Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Децата са нашата отговорност и радост! 24 11 2017      
 
Оценка: / 1
СлабОтличен 

Децата са нашата отговорност и радост!

„Децата са нашата отговорност и радост ”- казва един от водещите специалисти по предучилищно възпитание и дългогодишен университетски преподавател доц. д-р Йорданка Факирска.

Доц. Д-р Йорданка Факирска е специалист по предучилищно възпитание. Работи дълги години като старши научен сътрудник в Националния институт по образование към МОН. Занимава се професионално с изследване на детската игра, с проблеми и особености на развитието на детската личност, с нравстеното формиране, с условията за емоционалното благополучие на детето и ролята му за понататъшното формиране и развитие на личността, с познавателната и умствената дейност на децата, обучението и развитието им и подготовката им за училище. Защитава докторска дисертация на тема „Формиране елементи на учебна дейност у 5-6-годишните деца“. Изследва процесите на развитие на детската личност, ролята на взаимодействието дете-възрастен, изграждането на Аз-образа, саморазвитието и възпитанието на 3-7-годишните деца. Прави задълбочени наблюдения за причините за ранното отпадане от училище. В последните години усилено изследва причините за ранната детска агресия и начините за превенция и рехабилитация. Интересува се и работи по проблемите на децата със специфични възпитателни и образователни потребности. Проявява интерес към проблемите на възпитанието и развитието на децата от етническите малцинства и по-специално на ромите. Занимава се с проблемите на интеркултурното възпитание. Специално внимание отделя на въпроса за използването на компютър и съответен софтуер от децата – ползи и вреди. Разработва и сценарии за обучаващи компютърни игри за предучилищна възраст. Три от разработените игри са носители на първа и трета награди на МОН. От 2010 г. до юни 2015 г. е доцент в Русенски университет „Ангел Кънчев“. Изнася лекции в магистърски програми и пред учители от цялата страна.Член е на Съюза на учените в България, на Балканското общество за образование - BASOPED, на Асоциацията на професорите от славянските страни - APSS. Участва в редица международни семинари и конференции по проблемите на предучилищното образование. Автор на учебници, монографии, научни статии и доклади.

В навечерието на най-светлия празник на знанието и духовността – 1 Ноември - Денят на народните будители, разговаряхме за ценностите, за промените от които има нужда съвременното възпитание и образование, както и за стойностите и приоритети, които трябва да са водещи за тях.

Доц. Факирска, познавате отблизо и в дълбочина двете най-важни сфери на обществения сектор - възпитанието и образованието, как мислите, всичко наред ли към наши дни?

- Когато говорим за децата, трябва да бъдем много внимателни и отговорни и да не си служим с клишета. Те не само са нашата отговорност и радост, но и нашата голяма грижа. Каквото сътворим сега, такова ще бъде бъдещето на нашите наследници. Знаем и сме чували много умни сентенции за това да пазим природата за нашите деца, да построим бъдещето им и така нататък. В същото време ми се струва, че твърде безотговорно и необмислено правим промени в учебните планове и в закона за средното образование. Въпреки че много често сме свидетели на тревожни съобщения за прояви на агресивност от деца към деца, от учители към деца и, за наш най-голям срам, от родители към учители, ние като общество не правим нищо съществено да променим ситуацията. Явно нещата не са наред, за да има подобни прояви. Смятам, че са нарушени основни ценности в българското общество и това може само да ни тревожи и плаши. Не е нормално да пресираме толкова силно учителството. Не е нормално да удряме плесници на учителите. Но в същото време не е нормално учител в детската градина да малтретира едно шестгодишно дете така, че да остави белези по малката детска ръчичка, а директорът да се опитва да омаловажава този факт, единствено, за да спаси собствения си стол. Агресията поражда агресия. Освен това у нас все още битува много остарялата традиция да налагаме волята си над децата, да се опитваме да ги моделираме по наш образ и подобие. Дори и в новия Закон за предучилищното и средното образование липсват нови виждания и акценти за емоционалното благополучие на децата и учениците, за мерки за преодоляване на агресивните тенденции.

Не е наред и фактът, че в много общини си позволяват да приемат и записват в детските градини по 35-40 деца деца в група. Това е възможно поради съществуването на т.н. делигирани бюджети и „революционното“, според управляващите решение парите да следват детето или ученика. От една страна, директорите си попълват бюджетния дефицит, а от друга – кметовете удовлетворяват правото на гражданите децата им да бъдат настанени в детските градини. Кой печели и кой губи от това? „Печелившите“ са ясни – администрацията. Губещи са преди всичко децата, но и цялото общество.

Промените от къде трябва да започнат, какво е неотложно и какво не ни достига за да се доближим до опита и нивото на развитите страни?

- Промените трябва да започнат от администрирането на образованието. Тези нарушения, за които споменах трябва да се прекратят, защото превишаването на норматива за пълняемост на групите е не само нарушаване на един от държавните образователни стандарти, но е и основният виновник за нарастване на агресивността. Ще поясня – един учител на 35 деца, всяко от които се нуждае от внимание, ласки и обич. Децата са принудени да се състезават помежду си за това, те крещят, за да бъдат чути. Други удрят, блъскат или чупят, за да привлекат вниманието на учителя си. Трети се свиват обидени и притеснени в някой ъгъл на занималнята и събират обида и агресия, която може да избухне като автоагресия или като агресия срещу децата или учителя.

Другата необходима промяна е в намаляване на образователното съдържание и разрешаване на децата да играят повече. Сега децата са ангажирани да попълват, оцветяват и решават десетки страници от книжките, предвидени по програмата за задължителното и незъдължителното предучилищно възпитание. Представете си, има книжки за оцветяване и попълване дори по играта и физическата култура! Та това са основни дейности – двигателни при това, което означава децата да играят, да тичат, да спортуват, а не да решават някакви измислени задачи в тези книжки, направени за финансова изгода на издателства и автори.

