Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Анелия Дойчева: Любовта е чиста енергия. Няма грешна любов. 24 11 2017      
 
Оценка: / 3
СлабОтличен 

Анелия Дойчева: Любовта е чиста енергия. Няма грешна любов.

Интервю с Анелия Дойчева- поетеса

Анелия Дойчева- поетеса, победителка в тазгодишния конкурс „Писмо в бутилка”, организиран от пристанище Бургас и автор на текста на „Жива вода”, която е сред финалистите на престижния и емблематичен за града конкурс „Бургас и морето”- 2011.

”Времето е пясъчен часовник
и брои живота всичките ни дни
хората го мислим за виновник
а най - виновни сме сами.... „

(Анелия Дойчева)

Преди да се запозная с Анелия Дойчева, талантливото момиче от Бургас, се запознах с поезията й. Прочувствена и докосваща. В последните няколко години нейните стихове са сред най-четените и харесвани в социалната мрежа. Пред тях често се заседявах и аз и не оставах безразлична към таланта й. Така и тръгна кореспонденцията ни, продължила четири години. Пожелахме си да ни се случи и да се видим. Случи се на 11 ноември тази година в Бургас, където бях по хубав повод в града-получаване на награда за МКБППМН с която съм свързана професионално.
Такава я видях- романтична, емоционална, чувствителна, любвеобилна, малко тъжна, но жадна за живот и мечти, също като лирическия герой в стиховете й, който непрекъснато търси-опора, закрила, любов. От кратката ни среща вече знаех, че искам да бъде гост на следващото ми интервю.

Диапазонът на темите в поезията на Анелия е доста широк-лирическият герой често е влюбен или търсещ любовта, често тъжен и самотен, друг път чувствителен към социалните теми, несправедливостта, жестокостта и др. Бургас, както се знае е градът на изкуството, дала най-талантливите поети на България, дали заради Морето, което ежедневно ги поздравява не знам, но пишещите хора на Бургас са докоснати от Съдбата по някакъв особен начин и Анелия Дойчева е една от тях. Анелия Любенова Дойчева e родена на 04.04.1972 в град Бургас. Бакалавър e по специалността-финанси от БСУ Бургас и магистър по специалността - счетоводство и одит от стопанската академия в Свищов

Анелия, помниш ли първото си стихотворение?
- Беше отдавна, през далечната 2009 година и всъщност не беше стихотворение, а плах опит върху демо версия за песен, предоставена от тогавашния музикален мениджър на Пайнер, г-н Тодор Яйцаров, който всъщност откри таланта ми. Учудих го с продуктивност, с която всъщност стана ясно, че и без музикално образование, нося музиката в себе си. Малко след това, общ проект ни събра с големия Красимир Гюлмезов, главния виновник, който ме накара да повярвам в себе си и в това, което пиша. И не на последно място, ще спомена Лили Димова, един прекрасен текстописец, една прекрасна жена с която вече 6 години делим огромно приятелство.

Писането, за едни е терапия, за други спасение, за трети просто работа. За теб писането какво е.?
- За себе си мога да твърдя, че едновременно е терапия и спасение. Бягство от сивото ежедневие, в което изливам различни емоции върху белия лист, емоции на които всички ние сме подвластни. Емоции написани от и за хората. А дали ми се получава, могат да кажат онези, които ме четат.

Често е самотен лирическият герой в стиховете ти, също толкова колкото се чувстват хората и в реалността?
- Самотата има много измерения и много тълкувания, но смисъла и корена на думата винаги е един и същ. Любовта е чиста енергия , а енергията движи света напред, следователно самотните хора са заседнали някъде в нищото, по средата на „вчера” и „утре” и пропускат най-съществения момент- настоящия или това е „днес”. Това трябва да се промени.

Кога пишеш най-често, имаш ли определено време, в което се чувстваш най-продуктивна?
- Пиша по всяко време, на невероятни места, но признавам, че като че ли съм най-продуктивна късно вечер, когато остана насаме със себе си, когато чувам вътрешния си глас,който подрежда мисли и емоции в рими.

