Търсене:
 
      Начало 16 02 2025      
 
Оценка: / 6
СлабОтличен 

Мирослава Каменовска- канонистичното изкуство път към божествения свят

(Четката, боите, палитрата - моето сърце, иконата/картината която вижда зрителя – моята душа) – така определя Мирослава рисуването и своето послание, което изразява чрез него)

Мирослава Каменовска живее и работи в гр. Козлодуй. Завършила е Педагогика на обучението по изобразително изкуство в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и Начална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски”. Рисува икони и мечтае един ден да организира изложба. Ръководи школа по изобразително изкуство при Дом на енергетика към АЕЦ гр. Козлодуй. Има учителски стаж 5 години. Обича да рисува, да работи с деца, да прекарва всяка свободна минута със семейството си и да се разхожда сред природата. Любимият и израз е... една мисъл на Пабло Пикасо „Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя." Щастливо омъжена, горда майка на две дъщери- на 3 и на 7 години.

С Мирослава се запознах в края на месец ноември 2015 в Троян на едно обучение. Мъничка крехка, с топлина в излъчването - така изглежда на пръв поглед. На една от почивките се завъртя разговор за Троянския манастир, планирахме да го посетим - сподели, че рисува икони, показа и техни снимки- онемях- като че ли бяха живи, личеше си, че са рисувани с много любов, разбиране и старание. Мирослава беше успяла да предизвика любопиството ми и ето –тя е моят първи гост на първото интервю за 2016 година.

Мирослава, с какви чувства и очаквания започна Новата 2016 година?
- Както всяка година с очакване за здраве,благополучие и с вяра за един по-добър свят. С чувство на отговорност много хъс и ентусиазъм за работа и творчество.

Рисуваш от малка, какво означават за теб четката и боите…?
- Рисуването е моя живот, това е начин да изразя себе си. Четката, боите, палитрата - моето сърце, иконата/картиката която вижда зрителя – моята душа. Във всяка една от тях е вплетена моята емоция, любов и топлина.

Твоята първа среща с иконописта, кога се случи… някой повлия ли върху това?
- С иконописта, като последователност и технология при изписването се срещнах в университета. До тогава само се възхищавах на иконописта в църкви и манастири и на хората,които се занимават с това. Повлия моето семейство. Първата икона, която нарисувах я подарих на тях за Рождество Христово. Родителите ми първо онемяха, а после и двамата се разплакаха. Това беше повода да повярвам, че наистина се справям добре с това си начинание и трябва да продължа.

Какво е усещането, когато работиш върху образа на някоя икона..?
- Много специфично.....Сякаш времето спира. Потапяш се в друг свят, в друго измерение. Докосваш се до една чистота, която сам създаваш, докосваш се до божественото, което чрез иконата се стремиш да покажеш и на другите. Всеки образ има своята канонична специфика и въздейства различно, но при мен усещането е винаги спокойствие, хармония, любов, която искам да предам. Може би бих го определила донякъде и като бягство от реалния живот?

Имаш ли си любима икона..?
- Не. Харесвам всички икони, няма такава, която да не ми въздейства.

Рисуването има ли определено време в твоя личен календар ?
- Не , няма определено време. То е израз на емоция и любов. Нужда да го направя. Аз съм изключително положителен човек и това е моя начин да го покажа в комбинация с усмивка.

На какво учиш твоите ученици?
-Да бъдат себе си, да следват мечтите си и да не се страхуват да бъдат различни. Да бъдат спокойни , уверени и уравновесени, да бъдат позитивни, усмихнати и упорити.

Кои са най-важните ценности за теб…?
- Семейството, образованието, възпитанието, добрите обноски...

От какво се водиш, когато трябва да реализираш една идея?
- От мисълта, че трябва да дам максималното от себе си.

Децата са….?
- Деца на света, новото начало, търсенето, любовта…!!!



Вярата е...?
- Вярата за мен– християнска добродетел, любов, търсене, това нещо, което би могло да съхрани човек, дори когато е изгубил и последна надежда? Според посланието на свети апостол Павел, "вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда" (Евр. 11:1); по думите на св. Иоан Дамаскин "вяра е това, на което се надяваме и увереност в невидимото"; както отбелязва Св. Йоан Златоуст "вярата е поглед към неизвестното".




Мирослава, благодаря ти за този толкова сърдечен разговор! Нека е Вяра, нека е Светлина!

Интервю на Нади Карагьозова



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете