на санкции на родителите при отсъствие на децата им от учебни занятия; Адекватни мерки за превенция на преждевременното напускане на училище (особено на момичетата); Съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителната предучилищна и училищна възраст; Ангажиране на децата и учениците, а в определени ситуации и родителите в общи дейности- грижа за природата, празници и др.; Промяна по отношение на съществуваща практика за безпрепятственото преминаване на неграмотни деца (предимно от малцинствените групи) от 1-ви до 4-ти клас. Така вкарвайки ромските деца в училище, след години голяма част от ромските проблеми ще бъдат решени, защото тези хора ще бъдат грамотни и роботоспособни.
Пишейки тези редове, се сетих за баснята „Училище за животни" от д-р Рийвс. Децата са различни и не трябва да бъдат поставяни под общ знаменател. Българското училище трябва да предлага условия за развитие на всяко едно дете, според индивидуалните им способности и потребности.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
