|
Страница 2 от 6
Особености на познавателните процеси при умствено изостаналите деца
С.Я.Рубинщейн
 Усещания и възприятия:Усещанията и възприятията са процеси на непосредствено отражение на действителността. Да се усещат и възприемат могат тези свойства на предметите от външния свят, които непосредствено действат на анализаторите. Както е известно, всеки анализатор се състои от три части: периферен рецептор /око,ухо, кожа и т.н./, нерв-проводник и център в кората на главния мозък. Изследванията на акад. И.П.Павлов и неговата школа разкриха коровия характер на процесите на усещане и възприятие и коренно измениха представите ни за същността и развитието на тези процеси. Ако ранните зрителни възприятия се разглеждаха като огледално, аналогично на фотографията отражение на обекта върху ретината на очите, то сега разглеждаме зрителния образ като комплекс от условни връзки, като вид динамичен стереотип, възникващ в резултат на анализа и синтеза на многократно повтарящите си изменчиви дразнители.Детето се учи да гледа и да вижда. Това, което то умее да вижда със своите очи,е резултат от определен жизнен опит. По същия начин слуховите възприятия на детето са следствие от по-рано изработени условни връзки: детето се учи да различава и синтезира звуковете на речта, музиката и т.н. Ухото на детето не е магнитофонна лента, записваща всички звуци поред. Изостряйки мисълта си, може да се каже, че детето изобщо не слуша с ушите, а със слепоочната част от кората на мозъка, и това,което то чува, зависи от качеството на условните връзки, сформирали се до този момент в тази област на кората. Това важно положение в общата психология е нужно добре да осъзнаем, така както ежедневния опит на възрастния човек създава у него илюзии от противоположен характер. Отваряйки очи, ние веднага виждаме всичко, а имайки нормален слух, всичко можем да чуем. Създава се впечатление, че така е било винаги. Това се получава, понеже се забравя, не се осъзнава периода на обучение на виждане,слушане, на всички видове възприятия. Детето изпитва илюзия,че също вижда. Но не е така. Новороденото не вижда и не чува. Неговите реакции на светлина и звук имат отбранителен, безусловнорефлекторен характер. Често казват :"Вижда,но не разбира". Това също е невярно. Точно не вижда и не чува, докато не се научи да различава форми,цветове, размери, контури, съчетания от петна и тонове, докато не се научи да различава звуци. За да се научи малкото дете да отделя лицето на майка си от отразяващите се в неговите очи мъгливи петна, а после лицата на своите близки, зад тилната кора на главния му мозък трябва да се изработят диференцировъчни условни връзки, после- динамични стереотипи, т.е. система от такива връзки. Това трябва да стане основа за различаването на приспивния майчин глас, а също и на други звуци, миризми , докосвания и т.н. Усещанията и възприятията са дейност на първата сигнална система /по-нататък и на втората/, в чиято основа стои системата от условни рефлекси. както знаем, детето се ражда само с неголям фонд от безусловни вродени рефлекси,а пръвата сигнална система се формира в първите години от живота и затова се усъвършенства.тската психология разполага с огромно количество експериментални данни, отнасящи се до това как детето в първите години от живота си се учи да вижда и чува, да усеща и възприема с всичките си анализатори и тяхната съвкупност. Например възприемането на пространството се получава благодарение на съвместната дейност на зрителния, двигателния и кожния анализатор. Във възприятието за време участват слуховия, двигателния и интероцептивния анализатор. При детето постепенно се формира окомера, остротата на зрението и т.н. И.М.Сеченов отдавна формулира тази мисъл, казвайки че във всяко възприятие се съдържа научаване. това значи,че възприемането на лицето като лице, на ябълката като ябълка, на песента като песен, предполага наличието на предшестващ опит.
