Не е любов, ако партньорът ви:
- Всеки ден споделя с вас обедната ви почивка.
- Всяка вечер ви прибира от работа, хванати за ръка.
- Десетки пъти ви звъни на ден, за да ви пита как сте, къде сте, с кого сте и какво правите.
- Иска да споделяте единствено и само с него всяка своя свободна минута време.
- Не ви разрешава да работите и да се образовате с обещанието, че ще ви осигури нещата от които имате нужда.
- Има достъп до пощата, профила и телефона ви под претекст, че това е нещо нормално, след като си "имате доверие и нямате тайни един от друг".
- Ако той решава всичко, защото се е "погрижил" за всичко.
- Ако от всичко и от всеки ви ревнува без повод.
- Ако за всичко трябва да търсите точните думи и много да се обяснявате...
Не е любов, ако връзката ви се крепи на принципа "Дай, за да ти дам." Това не е любов, а егоизъм, контрол, манипулиране, деспотизъм и емоционално насилие.
Любов е, ако партньорът ви:
- Зачита правото ви на лично време и пространство.
- Вслушва се във вашето мнение и взети решения.
- Има ви доверие и ви е дал пълна свобода...
- Ако за нищо на света не би надникнал в телефона, в кореспонденцията или в чантата ви... защото ви вярва и уважава.
- Ако се разбирате с малко думи, понякога дори само с поглед и дори споделената тишина е приятна.
- Ако с взаимно удоволствие споделяте голяма част от свободното си време, но без да се задушавате и "дишате зад врата си".
- Ако можете спокойно да разговаряте за всички проблеми, да споделяте и да се доверявате, да се изслушвате и вземате решения.
Двете основни предпоставки за любящо семейство и равноправни партньори, освен любовта са още- общата семейна каса и уважението!
Да се върнем на историята на Вили. Няма как да е щастлив и удовлетворен човек, който е лишен от правото на професионална реализация, на финансови средства и лични покупки, на вземане на решения и изказване на мнение, такъв човек е обгрижван, но не и уважаван... Защото тънката граница между любовта и насилието е манипулирането!
Мариана Йорданова- социален педагог
Партньорът на Вили не й разрешава да работи, осигурява й нещата от които е преценил че тя се нуждае, двамата навсякъде са заедно и никъде не ходят по сами, но финансите са у него, той решава какво тя ще купи, къде ще отиде и какво ще направи, тя няма право на вземане на решения и изказване на мнение. Тя е доволна, затова че няма никакви грижи, но щастлива ли е Вили?!
