Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Въпроси и отговори за интегрираното обучение 20 10 2019      
 
Оценка: / 25
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Въпроси и отговори за интегрираното обучение
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Страница 5
Страница 6


Социални проблеми на лица с психо- физически нарушения. Интегрирано обучение. Проблемът с изоставащите ученици.

Достъпът до образование и наличието на подкрепяща среда за деца с увреждания, които имат специални образователни потребности (СОП) са предпоставки за равнопоставеност и равни възможности пред хората с увреждания на трудовия пазар и за пълноценното им участие в живота.
В момента в България значителен брой деца с увреждания не получават образование или се обучават в домовете си чрез индивидуална форма на обучение. Така те са лишени от възможността да общуват със своите връстници, да бъдат самостоятелни и равнопо-ставени. В резултат на това голяма част от техните възможности и социалните им умения остават недостатъчно развити. Дългосрочните последици от такъв подход са трайна социална изолация, неконкурентноспособност на пазара на труда, неумение за справяне с житейски ситуации.
Както отглежданите в семейства, така и настанените в специализирани институции деца с увреждания, често са обект на дискриминационно отношение и на остарели обществени нагласи.
В съществуващите нормативни актове в българското законодателство са регламентирани необходимите базисни предпоставки за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета. Същевременно, разписаните в Закона за народната просвета задължения на общообразователните детски градини и училища да приемат тези деца (чл. 21 и чл. 27, обн. в ДВ, бр. 90 от 24.09.2002 г.), на практика не гарантират тяхното обучение поради липсата на подкрепяща среда. Това обуславя необходимостта от създаването на Национален план за интегриране на деца с увреждания, които имат специални образователни потребности в системата на народната просвета.
Националният план се разработва в изпълнение на параграф 34 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, обхваща периода от 01.01.2004 г. до 01.01.2007 г. и се актуализира в края на всяка учебна година. Той е насочен към децата с физически, сензорни, интелектуални, езиково-говорни нарушения, множество увреждания, които имат специални образователни потребности. Планът е насочен и към работещите в системата на народната просвета, във висшите училища, в регионалните инспекторати по образованието, в дирекциите за социално подпомагане, в системата на здравеопазването и социалната политика, в местните власти, в неправителствените и други организации, имащи отношение към интегрираното обучение, и към родителите.
Националният план е документ, който отразява държавната политика по отношение на децата със специални образователни потребности и очертава пътя на промяната в областта на образованието им с оглед интегрирането им в системата на народната просвета. В него са формулирани ценности, принципи и цели, мерки и отговорности за тяхното осъществяване, сроковете и необходимите ресурси за постигането им.
Определение на интегрираното обучение
Интегрираното обучение е форма на обучение на деца със специални образователни потребности (СОП), при която всяко от тях се обучава в масово училище, но по план, съобразен с индивидуалните му възможности. В България интегрираното обучение (ИО) е прието официално през 2003 г. То обхваща следните категории деца :
•с интелектуална недостатъчност;
•със зрителни увреждания;
•със слухови увреждания;
•с хронични заболявания;
•с езиково-говорни нарушения.
Приема се,че тези категории деца са със специални образователни потребности поради наличието на определени дефицити в различни сфери — познавателна, моторна, сензорна...
Главната цел на ИО е да постигне вграждане на децата със СОП в средата на техните връстници,а впоследствие — в обществото като цяло. Затова учебните часове се провеждат заедно с класа, който посещава съответното дете. В зависимост от дефицита, с него провеждат индивидуални занимания различни специалисти-специални педагози. Важна особенос на ИО е,че е насочено към индивидуалните възможности и интереси на децата със СОП. От тях не се изисква покриване на стандартите на обучение за съответния клас; дори и усвоили минимум от знания, те преминават в по-горен клас.
В страните от Европейския съюз ИО е въведено отдавна. Всяка от тях има изработена собствена система на интеграция, която отчита националната специфика.
Принципи на интегрираното обучение.Равен достъп до образование:
