Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Бабината череша 16 11 2018      
 
Оценка: / 3
СлабОтличен 

Бабината череша

За уникалната връзка с бабите и дядовците, за семейните ценности и традиции, за детските спомени, за добрия пример и всичко онова, което ни прави хора...

Когато бях малка прекарвах летните ваканции при баба и дядо, лета които очаквах с нетърпение, невероятни времена, неповторими спомени, мигове в които получавах толкова много обич и грижи! Това, че бях първа и единствена внучка и най-голямото богатство за баба и дядо ме караше, да се чувствам като принцеса. Това бяха времена в които у дома жужеше от позитивна енергия, обич, доверие и радост. Беше чудесно да имам допир до красивите цветя, ароматните рози, плодовете и зеленчуците които произвеждахме сами, малките пиленца, зайчета, теленце на което винаги имах честта да измисля име....

В нашия голям цветен двор имаше много овошки и всяка една от тях беше наречена на някой член от семейството, нпр. моята ябълка, дядовия орех, вуйчовата круша, мамината вишна и т.н....и бабината череша. Разбира се моята ябълка беше точно до бабината череша, така както ние с баба бяхме неразделни. Когато узрееха плодовете на всяка от овошките обичахме да ги сравняваме и да се хвалим коя е родила по- хубави плодове. Та да разкажа за бабината череша, тя не само, че раждаше в изобилие, но и плодовете и бяха сочни и невероятно вкусни. Беше висока и много разклонена и често ни подслоняваше под своята сянка с усещането, че ни е прегърнала като многодетна майка. Клоните й приличаха на бабините ръце, неуморни да даряват грижа и закрила на всички нас. Постилахме памучно одеало и сядахме под нея на раздумка. Сянката на тази череша рядко оставаше без посетители, тя сплотяваше семейството ни, разговаряхме и ни караше да се чувстваме като едно цяло. Там дядо обичаше да ми разказва приказки и стари истории, баба ме учеше да приготвям разни лакомства, а често просто лягахме гушнати и задрямвахме. Понякога ей такива спомени са по-ценни от всичко. Сега е сезонът на черешите и когато видя този плод винаги се сещам за бабината череша и часовете на блаженство под нейните клони.

Хубаво е, когато в детските ни спомени има повече такива моменти. Сега това са само спомени, но чисти, мили и реални, които винаги предизвикват усмивка върху лицето ми. Моята ябълка и бабината череша си отидоха заедно с баба и дядо и с прекрасните мигове, но... дори дървото отдавна да е отсечено и никога повече да не мога да го видя, никой не може да ми отнеме ей тези красиви детски спомени в прегръдките на баба и дядо под... бабината череша.

В памет на баба и дядо: Мариана Чомпалова- Йорданова




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
За грешките на възрастните не бива да пл...
За грешките на възрастните не бива да плащат децата Колегите ми от местната комисия за б...
Още  ]
Някои психологически аспекти на детската...
Някои психологически аспекти на детската престъпност Доналд Уиникът (обръ...
Още  ]
Физическото наказание, забраните, ограни...
Физическото наказание, забраните, ограниченията отключват агресията сред децата Толерантни и друже...
Още  ]
Юношеството - толкова трудна възраст
Юношеството - толкова трудна възраст Трудно е да си родител на юноша, изпаднал в криза. О...
Още  ]
Иван Джебаров– творбата трябва да обогат...
Иван Джебаров– творбата трябва да обогатява духовния свят на читателя и да го провокира към...
Още  ]
  Моето Дете