Търсене:
 
      Начало Блогът на Нади Самоук майстор от Казанлък шие фолклорни носии 03 08 2020      
 
Оценка: / 5
СлабОтличен 

Самоук майстор от Казанлък шие фолклорни носии


Мария Иванова живее и работи в Казанлък– в долината на розите, както още го знаем. И да няма специално образование по шеф и кройка, вече 15 години облича хората и създава уникални ризи от кенар. Макар и да е спечелила високата оценка на своите съграждани и клиенти, че се справя с иглата и шевната машина, още се съмнява в себе си. Притеснява се всеки път при започване на нова поръчка. Може би точно това я кара да бъде още по упорита в работата си. Мария е с разнообразни интереси (пее, свири на музикални инструменти, плете, занимава се с фотография), но шиенето се превръща в занаята, с който подпомага семейния бюджет, а ателието се превръща в мястото където се чувства най-добре.

Мария, кога хвана иглата за първи път и какво предопредели избора ти да станеш шивачка и да моделираш дрехи?

Започнах да шия първо дрехи на куклите, като всички малки момичета. По-късно в часовете по трудово обучение в 7- 8 клас ни учеха да шием на шевна машина дрехи, калъфки за възглавници. Страхувах се да седна зад машината. Изпитвах ужас от звука на мотора. Тогава си казах, че като свършат уроците, никога повече няма да седна да шия. По късно, през моминските ми години, като всяка млада девойка, ми се искаше да изглеждам добре и да се обличам с интересни дрешки. По това време (1984,1985 година) не се намираха лесно такива по магазините и така започнах да правя първи опити да си моделирам и шия сама. Тези дарби донякъде съм наследила от баба ми, която шиеше дрехи на жените в Шипка, родния ми град, и от майка ми, тя шиеше красиви роклички и полички на мен и двете ми сестри. Между другото, майка ми често казваше: ”Научете се да шиете, това е хубав занаят, един ден хляба си можете да изкарвате с него”. Така и стана. След като ме съкратиха от конструктивен отдел, където бях чертожник, открих шивашкото ателие и вече 15 години с това се занимавам. Сестрите ми също прекрасно шият. Едната, която живее в Щатите също има собствено шивашко ателие. Имах шанса да завърша курс по „Мода и дизайн“ към Министерството на науката и висшето образование през 1992 година, който ми е от голяма полза и сега, както и работата ми като чертожник през годините назад. По моделиране и дизайн ми преподаваше известният български моделиер Иван Колев, много неща научени от него, днес прилагам в работата си.

Разкажи повече за ателието – какво предлага, какви услуги се търсят най-често...
Ателието предлага разнообразни услуги, но най-често се търсят поправки и ремонт на дрехи. Предлагат се още изработка на чаршафи, калъфи, пердета, шалтета, калъфи за дивани и холови гарнитури, скъсяване, вталяване, на всякакви дрехи. По-рядко шия дрехи по поръчка, но предимно такива, от които лъха творчество и красота, които ме вдъхновяват с етно и фолклорни мотиви, карнавални костюми, артистични дрехи и аксесоари.

Претенциозна ли е българката?
Да, българката е претенциозна, но в хубавия смисъл на думата. Клиентките ми държат да изглеждат изискано, да са спретнати и естетически издържани. На много неща се научих от тях самите, от техните идеи.

Добрият шивач от какво се води?


Добрият шивач, се води от изискванията на своите клиенти, от техните капризи. Давам и съвети често, но последната дума е на клиента.



Уникални са фолклорните носии, които изработваш? Какво те запали за това?

С фолклорните костюми започнах да се занимавам чрез поръчки на клиенти. Първите, които изработих бяха туники и престилки за клуб по народни танци в гр. Шипка. Друга клиентка пожела тракийска народна носия, състояща се от дълга кенарена бяла риза и вълнен червен сукман, който ръчно извезах с гайтани. В един момент вдъхновението ме завладя дотолкова, че ми се прииска да зашия носия и за себе си. За целта използвах автентична кенарена риза, подарена от моя приятелка преди години. Другите материали си набавих от различни места, а за кройката допринесе моя клиентка, всички от Шипка. Фолклорния костюм изработих бавно, между рутинната работа, но с много любов и непреодолимо желание. Финализирах случайно ден преди ателието да навърши своите 15 години. Направих си един мил подарък-сбъднах една моя дългогодишна мечта, точно за рождения ден на Ателието.