Натрупването във фонда на условните рефлекси лежи в основата на възприятието. При нормалното дете този процес има стремителен, бурен характер. При децата с поразена нервна система усещанията и възприятията се формират забавено и с голямо количество особености и недостатъци. Значението на този централен симптом на олигофренията е трудно да бъде преоценено. Усещанията и възприятията са първото стъпало в опознаването на окръжаващия свят. Това стъпало остава важно в продължение на целия живот. Забавеното, ограничено възприемане, характерно за умствено изостаналите деца, оказва огромно влияние върху хода на психичното им развитие. Особеностите на възприятията и усещанията при умствено изостаналите деца са детайлно изучени от съветските психолози /И.М.Соловьев, К.И.Вересотская, М.М.Нудельман, Е.М.Кудрявцева/. Ще се спрем само на най-съществените резултати от техните изследвания. Първата група факти говори за забавеност и стеснен обем на зрителното възприятие на децата. Едно от фендаменталните изслдвания, разкриващи забавения темп на зрителното възприятие при умствено изостаналите деца, беше осъществено от К.И.Вересотская. То се заключаваше в следното: К.И.Вересотская предлага на изследвания на познава отчетливи, ярки рисунки, на които са изобразени добре известни на детето предмети, например ябълка, маса, котка, молив и др. Времето на показване на картинките било точно дозирано с помощта на специален прибор-тахистоскоп. в първата серия то било много кранко-22 милисекунди. Набораът от рисунки бил показан на 3 групи изследвани: 1/ нормални възрастни хора; 2/ ученици от 1 клас на масово училище и 3/ ученици от 1 клас на помощно училище. Оказало се, че при такова кратко показване нормалните възрастни хора познавали 72% от предметите, учениците от масово училище- 57% , а учениците от помощно училище не успели да познаят нито един предмет /въпреки че, разбира се, лесно познават тези предмети при по-дълго разглеждане/. Опитът бил проведен повторно с двойно увеличаване на времето на показване на картинките- 42 милисекунди. Оказало се, че за възрастните това време било напълно достатъчно за познаването на всички показани предмети. Учениците от масово училище познали почти всички предмети /95%/, а учениците от помощно училище познали около половината предмети /55%/.
Тези експерименти убедително доказали,че темпът на зрителното възприятие при умствено изостаналите деца е забавен. Много вероятни е забавеност на всички други видове възприятия при умствено изостаналите деца. Забавеността на темпа на възприятие се съчетава със значително свиване на обема на възпримания материал. Изследване на М.М.Нудельман показа, че в един и същ видим през прозореца градски пейзаж, умствено изостаналите деца "съзират" по-малко предмети, отколкото нормалните. Това дава основание на И.М.Соловьев да говори за това,че многопредметния участък от действителността за децата с умствено изоставане се явява малопредметен. Тази слабост на обозрението се обяснява с особеностите на движенията на погледа. Това, което нормалните деца виждат едновременно, олигофрените-последователно, пише И.М.Соловьев. Умствено изостаналото дете, наблюдавайки околността или улицата, по която върви, по-малко забелязва, по-малко вижда, отколкото неговия връстник-нормалното дете. Ограничеността на възприятието пречи на умствено изостаналото дете да се ориентира в нова местност в непривична ситуация. Там, където нормалното дете , обхващайки всичко ставащо, веднага отделя главното и се ориентира в ситуацията, умствено изостаналото дете дълго не може да улови смисъла на ставащото и нерядко се оказва дезориентирано. И.М.Соловьев отбелязва, че при разглеждане на действителносста олигофпените трудно вижда връзките и отношенията между обектите. Изследванията на Э.А.Евлахова показаха, че умствено изостаналите деца не различават израженията на лицата, изобразени на картинки. Разбирането на сюжетни картинки и пейзажи, или както се казва "четенето" на картини, представлява значителна трудност за умствено изостаналите дица: те не разбират перспективата, не различават светлосянката, частичното препокриване и т.н.
Тези факти ни водят до втората съществена особеност на усещанията и възприятията при умствено изостаналите деца- тяхната изразена недиференцираност. Данните от много експериментални изследвания говорят за това, че умствено изостаналите деца трудно различават сходни предмети при тяхното разпознаване. Например, по данни на Е.М.Кудрявцева, ученици от 1 лас на помощно училище вземат катерицата за котка, компаса-за часовник и др. Експерименталното изследване на Ж.И.Шиф изучавало как умствено изостаналите деца различават цветовете и техните нюанси. Изследването показало, че в условия, в които нормалните деца обединяват в една група само сходните цветове, умствено изостаналите обединяват множество несходни нюанси. При изследване на М.М.Нудельман за разпознаване на предметите умствено изостаналите деца приемали за еднакви предмети, които всъщност не били еднакви. Те не забелязвали такива дребни различия, чиито разпознаване било достъпно за нормалните им връстници. И.М.Соловьев, различавайки понятията "неспецифично унаване на предмета" и "специфично узнаване на предмета", открил при умствено изостаналите деца изразени затруднения при осъществяване на специфичното узнаване, което означава,че на тях им е по-лесно да отнесат предмета към категорията род, отколкото към категорията вид. На тях например им е по-лесно да видят във влезлия в двора човек прости чичо,а не съсед, пощальон или градинар. Към квадратите и триъгълниците, към правоъгълниците и ромбовете, те се отнасят като към фигури с ъгли.