Бургас и Морето за теб са...?
- Всичко. Храна и лекарство за душата ми. Всички пътища водят в Бургас и свършват там, където започва морето. То е онази необятна синева, която виждат очите ми всяка сутрин и вечер, моята първа и последна любов. Морето променя и калява, създава характер, за това покрай него живеят хора, усмихнати и силни, които не се боят от стихиите на живота.

Какво може да стане повод да хванеш листа и химикала?
- Всеки жест, всяка дума или човек, които докоснат същността ми, могат да бъдат виновници за поредния стих, както и такива, които са влезли с взлом във сърцето ми, въпреки, че са държали ключа за него. ”Награда” или „наказание” всеки остави своята следа в стиховете ми.

В какво продължава да е влюбена Анелия?
- В дъжда, в хубавото време, в някой самотник, който още очаквам от мен да ме вземе. Любовта е като дъгата, има много цветове, които всъщност я правят красива и за да я пожелаеш, трябва да знаеш,че понякога ще ти се наложи да видиш дори най-тъмните и цветове. Винаги съм твърдяла че човек може да се влюби по хиляди различни начини...и всеки от тях е правилния, защото няма грешна любов.

Без какво не можеш?
- Без приятелите ми, без дъщеря ми, без Бургас и морето, без доброто в живота. Другото е ненужна суета.

Сълзите за теб са…?
- Пречистване, все едно валят навътре, за да отмият всичката лошотия и болка, полепнала по вените. Сълзите са катарзис и само силните хора не ги крият пред света.Често ми се случва и това означава само едно, че не съм загубила човешкото в себе си.

Участието на песента „Жива вода” по твой текст, в изпълнение на младата надежда Ива Ралчева в конкурса „Бургас и морето” през 2011 година беше сред финалистите - това твоето първо сериозно предизвикателство ли беше към сцената и музиката?
- Да, скочих направо в дълбокото, в един проект, който се случи в последната седмица на този конкурс. Запознахме се с композитора Емилиян Владев случайно във фейсбук и решихме да опитаме в малкото време, което ни оставаше, написването на тази песен. Създадохме я за няколко дни, представихме я и бяхме приятно изненадани, когато разбрахме че е сред финалистите на Бургас и морето 2011г.с най-голям брой гласове на журито. Най-голямата награда за нас дойде от великия Георги Христов, председател на журито тогава, който каза, че сме постигнали абсолютната симбиоза между текст, музика и изпълнение.Това вече ми беше достатъчно за да повярвам в себе си от този момент нататък.

За какво мечтае Анелия Дойчева?
- Мечтая си за простите неща, които се оказват, че се случват най-трудно, защото не струват даже и стотинка, те не се продават и купуват никъде, те са безценни.

Работиш върху нов проект за песен, приятелството с Орхан Мурад ли е повод за това или….?

- С Орхан Мурад се открихме преди няколко години и веднага запознанството ни премина в приятелство. И как би могло иначе, този човек е прекрасен, той носи в себе си една великолепна и добра душа, която излъчва само положителна енергия от която хората имат нужда.Такава е и неговата красива съпруга Шени. Обичам ги много и мисля че е взаимно. Създадохме заедно една красива балада, която кръстихме „Един живот” и ето че сега на път е и втората ни такава, чието заглавие е моето пожелание към тях и всички хора, които са срещнали своята половинка, да останат в тази връзка с „Доживотна присъда любов”.

В съветите на кого се вслушваш най-често?

- Когато ми стане непоносимо трудно и започна да унивам, Лили Димова е тази, която винаги намира начин да пръсне светлина в тунела в който се намирам. От друга страна, дъщеря ми се стреми да не ме пуска в него.....и двете ме балансират и са важна част от живота ми. Разбира се че има и други хора, които винаги са около мен, колеги и още приятели. На всички тях ще пожелая да са живи и здрави и да бъдем винаги заедно.

На какво възпита дъщеря си…?
- Възпитах дъщеря си така, както моите родители възпитаха мен. Да вярва в добрите хора и да прави добро. Да си служи само с истината и да не позволява на лъжата да обърква нейния живот и живота на другите хора. Да бъде честна и отговорна, да дава, без да очаква. Мисля че успях, тя е мое абсолютно копие с което много се гордея.

