Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Иван Джебаров– творбата трябва да обогатява духовния свят на читателя и да го провокира към размисъ 25 09 2018      
 
Оценка: / 3
СлабОтличен 

Иван Джебаров– творбата трябва да обогатява духовния свят на читателя и да го провокира към размисъл


Иван Джебаров е сред авторитетните лица на перото в Лудогорието. Автор е на стойностни произведения, като -„Вик”, „Добро утро на отписаните”, „Славей ми пее, мале мо”, „Лудогорски легенди”, „Лудата” (1993), „Ганьо европейски”, „Приказка за любовта” (1996), „Не може да бъде”, „По пътя за никъде”, „Наше село” (2012). Части от негови книги са включени в сборници, издавани в Русия, Полша, Турция. Носител на литературната награда „Светлоструй” за дебютна книга на автор от Североизточна България. В родния си Разград е познат още като журналист и дългогодишен служител в сферата на образованието. От януари 2018 година е „Почетен гражданин на Разград” – неговият принос за развитие на културния живот в града е неоспорим и заслужава нужното уважение и внимание. Общуването с него е приятно, присъствието му докосва с доброта и искреност.

Господин Джебаров вече сте „Почетен гражданин на Разград”, какви чувства предизвика високото отличие у Вас?
- Като всяко друго едно отличие – удовлетворение, че наистина си направил нещо, което е забелязано и разбира се, ново задължение за продължаване на досегашното. Плюс допълнителна отговорност към всяко действие, ако щете към всяка написана дума.

Как изглежда в очите на един творец Разград преди промените и сега, прехода случи ли се?

- За да се случи нещо видимо, първо то трябва да се случи в душите на хората. Да стане тяхна необходимост. Промените като цяло започнаха с виждането по света, че може да се живее и по-добре. Но по причини в нас като индивиди и извън нас, останахме като цяло само с мечтата да живеем „по-добре”. И започнахме да запълваме тази празнота с консумативно мислене, с алчност, с ненавист към различния от нас и т.н. Сами си избрахме да се успокояваме с „От мен нищо не зависи” и „Все ми е едно какво става, щом не ме засяга лично”. Ако това е промяна, постигнали сме я.

Кризата в ценностите се задълбочава, този дефицит води до редица негативни тенденции, защо не се справяме с това?

- Тази тема изисква място за не едно интервю, а поне за три. Затова ще се задоволя да кажа само това, че несправянето е плод преди всичко на народопсихологията ни. Погледнете назад в историята ни и вижте при какви условия се е оформяла тя поколения наред. И все пак семето на ценностите трябва да се сее, все ще дойде време за жътва. При условие обаче, че добре трябва да формулираме тия ценности. Защото аз все още не мога да намеря човек, който да ми изброи поне две от така пропагандираните евроатлантически ценности. Вие можете ли?

Писането освен творчески процес, какво още означава за Вас?
- Преди години се обадих с покана за творческа среща на един близък до мен писател. А той ми вика: „Не ме закачай сега, бременен съм от една идея.” Дойде на среща с читателите си след като се „облекчи” от раждането. Така че творческият процес съдържа в себе си удоволствието от материализираните под писалката мисли, облекчението, че си успял да се облекчиш от това, което те вълнува и надеждата, че ще помогнеш духовно на някого с това, което си изразил писмено.

Пишете леко, сюжетите в книгите Ви са от реалния живот, това печели симпатиите на читателя. Какво е основното послание в тях, какво искате да кажете още на читателя?

- Всеки творец, независимо в каква област твори, се стреми да остави с творбата си нещо , с което да се обогати духовния свят на потребителя. С това особено е известен Йордан Йовков, при когото, която и творба да му прочетете, винаги ще откриете в нея победата на доброто, красотата и любовта, както и възмездието, което ще настигне всеки, посегнал на тия неща. Аз съм къде-къде по-скромен. Просто ми се иска да предизвикам читателя към размисъл. Да мисли. Защото съвремието ни има нужда

С какво ще запомните години прекарани в училище?
- С доверието към учителите и с тяхното доверие към нас. Които правилно успяха да ни обяснят поговорката „Който учи, той ще сполучи”.

Доброто възпитание е сбор от….
- По традиция почваме да изброяваме първите седем години в семейството, начина на възприемане на обществената среда, въздействие на културата... Но като гледам днес проявите на цели групи от хора, си мисля, че съвсем не е за пренебрегване и генът.

На какво научихте Вашите синове?

- Постарах се правилно да разберат и осмислят поговорката „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.” Като че ли са я разбрали.

Какво от днешната реалност Ви натъжава?
- Засегнах го вече по-горе, но обобщено, това е изместването на духовното от консумативното. Което се превръща в материална алчност, непознаваща граници. В такова състояние човек губи представа откъде започва доброто и къде свършва лошото. И все пак, както се казва – който иска да бъде роб, става роб. Защото има и такива, които не искат и не стават въпреки всичко.

От какво не се отказахте?
- Не се отказах и не се отказвам да изразявам мнение според възможностите си, по актуални за ежедневието ни въпроси. Само времето ще отсъди прав ли съм бил в разсъжденията си, или не. Но по-добре неправ, отколкото робско мълчание.

Вашето послание към съвременната младеж?

-То ще бъде чрез една притча, която неведнъж съм разказвал. Един човек го налазили бълхи. Какво ли не правил за да се отърве от тях – молил ги да го оставят, оплаквал се където намери и на когото намери, но всичко било напусто. Един ден минал край дълбок вир, потопил се целия в него и докато бълхите не се издавили, не излязъл. Така че нека днешните млади хора имат своя вир и не позволяват никакви бълхи да ги полазват. Само тогава могат да се почувстват свободни и да осъществят мечтите си. Оставят ли се на бълхите – обречени са на живуркане, а не на Живот.

Интервю на д-р Надие Карагьозова-Нади, 11.03.2018г.
Снимки: авторът и Р.Минчева



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Надие Карагьозова- емоционално училище з...
Надие Карагьозова- емоционално училище за децата ни Благодарствено писмо Повода, по кой...
Още  ]
Кърменето
Кърменето Невероятно откритие за кърмата Защо е важно да се споделя и разпространява информация за...
Още  ]
Как да кажем на детето си, че е осиновен...
Как да кажем на детето си, че е осиновено? Полезни съвети при разкриване на "тайната" ...
Още  ]
Необходимо ли е безболезненото раждане?
Безболезнено раждане?! Необходимо ли е безболезненото раждане "За" и "против"...
Още  ]
Филмът на Кайт Блюет "Изоставените деца...
Филмът на Кайт Блюет "Изоставените деца на България" За хората около нас Изоставените ...
Още  ]
  Моето Дете