Накрая последната, най-изразена особеност на възприятията им-инактивност н този психичен процес. Гледайки даден предмет, умствено изостаналото дете не проявява интерес да го разгледа във всичките му детайли, да обхване всичките му свойства. Достатъчно му е най-общо узнаване на предмета. Например когато му се покаже молив и бъде попитано :"Какво е това?, той може да отговори че е молив и да се обърне на друга страна, считайки, че въпросът е изчерпан. В отговор на същия въпрос неговият връстник от масово училище охотно ще разкаже,че моливът е червен, дебел, ръбест... Недостатъчната активност на възприятията на умствено изостаналите деца особено отчетливо се разкрива в опитите на К.И.Вересотска. Тя показвала на децата картинки, някои от които били в нормално положение, а други обърнати на 90 или 180 градуса. Тези обърнати изображения били правилно разпознавани от учениците от масово училище. Учениците от помощно училище или не могли да разпознаят изображенията, или грешно ги приемали за това, което не били в действителност. На умствено изостаналите деца не им достигнала тази активност на възприятието, която е необходима за мисленото разпознаване на положението на предмета в пространството, за неговото мислено "преобръщане". Много често в картинки "надолу с главата" те разпознавали някакъв друг предмет, намиращ се уж в правилна позиция в пространството. Тези факти свидетелстват за недостатъчната активност на възприятието при умствено изостаналите деца.
Интересни са и изследванията на по-сложните форми на възприятие. Например в изследванията на Э.С.Бейн е изучен известния в психологията феномен константност на възприятията /съхранение възприятието на големината на обектите при тяхната различна отдалеченост от очите/ при умствено изостаналите деца. Оказало се,че въпреки съхранеността на тази основна закономерност, т.е. константността на възприятията, тя е значително по-малка, отколкото при нормалните връстници. Тази недостатъчна константност пречи на детето да се ориентира добре в пространственото разположение на предметите. За същото нарушение на сложното възприятие свидетелстват и данните на К.И.Вересотская, доказващи, че децата с умствено изоставане недостатъчно възприемат дълбочината в изображения на картинки. За инактивния характер на възприятията говори и неумението на умствено изостаналите да се вглеждат, да търсят и намират определени обекти, да разглеждат избирателно опредлена част от обкръжаващия свят, да се отвлича от ненужните в даден момент ярки и привлекателни страна на възприеманото.
Разглеждайки сюжетна картинка, те често я тълкуват неправилно, ръководейки се от първото случайно впечатление. Способността за активно критично разглеждане и анализ на съдържанието на ситуацията се изработва при тях с усилие. При обучение да четат при децата се появява лошия навик да гадае думата по няколко букви. За съжаление, въпреки голямото значение на различните видове възприятия за умственото развитие на детето, са изучени най-вече зрителните възприятия. Има сведения на изследователи за тактилните възприятия. Установено е,че умствено изостаналите деца опознават обемните и контурно нарисуваните предмети с помощта на опипване значително по-лошо, отколкото учениците от масово училище. И.М.Соловьев съвсем справедливо отбелязва ролята на тактилното възприятие в процеса на трудово обучение. Не по-малка роля в трудовото обучение,а и в общото умствено развитие на учениците, имат и други видове възприятия, например кинестетичното, като възприемане положението на собственото тяло в пространството. И.П.Павлов ги нарече анестетически или проприоцептивни възприятия на работата на двигателния анализатор. Наистина, за обезпечаване точността на движенията е необходимо да се осъществява анализ на това съпротивление на обкръщаващите предмети, което трябва да бъде преодоляно с едно или друго мускулно усилие. Заради неточните проприоцептивни усещания движенията, които прави умствено изостаналото дете, се отличават с лоша координираност. Тези движения са твърде нашироко,твърде груби. Недиференцираността на мускулните усещания се открива при изследване по метода на установката на Узнадзе. Оказало се,че за да се прояви установката е необходимо по-голямо различие между топките.