Всеки човек,независимо от възрастта и нарушението има право на образование. Независимо от това какво е неговото ниво, какви са неговите трудности, той може да се образова и задължително трябва да получи шанса за това.
Индивидуалност:
Всяко дете има своите особености, специфични черти и прояви на характера и темперамента си; различно ниво на развитие и интереси. От тази гледна точка към него не могат да се прилагат критерии, валидни за други деца. напротив-за него трябва да бъде изработена индивидуална програма,в чиято основа стои самото то, а не абстрактни норми.
Ранно въздействие:
Един от важните принципи, изградени на основата на възгледа,че колкото по-рано започне целенасочено въздействие и подпомагане на развитието,толкова по-голяма част от проблема ще бъде компенсиран.
Комплексност:
Всички процеси,свързани с развитието, за обвързани, затова не може да се работи само върху част от тях, а е нужно комплексно въздействие, тъй като развитието на едни функции и процеси води до развитието на други.
Екипност:
Безвъзвратно отмина времето на "соловото" педагогическо въздействие. Интегрираното обучение, като съвременна форма, категорично почива на принципа за екипност на въздействието. Екипната работа на различни специалисти помага за всестранното обучение /свързано с принципа за комплексност/, успява да избегне пренебрегването на важни страни от детското развитие и осигурява непрекъснатост на процеса.
Вътрешна и външна координираност:
Вътрешната координираност е свързана с екипния принцип и предполага синхронизиране на работата от страна на специалистите, родителите, детето. Отсъствието на координация води до хаотичност и неструктурираност на средата и въздействието, което от своя страна води до липсата на задоволителни резултати. Външната координация се гради на основата на синхронизиране на работата на различните институции, отговорни за провеждане на процеса на интегрирано обучение, което осигурява непрекъснатост на процеса /например преминаването от основно училище към професионална гимназия след завършването му/,организираност и гъвкавост.
Предизвикателствата на интегрираното обучение:
В сравнение с Европа, България изостава значително във въвеждането на съвременни форми на обучение на децата и особено на лицата с интелектуални затруднения. Още със Саламанската декларация от 1994 г. се признава правото на обучение на всички хора с увреждания, независимо от нарушението и възрастта. През последните 6-7 г. в много градове на страната се откриха дневни центрове за деца и/или лица с ИЗ. В тях се провеждат занимания според възможностите. В центровете за деца пребивават обикновено деца с тежки увреждания, често множествени, за които престоят в масово и дори в помощно училище е немислим поради нуждата от особени грижи. На места има изработени съвместни проекти - няколко деца с множествени увреждания сформират клас към помощно училище, а часовете се провеждат в дневния център.
В по-големите градове съществуват помощни училища, които на този етап на развитие на интеграция на децата с увреждания в сферата на образованието често се оказват незаменими по функция. Но на местата, където липсва специализирана институция за обучение или има, но е от интернатен тип, родителите нямат богат избор. Те трябва да предпочетат или интернат, оставяйки в него детето си за цяла седмица, или масово училище.
Защо на този етап целите на интегрираното обучение са далечни? Тук трябва да започнем с баналния,но все така актуален въпрос за обществената нагласа към хората с увреждания. Години един и същи модел на поведение се е налагал- хората с увреждания да си знаят мястото, да не се пречкат много-много сред останалите и по възможност...да не съществуват! Сега и за едните /хората с увреждания и техните семейства/, и за другите/останалите/, е голямо изпитание да променят нагласата си. А този проблем най-ярко изпъква точно в училище.
През ноември 2003 г. в ДВ излезе новият Правилник за приложение на правилника за приложение на Закона за народната просвета, с който официално се постави началото на кампанията, наречена "интегрирано обучение". Излезе и Националният план за интеграция на децата с увреждания и/или хронични заболявания в сферата на народната просвета, както и план на дейностите за постигането й. От гледна точка на нормативна база и стратегия можем да отбележим напълно европейския стил. НО-то обаче е доста голямо и крещящо:
...НО кой ще осъществи интегрираното обучение;
...НО кой ще отдели средства за това;
...НО кой ще промени съзнанието на родители и учители в най-кратки срокове;
