Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Цветелина Иванова: Тормозът... 15 12 2018      
 
Оценка: / 5
СлабОтличен 

Цветелина Иванова: Тормозът, упражняван в социалните мрежи, много лесно ескалира агресията в реалния свят!

Разговор с Цветелина Иванова- психолог


Д-р Цветелина Иванова е родена в Шумен през 1978 година. Целият й образователен и професионален път е свързан с психологията. През 2002 година завърша психология в СУ „Св. Климент Охридски” . Магистър по „Клинична и консултативна психология“, „Психология на развитието“ и „Организационна психология“. През 2013 година защитава докторска дисертация по „Психология на дейността“. С психологическо консултиране се занимава от 2001-а година. Преподава „Психология“ и „Психопатология“ в Академията на МВР. Член е на Българско общество за лаканианска психоанализа– БОЛП/NSL, Българска асоциация по психотерапия– БАП, Българско дружество по психодрама и групова терапия– БДПГТ и Българска асоциация по приложна психология– БАПП. Консултант е към Сдружението на родители на деца със синдром на Даун. В последните години е чест гост-лектор на различни обучителни семинари свързани с кибертормоза и други негативни тенденции съпътстващи ежедневието на съвременните деца.

Д-р Иванова, защо избрахте психологията, с какво Ви привлече тя?
- Този избор аз направих още в моите тийнейджърски години, може би защото интуитивно съм усещала, че чрез фикцията за познанието на човешката душа бих могла да укротя моята собствена.

Често започвате Вашите лекции с израза „Светът не е същият...”
- Да, същият като какво – като преди,…същият като във фантазиите ни, същият като в представите ни за неговите предначертани закономерности…Всички точни науки ни учат на абсолютните стойности на тук и сега, които обаче много често не са в състояние да обяснят феномените на човешкия обмен. А по отношение на междуличностните взаимоотношения едно е сигурно – в тях винаги има недоразумения, което е и красотата на човешката природа. Това в напредъка на човешката цивилизация, срещу което аз лично най-силно се бунтувам, е опита за стандартизиране, програмиране и бих казала роботизиране на човешкото в човека, което отнеме способността му да се удивлява.

Технологиите все повече заемат място в ежедневието ни, с това растат и опасностите, които крият те. Кибертормозът е един от тях. Какво представлява това явление?
- Свързана с бурното развитие на електронните средства за комуникация и по-специално с интернет връзката и мобилните телефони, е една сравнително нова форма на насилие, а именно т.нар. „кибертормоз“. Тормозът в „класическия му вариант“ и кибертормозът представляват два аспекта на един широко разпространен напоследък феномен сред децата в училищна възраст да прекрачват по един агресивен начин границите на своето лично физическо и психично пространство. В това се състои съзнателното и злонамерено прилагане на физическа, вербална или индиректна агресия към живо същество. И докато за физическата и вербална форма на агресия всеки би могъл да каже по нещо, то индиректната й форма често остава неразпозната. В тази форма на насилие се включва разпространението на слухове и невярна, уронваща престижа на жертвата информация за нея, говоренето зад гърба й, вмешателство и разваляне на доверителните й връзки с близките. Особено мъчителна форма е поставянето на някого в изолация, настройване на другите против него и неканенето му на събития от обществения живот на групата. Тази индиректна форма на насилие изключително лесно преминава от външния, физически свят, в света на електронните комуникации! Като от значение е тук да се отбележи и обратната тенденция, а именно– тормозът, упражняван в социалните мрежи и електронните средства за комуникация, много лесно ескалира агресията и преминаването му в реалния свят бива улеснено.

Д-р Иванова, изкушавам се да попитам за агресията в обществото, в училище, защо не се справяме с нея?
- Може би е добре първо да си изясним като общество какво влагаме в понятието „справяне“ – това може да е опит за „изкореняване“ на агресията, а може да е и опит за разбиране на нейния генезис. Това са два логически съвършено различни подхода към нея като психичен феномен. Да, един от особено ярките проблеми във взаимоотношенията между подрастващите и техните връстници напоследък са затрудненията, а понякога и невъзможността за контролиране на агресивните импулси. Това отваря много въпроси пред нас, психолозите като може би основният е, каква е функцията на тази агресия, кое в насилствения акт кара подрастващия да се самоопредели и какво му носи той? Аз истински вярвам, че единственият път към овладяване на този проблем минава през разбирането и търсенето на отговори на този въпрос. Психоаналитичното разбиране на агресивното поведение сред децата е именно това, което дава практически ориентири за работа с тези прояви и за облекчаване на емоционалното страдание на дете, което често в справянето си с вътрешното напрежение, прибягва до използването на агресия. Децата непрекъснато полагат усилия да придадат смисъл на усещанията, които преживяват в тялото си. Често основното преживяване е именно напрежение, избликваща тревога, импулсивен порив, особено в ранното детство и юношеството. Придаването на смисъл става чрез различни сублимиращи действия като рисуване, четене, различни хобита и творчески прояви. Щом успее в това начинание, детето усеща в тялото си облекчение. Мисля, че именно подобно опосредстване на агресивния импулс бихме могли да дефинираме в понятието за справяне.