С какво не може да се примири Анелия Дойчева?

- Не мога да се примиря с наглостта, лъжата, лицемерието, коравосърдечието, завистта, злобата.Хората станаха лоши, безпардонни и студени към чуждата болка. Вместо протегната ръка, все по-често виждам да подлагат крак един другиму. Всеки сам избира душевното си състояние, но душевен мир и хармония със себе си се постигат по друг начин.

Предстоят свети празници- денят на християнското семейство, коледните и новогодишните-твоето пожелание към читателите?
- Пожелавам на всички хора да са здрави, да намерят онзи баланс между доброто и лошото, между обичта и злобата за да бъдат много щастливи. Да имат любовта на близките си, да я задържат достатъчно дълго във времето, ако може завинаги, без да я приемат за даденост. Да показват своята всеки ден, с дребен жест или дума, да трупат спомени, а не вещи. Да мечтаят смело, да сбъдват мечтите си и да правят място за нови. Живота е приключение, което няма да се повтори, за това всяка крачка в него е важна.

Светът е добър когато…..?
- Когато не водиш безсмислени войни и не създаваш врагове на които после да прощаваш. Когато обичаш въпреки всичко и всички. Когато не рушиш, а създаваш и помагаш на тези, които имат нужда. Когато проумееш, че и след теб Земята ще се върти и живота ще продължи. Обичайте се без условности и правете компромиси.

Пустиня

В пустинята няма вода
през нея дори дъжд не минава
само миража оставя следа
в очите жажда без тебе ми дава.

В пустинята няма река
дори пътища пусти в пясъка няма
само слънцето златна следа
като магия оставя голяма.

В пустинята няма трева
дори стръкче нито мъх от дъбрава
в оазис се спира онази мечта
която смело без теб оцелява.

В пустинята няма мъгла
дори сняг не вали със прогноза
компромиси вече не бих могла
да правя дори под хипноза.

(Анелия Дойчева 20,10,10)

.....

Жива съм

От всеки огън излизах по-жива
обгорена до кости но знам
всеки пламък ми даваше сила
топлина която и на тебе да дам.

От всяка болка тръгвах щастлива
не разделях живота на две
бях на място там където отива
човека щастлив за да спре.

От всяка вода излизах по-суха
мокри бяха само мойте очи
останах за грозните думи глуха
и не намокрих свойте мечти.

От всяка пустиня правех пътека
губех се, от всички една ме спаси
и вървя и усещам душата си лека
жива съм и по нея знам няма беди.

(Анелия Дойчева 19,10,2010)

.....

Няма любов

Няма любов в сивите делници
изчезна безследно в мъгливия ден
разделени сме, пълни неверници
а я носех някога вътре в мен.

Няма любов, изпратих я в тъмното
в друга посока, ненамираща път
но е страшно без нея в измамното
самотно царство на тих кръстопът.

Няма любов, изгуби се някъде
в празни души с опустошени сърца
не намерих любов, а там някъде
разминавах се с нея и него в света.

(Анелия Дойчева 18,10,10)

- Благодаря ти Над, за проявения интерес към мен, благодаря за интервюто, за приятелството, за срещата и за милите думи. Ти си точно толкова истински човек, колкото всички останали в моя живот. Бъди здрава и усмихната, такава, каквато те видях.


Интервю на Н. Карагьозова- Нади

Снимки: личен архив. А. Дойчева




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Разводът и децата
Разводът и децата Самотната майка Разводът на родителите – криза за децата Татко след разв...
Още  ]
Бебешки пубуртет
Бебешки пубуртет Чували ли сте, че децата изживяват бебешки пубертет, когато са на около...
Още  ]
Какъв сок да даваме на децата?
Какъв сок да даваме на децата? Повечето от педиатрите съветват да започвам захранването с я...
Още  ]
Мария Монтесори
Мария Монтесори Мария Монтесори (1870-1952) е известно име в областта на педагогиката.Тя въ...
Още  ]
Обратната страна на памперсите
Обратната страна на памперсите Обрив от бебешки пелени Как да научим детето на чистота? Кога и к...
Още  ]
  Моето Дете