Много голяма роля в развитието на психиката играят слуховите възприятия, които най-тясно и непосредствено са свързани с развитието на речта. Ако диференцировъчните условни рефлекси в областта на слуховия анализатор се формират по-забавено, това води до задръжка във формирането на речта. Това от своя страна обуславя задръжка в умственото развитие. Безспорно при всички деца с непълноценна нервна система способността да различават звуковете на речта е затруднена и има закъснение. Сред децата, чиито слухов анализатор е пострадал силно,има такива,които правят впечатление на умствено изостанали. В такива случаи е необходимо да се изследва състоянието на слуховите възприятия с помощта на съответни методики. Такива изследвания дават възможност да се отдели умственото изоставане от вторичната задръжка в психичното развитие, обусловено от дефект в слуховите възприятия. Състоянието на слуховото възприятие оказва съществено влияние не само върху развитието на речта. В ежедневието човек постоянно и неусетно ползва определени слухови възприятия. например по звука намира предмет, който е изтървал, научава за действията на другите хора или животните, определя изправността на машината, на която работи и т.н. Ако целият този сложен свят на звуци остава малкодостъпен за умствено изостаналите деца, не е изненадващо, че те лощо се ориентират в обкръжаващата обстановка.
Не по-маловажна роля в ориентацията играят възприятията за време и пространство. Ако си представим,че всички тези входни "врати", през които въздействията от външния свят трябва да проникнат в съзнанието на детето и за го формират, са стеснени и труднопроходими; ако очертанията на външния свят се представят размити, неясни и само малко от тях си проправят път навътре и се фиксират в представите на детето, разбираем става произходът на неговата умствено недостатъчност. Разбираема става и мисълта на Л.С.Виготски за първичните /ядрени/ и вторичните симптоми на умственото изоставане. Точно лошите усещания и възприятия се оказват тези ядрени симптоми, които затрудняват и задържат развитието на висшите психични процеси,в частност мисленето. Всички посочени слабости и особености на усещанията и възприятията се изглаждат и компенсират в процеса на обучение и възпитание в помощното училище. По данни на К.И.Вересотская от клас на клас се променя темпа на зрителните възприятия. При едно и също по продължителност показване на предмети на ученици от 3 клас на помощно училище, учениците ги познават много по.бързо от учениците в 1 клас.
По същия начин се е провело и сравнително експериментално изследване на другите видове усещания и възприятия, в частност сравнително изследване на цветоразличението, остротата на зрениета, пълнотата на възприятието, специфичното узнаване, узнаването на предмети в необичайно положение. Всички тези многостранни изследвания неизменно свидетелстват за това,че при обучението на детето от клас в клас се получава усъвършенстване, развитие на усещанията и възприятията. развитието им може да стане спонтанно благодарение на постепенното възстановяване на висшата нервна дейност. Благодарение на това стават по-подвижни и силни нервните процеси, ускоряват се темпът и точността им. Развитието на усещанията и възприятията може да стане под влияние на формирането на висшите психични функции. Повече от всичко развитието на психичните процеси способства усвояването на училищните програми. Заедно с това учителят трябва да помни, че за това способства и работата извън училище-организацията на подвижни и статични игри, провеждането на екскурзии, походи, музикални вечери. Децата могат да се научат да слушат и емоционално да възприемат музиката. по време на разходките из гората учителят трябва да учи децата да слушат пеенето на птиците и шума на листата, по време на екскурзии-да приучват децата да разглеждат, да анализират различни обекти. Разглеждайки под ръководството на учителя картини, четейки книги, децата също усъвършенстват своите усещания и възприятия. Обогатяване на жизнения опит на децата, разширяване кръга на техните представи и знания - това са основните средства за подобряване качеството на възприятията и усещанията.