Какви са Вашите наблюдения за отношенията съвременни родители - деца. Има ли пропуски?
- Съвременните родители, каквато съм и аз самата, сме често объркани в желанието си да дадем свобода на децата си и в същото време да въведем граници. Това лутане от тоталната либералност до деспотизма обърква децата и те са склонни да възприемат противоречивото поведение на родителите си като техен каприз. А истината е, че и родителите са много уязвими. Виждате, че в живота вече няма единни правила, към които всички да се придържат, няма изброими и ясно дефинирани „може“ и „не може“. Истината е, че вече има множество неизброими възможности за живеене, което лишава нас родителите от опорни точки. В практиката си ние знаем, че симптоматичните прояви на едно дете обикновено са резултат от семейната атмосфера, в която то расте. И често се случва така, че родители ми водят детето си за консултация, защото проявява такива и такива симптоми, а на практика самите те остават в терапевтичен режим – аз работя с тях и ефекта е, че и симптомите на детето се разреждат.

Как определяте съвременното поколение– апатично, будно..?
- В никакъв случай не искам да класифицирам нито съвременното поколение, нито каквото и да било. Всъщност цялата ми човешка природа и разбирането ми като професионалист се дистанцират от класифицирането и етикетизирането като подходи. Разбрала съм в практиката си, че единственият успешен подход към човека е през субективизма, т.е. към възприемането на всяко човешко същество като субект на собственото му желание да съществува. Субективистичният подход се състои в способността на професионалиста въпреки знанията и опита, които притежава да подхожда към всеки един случай и всеки един засегнат субект, така все едно нищо не знае и да настрои себе си да слуша, гледа, възприема. “Влезе” ли в анализа знаещ и “експерт”, той рискува да блокира пътищата си към субекта и да пропусне информация, което е деликатна и едва доловима.

Методите, които дават най-успешни резултати във Вашата работа ?

- Струва ми се, че в голяма степен дадох отговор на този въпрос. Бих искала само да добавя, че това което дава успешен резултат в работата ми, не бих могла да го нарека точно метод – е нестихващото ми любопитство към човешката психика изобщо, и конкретно желанието ми да чуя разказите, житейската история, дори това което детето, жената, мъжът, с които работя не успява да изрече с думи.

Вашата формула за щастие и успех?
- Аз лично разбрах, че съм щастлив човек едва когато преминах през етап в живота си, в който осъзнах ежедневния риск да го загубя. Нямам формула– всеки има своя път към щастието.

Личната и професионална реализация е сбор от...

- Личната и професионалната реализация са резултат от следването на желанието на субекта. А да се следва желанието означава в условията на спазването на човешките закони субектът да се движи по вътрешната си тяга към своето влечение.

Емоционалната култура защо е важна?

- Широко използвано напоследък е понятието емоционална интелигентност. То обединява в себе си способността на човек да разпознава протичащите в него емоции– себе рефлексия и емоциите у хората, с които общува. Разпознаването на емоциите в другия е невъзможно без това да премине първо през субекта, т.е. няма как ние да сме на ясно с това какво преживява човекът срещу нас, ако ние не откриваме в себе си подобен емоционален опит и не сме в състояние да го разпознаем. В същото време и обратното е вярно – всяко човешко същество разбира за себе си през очите на другия. Там ние се оглеждаме, за да разберем дали сме обичани и приети, дали сме постъпили правилно или не, в погледа на другия е залогът за нашето съществуване. И това започва в невръстна възраст когато грижещите се за бебето и малкото дете възрастни назовават за него емоциите, които то изпитва. Тъкмо са му взели играчката и то е раздразнено – майката казва „ядосан си сега, че Х ти взе играчката“ и в този момент прави за детето нещо много ценно – свързва с думи преживяванията, които то усеща в тялото си. Ето за това е важна емоционалната култура, за да има човешки обмен, на който може да се разчита.

От какво се зареждате и вдъхновявате?
- От текстовете на великите мислители, от музиката, от семейството ми, от хората.

Какви творчески и професионални предизвикателства си поставяте?

- Не си поставям планове и предизвикателства, искам да живея и да виждам децата си как растат.

Въпросите зададе: д-р Надие Карагьозова-Нади
Снимки: личен архив Цв. Иванова



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Пазете децата си от препаратите за чисте...
Пазете децата си от препаратите за чистене Знаете ли, че петдесет процента от смъртнит...
Още  ]
Из "Грижи за бебето и детето"
Из "Грижи за бебето и детето" Д-р Бенджамин Спок Когато детето започне да говори ...
Още  ]
Изкуството възпитава добродетели
Изкуството възпитава добродетели Интервю с г-жа Златка Тимонова- гл. художествен ръководител ...
Още  ]
Синдромът вечно болни деца
Синдромът вечно болни деца Дори да смятате, че детето ви няма този синдром, трябва да бъ...
Още  ]
Детето от 3 до 6 години
Детето от 3 до 6 години Афективно развитие На 3 години Слав е конформист. Той непрекъ...
Още  ]
  Моето Дете