Важно е да отбележим, че трябва да се променим и по отношение на откриването и развитието на талантите. В тази насока въобще не се работи в българските детски градини и училища. Нещо повече, талантите се „убиват“, подтискат. Шанс имат само децата, които постъпват в някои профилирани училища. Не знам за съществуването на такива детски градини.

Според Вас, как трябва да изглежда съвременната детска градина?

- В детската градина трябва да има много място за игра, да бъде уютна и със спазени стандарти за пълняемост на групите.
Освен това, при повсеместното навлизане на съвременните комуникационни технологии е престъпно в детските градини да няма компютри, таблети и модерни мултимедии, за да се осигури интерактивното обучение. Виждам и голямата роля на обучаващата телевизия със специални продукции за децата, каквито, за съжаление, не се реализират в България! Тук ми се ще да отбележа и премахване на дискриминиращата практика на т.н. „избираеми дейности“, които са платени. Излиза на практика, че децата с финансови затруднения не могат да избират нищо и остават в групите си обидени и разочаровани. Спортът, танците и чуждият език трябва да бъдат запазени за осъществяване от учителите и да са достояние за всички желаещи деца. Ние вече имаме добре подготвени млади специалисти с чужд език и директорите могат да си ги осигурят за всички деца безплатно.

Как бихте подредили основните ценности и приоритети на възпитанието?


- Основните ценности, които трябва да формираме от ранна възраст са доброта, отзивчивост, уважение, дисциплина, екипност, искреност, толерантност, емпатия и любознателност. Без тези качества на младите не мога да видя добра перспектива за държавата ни.

Пропускат ли нещо съществено родителите във възпитанието на децата?

-
Ако говорим за пропуски, това е да обичат безрезервно и всеотдайно децата си, да им посветят цялото си време и внимание и да бъдат отговорни. Кариерата винаги може да се направи, дори и след прекъсване, но детството никога не може да се върне или да се отложи за определено време и след това да се продължи. Всеки миг, всеки ден от живота на детето е безценен и неповторим. Да се научим да се радваме заедно с децата си, да се забавляваме с тях и да ги учим на нещата от живота. Защото „каквото е детето в играта, такова ще бъде и в живота като възрастен“. Това не съм го измислила аз, а е непрекъснато перефразирана мисъл на житейска констатация.

Дългогодишен университетски преподавател сте – как намирате студентската аудитория - имат ли силна мотивация и цели студентите ни днес?

-
За съжаление не бих могла да се изкажа особено възторжено за цялата студентска аудитория. Има приятни изключения, но за голяма част от студентите основният мотив да изберат педагогическите специалности е сравнително по-лесното влизане и завършване на обучението. Много от тях изобщо не си и помислят да стават учители. Не виждам и мотиви, свързани с обогатяване на знанията им. Но какво може да се очаква от младите хора на едно болно общество с изкривена ценностна
система.


Имате прекрасни внучки, времето прекарано с тях определяте като…?

-
Невероятно, зареждащо, обогатяващо ме с обич, опит и емоции. Ние възрастните винаги има какво да научим от децата – да бъдем искрени, емоционални, обичливи, верни. Те го могат с неподкупната си детска същност. Невероятно е усещането, когато ти кажат „ Бабо, липсваш ми! Обичам те!“ Това е зареждащо, но и задължаващо.

Вашите колеги Ви определят като голям работохолик, върху какво работите в момента?

-
Ами опитвам се да довърша една отдавна започната книга за детската агресивност. Животът непрекъснато ми предлага все нови и стряскащи ситуации и ме кара да разширявам и обогатявам написаното. Но сега съм решила да приключа и да предам книгата в издателството до края на тази година.

Възпитанието започва от….?

- Утробата на майката. Със сигурност от първия ден на появата на детето на този свят и завеждането му у дома. Как ще му говорим, как ще го приласкаваме, как ще му се радваме – всичко е много важно. Ако му повишаваме глас, ако не осигурим неговото емоционално благополучие у дома, не трябва да се учудваме, когато посегне да ни удари или ни нагруби с думи.

В навечерието на празника на Будителите, какво бихте пожелали на всички, които са избрали за своя мисия и предизвикателство възпитанието и образованието?

-
Много любов и търпение при работа с децата! Много морална и емоционална устойчивост, за да преодоляват негативните явления на живота. Знам, че е ужасно трудно на учителите, че цялото общество сме им длъжници заради нисккия им социален статус, но нима техните предшественици от миналите времена са били по-облагодетелствани! С това не искам да кажа, че те трябва да се примиряват, но трябва гордо да носят учителството и да преодоляват трудностите.

Учителската усмивка поражда радост и доверие и у децата.
Честит празник и много дръзновение!


Интервю на Надие Карагьозова-Нади
 Снимки: (Личен архив доц. д-р Й. Факирска)





Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Тормозят детето ви в училище?
Тормозят детето ви в училище? Как да узнаете и какво да предприемете. Как родителите мога...
Още  ]
Агресията в Детската градина
Агресията в Детската градина Агресията в света на децата Красимира Иванова Тодорова- директор ...
Още  ]
Някои психологически аспекти на детската...
Някои психологически аспекти на детската престъпност Доналд Уиникът (обръ...
Още  ]
Как децата разбират идеята за осиновяван...
Как децата разбират идеята за осиновяването в различните възрасти Как учат децата? Да знае...
Още  ]
Днес е заключителният концерт на лауреат...
Днес е заключителният концерт на лауреатите на Международния младежки фестивал Музите в Созопол ...
Още  ]
  Моето Дете