...НО кой ще обучи специалисти....
Специалисти:
Разбира си, предвидено е с децата с увреждания, интегрирани в масово училище, да се провеждат и индивидуални часове с т.нар.ресурсен учител. По случай новата 2004/2005 г. МОН издаде Ръководство за работа на директорите и учителите, където най-подробно е представена длъжностната характеристика на ресурсния учител. Съвсем в края на главата има описание и на необходимата квалификация: бакалавър или магистър по специална педагогика. Започна новата учебна година, значителен брой ученици с увреждания се обучават в масови училища, но не от ресурсни учители,а от педагози от съответното масово училище. В същото време училищата от една страна са склонни да приемат ученици с увреждания,тъй като автоматично се намалява задължителния брой ученици в класа, а от друга изпитват затруднения да отделят от бюджета си суми за изплащане на лекторски часове.
На места пък има отпуснати средства за заплащане на ресурсни учители,но....няма такива, тъй като в съответния регион няма хора с нужната квалификация. Да не говорим, че се търсят главно специалисти,които да обучават лица с интелектуални затруднения, докато за децата със зрителни и слухови нарушения все още никой не говори. Не знам защо се смята,че на тях им е лесно. А има случаи на деца с множествени увреждания-слухово и интелектуално нарушение, зрително и интелектуално.... Самата множественост би трябвало да подсказва,че с такива деца не може да се занимава само един специален педагог. По същия начин на интегрирано обучение преминаха доста деца с езиково-говорни проблеми. В училищна възраст най-често се срещат така наречените специфични обучителни трудности, по-известни като дислексия /проблеми с четенето/, дисграфия / ~ с писането/ и дискалкулия /~с математическите операции/, които значително затрудняват училищното функциониране на детето и усвояването на знания. За тях трябва да се "погрижат" т.нар. районни логопеди, на които се падат средно по 250-350 деца с всякакви логопедични проблеми в съответния район. Става ясно,че е невъзможно да бъде отделено внимание на всички нуждаещи се. За превенция на споменатите училищни затруднения дори и въпрос не може да става.
Като цяло една съвременна и съобразена с всяко дете училищна база трябва да включва множество дидактични материали, подходящи за различно ниво на усвояване на знания,в т.ч. компютърни обучителни програми, материали за изработване на различни предмети и др.; за децата с физически увреждания е необходима достъпна среда, както и пригодено място за провеждане на специфичните за увреждането занимания. Тъй като създаването на ресурсни центрове е в зародиш, не е реалистично да се очаква,че те самите могат да предложат условия например за лечебна физкултура, психотерапия и др. специфични дейности. Това още по-малко може да си позволи едно масово училище. В повечето градове в България отсъстват и други центрове за рехабилитация, ако ги има,техният капацитет не е достатъчно голям, в някои от тях се заплаща или пък имат условия,на които децата не отговарят.
Въпреки изброените трудности трябва да се признае, че е поставено началото на огромна промяна в сферата на образованието, която е истинско предизвикателство пред педагози,родители, директори, психолози...
Остава огромната отговорност пред екипите за комплексно педагогическо оценяване, които трябва да преценят кое е най- доброто решение за всяко дете, дали ще се изпълни това, което пише в правилниците и което представят пред родителите като алтернатива, дали... дали...
Това,което се превърна в най-голям проблем преди новата учебна година, е взривното преминаване към интегрирано обучение на всички деца почти без изключение. Интегрираното обучение беше представено като завършен процес,а той е още в началото. Разбира се,родителите имат очаквания,които далеч надхвърлят възможността за пълноценно осъществяване на замисленото. Не след дълго може да се очаква рязко отдръпване от масовото училище и търсенето отново на алтернативата помощно училище за децата с интелектуален проблем. Всичко това рефлектира върху децата.
От друга страна се върви към поетапно закриване на помощните училища. Но кой може да каже коя е най-добрата форма на обучение за всяко дете? Това че при едни е най-подходящо интегрираното обучение, далеч не означава, че и за други е така, особено в началния етап на въвеждането му. Смятам,че балансираният подход може да даде най-положителен резултат, така че интегрираното обучение да се превърне в умерено предизвикателство, в което рисковете са отчетени и максимално неутрализирани.