Развивайки усещанията и възприятията на умствено изостаналите деца, учителят трябва да помни, че това не е самоцел, а средство, облекчаващо развитието на тяхното мислене. В миналото в олигофпенопедагогиката съществуваше цяло направление, което считаше за задача на целия първи клас в помощното училище подобряване качествата на сензорната сфира на умствено изостаналите деца. бяха разработени многочислени упражнения, насочени към усъвършенстване на възприятията и усещанията на децата. Упражненията бяха полезни,но направлението като цяло беше неправилно. В интересното експериментално изследване на В.Г.Петрова е показано как е възможно да се използват практическите действия на учениците за развитие на мисленето им. В различни серии психолого-педагогически експерименти В.Г.Петрова убедително показа, че ако децата по време на изучаване на нов материал не само зрително наблюдават, но и произвеждат с тези предмети различни действия, се повишава качеството на техните представи, знания и съждения за свойствата на тези предмети. Изследването на В.Г.Петрова, за което ще бъде разказано по-долу, показва важните и реални пътища за обогатяване на чувствения опит на учащите се в помощното училище, необходимото за развитие на тяхното мислене.
Методи за изследване на възприятията:
Обяснение на сюжетни картинки:
Една от най-разпространените и прости проби- молба да се разкаже за съдържанието на показана на детето сюжетна картинка. Тя си приспособява за изследване на особеностите на интелектуалната и емоционалната сфепа /съобразителност, умение да се отделя същественото, емоционалния отклик/ на умствено изостаналите деца. За провеждане на опита експериментаторът трябва да има набор от разнообразни сюжетни картинки. Желателно е сред тях да има весели, тъжни, с по-прост и с по-сложен сюжет и т.н. За тази цел са подходящи картички- репродукции на картини. Методиката за провеждане на опита е много проста. На детето се показва картинката и се моли да разкаже какво е нарисувано на нея. В редки случаи се изисква мотивировка. Трябва да се обръща внимание на това колко активно и с желание детето разглежда картинката. Понякога е полезно да се отбележи колко време детето разглежда картинката по собствено желание. Разбирането на сюжетни картинки е трудно за децата с олигофрения. Те са обусловени от това,че олигофрените неправилно разбират перспективните съотношения, лошо разбират мимиката на изобразените на картинки хора, бавно обхващат картината в цялост /Вересотская, И.М.Соловьев, Э.А.Евлахова/. Децата с епилепсия същобавно достигат до обяснение смисъла на сюжетни картинки. Това е свързано със склонността им да отчитат всички изобразени на картинката предмети и детайли. Описанието на картинките от детето трябва да се записват. Той се проявяват и особеностите на устната реч: лаконичност или твърде голяма обстоятелственост на речта, правилността на граматичния строй, богатството или бедността на речниковия запас и др. По отношение на картинките,на които са изобразени хора, но са неясни случките, тази задача представлява не само интелектуална, но и емоционална задача.
Откриване на числата:
Методиката може да бъде използвана за отчитане скоростта на ориентировъчно- търсещите движения на погледа и определяне обема на вниманието към зрителни дразнители. За провеждане на опита са нужни пет таблици на Шулте, представляващи планшети /60х90 см/, на които са изписани безразборно числата от 1 до 25. На всяка от петте таблици те са разположени по различен начин. Освен това е нужен секундомер и малка показалка. Опитът може да се направи с деца от 2 клас на масовото училище и от 4 клас на помощното. на детето се показва таблицата с думите :" На тази таблица числата от 1 до 25 са разположени разбъркано, не са подред". После таблицата се обръща и се слага на масата. След това инструкцията продължава:"С тази показалка ти трябва да показваш и произнасяш на глас всички числа от 1 до 25 подред. Опитай се да го направиш бързо и без грешки.Разбра ли?" Ако детето не е разбрало задачата, инструкцията се повтаря без да се открива таблицата. След това експериментаторът поставя таблицата вертикално на разстояние 70-75 см от детето и казва: "Започвай!". Едновременно с това се включва секундомер. детето показва и назовава числата, а експериментаторът следи за правилността на действията му. Когато детето стигне до 25, секундомерът се спира. След това без никакви допълнителни инструкции на детето се предлага по същия начин да покаже и назове числата в следващите 4 таблици. При оценка на резултатите преди всичко ще станат очевидни различията в количеството време, което детето губи за откриване на числата. Практически здравите деца губят на една таблица от 30 до 50 секунди /най-често 40-42 сек./. Забележимото увеличаване на времето за откриване на числата в последните /4 и 5 таблица/ свидетелства за уморяемостта на детето, а ускорението- за бавно усвояване. В норма за всяка от таблиците е нужно горе-долу еднакво време.
|