Кой поръчва най-често фолклорна носия?


Носии поръчват случайни клиенти, които изпитват любов към българския фолклор, народни групи към читалища и клубове , детски градини.

Какво послание излъчват дрехите изработени от Мария Иванова?

Посланието, което излъчват дрехите , изработени от мен е любов към красотата, стила и естетиката във всяка една дреха, към красивите неща в живота.

Имаш и други артистични заложби-пееш, свириш-кога се включват те...?

Да, благодарна съм на Съдбата, дарена съм с доста заложби и таланти , които дължа единствено на Бог и моите родители! Свиря на китара и пея. Благодарна съм на всички от хор “Севтополис”, гр. Казанлък, с диригент Дора Кошева, които ме върнаха към музиката. С тях имах незабравими мигове в страната и в Европа. А иначе запях на 7 години, запалена от малката Анита Хегерланд и нейната песен от “Златния Орфей”-Албертино. Баща ми беше много музикален, купи ни грамофон, на който слушахме любими песни и се опитвахме да пеем със сестрите ми. Майка ми също е пяла като солистка във вокална група, а баща ми свиреше на няколко музикални инструменти(мандолина, кавал, акордеон и устна хармоника). Така и аз имах интерес към музикалните инструменти. Опитвах се да свиря на тях в къщи. Ходих известно време на уроци по пиано, а после и на китара. Бързо се отказах, защото ме измъчваха нотите. Аз съм слухар и мога да хвана акордите на една песен по слух, затова нотите са ми били ненужни, тъй като съм свирила като любител. В тийнейджърските години със сестра ми и наши приятелки сформирахме вокално-инструментална група към читалището в Шипка, в което кипеше трескаво културно масова дейност. Свирехме на електрически инструменти, сами аранжирахме песните си. По-късно, в Механо-техникума в Казанлък, където учих след 8 ми клас, попаднах в паралелка с много талантливи съученици, които свиреха на различни инструменти и пееха. С тях пеехме заедно на училищни събития и ученическите есенни бригади. Други мои заложби са рисуването, фотографията (имахме кино-фото клуб в техникума) плетивата също ме увличат. В училище тренирах лека атлетика, баскетбол и ски. Имах интерес към много сфери на бизнеса, учих фризьорство, бизнес курс, езици. Но най-вече се отдадох на шиенето и музиката.




Казанлък, Балкана, какво символизират за теб?

Те са моя живот, моя любим роден край. Тук съм се родила и пораснала, задомих се и родих две прекрасни деца, радвам се на две сладки внучки. Много често в трудни моменти съм искала да замина за чужбина, но винаги са ме спирали красотата и енергията, която са ми давали-родното ми градче Шипка и Родния край-Долината на розите, Балканът и всичко свързано с тях.

Ежедневието ни е съпроводено с много стрес и напрежение. Какво те тревожи и какво те радва към днешна дата?

Тревожи ме факта, че Светът върви в неправилната посока. Ценностната система и моралът ни са на изчезване. Хората се озлобиха и обезвериха, затвориха се в себе си. Тревожат ме излишните войни по Света, тероризма, глада, болестите. Оптимист съм и вярвам, че доброто ще победи, но ще мине доста време… Дано моите внуци имат щастието да живеят в един Свят без войни, без граници, без религиозни сблъсъци, без болести, както казва Джон Ленън в една своя песен. Радват ме малките неща в живота, тези, които Вселената ни дава-животът, здравето, семейството, децата, приятелите… и всички неща, за които Бог ни е дал сетивата-цветята, небето, слънцето, птиците, морето, залезите, които все по-рядко забелязваме.

Няма да се умориш да…


Няма да се изморя да творя и създавам красиви неща, които да радват както мен, така и хората, които имат очи за това. Да вярвам в Бог, защото всичко, което съм и което имам дължа на Него! Благодарна съм на Над Карагьозова, че ме забеляза, че ме потърси и пожела да пише за мен и моите дарби! Бъдете всички живи, здрави , благословени и добри!

Д-р Надие Карагьозова-Нади




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете