Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Цветелина Иванова: Тормозът... 11 12 2017      
 
Оценка: / 5
СлабОтличен 

Цветелина Иванова: Тормозът, упражняван в социалните мрежи, много лесно ескалира агресията в реалния свят!

Разговор с Цветелина Иванова- психолог


Д-р Цветелина Иванова е родена в Шумен през 1978 година. Целият й образователен и професионален път е свързан с психологията. През 2002 година завърша психология в СУ „Св. Климент Охридски” . Магистър по „Клинична и консултативна психология“, „Психология на развитието“ и „Организационна психология“. През 2013 година защитава докторска дисертация по „Психология на дейността“. С психологическо консултиране се занимава от 2001-а година. Преподава „Психология“ и „Психопатология“ в Академията на МВР. Член е на Българско общество за лаканианска психоанализа– БОЛП/NSL, Българска асоциация по психотерапия– БАП, Българско дружество по психодрама и групова терапия– БДПГТ и Българска асоциация по приложна психология– БАПП. Консултант е към Сдружението на родители на деца със синдром на Даун. В последните години е чест гост-лектор на различни обучителни семинари свързани с кибертормоза и други негативни тенденции съпътстващи ежедневието на съвременните деца.

Д-р Иванова, защо избрахте психологията, с какво Ви привлече тя?
- Този избор аз направих още в моите тийнейджърски години, може би защото интуитивно съм усещала, че чрез фикцията за познанието на човешката душа бих могла да укротя моята собствена.

Често започвате Вашите лекции с израза „Светът не е същият...”
- Да, същият като какво – като преди,…същият като във фантазиите ни, същият като в представите ни за неговите предначертани закономерности…Всички точни науки ни учат на абсолютните стойности на тук и сега, които обаче много често не са в състояние да обяснят феномените на човешкия обмен. А по отношение на междуличностните взаимоотношения едно е сигурно – в тях винаги има недоразумения, което е и красотата на човешката природа. Това в напредъка на човешката цивилизация, срещу което аз лично най-силно се бунтувам, е опита за стандартизиране, програмиране и бих казала роботизиране на човешкото в човека, което отнеме способността му да се удивлява.

Технологиите все повече заемат място в ежедневието ни, с това растат и опасностите, които крият те. Кибертормозът е един от тях. Какво представлява това явление?
- Свързана с бурното развитие на електронните средства за комуникация и по-специално с интернет връзката и мобилните телефони, е една сравнително нова форма на насилие, а именно т.нар. „кибертормоз“. Тормозът в „класическия му вариант“ и кибертормозът представляват два аспекта на един широко разпространен напоследък феномен сред децата в училищна възраст да прекрачват по един агресивен начин границите на своето лично физическо и психично пространство. В това се състои съзнателното и злонамерено прилагане на физическа, вербална или индиректна агресия към живо същество. И докато за физическата и вербална форма на агресия всеки би могъл да каже по нещо, то индиректната й форма често остава неразпозната. В тази форма на насилие се включва разпространението на слухове и невярна, уронваща престижа на жертвата информация за нея, говоренето зад гърба й, вмешателство и разваляне на доверителните й връзки с близките. Особено мъчителна форма е поставянето на някого в изолация, настройване на другите против него и неканенето му на събития от обществения живот на групата. Тази индиректна форма на насилие изключително лесно преминава от външния, физически свят, в света на електронните комуникации! Като от значение е тук да се отбележи и обратната тенденция, а именно– тормозът, упражняван в социалните мрежи и електронните средства за комуникация, много лесно ескалира агресията и преминаването му в реалния свят бива улеснено.

Д-р Иванова, изкушавам се да попитам за агресията в обществото, в училище, защо не се справяме с нея?
- Може би е добре първо да си изясним като общество какво влагаме в понятието „справяне“ – това може да е опит за „изкореняване“ на агресията, а може да е и опит за разбиране на нейния генезис. Това са два логически съвършено различни подхода към нея като психичен феномен. Да, един от особено ярките проблеми във взаимоотношенията между подрастващите и техните връстници напоследък са затрудненията, а понякога и невъзможността за контролиране на агресивните импулси. Това отваря много въпроси пред нас, психолозите като може би основният е, каква е функцията на тази агресия, кое в насилствения акт кара подрастващия да се самоопредели и какво му носи той? Аз истински вярвам, че единственият път към овладяване на този проблем минава през разбирането и търсенето на отговори на този въпрос. Психоаналитичното разбиране на агресивното поведение сред децата е именно това, което дава практически ориентири за работа с тези прояви и за облекчаване на емоционалното страдание на дете, което често в справянето си с вътрешното напрежение, прибягва до използването на агресия. Децата непрекъснато полагат усилия да придадат смисъл на усещанията, които преживяват в тялото си. Често основното преживяване е именно напрежение, избликваща тревога, импулсивен порив, особено в ранното детство и юношеството. Придаването на смисъл става чрез различни сублимиращи действия като рисуване, четене, различни хобита и творчески прояви. Щом успее в това начинание, детето усеща в тялото си облекчение. Мисля, че именно подобно опосредстване на агресивния импулс бихме могли да дефинираме в понятието за справяне.

Какви са Вашите наблюдения за отношенията съвременни родители - деца. Има ли пропуски?
- Съвременните родители, каквато съм и аз самата, сме често объркани в желанието си да дадем свобода на децата си и в същото време да въведем граници. Това лутане от тоталната либералност до деспотизма обърква децата и те са склонни да възприемат противоречивото поведение на родителите си като техен каприз. А истината е, че и родителите са много уязвими. Виждате, че в живота вече няма единни правила, към които всички да се придържат, няма изброими и ясно дефинирани „може“ и „не може“. Истината е, че вече има множество неизброими възможности за живеене, което лишава нас родителите от опорни точки. В практиката си ние знаем, че симптоматичните прояви на едно дете обикновено са резултат от семейната атмосфера, в която то расте. И често се случва така, че родители ми водят детето си за консултация, защото проявява такива и такива симптоми, а на практика самите те остават в терапевтичен режим – аз работя с тях и ефекта е, че и симптомите на детето се разреждат.

Как определяте съвременното поколение– апатично, будно..?
- В никакъв случай не искам да класифицирам нито съвременното поколение, нито каквото и да било. Всъщност цялата ми човешка природа и разбирането ми като професионалист се дистанцират от класифицирането и етикетизирането като подходи. Разбрала съм в практиката си, че единственият успешен подход към човека е през субективизма, т.е. към възприемането на всяко човешко същество като субект на собственото му желание да съществува. Субективистичният подход се състои в способността на професионалиста въпреки знанията и опита, които притежава да подхожда към всеки един случай и всеки един засегнат субект, така все едно нищо не знае и да настрои себе си да слуша, гледа, възприема. “Влезе” ли в анализа знаещ и “експерт”, той рискува да блокира пътищата си към субекта и да пропусне информация, което е деликатна и едва доловима.

Методите, които дават най-успешни резултати във Вашата работа ?

- Струва ми се, че в голяма степен дадох отговор на този въпрос. Бих искала само да добавя, че това което дава успешен резултат в работата ми, не бих могла да го нарека точно метод – е нестихващото ми любопитство към човешката психика изобщо, и конкретно желанието ми да чуя разказите, житейската история, дори това което детето, жената, мъжът, с които работя не успява да изрече с думи.

Вашата формула за щастие и успех?
- Аз лично разбрах, че съм щастлив човек едва когато преминах през етап в живота си, в който осъзнах ежедневния риск да го загубя. Нямам формула– всеки има своя път към щастието.

Личната и професионална реализация е сбор от...

- Личната и професионалната реализация са резултат от следването на желанието на субекта. А да се следва желанието означава в условията на спазването на човешките закони субектът да се движи по вътрешната си тяга към своето влечение.

Емоционалната култура защо е важна?

- Широко използвано напоследък е понятието емоционална интелигентност. То обединява в себе си способността на човек да разпознава протичащите в него емоции– себе рефлексия и емоциите у хората, с които общува. Разпознаването на емоциите в другия е невъзможно без това да премине първо през субекта, т.е. няма как ние да сме на ясно с това какво преживява човекът срещу нас, ако ние не откриваме в себе си подобен емоционален опит и не сме в състояние да го разпознаем. В същото време и обратното е вярно – всяко човешко същество разбира за себе си през очите на другия. Там ние се оглеждаме, за да разберем дали сме обичани и приети, дали сме постъпили правилно или не, в погледа на другия е залогът за нашето съществуване. И това започва в невръстна възраст когато грижещите се за бебето и малкото дете възрастни назовават за него емоциите, които то изпитва. Тъкмо са му взели играчката и то е раздразнено – майката казва „ядосан си сега, че Х ти взе играчката“ и в този момент прави за детето нещо много ценно – свързва с думи преживяванията, които то усеща в тялото си. Ето за това е важна емоционалната култура, за да има човешки обмен, на който може да се разчита.

От какво се зареждате и вдъхновявате?
- От текстовете на великите мислители, от музиката, от семейството ми, от хората.

Какви творчески и професионални предизвикателства си поставяте?

- Не си поставям планове и предизвикателства, искам да живея и да виждам децата си как растат.

Въпросите зададе: д-р Надие Карагьозова-Нади
Снимки: личен архив Цв. Иванова



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Когато детето проговори
Когато детето проговори Първата разбираема дума от иначе объркания и неясен детски...
Още  ]
Интервю с Гергана Барабонкова
Непростимо е деца, чието лечение не търпи и ден отлагане да чакат с месеци да бъдат разгледани молби...
Още  ]
Трябва ли да наказваме децата
Трябва ли да наказваме децата Как да реагираме на детския протест? Когато говорим за ...
Още  ]
Новите деца
Новите деца Децата, които всички смятат за особени, ексцентрични, хиперактивни. Новите д...
Още  ]
Някои възпитателни похвати са нож с две ...
Някои възпитателни похвати са нож с две остриета Трудности при възпитанието в ранното детство ...
Още  ]
  Моето Дете