|
Александър Чирков: Завистта и злобата разболяват!
Светло ти небе, проф. Чирков! Благодарим ти за житейските уроци!
 Приживе! Приживе! Приживе! Тази дума най-често се среща в почти всички популярни изрази за щастлив и хармоничен живот. Има предостатъчно време за всичко - за работа и забавление, за успехи и провали, за обичане и мразене, за радости и мъки, за събиране и раздели, има време за всичко, предостатъчно даже. Но със сигурност времето е оскъдно и не е достатъчно приживе да оценим достойно онези светли умове, които оставят следи след себе си. Приживе, е единственото и правилно място да покажем уважение и почит към хората, които променят света, които движат прогреса, да бъдем до тях и с тях, когато искат да кажат нещо, да бъдат не само чути, но и разбрани. Защото когато вече ги няма, вайкането и тюхкането не са от полза, съжаленията и извиненията не помагат никому...
Скръбна вест от последните дни на месец ноември свързана с кончината на светилото в българската и световна медицина, стана повод в социалната мрежа да се въртят негови думи, мъдри думи, които и преди, и сега и за в бъдеще ще звучат все така силно, ще замислят, ще пробуждат, ще променят…. Сега ни станаха по-скъпи от всякога, сега будят възхитата ни, сега пишем колко прав е бил техният автор. А приживе?! Времето ли беше оскъдно, или не ги забелязвахме, както сега?!
На празника на Света Екатерина (25 ноември 2020), кротко и тихо си отиде лекарят със световна популярност проф. Александър Чирков.
Едва ли има нужда от представяне професорът Името му е познато, не само защото е сред популярните личности на България, а и защото хиляди сърца на наши сънародници бият и до днес благодарение на него. Независимо, че в отделни периоди от живота си живее и работи зад граница, никога не прекъсва връзката си с България. В автобиографичната му книга пише: „Националност: български и немски гражданин. Дата на раждане: януари 27, 1938 г. Месторождение: Лом, България. Семейно положение: женен."
В последните години, макар и на преклонна възраст, мислите и вълненията му бяха свързани със създаване на болница във Варна. „Дано Господ ми помогне да я направя, както трябва, искам да стане една от най-добрите европейски болници, ще обучавам всички лекари и сестри в нея. В нея ще има отделения по пулмология, ортопедия, урология, кардиология, обща хирургия, кардиохирургия, и спешна помощ. Сега подготвяме финансирането, за една година ще изпратя 80 души да се обучават в чужбина и ще бъдем в контакт с най-добрите болници в света. Измислил съм и името й- „Черноморска болница Варна"!”
Дълги години оглавява създадената от него кардиологична клиника, носеща името на Светицата. Казват, че Господ прибира любимите си чеда по празниците. Така, както се случи и с обичаният и уважаван професор. Съвпадението, само потвърди, че случайни неща няма. Ред е неговото сърце да почива, там горе, в Царството небесно. Там няма първа и втора класа, няма и вип ложа даже. Неговото сърце не беше уморено от работа, неговото сърце страдаше от неправдата, от лошата организация на здравеопазването, от ширещата се завист и злоба между хората, които причиняват и много от болестите на века. Ще остане в учебните по медицина, като новатор в кардиохиругията, като първият извършител на сърдечна трансплантация не само у нас, но и на Балканите, и с всички онези житейски уроци, които тепърва ще ценим и ще намираме много правда и истина в тях.
Именитият кардиолог през целия си професионален път изповядва разбирането относно нуждите, за здраво сърце: „Здравословният живот включва спорт, правилно хранене, душевен баланс, радост, липса на завист, омраза и желание за мъст.” , категоричен бе той. „Мислите за лошотии изтощават мозъка и водят до болести. Трябва да си променят българите мисловната култура, за да има по-малко болни. Докато има избухливост, нетърпимост, желание за отмъщение, омраза, клюкарство- всичко това изтощава мозъка. Той изпраща сигнали към съответните гени, които от своя страна изпращат съответните ензими, и се започва- високо кръвно налягане, атеросклероза, ракови заболявания и други. Като прибавим, и това, че се тровим с лоша храна и с цигари, можете да си представите какво е положението. Ако се разхождате, мислите за добри взаимоотношения с хората и как да не сторите на никого нищо лошо, ако се храните до 18 часа, с разнообразна храна, ще живеете по-добре. Природата за това е създадена, да ни дава храна, която да ни дава и здраве. Навремето още Хипократ е казал: „Лекарят лекува, но оздравяването идва от природата.“, не спираше да съветва именитият кардиолог.
Не беше само лекар, беше добър оратор, религиозен, силно почитащ християнските добродетели. Ясен и лаконичен. Дори и на моменти езикът му да е звучал по-остро, било е оправдано. Понякога за да те чуят, в шума от крясъци и викове, се налага и ти да си остър, още повече, когато става дума, за думи, които отекват в сърцето, като молитва. Приживе, самият той получи достатъчно обич и достатъчно омраза. Обиден си тръгна, когато прекратиха правомощията му на директор на кардиологичната болница „Света Екатерина“, но не се озлоби, като истински уважаващ себе си човек, постъпи мъжки, като джентълмен, остана зад думите си, които днес се четат и ще се четат като господнята молитва:
"Три неща трябва да пожелаеш за теб на другите – здраве, радост и добри приятели.; Три неща трябва да контролираш и овладееш- темперамент, език и поведение; Три неща трябва да култивираш–смелостта, добротата и околните;
Три неща трябва да дадеш-възможност на бедните, утеха на тъжните, похвала на този, който заслужава; Три неща трябва да избягваш – жестокост, надменност и неблагодарност; Три неща, на които да се възхищаваш– красотата на природата, на децата и на възрастните хора (проф. д-р Александър Чирков)
Д-р Надие Карагьозова-Нади
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