Проблемът с изоставащите ученици

Развитието на човечеството и прогресът, който го съпътства могат да се разглеждат като два взаимно обосновани аспекта: да се подобри качеството на продуктите на човешката дейност и в материалната, и в духовната сфера; да се усъвършенства идеята за развитие на личността и свързаните с нея социални, политически, екологически, хуманитарни, образователни и възпитателни проблеми.
Резултатността и качеството на педагогическата дейност зависят от нейната възпитаваща, развиваща, стимулираща и формираща роля. Сред учащите се има успяващи във всички класове и по всички дисциплини, но има и такива, които се затрудняват, страдат от неуменията си да усвоят законите, формулите, теоремите, правилата, текстовете и да ги приложат в практическата си дейност.
Изоставането в училище, оставането на поправителни изпити и лятна работа, повтарянето на класа са нежелателни педагогически явления. Те създават психологически, педагогически, икономически, нравствено- естетически проблеми не само за детето, но и за семейството му и обществото като цяло. Тези деца по- късно се насочват към избор на професия, по късно се включват в производството и армията, а за издръжката им в училище са нужни допълнителни финансови средства и материална база. Второгодниците затрудняват нормалното протичане на педагогическия процес, създават проблеми на училищното ръководство и учителите.
Причините за изоставането и неуспеваемостта са свързани с позицията на ученика и неговото отношение към учебните ангажименти:
1.причини, произтичащи от личното отношение на детето- липса на интерес към учението и училището, нежелание за учение, неприемливо поведение, незаинтересованост, бягства от учебни занятия конфликти със съученици и учители;
2.причини, при които изоставането и неуспеваемостта не зависят непосредствено от обучаемия- лоша възпитателна атмосфера в семейството, негативно отношение на родителите към училището и отделни учители, продължително боледуване, психологически, педагогически и методически грешки от страна на учителите, различни недостатъци в процеса на обучение.
Различните видове изоставане винаги водят до неуспеваемост за отделния ученик. Има няколко вида изоставане.
Изоставането може да бъде общо, дълбоко и сериозно по учебните дисциплини за относително дълго време (срок, учебна година). Причините са комплексни, трудно разрешими и са нужни огромни усилия от страна на детето, учителите и родителите за преодоляването им.
Има частично, сравнително, устойчиво изоставане по няколко учебни предмета- неуспеваемостта е преодолима чрез помощта на сериозна учебна дейност, консултации, самостоятелна работа, допълнителни занимания в извънучебно време.
При епизодичното изоставане по даден учебен предмет не може да се говори за сериозна неуспеваемост, която ще се отрази върху детето. Нужни са навременни действия от страна на учителя и родителите, откриване на причините за изоставането, приложение на индивидуалния подход, за да се усвои пропуснатото и се овладее необходимия минимум от знания по дисциплината, което ще доведе до положителна срочна или годишна оценка.
Андре льо Гал смята, че децата са способни и неспособни. Неспособните са ощетени от природата.
Сирил Бърт подчертава връзката между условията на живот и бързината на мисловните процеси и смята, че интелигентността се развива право пропорционално на влиянието на обществената, социалната и семейна среда.
Хорст Хибш разделя децата на такива с вродени благоприятни и на такива с неблагоприятни предразположения за учене. Той установява, че вродените неблагоприятни предразположения влияят слабо върху успеваемостта на учащите. С много по- голяма сила върху децата се отразяват погрешното им развитие, отсъствието на целенасочена педагогическа работа в училище за преодоляване на вродените или придобити недостатъци за учене.
Бабански групира в по- късни свои изследвания неуспяващите в осем типични ситуации.
I тип- неуспяващи поради недостатъци в биологичното развитие;
II тип- неуспяващи поради недостатъци в психическото развитие;
III тип- неуспяващи поради липса на положително отношение към ученето;
IV тип- неуспяващи поради слаба възпитатност;
V тип- неуспяващи поради слабо развити навици за учебен труд;
VI тип- неуспяващи поради големи пропуски в знанията;
VII тип- неуспяващи поради отрицателно извънучилищно влияние- семейство, връстници, приятели, неформални групи;
VIII тип- неуспяващи поради недостатъци на педагогическите въздействия;
Усъвършенстването на урочната работа е от голяма значение за намаляване на неуспеваемостта, изоставането и второгодничеството в съвременното училище. В структурата на всеки урок педагогът трябва да предвижда време за самостоятелна работа за индивидуализация и диференциация на обучението, да задава различни по степен на трудност упражнения и задачи на различните групи ученици. Учителят е длъжен да диференцира домашната работа по вид и степен на трудност- устна, писмена, практическа, графична. Домашната работа трябва да бъде индивидуална, решена у дома или в библиотеката. Формирането на трайни познавателни интереси у децата спомага за повишаване на желанието за учене, възпитава позитивни чувства към училището и учебните дисциплини.
При планирането на учебната дейност учителят трябва да изгради и педагогически обоснована система от мерки за стимулиране на изоставащите ученици чрез поощряване на първите им успехи и положителни изяви, при демонстрирано желание за успешна учебна работа. Той може да използва устните похвали, одобрението, писмени похвали в бележниците и тетрадките, уведомяване на родителите.
Във всяко училище педагогическият колегиум трябва да приеме и реализира система от мерки за усъвършенстване но процеса на обучение- контакт със специалисти- логопеди, олигофренопедагози, лекари, които са в състояние да открият причините за изоставането; работа на учителите, педагогическите съветници и училищните психолози с родителите.
Нашата образователна система и науките от психолого- педагогическият цикъл имат доказани възможности за преодоляване на изоставането в училище и ако се проучат причините и признаците за второгодничеството, неуспеваемостта и изоставането ще се спестят на деца, родители и учители проблеми, а процесът на обучение ще е по- резултатен, приятен и хуманен.



Източник: pomagalo.com





 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
80% от онкоболните деца оздравяват
80% от онкоболните деца оздравяват, ако лечението им започне навреме Проф. Лев Дурно...
Още  ]
Насилие над деца
Насилие над деца Система за идентифициране, превенция и противодействие на агресивното поведение ...
Още  ]
Всичко за млечните зъби на вашето дете
Всичко за млечните зъби на вашето дете Зачатъците на млечните зъби се форми...
Още  ]
Пълнa липca нa гoвop нa дeтeтo cлeд 2 г....
Липca нa гoвop нa дeтeтo cлeд 2 г. и пoлoвинa Koгaтo нa двe гoдини и пoлoвинa eднo дeт...
Още  ]
Чревните разстройства и тяхното лечение ...
Чревните разстройства и тяхното лечение чрез храни Диарията е заплаха за живота на най-малките ...
Още  ]
  Моето Дете