Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Довиждане, ваканция! Здравей, училище! 21 06 2018      
 
Оценка: / 4
СлабОтличен 

Довиждане, ваканция! Здравей, училище!

ПЪРВОКЛАСНИЦИ ОТ КУБРАТ ОПИСАХА ВЪЛНЕНИЯТА СИ ОТ ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН: ДЪГА, ЦВЕТЯ И УСМИВКИ КАТО СЛЪНЦЕ

Туана, Никола, Викторио, – любознателни, атрактивни и енергични.. Така ги запомних от участието им в инициативи на МКБППМН още докато бяха в детската градина. Те вече са ученици, имат нови задължения и отговорности . Малки са но крачат с големи мечти, надежди и очаквания.

ДЕЦАТА- ТЕ СА НАСТРОЕНИЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО, СМИСЪЛ И ГОРДОСТ НА ВСЕКИ РОДИТЕЛ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ПЕДАГОГА И ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛИСТА.

С какво ще запомнят първия учебен ден разказаха първокласниците развълнувани и още под въздействието на многото емоции събрани от първия им училищен ден и празник.


Туана Незирова: ”Оххх, (прави дълга въздишка и се смее на глас) най-после и моят първи учебен ден дойде. Имам две сестри, които отдавна са ученички и двете ходеха с едни хубави ранички на училище и нямах търпение да порасна за да имам и аз раничка. Вече имам-шарена и голяма. Обичах да ходя на детска градина, ще ходя и на училище с желание. Имаме много хубава учителка, която ще ни учи на толкова много неща и ще имам нови приятелки”.


Никола Мичев: „Цялото ми семейство беше с мен в моя първи училищен празник. Бати, който вече е студент също беше на тържеството, направи много снимки. Беше вълнуващо-цветя, букети за учителката в ръцете на всеки от учениците, чадъри висящи в класната ни стая, като на детско парти и толкова нови деца, надявам се да стана приятел с много от тях, защото когато сме много е по-весело и забавно. Щастлив съм, че съм ученик, а учителката ми се видя добричка много. Дано я слушаме по-вече и по-малко ядосваме”.


Викторио Борисов: „Да си призная честно, никак не исках да ставам ученик. Колкото по-вече наближаваше първия учебен ден виждах притесненията и вълненията на мама, която много обичам и исках заради нея да тръгна на училище. Но самият ден -15 септември, учителката, многото деца и гости събрани на едно място в класната стая с големите цветни чадъри ми повлияха толкова празнично и си пожелах всеки ден да съм на училище. Толкова букви по стените, нашите букви на нашите имена и заради тях ще идвам. И заради учителката ми и новите приятели. Обещах на моите баба и дядо, които са учители, че вече на празниците сам ще им пиша пожеланията, защото вече съм голям и съм ученик”.


Нора Михайлова: „Толкова се радвам. Вече съм голяма. Ще си чета самичка приказки и книжки. Даже на баба ще чета. Бях развълнувана на първия учебен ден- учителката ни подготви изненада с чадъри, моето беше розовичко- висяха по тавана и беше като на карнавал. Имах стихче за първия учебен ден и с него поздравих учителката и всички гости. Мъничко се притеснявах да не сбъркам , но успях да го кажа цялото. А баба ми Дорче (ти я познаваш, казва срамежливо) ми направи страхотен подарък за моя първи ден - часовник и стихче за първокласника в рамка и вече е на бюрото ми”.


Димитър Евгениев: „С огромен букет за учителката ми тръгнах за моя първи учебен ден. На път за училище видях и много други деца с цветя. Притеснявах се много, но мама ме успокояваше. Ще имам нови другарчета и приятели. Ученик съм и като такъв трябва да слушам по-вече и да се старая , често ме съветва баба Марче. В двора на училището беше пълно с деца, много балони и цветя, дворът беше като дъгата.”



Преслав Йорданов: „Най-после дойде и моят първи училищен ден и празник. Голяма подготовка настана у дома- букет за учителката, нови дрешки, защото все пак е празник, нали? Също като бати вече ще имам домашни, ще пиша, ще се науча да чета и така ще научавам толкова много неща и ще мога да чета за любимите ми футболисти. Обичам много футбола и се старая много. Искам да съм добър ученик, футболист и гимнастик. Когато бати идва от училище и разказва на мама за успехите си, тя много се радва и тогава усмивката й става като слънцето, вече и аз ще я усмихвам, както бати”.


На нас възрастните (педагози, родители, специалисти) остава да пожелаем на добър час на малките любознайковци и с пожелание техните първи учители да станат и техни вдъхновители и пътеводители, които да ги водят по пътя и в света на знанието и просвещението.


Въпросите зададе и записа: Н. Карагьозова-Нади
Снимки: авторът



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Получава ли бебето достатъчно мляко?
Получава ли бебето достатъчно мляко? Получава ли бебето ми достатъчно мляко? Този въпрос м...
Още  ]
Новите деца
Новите деца Децата, които всички смятат за особени, ексцентрични, хиперактивни. Новите д...
Още  ]
Интервю с гл. ас. Йорданка Енева
Използвайте правилен модел на говор в семейството! Интервю с гл. ас. Йорданка Енева, препод...
Още  ]
Какви трябва да бъдат изискванията към д...
Какви трябва да бъдат изискванията към детската градина, където ще постъпи болното дете? За болн...
Още  ]
Изкуството възпитава добродетели
Изкуството възпитава добродетели Интервю с г-жа Златка Тимонова- гл. художествен ръководител ...
Още  ]
  Моето Дете